BIPV – подцененият шанс за енергиен преход в Европа
Сградно-интегираните PV системи към момента са в начален етап, а архитектите и притежателите на здания постоянно не са склонни да внедряват такива решения - поради разноските и дизайна
Постройките в градовете „ посрещат ” слънчевите лъчи с огромни, плоски покриви и стени, чиято обща повърхност надминава размера на най-мащабните фотоволтаични паркове (снимка: CCO Public Domain)
Сградите са виновни за половината от потреблението на сила в Европейския съюз. В устрема да понижим този дял и да реализираме енергийна ефективост една скъпа технология остава мощно подценена – сградно-интегрираните слънчеви системи (BIPV).
Огромният капацитет на BIPV би трябвало да бъде видян, защото доста от постройките в градовете „ посрещат ” слънчевите лъчи с огромни, плоски покриви и стени, чиято обща повърхност надминава размера на най-мащабните фотоволтаични паркове.
Въпреки че към момента е изправена пред редица компликации, технологията на сградно-интегрираната фотоволтаика може да играе значима роля в декарбонизацията на градовете. Като се има поради, че 75% от постройките в Европейски Съюз са издигнати преди въвеждането на стандартите за енергийна успеваемост, в този момент строителният бранш е изправен пред едно от най-големите провокации по пътя към въглеродната индиферентност, която би трябвало да бъде реализирана до 2050 година
Според отчет на Европейската платформа за технологии и нововъведения във фотоволтаиката (ETIP PV) и индустриалната асоциация SolarPower Europe, постройките, облицовани с фотоволтаични панели, могат освен да допринесат доста за понижаване на екологичния отпечатък, само че и да основат огромен брой работни места и да подобрят качеството на живот в градовете.
Наред с това слънчевите покриви и стенните фотоволтаици могат да понижат нуждата от разрастване на електропреносни системи. Те могат и да подобрят стабилността на електрозахранването, а наред с всичко това да покачат топлинната и акустичната изолираност на самите здания.
Дизайнът като предизвикателство
Сградно-интегираните PV системи към момента са в начален етап, а архитектите и притежателите на здания постоянно не са склонни да внедряват такива решения – частично поради разноските и повече поради дизайна. Има обаче редица образци за сполучливо консолидиране на фотоволтаиката във фасадите на бизнес-сгради, при което вграждането на панелите не е досадно грозно „ допълнение ”, а красива и радваща окото интегрална част от образа на постройката.
Това може да се реализира даже с елементарни фотоволтаични панели, с правоъгълна форма и обичайния синкав или черен цвят. Но актуалните производители на фотоволтаични системи оферират и много дизайнерски други възможности.
Макар че Tesla популяризира концепцията за слънчевите керемиди, такива керемиди се създават от доста компании по света още преди огромната щатска компания да заприказва за това. Има и гъвкави фотоволтаични системи, които могат да се напаснат на по-сложен дизайн. Разработени са даже цветни фотоволтаични модули,които могат да се интегрират в най-смелите дизайнерски решения.
Пазарна вероятност
Според отчета за BIPV, главните спънки пред тази технология в Европа са ниските темпове на реновиране на постройките и бавната интеграция на възобновимите енергийни източници в градовете. Силен фактор е и неналичието на информираност за изгодите от BIPV.
Въпреки това най-големият пазар за BIPV е и ще продължи да бъде Европейски Съюз, където се намират водещите разработчици на модерни строителни технологии, се показва в отчета. Според последните изследвания, кумулативният капацитет на BIPV за 27-те държави-членки на Европейски Съюз плюс Швейцария и Норвегия – и като се изключи Англия – е 5 GW до 2030 година при настоящия ритъм на напредък.
Макар че тази цифра наподобява дребна спрямо капацитета на покривните фотоволтаици – който, съгласно прогнозите на SolarPower Europe до 2022 година ще доближи 10 GW, BIPV може да направи доста по-лесно постигането на задачите на Европейски Съюз в региона на климата.
Регулациите с основна роля
Според отчета на ETIP PV, европейските общински органи могат да насърчат сградно-интегрираните фотоволтаици по няколко метода. Предложенията включват преобразяване на общинския сграден фонд в „ здания с добавена сила ”, които генерират повече електричество, в сравнение с консумират; поощряване на схеми за финансиране на частните притежатели да вграждат BIPV, като да вземем за пример съглашения за изкупуване на електрическата енергия им, енергийни контракти или лизинг за BIPV инсталаците; и други
Саниране
Една от огромните благоприятни условия за консолидиране на фотоволтаиката е санирането на постройките. Цифрите тук са тежки, тъй като темпът би трябвало да се усили от сегашните 1% годишно до минимум 3% на година, в случай че желаеме Европейски Съюз да извърши дълготрайните си цели в региона на климата и енергетиката. Това значи към 200 милиона здания да бъдат актуализирани до 2050 година.
Постройките в градовете „ посрещат ” слънчевите лъчи с огромни, плоски покриви и стени, чиято обща повърхност надминава размера на най-мащабните фотоволтаични паркове (снимка: CCO Public Domain)
Сградите са виновни за половината от потреблението на сила в Европейския съюз. В устрема да понижим този дял и да реализираме енергийна ефективост една скъпа технология остава мощно подценена – сградно-интегрираните слънчеви системи (BIPV).
Огромният капацитет на BIPV би трябвало да бъде видян, защото доста от постройките в градовете „ посрещат ” слънчевите лъчи с огромни, плоски покриви и стени, чиято обща повърхност надминава размера на най-мащабните фотоволтаични паркове.
Въпреки че към момента е изправена пред редица компликации, технологията на сградно-интегрираната фотоволтаика може да играе значима роля в декарбонизацията на градовете. Като се има поради, че 75% от постройките в Европейски Съюз са издигнати преди въвеждането на стандартите за енергийна успеваемост, в този момент строителният бранш е изправен пред едно от най-големите провокации по пътя към въглеродната индиферентност, която би трябвало да бъде реализирана до 2050 година
Според отчет на Европейската платформа за технологии и нововъведения във фотоволтаиката (ETIP PV) и индустриалната асоциация SolarPower Europe, постройките, облицовани с фотоволтаични панели, могат освен да допринесат доста за понижаване на екологичния отпечатък, само че и да основат огромен брой работни места и да подобрят качеството на живот в градовете.
Наред с това слънчевите покриви и стенните фотоволтаици могат да понижат нуждата от разрастване на електропреносни системи. Те могат и да подобрят стабилността на електрозахранването, а наред с всичко това да покачат топлинната и акустичната изолираност на самите здания.
Дизайнът като предизвикателство
Сградно-интегираните PV системи към момента са в начален етап, а архитектите и притежателите на здания постоянно не са склонни да внедряват такива решения – частично поради разноските и повече поради дизайна. Има обаче редица образци за сполучливо консолидиране на фотоволтаиката във фасадите на бизнес-сгради, при което вграждането на панелите не е досадно грозно „ допълнение ”, а красива и радваща окото интегрална част от образа на постройката.
Това може да се реализира даже с елементарни фотоволтаични панели, с правоъгълна форма и обичайния синкав или черен цвят. Но актуалните производители на фотоволтаични системи оферират и много дизайнерски други възможности.
Макар че Tesla популяризира концепцията за слънчевите керемиди, такива керемиди се създават от доста компании по света още преди огромната щатска компания да заприказва за това. Има и гъвкави фотоволтаични системи, които могат да се напаснат на по-сложен дизайн. Разработени са даже цветни фотоволтаични модули,които могат да се интегрират в най-смелите дизайнерски решения.
Пазарна вероятност
Според отчета за BIPV, главните спънки пред тази технология в Европа са ниските темпове на реновиране на постройките и бавната интеграция на възобновимите енергийни източници в градовете. Силен фактор е и неналичието на информираност за изгодите от BIPV.
Въпреки това най-големият пазар за BIPV е и ще продължи да бъде Европейски Съюз, където се намират водещите разработчици на модерни строителни технологии, се показва в отчета. Според последните изследвания, кумулативният капацитет на BIPV за 27-те държави-членки на Европейски Съюз плюс Швейцария и Норвегия – и като се изключи Англия – е 5 GW до 2030 година при настоящия ритъм на напредък.
Макар че тази цифра наподобява дребна спрямо капацитета на покривните фотоволтаици – който, съгласно прогнозите на SolarPower Europe до 2022 година ще доближи 10 GW, BIPV може да направи доста по-лесно постигането на задачите на Европейски Съюз в региона на климата.
Регулациите с основна роля
Според отчета на ETIP PV, европейските общински органи могат да насърчат сградно-интегрираните фотоволтаици по няколко метода. Предложенията включват преобразяване на общинския сграден фонд в „ здания с добавена сила ”, които генерират повече електричество, в сравнение с консумират; поощряване на схеми за финансиране на частните притежатели да вграждат BIPV, като да вземем за пример съглашения за изкупуване на електрическата енергия им, енергийни контракти или лизинг за BIPV инсталаците; и други
Саниране
Една от огромните благоприятни условия за консолидиране на фотоволтаиката е санирането на постройките. Цифрите тук са тежки, тъй като темпът би трябвало да се усили от сегашните 1% годишно до минимум 3% на година, в случай че желаеме Европейски Съюз да извърши дълготрайните си цели в региона на климата и енергетиката. Това значи към 200 милиона здания да бъдат актуализирани до 2050 година.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ