В Израел е въведена новата национална валута – шекел
Шекел е наименованието на няколко антични мерни единици за тегло или на валута.
Първата приложимост на термина е от Месопотамия към 3000 година пр.н.е. Първоначално той се отнася към единицата мярка тегло на ечемика – 1 сикъл е към 180 зърна (11 грама или 0,35 тройунции).
Етимологията на думата е акадска (шиглу или сиглу) и служи за обозначение на единица за тегло, еквивалентна на шумерския гин 2. [2] Първата потвърдена приложимост на думата е от 2150 година пр.н.е. в Акадското царство по времето на Нарам-Син, а през 1700 година пр.н.е. е засвидетелствана в Кодекса на Хамурапи. Думата се употребява и в Стария завет в първата книга – Битие (Библия).
Прочутите през класическата античност тирски сикли са най-вероятните древен платежни единици за 30 броя от които е бил предаден Исус Христос на Синедриона от Юда Искариотски.
В античността, в пунически Картаген, първите лични монети също се казвали шекели и датират от края на 4 век пр.н.е. По-сетне по времето на първото еврейско въстание, също се появяват шекели (вече като еврейски монети, като през днешния ден се приема, че първата монета е дарика, дело на Крез – цар на Лидия [4]) с тегло 9 и 17 грама, и стойности от 11, 14, и 17 единици, които са златни или сребърни монети, чието тегло е еквивалентно според от наличието на метала на една от тези единици. Основната еврейска монета по това време е сребърната. Предходно западносемитските нации (моавците, едомците и финикийци), като завещание от техните предшественици – ханаанците, също употребяват сикъла като разменна стойност.
За последно през античността, шекели са се секли по времето на Вавилонския протест и на Второто еврейско въстание под предводителството на Симон Бар Кохба против Римската империя през 132 – 135 година, което завършва с тежко проваляне за евреите.
Днек шекелът е публична парична единица като разплащателно средство на страната Израел.
Първата приложимост на термина е от Месопотамия към 3000 година пр.н.е. Първоначално той се отнася към единицата мярка тегло на ечемика – 1 сикъл е към 180 зърна (11 грама или 0,35 тройунции).
Етимологията на думата е акадска (шиглу или сиглу) и служи за обозначение на единица за тегло, еквивалентна на шумерския гин 2. [2] Първата потвърдена приложимост на думата е от 2150 година пр.н.е. в Акадското царство по времето на Нарам-Син, а през 1700 година пр.н.е. е засвидетелствана в Кодекса на Хамурапи. Думата се употребява и в Стария завет в първата книга – Битие (Библия).
Прочутите през класическата античност тирски сикли са най-вероятните древен платежни единици за 30 броя от които е бил предаден Исус Христос на Синедриона от Юда Искариотски.
В античността, в пунически Картаген, първите лични монети също се казвали шекели и датират от края на 4 век пр.н.е. По-сетне по времето на първото еврейско въстание, също се появяват шекели (вече като еврейски монети, като през днешния ден се приема, че първата монета е дарика, дело на Крез – цар на Лидия [4]) с тегло 9 и 17 грама, и стойности от 11, 14, и 17 единици, които са златни или сребърни монети, чието тегло е еквивалентно според от наличието на метала на една от тези единици. Основната еврейска монета по това време е сребърната. Предходно западносемитските нации (моавците, едомците и финикийци), като завещание от техните предшественици – ханаанците, също употребяват сикъла като разменна стойност.
За последно през античността, шекели са се секли по времето на Вавилонския протест и на Второто еврейско въстание под предводителството на Симон Бар Кохба против Римската империя през 132 – 135 година, което завършва с тежко проваляне за евреите.
Днек шекелът е публична парична единица като разплащателно средство на страната Израел.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ