България и ЕС - какви евросредства ще получим през новия програмен период
Северозападна България е измежду 10-те най-неконкурентни райони в Европейски Съюз. Този извод не е нов, само че в този момент се удостоверява и от изследване на Европейската комисия, което дава отговор на въпроса кои области на Стария континент са най-привлекателни за компаниите и жителите.
Още по тази тематика и по въпросите за усвояването на средства от Европа вижте от Виктория Бояджиева и нейното особено изявление за Бизнес.бг с Ангел Беремлийски от Генерална дирекция Регионална политика в Европейската комисия.
Господин Беремлийски, срещаме се в доста основен миг, когато текат договарянията за бюджета за идващия програмен интервал. Можете ли да напомните на феновете на “Бизнес.БГ ” какви са финансите, които бяха заделени за кохезионна политика за България за сегашния програмен интервал 2014-2020 година и какви средства следва да бъдат разпределени?
България получава много сериозна помощ от Европейския съюз по принцип, а и особено от политиката за доближаване на Европейския съюз. За настоящия програмен интервал става дума за 2014-2020 година този запас за самата политика съответно, т.е. 3 фoнда, които влагат в целите на тази политика, става въпрос за към 8 милиарда изцяло. Само европейски запас, към който се прибавя и съфинансиранто. Това е значим детайл от самата политика на доближаване. Тоест съфинансирането от националния републикански бюджет на съответната страна. Това е инвестицията в настоящия програмен интервал. В идващия програмен интервал е планувано едно увеличение на този запас, което също е доста значим детайл, значимо обръщение към България. По принцип и за политиките за вложения в бъдеще, в идващите 10 години. Става въпрос за нарастване от към 2 милиарда евро. Тоест цялостният запас ще доближи 10 милиарда евро.
В същото време обаче излезе показателят за конкурентоспособност на районите и данните демонстрират, че в последните 3 години нашите райони не са се развили кой знае какъв брой, продължава най-слабият, най-бедният район да е в България - Северозападен. Вашият коментар?
Моето наблюдаване е сходно с Вашето, че има в избрани райони индикатори, които не са се подобрили в последните 3 години, даже на моменти са се намалили. Става въпрос примерно за Северозападния район. Ето за какво е значим детайл и също по този начин е сърцевината и една от главните цели на политиката на доближаване - това да има баланс сред вложения по принцип, конкурентоспособността на една стопанска система, да се развива капацитетът на тази стопанска система, само че също да се акцентира на тъй наречените териториални разлики. Или по-скоро на изглаждането на тези разлики. Това беше несъмнено главен детайл от настоящия програмен интервал, където за първи път имахме даже 39 града, които използваха непосредствено запас, определяйки лични цели, лична тактика за развиване и им беше дадена опцията да изберат съответно плановете.
Все отново обаче - данните са данни. Къде е казусът? В незадоволителните средства, които доближават до тези райони, незадоволително положително асимилиране или някъде другаде? Защо в границите на годините, в които България е следена по индикаторите на този показател няма толкоз положително развиване?
Развитието го има. Тоест, приближаването от позиция на страната към междинното равнище за Европейския съюз е налице. Но естествено съществуват към момента проблеми. Тези проблеми са свързани както с демографията, по този начин и с съществуването на потенциал, съществуването на капацитет също по този начин да се развиват тези райони. И по тази причина е значимо в идващия програмен интервал в действителност да наблегнем на този детайл. Но този запас е стеснен. Затова е значимо и какво самата страна членка прибавя към този запас. В взаимозависимост от равнището на развиване на съответния район, съответната страна, това, да кажем, присъединяване на страната членка се усилва и понижава. Тоест, съответно в българския случай съфинансирането е минимално, защото страната въпреки всичко като цяло, а и самите райони, са в по-неблагоприятно състояние по отношение на останалите райони и по отношение на междинното равнище на Европейския съюз.
Прави усещане, че измежду факторите, с които се мери показателят за конкурентоспособност, има един, който се отличава с положителни индикатори у нас за всички райони и преди 3 години и в този момент. И това е точно " макроикономическа непоклатимост ". В същото време обаче други индикатори като опазване на здравето, обучение, пазар на труда, нововъведения, технологии не са добре, нямаме положителни резултати и сме под междинното ниво на Европейския съюз.
Регионите и страната по принцип се употребяват с по този начин много положителни макроикономически индикатори. Това е ясно пределно на всички. И макроикономическата непоклатимост се придвижва от националното равнище към районното равнище. Това е от позитивната страна.
Не се ли поставя прекомерно огромен акцент върху сферите, които могат да привлекат вложители, за сметка на сферите, които усъвършенстват директно живота на хората?
Аз мисля, че това е един нужен баланс. Затова и в предишния програмен интервал инвестирахме в обновяването на някои, изключително в страната, здрави заведения. Наскоро, 2018 година, одобрихме и един огромен план, които също лиши много време за подготовка, само че за положително. Става въпрос за огромния план за бърза здравна помощ. Проектът, за който става въпрос, единствено европейската инвестиция беше към 60 милиона евро. Общата инвестиция мисля, че беше към 100 милиона евро. Но към него се прибавя инвестицията, която се прави в възстановяване качеството на образователните заведения и на образователните процеси естествено, както и за възстановяване на изискванията за живот в българските градове - енергийна успеваемост, това са все планове съсредоточени върху подобряването на средата в самите градове и селища, а също по този начин и в качеството на живот.
Северозападният район остава най-бедният в Европейския съюз
Българският Северозапад остава измежду 10-те най-неконкурентни райони в Европейски Съюз. Данните са от ново икономическо изследване на Европейската комисия, което изс...
Още по тази тематика и по въпросите за усвояването на средства от Европа вижте от Виктория Бояджиева и нейното особено изявление за Бизнес.бг с Ангел Беремлийски от Генерална дирекция Регионална политика в Европейската комисия.
Господин Беремлийски, срещаме се в доста основен миг, когато текат договарянията за бюджета за идващия програмен интервал. Можете ли да напомните на феновете на “Бизнес.БГ ” какви са финансите, които бяха заделени за кохезионна политика за България за сегашния програмен интервал 2014-2020 година и какви средства следва да бъдат разпределени?
България получава много сериозна помощ от Европейския съюз по принцип, а и особено от политиката за доближаване на Европейския съюз. За настоящия програмен интервал става дума за 2014-2020 година този запас за самата политика съответно, т.е. 3 фoнда, които влагат в целите на тази политика, става въпрос за към 8 милиарда изцяло. Само европейски запас, към който се прибавя и съфинансиранто. Това е значим детайл от самата политика на доближаване. Тоест съфинансирането от националния републикански бюджет на съответната страна. Това е инвестицията в настоящия програмен интервал. В идващия програмен интервал е планувано едно увеличение на този запас, което също е доста значим детайл, значимо обръщение към България. По принцип и за политиките за вложения в бъдеще, в идващите 10 години. Става въпрос за нарастване от към 2 милиарда евро. Тоест цялостният запас ще доближи 10 милиарда евро.
В същото време обаче излезе показателят за конкурентоспособност на районите и данните демонстрират, че в последните 3 години нашите райони не са се развили кой знае какъв брой, продължава най-слабият, най-бедният район да е в България - Северозападен. Вашият коментар?
Моето наблюдаване е сходно с Вашето, че има в избрани райони индикатори, които не са се подобрили в последните 3 години, даже на моменти са се намалили. Става въпрос примерно за Северозападния район. Ето за какво е значим детайл и също по този начин е сърцевината и една от главните цели на политиката на доближаване - това да има баланс сред вложения по принцип, конкурентоспособността на една стопанска система, да се развива капацитетът на тази стопанска система, само че също да се акцентира на тъй наречените териториални разлики. Или по-скоро на изглаждането на тези разлики. Това беше несъмнено главен детайл от настоящия програмен интервал, където за първи път имахме даже 39 града, които използваха непосредствено запас, определяйки лични цели, лична тактика за развиване и им беше дадена опцията да изберат съответно плановете.
Все отново обаче - данните са данни. Къде е казусът? В незадоволителните средства, които доближават до тези райони, незадоволително положително асимилиране или някъде другаде? Защо в границите на годините, в които България е следена по индикаторите на този показател няма толкоз положително развиване?
Развитието го има. Тоест, приближаването от позиция на страната към междинното равнище за Европейския съюз е налице. Но естествено съществуват към момента проблеми. Тези проблеми са свързани както с демографията, по този начин и с съществуването на потенциал, съществуването на капацитет също по този начин да се развиват тези райони. И по тази причина е значимо в идващия програмен интервал в действителност да наблегнем на този детайл. Но този запас е стеснен. Затова е значимо и какво самата страна членка прибавя към този запас. В взаимозависимост от равнището на развиване на съответния район, съответната страна, това, да кажем, присъединяване на страната членка се усилва и понижава. Тоест, съответно в българския случай съфинансирането е минимално, защото страната въпреки всичко като цяло, а и самите райони, са в по-неблагоприятно състояние по отношение на останалите райони и по отношение на междинното равнище на Европейския съюз.
Прави усещане, че измежду факторите, с които се мери показателят за конкурентоспособност, има един, който се отличава с положителни индикатори у нас за всички райони и преди 3 години и в този момент. И това е точно " макроикономическа непоклатимост ". В същото време обаче други индикатори като опазване на здравето, обучение, пазар на труда, нововъведения, технологии не са добре, нямаме положителни резултати и сме под междинното ниво на Европейския съюз.
Регионите и страната по принцип се употребяват с по този начин много положителни макроикономически индикатори. Това е ясно пределно на всички. И макроикономическата непоклатимост се придвижва от националното равнище към районното равнище. Това е от позитивната страна.
Не се ли поставя прекомерно огромен акцент върху сферите, които могат да привлекат вложители, за сметка на сферите, които усъвършенстват директно живота на хората?
Аз мисля, че това е един нужен баланс. Затова и в предишния програмен интервал инвестирахме в обновяването на някои, изключително в страната, здрави заведения. Наскоро, 2018 година, одобрихме и един огромен план, които също лиши много време за подготовка, само че за положително. Става въпрос за огромния план за бърза здравна помощ. Проектът, за който става въпрос, единствено европейската инвестиция беше към 60 милиона евро. Общата инвестиция мисля, че беше към 100 милиона евро. Но към него се прибавя инвестицията, която се прави в възстановяване качеството на образователните заведения и на образователните процеси естествено, както и за възстановяване на изискванията за живот в българските градове - енергийна успеваемост, това са все планове съсредоточени върху подобряването на средата в самите градове и селища, а също по този начин и в качеството на живот.
Северозападният район остава най-бедният в Европейския съюз Българският Северозапад остава измежду 10-те най-неконкурентни райони в Европейски Съюз. Данните са от ново икономическо изследване на Европейската комисия, което изс...
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ