Северна Македония – мир или война!
Северна Македония. Трудно, дългогодишно и мъчително раждане финализирано от министър председателите Ципрас и Заев. Ратификацията на съглашението съпроводено от ъндърграунд договаряния, обвинявания за изменничество и подкупи на депутати, демонстрации, публично напрежение и нескрита интервенция на непознати сили в Атина и Скопие приключи с исторически хепиенд и политически разтърсвания.
В Гърция две дребни партии съвсем се разпаднаха. АНЕЛ, която бе държавен съдружник на Ципрас и партията Потами. Това политическо раздробяване принуди премиера Ципрас да притегли шест нови депутати към ръководещата Сириза, измежду вихрушка от обвинявания, че са подкупени с обещания за министерски кресла. С тях Ципрас завоюва още веднъж избор на доверие в Парламента, завоюва и историческата Преспанска победа като се отвърна и с публичното мнение на страната си.
Всички анкети сочеха, че 70% от гръцкия народ не е склонен с Преспанското съглашение и това неизбежно ще се отрази на гръцкия министър председател и парламентарните избори, които ще се проведат до октомври, само че самият Алексис Ципрас отвърна, че подценява политическата стойност, когато би трябвало да направи нещо положително за своя народ.
Гръцката съпротива го упрекна, че е сключил съглашението по разпореждане на Америка и Германия и е изтъргувал Преспанското съглашение против анулиране на мъчителното орязване на пенсиите, което трябваше да стартира от 1-ви януари и анулирано по-късно със съглашение на заемодателите.
Истината е, че американците и европейците (начело с германците) притиснаха Гърция и Македония да се спогодят. Демоничният американски дипломат в Атина Джефри Паят (бивш дипломат на Съединени американски щати в Украйна, по време на огромните събития свързани с Порошенко и Крим) работи систематично и от това, което последва, би трябвало да признаем и много резултатно.
На Балканите се играе голяма геополитическа игра на ползи и въздействие сред Запада и Русия, с Китай да върви дискретно откъм гърба. Там някъде измежду тях рита топката и Турция.
Преспанското съглашение е част от тази рискова игра.
След утвърждението му от Гърция и Северна Македония, непосредствено се открива пътя на македонците за влизане в НАТО. Москва губи въздействие на Балканите и съвсем се отстранява от нашия полуостров. Преди едвам тридесет години американците държаха единствено Гърция в задачите Балкани, а Съветският Съюз контролираше Румъния, България, Югославия и ненапълно Албания. Три десетилетия по-късно НАТО към този момент постави ръка на целия Балкански Полуостров като се изключи Сърбия, която няма да закъснее да се закачи за тази комбинация. Това естествено не се харесва на Москва. Затова Путин реагира остро по отношение на Преспанското съглашение и заплаши, че ще го апелира пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Москва към този момент е упрекната от македонския министър председател Зоран Заев, че се намесва във вътрешните работи на Македония, подкрепяйки антиправителствените демонстрации. Същото напрежение бе основано сред Москва и Атина преди шест месеца, когато бяха екстрадирани двама съветски дипломати.
Въпросът е дали Алексис Ципрас и Зоран Заев си подадоха ръце, тъй като самите те го желаеха или бяха принудени да го създадат под диктовка на всесилните непознати сили.
И двамата министър председатели са безапелационни, че съглашението затваря една 30-годишна рана сред двете страни, стабилизира уязвимия географски район, който може елементарно да се възпламени и отваря път за икономическо съдействие в прилежащите страни. Алексис Ципрас приказва за възобновяване на Гърция като управителна мощ на Балканите, а Зоран Заев дава обещание на македонците възстановяване на виталния стандарт благодарение на евроатлантическите структури.
В Гърция също по този начин считат, че Преспанското съглашение реже пътя на Турция към централните Балкани. На процедура президентът Ердоган е срещу Преспанското съглашение, само че това е заигравка в границите на безконечния спор с гърците обвързван с Егейско море и Кипър.
Според наблюдаващи откакто бъде решен Македонският въпрос, идва ред за уреждането на въпроса за Косово и консолидираното на Сърбия в западната ос, а по-късно и Тракия. Тогава, държейки целия Балкански полуостров в ръцете си и Русия отстранена, западните сили ще могат да развият различните енергийни връзки от Азербайджан-Турция или Египет-Израел-Кипър, които ще изместят съветския енергиен монопол в Европа.
Паралелно ще бъде поставена преграда на Китай, който навлиза стопански буреносно в района посредством пристанището в Пирея. Китайската компания Cosco, която го купи, за няколко години го изведе на четвърто място измежду европейските пристанища. Опитът, който направиха китайците да купят гръцките железници, с цел да имат своя съществена транспортна мрежа, бе осуетен от Европейския съюз. Тоест, играта е огромна, може би доста огромна, с цел да бъде следена от дребни страни, без значение от това, че се играе на тяхна територия или на територията на техните съседи. Голяма и комплицирана, с цел да обърне някой внимание на разногласията сред историци или специалисти по конституционно право, които се карат в Атина и Скопие за елементи по отношение на Преспанското съглашение и тълкуването на думи с двойно и тройно значение в интернационалния дипломатически език.
Катализатор на нови процеси
Споразумението поставя дефинитивно завършек на иредентизма и оборване на границите, само че се трансформира в катализатор за преструктуриране на икономическата сцена. Това, което има значение, е дали утвърждението на Преспанското съглашение и раждането на Северна Македония ще помогне на нашия район да бъде умиротворен и да се развие, както настояват американците, или ще се трансформира във фитил, с цел да бъде взривен, както настояват руснаците.
В Гърция две дребни партии съвсем се разпаднаха. АНЕЛ, която бе държавен съдружник на Ципрас и партията Потами. Това политическо раздробяване принуди премиера Ципрас да притегли шест нови депутати към ръководещата Сириза, измежду вихрушка от обвинявания, че са подкупени с обещания за министерски кресла. С тях Ципрас завоюва още веднъж избор на доверие в Парламента, завоюва и историческата Преспанска победа като се отвърна и с публичното мнение на страната си.
Всички анкети сочеха, че 70% от гръцкия народ не е склонен с Преспанското съглашение и това неизбежно ще се отрази на гръцкия министър председател и парламентарните избори, които ще се проведат до октомври, само че самият Алексис Ципрас отвърна, че подценява политическата стойност, когато би трябвало да направи нещо положително за своя народ.
Гръцката съпротива го упрекна, че е сключил съглашението по разпореждане на Америка и Германия и е изтъргувал Преспанското съглашение против анулиране на мъчителното орязване на пенсиите, което трябваше да стартира от 1-ви януари и анулирано по-късно със съглашение на заемодателите.
Истината е, че американците и европейците (начело с германците) притиснаха Гърция и Македония да се спогодят. Демоничният американски дипломат в Атина Джефри Паят (бивш дипломат на Съединени американски щати в Украйна, по време на огромните събития свързани с Порошенко и Крим) работи систематично и от това, което последва, би трябвало да признаем и много резултатно.
На Балканите се играе голяма геополитическа игра на ползи и въздействие сред Запада и Русия, с Китай да върви дискретно откъм гърба. Там някъде измежду тях рита топката и Турция.
Преспанското съглашение е част от тази рискова игра.
След утвърждението му от Гърция и Северна Македония, непосредствено се открива пътя на македонците за влизане в НАТО. Москва губи въздействие на Балканите и съвсем се отстранява от нашия полуостров. Преди едвам тридесет години американците държаха единствено Гърция в задачите Балкани, а Съветският Съюз контролираше Румъния, България, Югославия и ненапълно Албания. Три десетилетия по-късно НАТО към този момент постави ръка на целия Балкански Полуостров като се изключи Сърбия, която няма да закъснее да се закачи за тази комбинация. Това естествено не се харесва на Москва. Затова Путин реагира остро по отношение на Преспанското съглашение и заплаши, че ще го апелира пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Москва към този момент е упрекната от македонския министър председател Зоран Заев, че се намесва във вътрешните работи на Македония, подкрепяйки антиправителствените демонстрации. Същото напрежение бе основано сред Москва и Атина преди шест месеца, когато бяха екстрадирани двама съветски дипломати.
Въпросът е дали Алексис Ципрас и Зоран Заев си подадоха ръце, тъй като самите те го желаеха или бяха принудени да го създадат под диктовка на всесилните непознати сили.
И двамата министър председатели са безапелационни, че съглашението затваря една 30-годишна рана сред двете страни, стабилизира уязвимия географски район, който може елементарно да се възпламени и отваря път за икономическо съдействие в прилежащите страни. Алексис Ципрас приказва за възобновяване на Гърция като управителна мощ на Балканите, а Зоран Заев дава обещание на македонците възстановяване на виталния стандарт благодарение на евроатлантическите структури.
В Гърция също по този начин считат, че Преспанското съглашение реже пътя на Турция към централните Балкани. На процедура президентът Ердоган е срещу Преспанското съглашение, само че това е заигравка в границите на безконечния спор с гърците обвързван с Егейско море и Кипър.
Според наблюдаващи откакто бъде решен Македонският въпрос, идва ред за уреждането на въпроса за Косово и консолидираното на Сърбия в западната ос, а по-късно и Тракия. Тогава, държейки целия Балкански полуостров в ръцете си и Русия отстранена, западните сили ще могат да развият различните енергийни връзки от Азербайджан-Турция или Египет-Израел-Кипър, които ще изместят съветския енергиен монопол в Европа.
Паралелно ще бъде поставена преграда на Китай, който навлиза стопански буреносно в района посредством пристанището в Пирея. Китайската компания Cosco, която го купи, за няколко години го изведе на четвърто място измежду европейските пристанища. Опитът, който направиха китайците да купят гръцките железници, с цел да имат своя съществена транспортна мрежа, бе осуетен от Европейския съюз. Тоест, играта е огромна, може би доста огромна, с цел да бъде следена от дребни страни, без значение от това, че се играе на тяхна територия или на територията на техните съседи. Голяма и комплицирана, с цел да обърне някой внимание на разногласията сред историци или специалисти по конституционно право, които се карат в Атина и Скопие за елементи по отношение на Преспанското съглашение и тълкуването на думи с двойно и тройно значение в интернационалния дипломатически език.
Катализатор на нови процеси
Споразумението поставя дефинитивно завършек на иредентизма и оборване на границите, само че се трансформира в катализатор за преструктуриране на икономическата сцена. Това, което има значение, е дали утвърждението на Преспанското съглашение и раждането на Северна Македония ще помогне на нашия район да бъде умиротворен и да се развие, както настояват американците, или ще се трансформира във фитил, с цел да бъде взривен, както настояват руснаците.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ