_1598661728286422585_big.jpg?16:48:22)
Беглец от бразилски затвор на свобода избра смъртта
Шампион по културизъм потърси „ Труд “ за помощ през 2014 година
Златко Генев-Културиста минава 3 000 км за 14 дни, с цел да се избави от пъкъла
Има тежка диагноза за психическо заболяване
През пролетта на 2014 година един наедрял и здрав мъж пристигна в редакцията на „ Труд “, с цел да опише по какъв начин е избягал от бразилски затвор. Беше на 63 години, само че изглеждаше на не повече от 45, тъй като беше спортистът Златко Генев - един от първите български първенци по културизъм. На ръката му имаше татуирано името на Папийон – пандизчията, който съумява да избяга от каторгата във Френска Гвиана. Искаше да потърси публичност за своята авантюра, тъй като по този начин го бяха посътветвали адвокати, които подготвяха искане до Интерпол да бъде свален от търсене с алената бюлетина като изключително рисков нарушител. Историята му бе оповестена в „ Труд “, след това преписана и препечатана от не едно жълто издание, материали за „ приключенията “ на Златко Културиста излъчиха и няколко малките екрани. Половин година по късно – на 30 септември 2014 година, Златко Генев се простреля с патрон в главата в столичния фитнес " The Gym " и умря по-късно във Военна болница.
През 2010 година Златко Културиста е 59-годишен и пътува до Бразилия на надпревари за ветерани. На връщане полетът му е до Португалия и на летището в Ресифе непознати бразилци го молят да съобщи една дребна чантичка, в която има паспорти и други документи. Записват си името му и му споделят, че на кацане в Лисабон ще го посрещне човек с табелка, с цел да получи пратката. Златко се съгласява да направи тази услуга, без да подозира какво ще се случи с живота му единствено след няколко минути. Минава през митническия надзор, униформените отварят куфара, намират чантичката и в нея няма документи, а плик с 3.93 кг кокаин. Златко е задържан, версията му за непознатите е изцяло отхвърлена, той е разгласен за трафикант и наказан на 5 години и половина затвор.
Златко Генев е петкратен първенец на България по културизъм.
" Завършил съм британска лингвистика. 30 години работих като преподавател по британски език и физкултура в 105-о учебно заведение в София. Занимавах се с културизъм от края на 60-те години. Пет пъти съм бил първенец на страната по този спорт, ходил съм на доста надпревари по света. Смятате ли, че човек с моята визитка ще тръгне да се занимава с дрога?! Не съм постигнал всичко това, с цел да се трансформира най-после в едно муле, в пушечно месо. Целият развой беше един голям фарс. Осъдиха ме по показанията на някакви служители на реда, които просто бяха решили да си вършат свободни съчинения в съда “, споделяше Златко. Той подозираше, че пратката му е дадена от ченгета под прикритие, които седели на летището, с цел да регистрират активност.
Златко е пратен да лежи в пандиза „ Барету Кампелу “ на остров Итамарака, където изискванията били безчовечен. " Бях единственият българин там и изобщо - един от дребното чужденци. Знаете ли по какъв начин локалните бандити ненавиждат гринговците?! Винаги гледаха първо с мен да се заядат и беше доста тежко, до момента в който се науча по какъв начин да си вардя кожата “, споделяше Културиста.
Първите няколко месеца изкарва в килия с 8 души и спи седнал в един от ъглите. „ Най-важното първоначално е да се пазиш от сбивания. Местните не разчитат на мощ. Моментално вадят едни 60-сантиметрови ножове, които назовават фака. Срещу такова оръжие не можеш да използваш мускули. Пред очите ми един след различен починаха четирима пандизчии, които просто не се бяха научили да боравят добре с ножа “, обясняваше Златко. Той самият един път при самозащита бил подготвен да разпори корема на врага с фака, само че съперникът му се развикал за помощ. Надзирателите притичали и без да питат, почнали да постановат „ якия гринго “ и по-късно го пратили за 11 дни в карцера.
От 2005 година Златко имал регистрация в столичната психоболница " Св. Наум " с диагноза " Биполярно афективно разстройство ". " Това значи възприятие за тревога, мисли за самоубийство, депресии. Не знам по какъв начин оцелях в бразилските затвори, добре, че ми даваха постоянно медикаменти ", споделяше той. Но е имало и случаи, когато преднамерено му спирали антидепресантите и той изпадал в тежки положения и бил сигурен, че няма да оживее. Опитвал се да учи португалски, с цел да се разсейва и времето да минава по-бързо. Негов съкилийник му внесъл мобилен телефон, през който Културиста съумял да се свърже с околните си в България и да си направи фейсбук. Дъщеря му извадила от болница „ Св. Наум “ всички медицински документи за болестта на татко си, платила да бъдат преведени на португалски и заверени, след което ги пратила в Бразилия. Местните управляващи въобще не им обърнали внимание – сметнали диагнозата за измислена от Златко, с цел да излезе от пандиза.
През 2012 година въпреки всичко стартира процедура за експулсирането му в България, само че тя по този начин и не стига до на никое място. През септември 2013 година, когато Културиста към този момент е излежал повече от половината от присъдата си, въпреки всичко го освобождават условно и го реалокират на по-лек режим. Тъй като е чужденец, би трябвало да живее в общежитие на губернаторството в Ресифе. Има право да излиза заран след 6 ч, с цел да си търси работа, а в 22 ч. би трябвало към този момент да се е прибрал. Изключение се правело единствено, в случай че някой си откри другарка и можел да остане да преспи при нея.
„ Бяхме 4-ма души в стая, един от които - 22-годишен, беше болен от туберкулоза. Чаках с месеци да бъде приложена процедурата " експулсация ", най-после взех решение да избягам и започнах да се приготвям “, припомняше си той.
Златко получил от околните си в България 1500 евро и на 1 март 2014 година - в първия ден на карнавала, споделил на отговорника в общежитието, че си е намерил другарка, при която ще спи, с цел да не стартират да го търсят. Пътувал с дни с рейс, корабче и такси през джунглата на Амазония до най-северния щат Амапа и до градчето Япок. „ То е на брега на едноименната река, над която минава мост към Френска Гвиана. Трябваше да тичам там, тъй като е територия на Европейския съюз. Вече беше 9 март, неделя, мостът беше затворен. Платих на индианци с моторна лодка да ме трансферират на другия бряг. Така попаднах в Кайен - столицата на Френска Гвиана. Френските служители на реда ме одобриха отзивчиво и ми осигуриха леговище, макар че в Бразилия към този момент ме издирваха. Чаках 2 дни за полет до Париж, а за билет дадох последните си пари. В самолета се срещнах с французин, който, без да ме знае, без да ме познава, ми купи билет до България за близо 500 евро “, разказваше Златко. Така на 14 март 2014 година той към този момент е минал над 3000 км по суша, въздух и вода и каца на летище София по едни бермудки и тениска. Край - към този момент свободен и е вкъщи.
И до през днешния ден остава загадка какво е предиздвикало този мощен човек, изживял толкоз ужаси, да реши да посегне на живота си. Най-вероятно психическото му страдалчество се е изострило, мислите за самоубийство взели връх и към този момент нямало мощ, която да ги спре.
Златко преподавал британски на сина на щангиста
Познавал се добре с Гълъбин Боевски
Гълъбин Боевски също бе хванат в Бразилия с кокаин, Златко го е познавал добре, само че отхвърляше да има нещо общо сред двата случая.
Златко Генев се познавал добре с щангиста Гълъбина Боевски, тъй като преподавал частни уроци по британски на сина му Пол. Културиста обаче отхвърляше посред им да има нещо общо също така, че и двамата с Гълъбин през 1 година са хванати на разнообразни места в Бразилия за трафик на кокаин.
„ През октомври 2011 година в пандиза към този момент имах фейсбук и научих за задържането на Боевски в Сао Пауло. Направих някакви опити да се свържа с него, само че не съумях. Не за друго, а с цел да му дам няколко скъпи съвета по какъв начин да се пази първоначално, до момента в който свикне, тъй като тогава всеки може да те пребие или заколи “, обясняваше Златко. Той даже доста се учудил през 2013 година, когато по отношение на Боевски приключила процедурата за експулсация и го върнали в България, до момента в който неговата продължавала да се бави. И добавяше, че това единствено го убедило, че не може да откри общ език с бразилските управляващи и би трябвало да избяга. За самото бягство от пандиза получил задочна присъда от още 2 години, към която били прибавени още над 2 от условното му освобождение, само че България няма контракт за правна помощ с Бразилия, което избавя Златко от вероятно дело за екстрадиция.
Златко Генев-Културиста минава 3 000 км за 14 дни, с цел да се избави от пъкъла
Има тежка диагноза за психическо заболяване
През пролетта на 2014 година един наедрял и здрав мъж пристигна в редакцията на „ Труд “, с цел да опише по какъв начин е избягал от бразилски затвор. Беше на 63 години, само че изглеждаше на не повече от 45, тъй като беше спортистът Златко Генев - един от първите български първенци по културизъм. На ръката му имаше татуирано името на Папийон – пандизчията, който съумява да избяга от каторгата във Френска Гвиана. Искаше да потърси публичност за своята авантюра, тъй като по този начин го бяха посътветвали адвокати, които подготвяха искане до Интерпол да бъде свален от търсене с алената бюлетина като изключително рисков нарушител. Историята му бе оповестена в „ Труд “, след това преписана и препечатана от не едно жълто издание, материали за „ приключенията “ на Златко Културиста излъчиха и няколко малките екрани. Половин година по късно – на 30 септември 2014 година, Златко Генев се простреля с патрон в главата в столичния фитнес " The Gym " и умря по-късно във Военна болница.
През 2010 година Златко Културиста е 59-годишен и пътува до Бразилия на надпревари за ветерани. На връщане полетът му е до Португалия и на летището в Ресифе непознати бразилци го молят да съобщи една дребна чантичка, в която има паспорти и други документи. Записват си името му и му споделят, че на кацане в Лисабон ще го посрещне човек с табелка, с цел да получи пратката. Златко се съгласява да направи тази услуга, без да подозира какво ще се случи с живота му единствено след няколко минути. Минава през митническия надзор, униформените отварят куфара, намират чантичката и в нея няма документи, а плик с 3.93 кг кокаин. Златко е задържан, версията му за непознатите е изцяло отхвърлена, той е разгласен за трафикант и наказан на 5 години и половина затвор.
Златко Генев е петкратен първенец на България по културизъм.
" Завършил съм британска лингвистика. 30 години работих като преподавател по британски език и физкултура в 105-о учебно заведение в София. Занимавах се с културизъм от края на 60-те години. Пет пъти съм бил първенец на страната по този спорт, ходил съм на доста надпревари по света. Смятате ли, че човек с моята визитка ще тръгне да се занимава с дрога?! Не съм постигнал всичко това, с цел да се трансформира най-после в едно муле, в пушечно месо. Целият развой беше един голям фарс. Осъдиха ме по показанията на някакви служители на реда, които просто бяха решили да си вършат свободни съчинения в съда “, споделяше Златко. Той подозираше, че пратката му е дадена от ченгета под прикритие, които седели на летището, с цел да регистрират активност.
Златко е пратен да лежи в пандиза „ Барету Кампелу “ на остров Итамарака, където изискванията били безчовечен. " Бях единственият българин там и изобщо - един от дребното чужденци. Знаете ли по какъв начин локалните бандити ненавиждат гринговците?! Винаги гледаха първо с мен да се заядат и беше доста тежко, до момента в който се науча по какъв начин да си вардя кожата “, споделяше Културиста.
Първите няколко месеца изкарва в килия с 8 души и спи седнал в един от ъглите. „ Най-важното първоначално е да се пазиш от сбивания. Местните не разчитат на мощ. Моментално вадят едни 60-сантиметрови ножове, които назовават фака. Срещу такова оръжие не можеш да използваш мускули. Пред очите ми един след различен починаха четирима пандизчии, които просто не се бяха научили да боравят добре с ножа “, обясняваше Златко. Той самият един път при самозащита бил подготвен да разпори корема на врага с фака, само че съперникът му се развикал за помощ. Надзирателите притичали и без да питат, почнали да постановат „ якия гринго “ и по-късно го пратили за 11 дни в карцера.
От 2005 година Златко имал регистрация в столичната психоболница " Св. Наум " с диагноза " Биполярно афективно разстройство ". " Това значи възприятие за тревога, мисли за самоубийство, депресии. Не знам по какъв начин оцелях в бразилските затвори, добре, че ми даваха постоянно медикаменти ", споделяше той. Но е имало и случаи, когато преднамерено му спирали антидепресантите и той изпадал в тежки положения и бил сигурен, че няма да оживее. Опитвал се да учи португалски, с цел да се разсейва и времето да минава по-бързо. Негов съкилийник му внесъл мобилен телефон, през който Културиста съумял да се свърже с околните си в България и да си направи фейсбук. Дъщеря му извадила от болница „ Св. Наум “ всички медицински документи за болестта на татко си, платила да бъдат преведени на португалски и заверени, след което ги пратила в Бразилия. Местните управляващи въобще не им обърнали внимание – сметнали диагнозата за измислена от Златко, с цел да излезе от пандиза.
През 2012 година въпреки всичко стартира процедура за експулсирането му в България, само че тя по този начин и не стига до на никое място. През септември 2013 година, когато Културиста към този момент е излежал повече от половината от присъдата си, въпреки всичко го освобождават условно и го реалокират на по-лек режим. Тъй като е чужденец, би трябвало да живее в общежитие на губернаторството в Ресифе. Има право да излиза заран след 6 ч, с цел да си търси работа, а в 22 ч. би трябвало към този момент да се е прибрал. Изключение се правело единствено, в случай че някой си откри другарка и можел да остане да преспи при нея.
„ Бяхме 4-ма души в стая, един от които - 22-годишен, беше болен от туберкулоза. Чаках с месеци да бъде приложена процедурата " експулсация ", най-после взех решение да избягам и започнах да се приготвям “, припомняше си той.
Златко получил от околните си в България 1500 евро и на 1 март 2014 година - в първия ден на карнавала, споделил на отговорника в общежитието, че си е намерил другарка, при която ще спи, с цел да не стартират да го търсят. Пътувал с дни с рейс, корабче и такси през джунглата на Амазония до най-северния щат Амапа и до градчето Япок. „ То е на брега на едноименната река, над която минава мост към Френска Гвиана. Трябваше да тичам там, тъй като е територия на Европейския съюз. Вече беше 9 март, неделя, мостът беше затворен. Платих на индианци с моторна лодка да ме трансферират на другия бряг. Така попаднах в Кайен - столицата на Френска Гвиана. Френските служители на реда ме одобриха отзивчиво и ми осигуриха леговище, макар че в Бразилия към този момент ме издирваха. Чаках 2 дни за полет до Париж, а за билет дадох последните си пари. В самолета се срещнах с французин, който, без да ме знае, без да ме познава, ми купи билет до България за близо 500 евро “, разказваше Златко. Така на 14 март 2014 година той към този момент е минал над 3000 км по суша, въздух и вода и каца на летище София по едни бермудки и тениска. Край - към този момент свободен и е вкъщи.
И до през днешния ден остава загадка какво е предиздвикало този мощен човек, изживял толкоз ужаси, да реши да посегне на живота си. Най-вероятно психическото му страдалчество се е изострило, мислите за самоубийство взели връх и към този момент нямало мощ, която да ги спре.
Златко преподавал британски на сина на щангиста
Познавал се добре с Гълъбин Боевски
Гълъбин Боевски също бе хванат в Бразилия с кокаин, Златко го е познавал добре, само че отхвърляше да има нещо общо сред двата случая.
Златко Генев се познавал добре с щангиста Гълъбина Боевски, тъй като преподавал частни уроци по британски на сина му Пол. Културиста обаче отхвърляше посред им да има нещо общо също така, че и двамата с Гълъбин през 1 година са хванати на разнообразни места в Бразилия за трафик на кокаин.
„ През октомври 2011 година в пандиза към този момент имах фейсбук и научих за задържането на Боевски в Сао Пауло. Направих някакви опити да се свържа с него, само че не съумях. Не за друго, а с цел да му дам няколко скъпи съвета по какъв начин да се пази първоначално, до момента в който свикне, тъй като тогава всеки може да те пребие или заколи “, обясняваше Златко. Той даже доста се учудил през 2013 година, когато по отношение на Боевски приключила процедурата за експулсация и го върнали в България, до момента в който неговата продължавала да се бави. И добавяше, че това единствено го убедило, че не може да откри общ език с бразилските управляващи и би трябвало да избяга. За самото бягство от пандиза получил задочна присъда от още 2 години, към която били прибавени още над 2 от условното му освобождение, само че България няма контракт за правна помощ с Бразилия, което избавя Златко от вероятно дело за екстрадиция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ