Шефът на професионалните футболисти в Турция Хакан Юнсал даде ексклузивно

Шефът на професионалните футболисти в Турция Хакан Юнсал даде извънредно изявление за предаването " Код Спорт " по ТВ+. Той има повече от 200 мача за Галатасарай в златната епоха на клуба в края на предишния век. Носител е на Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. Той е и един от най-именитите отбранителни халфове в историята на турския футбол. Известен е и като благородник, станал жертва на един от огромните кавги в историята на международните шампионати. Именно той получи на мондиала през 2002-ра червен картон след симулация на бразилската мегазвезда Ривалдо, за която постоянно ще се приказва. В квалификации на Шампионската лига е играл и против Левски, и против ЦСКА. А напълно скоро гостува в Кърджали за мача на легендите сред България и Турция.

- Г-н Юнсал, елементарно ли събрахте вашия тим за срещата с сътрудниците ви от България?
- Да, несъмнено! Когато ни се обади Дончо Донев и ни сподели, че желаят да провеждат дуел, в който ще вземат участие легендите на българския футбол незабавно откликнахме. Всички имена бяха на част от огромните ви звезди. Аз незабавно споделих това с приятелите и всички доста се зарадвахме. Потвърдихме, че с огромно предпочитание одобряваме поканата на българския отбор. Веднага се събрахме, направихме организацията и ето ни в Кърджали. Нямахме никакви проблеми. Получи се едно прелестно събитие, което имам вяра се хареса на публиката във вашата страна.

- Често ли ветераните на Турция играят сходни мачове?
- Общо взето един път на няколко месеца. Обикновено пътуваме в чужбина, да вземем за пример в Германия и други страни. Понякога ни гостуват тимове. Но за първи път играем с нашите сътрудници от България. Надяваме се и бихме желали да имаме опция да организираме същата среща и в Турция.

- Имате ли другари в българския тим?
- Да, несъмнено. Има минимум 5-6 футболисти, с които сме играли едновременно и сме се срещали на мачове. Всеки от нас има другари в състава, с които сме играли и като съотборници и като противници. Но също така тук участват и огромни футболисти като Балъков, Стоичков, които познаваме, даже и да не сме се срещали с тях на футболния терен. Те са митове!

- България стана четвърта в света през 1994 година. Помните ли нашия тим?
- Разбира се, че познаваме този тим. Тогава българският отбор реализира голям триумф. Знаехме всички футболисти, които играеха тогава, а и Стоичков стана голмайстор на международното състезание. За мен той е един доста специфичен състезател. Аз играех в отбрана, само че постоянно съм взимал за образец Стоичков в старанието си да се развия като нападателен футболист. Той беше страховит. Мога да кажа едно нещо, обвързвано с него. Може би това е орисията на географския ни район, само че в случай че Стоичков не беше българин, а беше испанец или бразилец, той към момента щеше да бъде скъп като един от най-великите в света.

- Какви са приликите и разликите сред тимовете на България от 1994 година и този на Турция от 2002 година?
- България в този интервал съумя да построи най-хубавия си екип, най-хубавата си генерация. Ние също го направихме. Ако не се неистина, след този интервал националният тим на България не съумя да реализира още един път същия или сходен триумф. Така се получи и при нас. Нито едно наше потомство не повтори триумфа. През 2008 година се представихме добре и бяхме на полуфинал на европейското, само че с присъединяване на много играчи от 2002 година. Ако не се неистина, нито в България, нито в Турция се появиха след това футболисти от класата на оня интервал.

- Кой беше най-трудният ви мач на международното състезание през 2002 година?
- Мачът с Бразилия, тъй като това е най-хубавият тим на всички времена. Играхме доста добре против тях в първия мач. Във втория също се представихме доста добре, само че загубихме. Южноамериканците бяха тимът, който ни затрудни най-вече.

- Два пъти загубихте от Бразилия, това ли беше най-силния тим през тази година?
- Да, това беше Бразилия. Според мен този тим на петкратния международен първенец беше най-хубавият им за всички времена. Защото имаха страхотни реализатори. Всеки един от тях представляваше заплаха за противниковата врата. Затова този тим на Бразилия беше най-опасният за нас, а и това беше изобщо най-хубавият народен тим в света.

- Прочухте се със обстановката с Ривалдо, когато го уцелихте с топката в крайници, а той симулира. Какво си спомняте от този случай?
- Всъщност в този случай Ривалдо малко прибягна към машинация. Той се направи, че топката го е уцелила в лицето, само че тя го беше блъснала по крайници. Честно казано, аз изначало не видях какво стана и доста се разстроих, когато съдията ме изгони, тъй като играехме добре. Впоследствие, когато изгледахме обстановката по малкия екран, доста се ядосахме. Десет години по-късно Ривалдо излезе и се извини. Прие, че е постъпил неправилно.

- Говорили ли сте с Ривалдо след тази обстановка?
- Не, не сме се виждали. При едно медийно присъединяване, на въпрос Ривалдо отговори с признанието, че е постъпил неправилно и сподели, че се извинява.

- Вие в миналото симулирал ли сте?
- Не (смее се), не съм изпадал в такава обстановка.

- Вярно ли е, че сте най-големият спортсмен измежду турски футболисти?
- От нашето потомство ли?

- Да - в предишното и в този момент?
- Да, умерено можем да кажем, че играчите от тази генерация са най-хубавите футболисти в националния тим за всички времена. Бяхме същински спортсмени.

- Как се мотивирахте да изиграете мача против Южна Корея за третото място? България загуби от Швеция с 0:4, когато имаше подобен дуел.
- Най-голямото ни преимущество тогава беше, че корейската аудитория се отнесе доста топло и сърдечно към нас. Освен това, когато излизахме от групата, играехме всеки мач, сякаш това е последният ни. Но след всеки един дуел мотивацията ни се повишаваше. И когато към този момент излизахме против Корея, имахме доста по-голямо самочувствие и самонадеяност. Освен това ранният гол, който отбелязахме доста ни успокои и по-късно победихме.

- Помните ли по какъв начин ви посрещнаха в Истанбул?
- При качването ни на самолета знаехме, че в Истанбул ще има посрещане, само че нямахме визия какво ще бъде то. Когато самолетът кацна, видяхме, че пътищата отляво и отдясно на летището, с километри, бяха цялостни с хора. Навсякъде имаше почитатели. Площад " Таксим ", където ни закараха, е на най-малко 20 км от летището и през цялото това разстояние пътят беше цялостен с хора, които посочваха обичта си. Беше необикновено.

- По ваше време Галатасарай реализира най-големите си триумфи. Какво беше специфичното в този тим?
- Имаше доста качествени локални футболисти. Имаше доста положителни играчи като Георге Хаджи, Георге Попеску, Клаудио Тафарел и несъмнено, фактът, че всички ние играхме дълги години дружно. Навиците, които си създадохме и желанието ни за победа, ни води на върха.

- Какъв треньор беше Фатих Терим?
- Най-успешният механически шеф в страната. Знае си доста добре работата, умее да стимулира. Много добре усеща по какъв начин да завоюва и по какъв начин да извлече най-полезното от играча, доста е умел. Най-добрият треньор в Турция за всички времена.

- Бихте ли ни разказали през вашите очите мача против Арсенал във финала за купата на УЕФА?
- Арсенал беше един от най-хубавите тимове през този интервал, имаха доста положителни футболисти. Ние разбрахме, че сме спечелили финала, когато Тафарел избави удара с глава на Тиери Анри. Борихме се добре, имахме и шанс и постигнахме един огромен триумф.

- Англичаните бяха любимци, а вие останахте с 10 души по едно време. Как успяхте да ги успехите?
- Един от най-големите плюсове на нашия тим беше, че не се отхвърля, бори се и е гневен, а и това беше край. Нямаше по какъв начин да се откажем, като сме стигнали дотук. Всеки един от нас се бори до последно и беше подготвен да остави сърцето си на терена, единствено и единствено да завоюва.

- Кой беше огромната звезда на Галатасарай? Хакан Шукур или Джика Хаджи?
- Джика. Той е един от най-великите футболисти за всички времена, освен за Галатасарай, а изобщо измежду футболистите, пристигнали в Турция. Освен това е и футболист с известност в Европа и по света.

- Купата на УЕФА е най-големият триумф на Галатасарай, само че няколко месеца по-късно победихте и Реал за суперкупата на Европа. За този мач какво ще ни кажете?
- През този интервал Реал (Мадрид) се лансираше като най-хубавия тим в света. Бяха създали доста положителни прехвърляния. Но ние към този момент се бяхме трансформирали в машина и играехме като такава. Бяхме доста спокойни и не се страхувахме от никой. Вярвахме, че можем да победим всеки. И там се получи тъкмо това. Излязохме доста спокойни, играхме доста добре и спечелихме.

- Тогава ги назоваха " галактическите ". На терена един против различен изглеждаха ли като космически?
- Ние вярвахме в себе си и не гледахме другите. Ние бяхме 4 години подред първенци, спечелихме купата на УЕФА и триумфът стартира да се трансформира в една доста елементарна страст за нас. Познавахме се доста добре, даже в случай че този тим не се бе разпаднал, той имаше капацитета евентуално да завоюва и Шампионската лига, само че за жалост, това към този момент е единствено история.

- По ваше време Галатасарай игра против ЦСКА и Левски в Шампионската лига. Помните ли тези мачове?
- Помня ги. Обикновено мачовете ни против българските тимове бяха сложни за нас. Нямахме нито един елементарен дуел. Но това бяха годините, в които ние доста желаехме триумф в Европа, само че аз помня и българските тимове тогава. Наистина качествени противници.

- Сега Галатасарай взе участие в Шампионската лига. Докъде може да стигне?
- Изградиха нов тим, закупиха положителни играчи, само че към момента продължава процесът на хармонизация сред тях. Групата в Шампионската лига е с Реал (Мадрид) и ПСЖ - все огромни и доста амбициозни тимове. Според мен тази година ще бъде триумф, в случай че тимът продължи в Лига Европа, а не толкоз да излезе от групата в Шампионската лига. В Лига Европа може да реализира положителни триумфи.

- Как по този начин се събират 50 000 души при посрещането на Радамел Фалкао, без да има мач?
- Разбира се, повода за това е величината на Фалкао. Той е огромен състезател. Но, несъмнено, би трябвало да се има поради и дългото очакване от страна на ентусиастите. Защото от близо три месеца имаше очакване, че Фалкао ще пристигна. И когато се случи, страхотното посрещане беше на разположение. В Турция огромните, значимите играчи постоянно са се посрещали по добър метод и Фалкао стана един от тях.

- Големите турски тимове обичат да купуват известни футболисти, само че когато са в своя залез. Това вярна политика ли е?
- Всъщност не е доста вярно, само че с цел да можете да доведете млади положителни футболисти в Турция, би трябвало да се изхарчат доста огромни пари. Затова, закупувайки играчи като Дрогба, Фалкао или Анелка, от една страна се разпространява футболът в Турция, и въпреки това се употребява, с цел да се вършат прехвърляния на положителни играчи. Но в случай че се запитаме, получава ли се резултатът, който се чака от изхарчените пари, не се получава.

- Какво е да играеш в истанбулско дерби Галатасарай - Фенербахче?
- Когато ще се играе истанбулското дерби, животът стопира. Всичко се концентрира върху дуела. Говори се и се мисли само за конфликта. Но пък най-хубавите, най-вълнуващите, най-приятните мачове на шампионата са точно тези. Когато спечелиш, насладата е огромна. Когато загубиш, тъгата е голяма. И това не е единствено при футболистите. Ефектът върху почитателите и управлението също е забележителен. Понякога дербито става мотив за оставка на управлението или за оставка на техническия шеф, само че пък и от време на време ви води напълно на друго място. В Турция дерби значи футбол, значи всичко.

- Опитахте малко и от Висшата лига на Англия с екипа на Блекбърн. Защо не се получи да останете по-дълго?
- Всъщност аз бях доста добре в Англия. Започнах и да играя, още когато отидох. Но когато аз подписах с Блекбърн, Фатих Терим се върна назад в Галатасарай и още веднъж ме повика. Искаше да се върна. И аз, от една страна поради Галатасарай, и въпреки това поради треньора, го направих. Това беше повода да се върна.

- Вие сте легенда на Галатасарай. Липсва ли ви, че не направихте задгранична кариера?
- Да, в действителност желаех да продължа да играя в Англия, тъй като беше доста удобно и прелестно. Всеки един футболист, получил такава опция, наложително би трябвало да я оползотвори.

- Защо не станахте треньор?
- Никога не съм имал желание. Не ми се коства привлекателно. Имам доста другари, които станаха треньори, само че аз не съм имал такава потребност.

- Подобно на нашия Дончо Донев, сте началник на асоциацията на турските футболисти. В какво се показва работата ви?
- Да, на същата позиция съм, като тази на Дончо. Той е началник на асоциацията на футболистите в България, а аз в Турция. Нашата работа е много по-различна. Дончо прави тук доста хубави неща. Ние сме доста остаряла асоциация, само че от три години имаме ново управление. Опитваме се да променим нещо, само че имаме потребност от още време. За три години направихме доста, само че когато би трябвало да наваксваш, е мъчно. Вървим добре, само че към момента имаме доста дефекти. Имаме тактика и следваме модела на водещите европейските страни.

- Как ви одобряват на стадионите на Бешикташ и Фенербахче?
- Различно. Аз да вземем за пример нямам проблем с почитателите на Бешикташ или Фенербахче. Обичат ни, поздравяват ни, когато ни видят. Към някои футболисти се отнасят доста добре, към други студено. Това е обвързвано с държанието ти на терена, до момента в който си играл футбол. Но аз проблеми нямам.

- И България, и Турция сега нямат особени триумфи в националните тимове. Турция победи мъчно Андора с 1:0. Какво се получи във вашата страна?
- Всичко си има пояснение! Когато националният ти тим е станал трети в света, а по-късно е постигнал триумф на европейското състезание, хората чакат това да продължи. Просто вдигнахме доста летвата. И почитателите считат, че на всеки огромен конгрес Турция ще е измежду топ тимовете. И в България е по този начин. След като станахте четвърти в света, всеки стартира естествено да чака от вас сходни триумфи. Но както в България към този момент не се раждат играчи като Стоичков, Балъков или Боримиров, по този начин и при нас не всяка година може да видиш звезда от ранга на Хакан Шукур. В момента стартира да се появява една нова генерация и се надявам тя да реализира положителни триумфи.

- Стадион " Ататюрк " ще одобри за повторно край на Шампионската лига. А Истанбул за втора поредна година ще бъде хазаин на сходен мач. Какво значи това за Турция?
- От една страна, детайлът на рекламата е доста огромен, въпреки това е доста значимо да дадем на всички места посланието, че умеем сполучливо да организираме такива мероприятия. УЕФА в последно време прави оценка това. Транспортът стартира да става доста комфортен. Следователно този тип мероприятия от една страна за източник на средства за една страна, въпреки това са реклама. Ние считаме, че изпълняваме добре такива планове.

- Има ли опция и предпочитание Турция да кандидатства за домакинство на международно или европейски състезание?
- Да, има и то доста. В момента всички игрища са подготвени за организирането на европейско или международно състезание. Всички условия за авто и въздушен превоз са обезпечени. Единствено е нужно утвърждение. В момента, в който ни бъде казано „ вие сте “, Турция е в положение и има мощта да провежда подобен шампионат. Снимки: ©Getty Images