Излиза единствената автобиография на Мохамед Али
Шампионът повежда почитателите си зад кулисите на професионалния си и персоналния си живот в една откровена изповед
Един единствен път в живота си Мохамед Али взема решение да опише своята история в книга и това става в най-трудния интервал от живота му – до момента в който е отхвърлен от бокса през 1967-1970 година, поради отхвърли си да бъде мобилизиран във Виетнам. Боксьорът, трансформирал шампионата в тежка категория вечно, построил и разпространявал го, отхвърля да престъпи повелите на своята вяра, и поради това е осъден да не практива единственото, което обича. Предлагали са доста пари на Мохамед Али, с цел да напише книга и да опише своята история. Феновете му чакат дълго, с цел да прочетат неговата позиция и през ‘75-а това се случва – излиза единствената публична автобиография на Али, роден с името Касиус Клей. „ Аз съм най-великият “, в съавторство с журналиста Ричард Дърам и редактирана от нобеловия лауерат Тони Морисън, излиза в този момент, четири години след гибелта на боксьора, за първи път на български език от издателство „ Кръг “. Преводът е на Светлана Комогорова – Комата, писателят и треньор по бокс Палми Ранчев стои зад редакцията, а поетът Иван Ланджев е създател на послеслова. Родното издание е по едно и също време литературно и спортно събитие. То изобразява и празнува оня Мохамед Али, който си завоюва име и популярност като най-хубавия в бокса, само че и като герой за равни права, пацифист, а ненапълно и като стихотворец.
Никой различен боксьор в света не е бил толкоз прочут като Мохамед Али и то не поради своя жанр на кръга, експедитивност и рефлекси. „ В една специалност, известна основно с свирепост и кръв, един човек може да има достойнство и достолепие. Боксьорът се бие „ за своя живот и живота на своите фамилии, на тези, които обича и които ги обичат “, споделя в книгата си спортистът, в миналото прочут като Голямата уста.
Без да се стопира за дълго върху детските и юношеските си години, Али споделя за най-великите моменти в своята кариерара. Той разкрива цялата прословута и дълго време неизяснена история с неговия олимийски златен орден от 1960-а – първия му огромен триумф като експерт, който той захвърля в река Охайо, откакто отхвърлят да му сервират в ресторант в родния му град Луисвил.
Али ни повежда зад кулисите на един от най-големите му мачове – първата среща за сетовната купа в тежка категория през 1964 година против Сони Листън илипървото пришествие, както го назовава самият той. Един мач, предшестван от скандална акция, в която двамата боксьор, стигат до крайности. Един от куриозите, за който българските почитатели към този момент могат да прочетат, е рейсът „ Големия червен “. Мохамед го купува и го откарва при най-хубавия художник на табели – татко си, с цел да го боядиса в оранжево, зелено, алено, жълто и синьо, само че най-вече в алено. От едната страна е изписано: „ Най-колоритният боксьор на света – Касиус Клей, а от другата: Сони Листън е популярен, само че в осми рунд ще падне в момент! “. Али пътува с рейса на всички места и даже отива на мача с него. Докато мерят тежестта им преди мача, Али ще произнесе паметната си имитация: „ Летя като пеперуда, ужилвам аз като пчела! “, а когато си извоюва от никого неподозираната тежка победа, той се провиква: „ Аз съм кралят на света! “.
Не е пропуснат и един от най-големите противници в кариерата на Мохамед – международният първенец Джо Фрейзър. Първата среща сред тях е наречена„ Мача на века “ и е гледана от повече хора по света от всяко друго спортно събитие в историята. Али разказва в детайли съсипващата загуба, която изпраща Джо в болничното заведение за близо седем седмици, макар че е победител. „ Аз съм най-великият “ завършва с последната трета среща сред двамата „ динозаври “ в Манила през 1975 година, когато Али побеждава с механически нокаут. Победителят диктува от Филипините по телефона последната глава от единствената си книга.
И пред камери, и в своята атобиография, Али е казвал доста пъти, че боксът е единствено средство, което го е извело на сцената. Че в случай че не беше станал състезател, евентуално щеше да е починал в Луисвил на някоя укрепление за цивилен права. И това го извисява още повече като първенец и като човек от оня тип, който рядко се среща в света на спорта.
Един единствен път в живота си Мохамед Али взема решение да опише своята история в книга и това става в най-трудния интервал от живота му – до момента в който е отхвърлен от бокса през 1967-1970 година, поради отхвърли си да бъде мобилизиран във Виетнам. Боксьорът, трансформирал шампионата в тежка категория вечно, построил и разпространявал го, отхвърля да престъпи повелите на своята вяра, и поради това е осъден да не практива единственото, което обича. Предлагали са доста пари на Мохамед Али, с цел да напише книга и да опише своята история. Феновете му чакат дълго, с цел да прочетат неговата позиция и през ‘75-а това се случва – излиза единствената публична автобиография на Али, роден с името Касиус Клей. „ Аз съм най-великият “, в съавторство с журналиста Ричард Дърам и редактирана от нобеловия лауерат Тони Морисън, излиза в този момент, четири години след гибелта на боксьора, за първи път на български език от издателство „ Кръг “. Преводът е на Светлана Комогорова – Комата, писателят и треньор по бокс Палми Ранчев стои зад редакцията, а поетът Иван Ланджев е създател на послеслова. Родното издание е по едно и също време литературно и спортно събитие. То изобразява и празнува оня Мохамед Али, който си завоюва име и популярност като най-хубавия в бокса, само че и като герой за равни права, пацифист, а ненапълно и като стихотворец.
Никой различен боксьор в света не е бил толкоз прочут като Мохамед Али и то не поради своя жанр на кръга, експедитивност и рефлекси. „ В една специалност, известна основно с свирепост и кръв, един човек може да има достойнство и достолепие. Боксьорът се бие „ за своя живот и живота на своите фамилии, на тези, които обича и които ги обичат “, споделя в книгата си спортистът, в миналото прочут като Голямата уста.
Без да се стопира за дълго върху детските и юношеските си години, Али споделя за най-великите моменти в своята кариерара. Той разкрива цялата прословута и дълго време неизяснена история с неговия олимийски златен орден от 1960-а – първия му огромен триумф като експерт, който той захвърля в река Охайо, откакто отхвърлят да му сервират в ресторант в родния му град Луисвил.
Али ни повежда зад кулисите на един от най-големите му мачове – първата среща за сетовната купа в тежка категория през 1964 година против Сони Листън илипървото пришествие, както го назовава самият той. Един мач, предшестван от скандална акция, в която двамата боксьор, стигат до крайности. Един от куриозите, за който българските почитатели към този момент могат да прочетат, е рейсът „ Големия червен “. Мохамед го купува и го откарва при най-хубавия художник на табели – татко си, с цел да го боядиса в оранжево, зелено, алено, жълто и синьо, само че най-вече в алено. От едната страна е изписано: „ Най-колоритният боксьор на света – Касиус Клей, а от другата: Сони Листън е популярен, само че в осми рунд ще падне в момент! “. Али пътува с рейса на всички места и даже отива на мача с него. Докато мерят тежестта им преди мача, Али ще произнесе паметната си имитация: „ Летя като пеперуда, ужилвам аз като пчела! “, а когато си извоюва от никого неподозираната тежка победа, той се провиква: „ Аз съм кралят на света! “.
Не е пропуснат и един от най-големите противници в кариерата на Мохамед – международният първенец Джо Фрейзър. Първата среща сред тях е наречена„ Мача на века “ и е гледана от повече хора по света от всяко друго спортно събитие в историята. Али разказва в детайли съсипващата загуба, която изпраща Джо в болничното заведение за близо седем седмици, макар че е победител. „ Аз съм най-великият “ завършва с последната трета среща сред двамата „ динозаври “ в Манила през 1975 година, когато Али побеждава с механически нокаут. Победителят диктува от Филипините по телефона последната глава от единствената си книга.
И пред камери, и в своята атобиография, Али е казвал доста пъти, че боксът е единствено средство, което го е извело на сцената. Че в случай че не беше станал състезател, евентуално щеше да е починал в Луисвил на някоя укрепление за цивилен права. И това го извисява още повече като първенец и като човек от оня тип, който рядко се среща в света на спорта.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ