Шестима бивши военни министри поискаха България да окаже военна подкрепа за Украйна
Шестима някогашни министри на защитата желаеха България да окаже военна поддръжка за Украйна. Призивът е подписан от Бойко Ноев, Николай Свинаров, Аню Ангелов, Тодор Тагарев, Велизар Шаламанов и Николай Ненчев.
Ексвоенните министри желаят от депутатите мандат за държавното управление, с цел да може и страната ни да се включи в " общоевропейското изпитание за подсилване на защитата на Украйна ".
Според тях най-бързо това може да стане със средства от наличностите на българската войска, като се прецизира, че страната ни няма да оказва помощ с включването на съществени бойни платформи и въоръжения. На предприятията от българската отбранителна промишленост би трябвало да бъде предоставено своевременното възобновяване на съответните боекомплекти за гарантиране боеспособността на нашите въоръжени сили
" България продължава да се откроява измежду съдружниците си от Европейски Съюз и НАТО със своята нерешителна и двусмислена политика. Това нанася вреди на престижа. Така страната ни става лесна плячка за хибридни и други удари ", напомнят в обществения си апел шестимата някогашни министри.
В апела от последните военни министри на България липсват Красимир Каракачанов и Ангел Найденов.
Само България и Унгария не оказват помощ на Украйна с военна продукция, като министър председателят Кирил Петков неколкократно сподели, че публично решение в тази посока може да бъде взето единствено от Народното събрание.
Официално България изпраща единствено филантропична помощ за Украйна.
Dir.bg разгласява цялостния текст на позицията на някогашните военни министри:
Вече 33 дни украинският народ отблъсква експанзията на Кремъл с неимоверна смелост и всеотдайност. Безразборните бомбардировки на агресора над мирните градове и села предизвикват хиляди почтени жертви измежду цивилното население, в това число дами, деца и възрастни. Милиони са прокудени от домовете си и търсят протекция в чужбина. Военната машина на Кремъл прави военни закононарушения.
Демократичният свят остро осъжда експанзията на Путин и неговата клика и застава единно зад справедливата идея на Украйна. В предните редици на солидарността са страните от Европейски Съюз и НАТО, които с изключение на леговище за бежанците, дават на Украйна и материална помощ, в това число средства за защита, с които да се удържа агресора.
Днес жителите на Украйна пазят не просто своята страна. Те пазят границите на Европа, към която желаят да принадлежат и която Путин е оповестил за зложелател. Сред враговете е приписана и България. Всеки излаз от войната, който е натрапен със силата на оръжието на агресора, ще бъде удар не просто по престижа на демократичния свят, само че и по доверието в качествата на неговите организации, НАТО и Европейски Съюз да пазят своите полезности и ползи. Затова и защитата против експанзията на Путин в Украйна е наша обща идея.
В тези трагични дни България продължава да се откроява измежду съдружниците си от Европейски Съюз и НАТО със своята нерешителна и двусмислена политика по отношение на оказването на военно-техническа помощ за Украйна. Това нанася вреди на престижа на страната. Остава без отговор кардиналният въпрос за какво присъединението към съюзните старания би основало заплаха за България? Защо точно България, за разлика от всички останали страни от Европейски Съюз и НАТО би била застрашена от Путин? Защо точно България, за разлика от граничещите с спора страни, би била въвлечена в спора?
Трябва ясно да заявим, че точно деянията на несигурност и нерешителност, на подкопаване на съюзната взаимност, трансформират България в лесна плячка за геополитическия опортюнизъм, който търси слабите места, върху които да стовари ударите си- били те хибридни или други. Българският " неутралитет " към войната в Украйна е директна опасност за ползите на сигурността ни.
България би трябвало час по скоро да стане част от общоевропейския и евро-атлантически отговор на експанзията против Украйна и да се включи с каквото е по опциите ни в отбранителните доставки.
Призоваваме народните представители, без значение от политическата си принадлежност, неотложно да стартират съвещания за приемане на решение на Народното събрание, което да даде нужния мандат на изпълнителната власт да се включи в общоевропейското изпитание за подсилване на защитата на Украйна. Най-бързо това може да стане със средства от наличностите на българската войска, без де е належащо включването на съществени бойни платформи и въоръжения. На предприятията от българската отбранителна промишленост би трябвало да бъде предоставено своевременното възобновяване на съответните боекомплекти за гарантиране боеспособността на нашите въоръжени сили.
Време за губене няма! Трябва да осъществим дълга си към украинския народ преди да е станало късно!
София, 28 март 2022 година
Бойко Ноев, министър на защитата 1994-1995 година и 1999-2001 година
Николай Свинаров, министър на защитата 2001-2005 година
Аню Ангелов, министър на защитата 2010-2013 година
Тодор Тагарев, министър на защитата 2013 година
Велизар Шаламанов, министър на защитата 2014 година
Николай Ненчев, министър на защитата 2014-2017 г
Ексвоенните министри желаят от депутатите мандат за държавното управление, с цел да може и страната ни да се включи в " общоевропейското изпитание за подсилване на защитата на Украйна ".
Според тях най-бързо това може да стане със средства от наличностите на българската войска, като се прецизира, че страната ни няма да оказва помощ с включването на съществени бойни платформи и въоръжения. На предприятията от българската отбранителна промишленост би трябвало да бъде предоставено своевременното възобновяване на съответните боекомплекти за гарантиране боеспособността на нашите въоръжени сили
" България продължава да се откроява измежду съдружниците си от Европейски Съюз и НАТО със своята нерешителна и двусмислена политика. Това нанася вреди на престижа. Така страната ни става лесна плячка за хибридни и други удари ", напомнят в обществения си апел шестимата някогашни министри.
В апела от последните военни министри на България липсват Красимир Каракачанов и Ангел Найденов.
Само България и Унгария не оказват помощ на Украйна с военна продукция, като министър председателят Кирил Петков неколкократно сподели, че публично решение в тази посока може да бъде взето единствено от Народното събрание.
Официално България изпраща единствено филантропична помощ за Украйна.
Dir.bg разгласява цялостния текст на позицията на някогашните военни министри:
Вече 33 дни украинският народ отблъсква експанзията на Кремъл с неимоверна смелост и всеотдайност. Безразборните бомбардировки на агресора над мирните градове и села предизвикват хиляди почтени жертви измежду цивилното население, в това число дами, деца и възрастни. Милиони са прокудени от домовете си и търсят протекция в чужбина. Военната машина на Кремъл прави военни закононарушения.
Демократичният свят остро осъжда експанзията на Путин и неговата клика и застава единно зад справедливата идея на Украйна. В предните редици на солидарността са страните от Европейски Съюз и НАТО, които с изключение на леговище за бежанците, дават на Украйна и материална помощ, в това число средства за защита, с които да се удържа агресора.
Днес жителите на Украйна пазят не просто своята страна. Те пазят границите на Европа, към която желаят да принадлежат и която Путин е оповестил за зложелател. Сред враговете е приписана и България. Всеки излаз от войната, който е натрапен със силата на оръжието на агресора, ще бъде удар не просто по престижа на демократичния свят, само че и по доверието в качествата на неговите организации, НАТО и Европейски Съюз да пазят своите полезности и ползи. Затова и защитата против експанзията на Путин в Украйна е наша обща идея.
В тези трагични дни България продължава да се откроява измежду съдружниците си от Европейски Съюз и НАТО със своята нерешителна и двусмислена политика по отношение на оказването на военно-техническа помощ за Украйна. Това нанася вреди на престижа на страната. Остава без отговор кардиналният въпрос за какво присъединението към съюзните старания би основало заплаха за България? Защо точно България, за разлика от всички останали страни от Европейски Съюз и НАТО би била застрашена от Путин? Защо точно България, за разлика от граничещите с спора страни, би била въвлечена в спора?
Трябва ясно да заявим, че точно деянията на несигурност и нерешителност, на подкопаване на съюзната взаимност, трансформират България в лесна плячка за геополитическия опортюнизъм, който търси слабите места, върху които да стовари ударите си- били те хибридни или други. Българският " неутралитет " към войната в Украйна е директна опасност за ползите на сигурността ни.
България би трябвало час по скоро да стане част от общоевропейския и евро-атлантически отговор на експанзията против Украйна и да се включи с каквото е по опциите ни в отбранителните доставки.
Призоваваме народните представители, без значение от политическата си принадлежност, неотложно да стартират съвещания за приемане на решение на Народното събрание, което да даде нужния мандат на изпълнителната власт да се включи в общоевропейското изпитание за подсилване на защитата на Украйна. Най-бързо това може да стане със средства от наличностите на българската войска, без де е належащо включването на съществени бойни платформи и въоръжения. На предприятията от българската отбранителна промишленост би трябвало да бъде предоставено своевременното възобновяване на съответните боекомплекти за гарантиране боеспособността на нашите въоръжени сили.
Време за губене няма! Трябва да осъществим дълга си към украинския народ преди да е станало късно!
София, 28 март 2022 година
Бойко Ноев, министър на защитата 1994-1995 година и 1999-2001 година
Николай Свинаров, министър на защитата 2001-2005 година
Аню Ангелов, министър на защитата 2010-2013 година
Тодор Тагарев, министър на защитата 2013 година
Велизар Шаламанов, министър на защитата 2014 година
Николай Ненчев, министър на защитата 2014-2017 г
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ