Жалки предизборни радости
Сезонът на нелепостта - поради идните евроизбори - е към този момент открит. Скучните политически летаргии стават забавни. Всичко досадно е с една концепция по-вълнуващо, по-цветно, по-забавно.
Разбира се, това е единствено в случай че си малоумен.
Но аз не подсигурявам нито за вас, изключително пък за мен, че не е по този начин, така че въпреки всичко да обсъдим някои работи.
Първото да вземем за пример е изказването на Цветан Цветанов, че Румен Радев е българският Мадуро. Това е същински реторически скок, голяма инвенция. Цветанов предстоящо потегля по зле утъпкания път, който към този момент един път се утъпка при изборите за президент през 2016 - тогава Радев беше разгласен за нещо като реинкарнация на Тодор Живков, който по неведоми пътища ще връща комунизми, национален съд, концлагери и държавни сигурности. Сега обаче Радев се оказа и българският Мадуро, което какво по-точно би трябвало да значи? Чака ни прекъсване на тока, липса на артикули по магазините, интернационална изолираност, излизане от Европейски Съюз и НАТО - българският Мадуро евентуално би трябвало да свърши такива работи. Въобще единствено в случай че ГЕРБ ръководи България резервира някаква от малко малко естествена политическа и геополитическа непоклатимост, другояче царува съсипия: идват българските Мадуро, българските Ким Чен Ун, българският назадничав Меркурий и става някаква страшна кланица, щото видиш ли обичаният ГЕРБ е слязъл от власт и тая страна няма по какъв начин да се ръководи от други.
Второто, отново от Цветанов, е конференцията за киберсигурността, която от едно кардинално европейско изпитание доста бързо - спри и гледай - ще прерасне в прочут параноичен смут от съветските хакери. Ако ГЕРБ печели, печели единствено за себе си, в случай че ГЕРБ загуби - изгубили са поради съветските хакери. Тук нещата напълно се връзват с българския Мадуро - самият той се конфигурира в политическото пространство от съветски хакери, които човъркат там злокобно мрежите от подправени вести и разцъкват чипа на 6 милиона българи по този начин, както им се ще, с цел да демонтират народна власт, капитализъм, евроатлантическа принадлежност и всяко богатство, реализирано през последните 30 години.
На другия полюс е същата работа: Българска социалистическа партия, както гласи предизборният репертоар, напуснаха Народното събрание и явно ще излязат в предизборна почивка, тъй като това е най-естественото за една съпротива. Това го научиха от самият Борисов - удряш един протест таман когато е най-напечено и чакаш да бъдеш върнат назад от " мъдрия български народ ", както обича да го назовава министър председателят, когато печели и " неприятен материал ", когато губи.
А най-после, при Борисов, стартират най-очакваните ходове: през днешния ден да вземем за пример той изиска Българска социалистическа партия да заявяват, че в никакъв случай няма да ръководят с Движение за права и свободи. Разбира се, Българска социалистическа партия в никакъв случай няма да го заявяват, тъй като се знае добре, че няма по какъв начин да ръководят без Движение за права и свободи и това към този момент е проверявано няколко пъти. Въпросът е различен: че министър председателят вади анти Движение за права и свободи картата, както обича да прави от 2009-та година насам и която същата прибира назад в джоба незабавно щом завоюва изборите. Тогава ГЕРБ и Движение за права и свободи стават едни единствено теоретично раздаличени партии и по този начин до след 4 години, когато още веднъж ще поспечелят едни от други посредством фиктивната си омраза.
Автор: Райко Байчев
Разбира се, това е единствено в случай че си малоумен.
Но аз не подсигурявам нито за вас, изключително пък за мен, че не е по този начин, така че въпреки всичко да обсъдим някои работи.
Първото да вземем за пример е изказването на Цветан Цветанов, че Румен Радев е българският Мадуро. Това е същински реторически скок, голяма инвенция. Цветанов предстоящо потегля по зле утъпкания път, който към този момент един път се утъпка при изборите за президент през 2016 - тогава Радев беше разгласен за нещо като реинкарнация на Тодор Живков, който по неведоми пътища ще връща комунизми, национален съд, концлагери и държавни сигурности. Сега обаче Радев се оказа и българският Мадуро, което какво по-точно би трябвало да значи? Чака ни прекъсване на тока, липса на артикули по магазините, интернационална изолираност, излизане от Европейски Съюз и НАТО - българският Мадуро евентуално би трябвало да свърши такива работи. Въобще единствено в случай че ГЕРБ ръководи България резервира някаква от малко малко естествена политическа и геополитическа непоклатимост, другояче царува съсипия: идват българските Мадуро, българските Ким Чен Ун, българският назадничав Меркурий и става някаква страшна кланица, щото видиш ли обичаният ГЕРБ е слязъл от власт и тая страна няма по какъв начин да се ръководи от други.
Второто, отново от Цветанов, е конференцията за киберсигурността, която от едно кардинално европейско изпитание доста бързо - спри и гледай - ще прерасне в прочут параноичен смут от съветските хакери. Ако ГЕРБ печели, печели единствено за себе си, в случай че ГЕРБ загуби - изгубили са поради съветските хакери. Тук нещата напълно се връзват с българския Мадуро - самият той се конфигурира в политическото пространство от съветски хакери, които човъркат там злокобно мрежите от подправени вести и разцъкват чипа на 6 милиона българи по този начин, както им се ще, с цел да демонтират народна власт, капитализъм, евроатлантическа принадлежност и всяко богатство, реализирано през последните 30 години.
На другия полюс е същата работа: Българска социалистическа партия, както гласи предизборният репертоар, напуснаха Народното събрание и явно ще излязат в предизборна почивка, тъй като това е най-естественото за една съпротива. Това го научиха от самият Борисов - удряш един протест таман когато е най-напечено и чакаш да бъдеш върнат назад от " мъдрия български народ ", както обича да го назовава министър председателят, когато печели и " неприятен материал ", когато губи.
А най-после, при Борисов, стартират най-очакваните ходове: през днешния ден да вземем за пример той изиска Българска социалистическа партия да заявяват, че в никакъв случай няма да ръководят с Движение за права и свободи. Разбира се, Българска социалистическа партия в никакъв случай няма да го заявяват, тъй като се знае добре, че няма по какъв начин да ръководят без Движение за права и свободи и това към този момент е проверявано няколко пъти. Въпросът е различен: че министър председателят вади анти Движение за права и свободи картата, както обича да прави от 2009-та година насам и която същата прибира назад в джоба незабавно щом завоюва изборите. Тогава ГЕРБ и Движение за права и свободи стават едни единствено теоретично раздаличени партии и по този начин до след 4 години, когато още веднъж ще поспечелят едни от други посредством фиктивната си омраза.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ