Как БДЖ отвори сърцето си и едно старо ЖП депо за изкуство?
Сградата на Хладилното хранилище на територията на Вагоно-ремонтен завод „ Подуяне” се трансформира в място за работа на креативен гении. За втора поредна година БДЖ отвари сърцето си и вратите на остарялото хранилище с цел да приюти изкуството на 7 създатели от разнообразни страни, които взеха присъединяване в новата лятна „ Творческа Резиденция Водна Кула ".
"Ние сме в партньорство с БДЖ към този момент втора година, нашите пърформанси и съоръжения са финансирани от „ Културен календар”- София от Столична община ", съобщи художничката Ния Пушкарова, уредник на събитието.
Фестивалът „ Водна Кула Арт Фест “ се организира от 10 година на разнообразни емблематични или красиви, от архитектурна позиция, места и здания в София.
За местоположението, определена за съботния ден, Пушкарова съобщи: "Това пространство преди е било хладилно хранилище, само че тук в този момент сме създали неповторима колаборация сред изкуство и държавна институция - добър терен за нашите хрумвания. "
В петък се състоя първият от двата дни на фестивала, когато бяха показани няколко китайски актьори и сръбски музиканти. Вторият ден (събота) стартира с пърформанси на създатели от Австралия, Япония, Холандия, Англия, Украйна и България.
Ето кои бяха те и какво демонстрираха:
Марико Хори (Япония/Сърбия) – Творчеството на Марико е ориентирано най-вече към съоръжения в различни пространства, изследващите „ невероятното “ в елементарните, ежедневни елементи, действия и места. Така, да вземем за пример, позиционирайки избран обект от бита (свещ, мерилка, паница, т.н.) в среда несвързана с обекта, планът стартира да изследва момента на изненада (неочакван обект, непредвидена приложимост на обекта) и съществуването на „ междинно “ пространство – съществуващо единствено при взаимоотношението сред средата и обекта.
Ето и творбата ѝ, наречена "В ОЧАКВАНЕ | WAITING FOR “, изложена в хладилното хранилище в Подуяне:
Марина Москаленко (Украйна) – Марина специализира в интерактивни съоръжения, акции и образни изкуства (вкл. Графика и Живопис); планът й от креативната резиденция 2017 ще бъде показан в Депо Подуене, елементи предстоят – концепцията за плана ще бъде развита и показана в границите на „ ТРВК “ и не е налична преди старта на престоя на място.
Нейната апаратура се наричаше „ НАБЛЮДАВАНЕ НА НАСТОЯЩЕТО | OBSERVING THE PRESENT”
Пиер Тардиф (Франция/Великобритания) – изобретателен технолог и звуков дизайнер, електро-инженер по обучение, Пиер може да се похвали с богато портфолио планове в Лондон; концепцията му е да показа комбиниране от музика, просвета и художествени произведения.
Неговата звукова апаратура се наричаше „ ВИБРАЦИИ НА ЧЕРЕПА | SKULL VIBRATIONS “
Ана-Мария Богнер (Австрия) – план: апаратура от открити обекти на място, трансформиращи пространството, в което са намерени; проучване на лична и споделена действителност.
Нейното присъединяване във фестивала представляваше инсталация/смесена техника, която носеше звучното заглавие: “БЕЗ ЗАГЛАВИЕ 2017 | UNTITLED 2017”
Харука Томацу (Япония) – план: основаване на апаратура и интерактивен танцов пърформанс за Депо Подуене; тематиката на плана изследва взаимоотношението и връзката човешки спомени/памет-обекти; част от реализацията на плана ще е видео запис и правене на снимки на къса танцова поредност – тези видеа и фотоси ще бъдат конфигурирани в Депото, като задачата е посетителите да ги открият сами за себе си, а в следствие, налични и онлайн; един път на ден участник-танцьор ще пресъздаде записите онлайн, на всяка от точките на апаратура, в пърформанс с дълготрайност 20-30 минути. В плановете си Харука употребява танцова стилистика наречена Буто – авангардна танцова техника, родила се в Япония през 1950-те, Буто носи концепцията за танца като метод за влияние върху съзнанието; Буто е танц без предварителна хореография, основан на място от страсти и мемоари на танцуващите; представянето на Буто също по този начин се дефинира от историята и спецификите на съответното място/пространство, в което се извършва.
Неговата работа се споделяше “ПЪТУВАНЕ КЪМ ТАНЦ, ТАНЦ КЪМ ПЪТУВАНЕ | JOURNEY TO DANCE, DANCE TO JOURNEY”:
Серена Чолкър (Австралия) – план: поредност интерактивни пърформанси / срещи с публиката в Депо Подуене, които ще изследват човешката взаимовръзка с смяната и преходноста на нещата, и по какъв начин това се отразява на нашата обвързаност към обещано място.
Пърформънсът и инсталацията на австралийката бе наименуван “ПРИКРИТО В РЕЗУЛТАТ НА ЧОВЕШКАТА МЪКА | VARNISHED FROM THE OUTCOME OF HUMAN TOIL”
Йоханес Герард (Холандия) – образен актьор, с близо 30-годишен „ стаж “ с планове в региона на статуя, съоръжения, смесени техники, снимка и печат; планът му от креативната резиденция 2017 ще бъде показан в ОКИ „ Искър “, елементи предстоят.
Неговата апаратура се наричаше: “СВЪРЗАН – НО НЕ ПРИВЪРЗАН | CONNECTED – BUT NOT ATTACHED”
White Flower (Великобритания) – Себ Сайлъс (сопрано саксофон) и Силвия Шмит (вокали). Формирали се в отговор на непрекъснато изменящ се и всепоглъщащ град Лондон, White Flower оферират на публиката си опция да се оттеглен от градския живот, да извърнат внимание на интимния тон и да си разрешат да бъдат въвлечени в звучности като от сън. Фокусирайки се върху покоя и тишината, и по едно и също време с това изследвайки неуместното и спорното, те оферират трансово съзерцание върху катарзисни положения.
Музикантите направиха АКустичен концерт саксофон и вокал | Acoustic concert with vocals and saxophone
Ния Пушкарова (България)
Нейната творба бе кръстена “ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕ ОГРАНИЧЕНО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВА|PREDISPOSITION LIMITED BY CIRCUMSTANCES” и представляваше пърформънс и апаратура.
"Ние сме в партньорство с БДЖ към този момент втора година, нашите пърформанси и съоръжения са финансирани от „ Културен календар”- София от Столична община ", съобщи художничката Ния Пушкарова, уредник на събитието.
Фестивалът „ Водна Кула Арт Фест “ се организира от 10 година на разнообразни емблематични или красиви, от архитектурна позиция, места и здания в София.
За местоположението, определена за съботния ден, Пушкарова съобщи: "Това пространство преди е било хладилно хранилище, само че тук в този момент сме създали неповторима колаборация сред изкуство и държавна институция - добър терен за нашите хрумвания. "
В петък се състоя първият от двата дни на фестивала, когато бяха показани няколко китайски актьори и сръбски музиканти. Вторият ден (събота) стартира с пърформанси на създатели от Австралия, Япония, Холандия, Англия, Украйна и България. Ето кои бяха те и какво демонстрираха:
Марико Хори (Япония/Сърбия) – Творчеството на Марико е ориентирано най-вече към съоръжения в различни пространства, изследващите „ невероятното “ в елементарните, ежедневни елементи, действия и места. Така, да вземем за пример, позиционирайки избран обект от бита (свещ, мерилка, паница, т.н.) в среда несвързана с обекта, планът стартира да изследва момента на изненада (неочакван обект, непредвидена приложимост на обекта) и съществуването на „ междинно “ пространство – съществуващо единствено при взаимоотношението сред средата и обекта.
Ето и творбата ѝ, наречена "В ОЧАКВАНЕ | WAITING FOR “, изложена в хладилното хранилище в Подуяне:
Марина Москаленко (Украйна) – Марина специализира в интерактивни съоръжения, акции и образни изкуства (вкл. Графика и Живопис); планът й от креативната резиденция 2017 ще бъде показан в Депо Подуене, елементи предстоят – концепцията за плана ще бъде развита и показана в границите на „ ТРВК “ и не е налична преди старта на престоя на място.
Нейната апаратура се наричаше „ НАБЛЮДАВАНЕ НА НАСТОЯЩЕТО | OBSERVING THE PRESENT”
Пиер Тардиф (Франция/Великобритания) – изобретателен технолог и звуков дизайнер, електро-инженер по обучение, Пиер може да се похвали с богато портфолио планове в Лондон; концепцията му е да показа комбиниране от музика, просвета и художествени произведения.
Неговата звукова апаратура се наричаше „ ВИБРАЦИИ НА ЧЕРЕПА | SKULL VIBRATIONS “
Ана-Мария Богнер (Австрия) – план: апаратура от открити обекти на място, трансформиращи пространството, в което са намерени; проучване на лична и споделена действителност. Нейното присъединяване във фестивала представляваше инсталация/смесена техника, която носеше звучното заглавие: “БЕЗ ЗАГЛАВИЕ 2017 | UNTITLED 2017”
Харука Томацу (Япония) – план: основаване на апаратура и интерактивен танцов пърформанс за Депо Подуене; тематиката на плана изследва взаимоотношението и връзката човешки спомени/памет-обекти; част от реализацията на плана ще е видео запис и правене на снимки на къса танцова поредност – тези видеа и фотоси ще бъдат конфигурирани в Депото, като задачата е посетителите да ги открият сами за себе си, а в следствие, налични и онлайн; един път на ден участник-танцьор ще пресъздаде записите онлайн, на всяка от точките на апаратура, в пърформанс с дълготрайност 20-30 минути. В плановете си Харука употребява танцова стилистика наречена Буто – авангардна танцова техника, родила се в Япония през 1950-те, Буто носи концепцията за танца като метод за влияние върху съзнанието; Буто е танц без предварителна хореография, основан на място от страсти и мемоари на танцуващите; представянето на Буто също по този начин се дефинира от историята и спецификите на съответното място/пространство, в което се извършва. Неговата работа се споделяше “ПЪТУВАНЕ КЪМ ТАНЦ, ТАНЦ КЪМ ПЪТУВАНЕ | JOURNEY TO DANCE, DANCE TO JOURNEY”:
Серена Чолкър (Австралия) – план: поредност интерактивни пърформанси / срещи с публиката в Депо Подуене, които ще изследват човешката взаимовръзка с смяната и преходноста на нещата, и по какъв начин това се отразява на нашата обвързаност към обещано място.
Пърформънсът и инсталацията на австралийката бе наименуван “ПРИКРИТО В РЕЗУЛТАТ НА ЧОВЕШКАТА МЪКА | VARNISHED FROM THE OUTCOME OF HUMAN TOIL”
Йоханес Герард (Холандия) – образен актьор, с близо 30-годишен „ стаж “ с планове в региона на статуя, съоръжения, смесени техники, снимка и печат; планът му от креативната резиденция 2017 ще бъде показан в ОКИ „ Искър “, елементи предстоят.
Неговата апаратура се наричаше: “СВЪРЗАН – НО НЕ ПРИВЪРЗАН | CONNECTED – BUT NOT ATTACHED”
White Flower (Великобритания) – Себ Сайлъс (сопрано саксофон) и Силвия Шмит (вокали). Формирали се в отговор на непрекъснато изменящ се и всепоглъщащ град Лондон, White Flower оферират на публиката си опция да се оттеглен от градския живот, да извърнат внимание на интимния тон и да си разрешат да бъдат въвлечени в звучности като от сън. Фокусирайки се върху покоя и тишината, и по едно и също време с това изследвайки неуместното и спорното, те оферират трансово съзерцание върху катарзисни положения.
Музикантите направиха АКустичен концерт саксофон и вокал | Acoustic concert with vocals and saxophone
Ния Пушкарова (България)
Нейната творба бе кръстена “ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕ ОГРАНИЧЕНО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВА|PREDISPOSITION LIMITED BY CIRCUMSTANCES” и представляваше пърформънс и апаратура.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ