Шел Вестьо разказва история за отмъщение в момент, в който

...
Шел Вестьо разказва история за отмъщение в момент, в който
Коментари Харесай

Излиза на български Мираж 38 – един от най-впечатляващите романи на десетилетието

Шел Вестьо споделя история за възмездие в миг, в който светът е тласнат към заличаване
„ Мираж 38 “ е един от най-впечатляващите романи, основани през това десетилетие в Скандинавския север. Литературен шедьовър, който се чете като трилър, само че се помни дълго. Романът излиза в издание на „ Персей “, а съвършеният му превод е на Росица Цветанова.
Автор е Шел Вестьо, най-големият финландско-шведски публицист през днешния ден. Спечелил е най-значимите литературни награди в Швеция и Финландия („ Аугуст “, „ Финландия “), а за романа си „ Мираж 38 “ получава Наградата за литература на Северния съвет, най-престижната за скандинавски създател.
Хелзинки, 1938 година Експанзията на Хитлер заплашва света и войната се усеща във въздуха. Адвокатът Клас Туне е в сложен миг – брачната половинка му го е изоставила поради най-хубавия му другар и единственото хубаво нещо в живота му е новата секретарка Матилда Вийк. Самотна майка на трийсет и шест, под шлифованата повърхнина на точна и сериозна жена тя крие контузия от младостта си: по време на гражданската война през 1918 година няколко месеца тя е била затворена в лагер, където е била изнасилвана неведнъж от мъж, именуван Капитана.
Всяка първа сряда на месеца Клас Туне и четиримата му най-хубави другари се събират да ядат, да пият и да разискват политиката. Наричат себе си клуб „ Сряда “. Когато се връща в адвокатската фирма с храната и бутилките, поръчани от шефа й, Матилда чува глас, който се е надявала, че в никакъв случай повече няма да чуе... Капитана не я разпознава и Матилда ще възнамерява отмъщението си. Този път тя към този момент не е безпомощна жертва.
До последната страница читателят не знае кой от четиримата е Капитана...
„ 38 “ в заглавието се отнася до 1938 година, годината, в която се развива действието на романа. „ Мираж “ е неосъществената фантазия за умерено всекидневие, до момента в който светът непреклонно се е насочил към рецесия и спорове.
Бивш посланик, който в този момент работи като юрист, вярващият в справедливостта Клас Туне няма леви убеждения, само че е смутен от възхищението към Хитлер и латентния антисемитизъм, които вижда у някои свои другари и родственици. Останалите членове на клуб „ Сряда “ демонстрират съвсем всеки колорит на политическото мнение сега – аполитичен, либерал, с десни убеждения, евреин
В повествованието се редуват гледните точки на Туне и Матилда Вийк. Тя обаче е от другата страна – с татко болшевик и майка рускиня, поради което е изпратена в затворнически лагер, където, 16-годишна, е била изнасилвана от Капитана. Сега той не я разпознава, само че мощно е притеглен от нея и упорито я ухажва. Тази обстановка е прекомерно ужасна, с цел да има удобно развиване, и в последна сметка трагичният край идва разумно.
Но това не е единственият източник на междуличностно напрежение, в противен случай. Човешката драма е тънко, трезво уравновесена измежду възходящата геополитическа рецесия, която се отразява на реакциите и връзките сред хората.
Елегантна семпла прозаичност, която сполучливо слива огромната история с камерните човешки ориси.
„ Омагьосан съм от поколението, родено към 1900 година, което за интервал от 40 години претърпява две международни войни - изпитвам съчувствие към тях и това беше насочна точка за мен “, споделя Вестьо и прибавя, че желае да покаже, че хората не престават да живеят всекидневието си макар злополуката на войната и ненормалните обстановки.
Докато огромният му разказ „ Където в миналото вървяхме “ (преведен и на български) е епос за гражданската война във Финландия през 1918 година, „ Мираж 38 “ показва гледната точка на жертвата. Матилда Виик е централната фигура в романа, мощна и умна жена, потърпевша доста по време на гражданската война във Финландия. Вестьо самичък признава, че това е най-хубавият му книжовен облик на жена.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР