Сгради в София, строени след 1944 г., са включени в

...
Сгради в София, строени след 1944 г., са включени в
Коментари Харесай

И жилищни комплекси в София ще стават недвижима ценност

Сгради в София, строени след 1944 година, са включени в лист за приемане на статут на недвижима културна полезност (паметник на културата). Сред определените са резиденция " Бояна ", постройката на външно министерство, хотел " Родина ", НДК, ж.к. " Яворов ", ж.к. " Заимов ", " Зона Б-5 ", жилищни здания на ул. " Солунска " и на ул. " Кораб планина ", детска градина, учебно заведение...(пълният лист е в края на текста). През този месец описът ще бъде показан на гилдията на архитектите, а по-късно Столичната община ще го внесе в Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН).

В плана, иницииран от столичното дружество " Софияплан " и направен от преподаватели от УАСГ, са разпознати към 100 обекта. Авторите са селектирали пай лист от 22 като най-важни и рискови за запазване. Те са подбрани на база " ясни и интернационално приети критерии за недвижима културна полезност ".

" В България архитектурата на модернизма и всичките му разклонения са проявени през втората половина на ХХ век. Това са големите модернизационни старания на архитектурата да промени средата. В резултат 80 на 100 от средата, в която живеем в този момент, е издигната тогава ", очерта обсега на плана арх. Анета Василева от катедра " История и доктрина на архитектурата " на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Заедно с арх. Емилия Кълова са проучили над 100-те здания.

По какви критерии са определени постройките за запазване

" В Закона за културното завещание нямаше алтернатива да се преглежда интервала след 1944 година С промени в закона от 2009 година това стана допустимо и " Софияплан " разпореди на УАСГ да изготви лист на най-ярките образци на българската архитектура от втората половина на ХХ век, които да бъдат предпазени ", изясни Даяна Николова от " Софияплан ". Общинското дружество инициира правенето на плана, наименуван " Ново архитектурно завещание ".

Първият аршин е " Свързаност " сред обособените равнища. За българската архитектура от този интервал е особено свързването от общото - урбанистичното, през архитектурното планиране до детайла. " Такава съгласуваност има в НДК, най-много преди ремонта ", изясни арх.Кълова. Вторият аршин е " Емблематичност ", до каква степен обектът е внушителен за съответния жанр, а третият е " Синтез " сред архитектура и изкуство, за който ослепителен представител е постройката на спектакъл " София ", уточни тя.

Собственици на парцели от листата са сюрпризирани

В късия лист са включени няколко жилищни здания. Ако получат статут на НКЦ, те ще се снабдят и с съответни режими за запазване - например разрешено ли е остъкляване на балконите или надстрояване на покрива.

Частните притежатели в пететажна постройка на ул. " Солунска " 37 не знаеха, че е " номинирана ". Тя е издигната през 1953 година за жилища на редови чиновници на тогавашното Министерство на строителството.

 Сградата на ул.
© Максим Караджов

Сградата на ул. " Солунска " 37 е издигната през 1953 година

" Строена е с доста бетон и извънредно скъпо - извън с помпозни колони, с необятни стълбища, а самите жилища са кутийки, където първоначално са живеели дружно по няколко фамилии ", сериозна е домоуправителят Мария Ненова, която е правист. Обитателите в този момент са възрастни, множеството с ниски пенсии и едвам си плащали за таксата за почистване на стълбището. " Ще събираме пари за коригиране на покрива. Сега разбирам, че постройката може да получи статут (на НКЦ), само че в това ще има повече минуси, в сравнение с плюсове и мисля, че съседите не биха били съгласни ", допуска тя.

 Партерният етаж на жилищна постройка на ул.
© Юлия Лазарова

Партерният етаж на жилищна постройка на ул. " Кораб планина " 54.

Изгодата за ж.к. " Яворов " е в опазването на зелените площи

Ж.к. " Яворов " е в листата като образец за сложно жилищно застрояване от епохата на модернизма - свободно стоящи размери в зелена среда, изясни проектант Василева. Пряката полза за живеещите там ще е, че няма да заплащат налог здания, в случай че не употребяват парцела си за търговски цели. По-важното е, че статутът на Групова недвижима културна полезност ще е гаранция, че междублоковите пространства няма да се застроят. Същото ще важи и за ж.к. " Заимов " и " Зона Б-5 ". Този проблем е сериозен в панелните комплекси като " Младост " и " Люлин ", само че те не са разпознати като архитектурни мостри на епохата.

" В други страни има пробни проучвания за предоставяне на статут и на панелни комплекси, да вземем за пример в Берлин. Така се пази цялото устройствено решение и избрани параметри - плътност на застрояването, височина, широчина Това е метод да се спасят междублоковите пространства ", разяснява Василева.

Арх. Кълова: Собствениците нямат право да откажат статута

" Опазването не е единствено консервиране и капсулиране, а по-скоро търсене на оптимално развиване. За спектакъл " София ", да вземем за пример, допуснахме спомагателни размери, стига да следват логиката на първичната идея, тъй като сме наясно, че там са нужни нови площи ", изясни Кълова. Наложителни са промени в Закона за културното завещание, тъй като не е търпелив към притежателите и ползвателите и не ги притегля за съидейници, т.е. с изключение на отговорности не се дават права за тях. Те нямат право да откажат, в случай че държавните органи решат да дадат статут на НКЦ на техен парцел, изясни тя.

 Фасадата на хотел
© Виктория Димитрова

Фасадата на хотел " Родина ".

Авторите на плана " Ново архитектурно завещание " са част от Центъра за научни проучвания към УАСГ. Там тематиката се разпростира и към всички градове и селища в страната. " За нас е значимо да покажем многообразието и модернизационния порив на ХХ век. Тогава са издигнати доста театри, кина, детски градини, културни домове, площади и паркове. Смисълът на този план е да разреши на нашето потомство да живее в една по-интересна и многообразна среда ", описа за бъдещите изследвания проектант Василева.

Топлоизолацията на знакови здания унищожава фасадите им

По тематиката потърсихме и шефът на НИНКН арх. Петър Петров. Ето какво разяснява пред " Дневник ":

Как оценявате начинанието да се даде статут на НКЦ на модерни здания?

- Това е самодейност на " Софияплан ". Образците на архитектурата от най-новата история на България би трябвало да бъдат обект на отбрана, с цел да не се унищожават художествени и декоративни детайли на фасадите и то на значими здания. Сега те биват обличани с топлоизолационни материали. Това би трябвало да се сложи в законова рамка, тъй като основните архитекти на градовете, в това число и на София, нямат принадлежности да забранят или откажат сходна интервенция.

Законът за енергийната успеваемост императивно изисква постройките да бъдат със съответните индикатори и това може да се промени не с общински наредби и подзаконови актове, а през Закона за културното завещание, който има приоритет над останалите (закони), в това число и над този за енергийна успеваемост.

 Фасадата на спектакъл
© Виктория Димитрова

Фасадата на спектакъл " София " щеше да се санира с ламинат по план на Столичната община. Обществената реакция предотврати намесата.

Приемате ли критериите, по които е направен описът?

- Имаме съмнение в критериите за асортимент на тези здания. Те би трябвало да са сложени на научна основа, с цел да се избегнат страстите от близкото минало и да има безпристрастност. Тя се реализира във времеви интервал от 40-50 години, който е нужен с цел да бъдат действително оценени постройките. На първо време в консенсус с Камарата на архитектите и Съюза на архитектите да се търси законова форма да се наложи мораториум върху намесата в архитектурните и художествени детайли по техните фасади.

Всяка нова по-значима постройка в София би трябвало да бъде пускана в употреба с избрани правила: императивно да бъдат поставяни режими, които притежателите да съблюдават. Сега виждаме нови, архитектурно добре направени, здания единствено 2-3 години по-късно стартират да се обезобразяват - сменят се дограми, поставят се климатици, остъкляват се балкони... Самоуправството на доста от притежателите би трябвало да бъде канализирано в някакви рамки. Това ще е превантивна мярка, която след 30 години ще даде своя резултат.

Списък на мостри на архитектурата, препоръчани за недвижима културна полезност:

1. Резиденция " Бояна " с съседен парк и държавен хотел (Дом 2) и Домове 6, 7 и 8

2. Хотел " Витоша-Ню Отани " / " Кемпински " / " Маринела "

3. Театър " София "

4. Резиденция " Банкя " (бивш Правителствен балнеосанаториум)

5. НДК

6. Жк " Зона Б-5 "

7. Покрита тенис зала " София "

8. Зала " Фестивална "

9. Жк " Яворов "

10. Жк " Владимир Заимов "

11. Ларгото дружно със постройките на Министерския съвет, президентството, ЦУМ и хотел " Балкан "

12. Зала " Универсиада "

13. Терасовидни жилищни блокове в жк " Мотописта "

14. Дом на руската просвета и просвета на ул. " Шипка "

15. Приемна постройка и музей към Боянската черква

16. Световен търговски център " Интерпред "

17. 122 учебно заведение " Николай Лилиев "

18. Министерство на външните работи

19. Жилищна кооперация на ул. " Кораб планина "

20. 192-а ДГ " Лозичка "

21. Кооперативни апартаментни здания на ул. " Солунска " 37 и 41

22. Хотел " Родина ".

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР