Изборите в Северна Македония: Унижение и мъка от смяната на името, стремеж към ЕС и НАТО
Северна Македония неотдавна промени името си като част от съглашение с Гърция, което отвори пътя за присъединението на някогашната югославска република към НАТО и Европейски Съюз. Мнозина обаче се усещат унизени от смяната и въпросът остава централен в президентските избори в страната.
Министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев и неговите социалдемократи се надяват да нанесат нов удар върху управлявалата дълго време националистическа партия ВМРО-ДПМНЕ на президентските избори този месец.
СДСМ и неговият претендент Стево Пендаровски се пробват да извлекат капитал от съглашението за името с Гърция, по силата на което към името на страната беше прибавено " Северна " и беше отворена вратата за участие в НАТО идната година и вероятно начало на присъединителни договаряния с Европейски Съюз през юни.
Петдесет и пет годишният Пендаровски води акцията си с посланието, че гласът за него е глас за НАТО и за Европейския съюз, което от своя страна ще проправи пътя за повече вложения и стопански напредък.
ВМРО-ДПМНЕ, която ръководи от 2006 до 2017 година и въвлече страната в още по-дълбока борба с Гърция по въпроса за името, за което Атина претендира, че принадлежи на една от нейните провинции, споделя, че смяната на името опонира и на закона, и на националните ползи.
Президентът Георге Иванов от ВМРО-ДПМНЕ направи всичко в границите на лимитираните си пълномощия да забави използването на съглашението, само че възраженията му бяха неколкократно отхвърлени от Народното събрание. Иванов беше на поста в продължение на два мандата и не може да се кандидатира още веднъж.
Неговата партия отхвърляше да съобщи властта в продължение на половин година след изборите през декември 2016 година и блокираше СДСМ и съдружните му сътрудници - няколко партии на етническите албанци, да изберат ново държавно управление.
След като в последна сметка беше отстранена от властта, ВМРО-ДПМНЕ изпадна в безпорядък, като някогашният й водач и дълготраен министър председател Никола Груевски избяга от страната и получи леговище в Унгария, с цел да избегне затвор за корупция.
Няколко други високопоставени представители на ВМРО-ДПМНЕ също бяха наказани, а други към момента са подсъдими по обвинявания в корупция и корист с власт.
Според скорошно социологическо изследване обаче претендентът на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска-Давкова изостава от Пендаровски с изненадващо дребна разлика.
Силяновска-Давкова е критик на съглашението за името с Гърция, като го дефинира като нелегално и унизително и упреква държавното управление на Заев в корупция и непотизъм.
Според изследване на организация " Рейтинг ", извършено сред 8 и 14 април, Пендаровски има поддръжката на 38,3 % от гласоподавателите, до момента в който Силяновска-Давкова - на 33,2 %.
Третият претендент, Блерим Река, който е подсилен от две партии на етническите албанци, би получил 12,6 % от гласовете.
Ако, както се чака, никой от претендентите не завоюва повече от половината от гласовете, двамата с най-голяма поддръжка ще вземат участие във втори тур на 5 май.
На втория тур Пендаровски е по-вероятно да получи поддръжка от етническите албанци, които са сред 25 и 30 % от гласоподавателите. Но с цел да бъде годен вторият тур, в него би трябвало да вземат присъединяване най-малко 40 % от общо 1,8 милиона гласоподаватели. Доколкото доста македонци се двоумят сред гнева от смяната на името на страната си и желанието за участие в НАТО и Европейски Съюз, съществува възможност от висок % безучастие.
Референдумът на Заев за смяната на името не съумя да активизира задоволително поддръжка и да обезпечи нужната изборна интензивност, която доближи едвам до 37 %. Но референдумът не беше обвързващ и в последна сметка Заев съумя да прокара съглашението.
БТА
Министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев и неговите социалдемократи се надяват да нанесат нов удар върху управлявалата дълго време националистическа партия ВМРО-ДПМНЕ на президентските избори този месец.
СДСМ и неговият претендент Стево Пендаровски се пробват да извлекат капитал от съглашението за името с Гърция, по силата на което към името на страната беше прибавено " Северна " и беше отворена вратата за участие в НАТО идната година и вероятно начало на присъединителни договаряния с Европейски Съюз през юни.
Петдесет и пет годишният Пендаровски води акцията си с посланието, че гласът за него е глас за НАТО и за Европейския съюз, което от своя страна ще проправи пътя за повече вложения и стопански напредък.
ВМРО-ДПМНЕ, която ръководи от 2006 до 2017 година и въвлече страната в още по-дълбока борба с Гърция по въпроса за името, за което Атина претендира, че принадлежи на една от нейните провинции, споделя, че смяната на името опонира и на закона, и на националните ползи.
Президентът Георге Иванов от ВМРО-ДПМНЕ направи всичко в границите на лимитираните си пълномощия да забави използването на съглашението, само че възраженията му бяха неколкократно отхвърлени от Народното събрание. Иванов беше на поста в продължение на два мандата и не може да се кандидатира още веднъж.
Неговата партия отхвърляше да съобщи властта в продължение на половин година след изборите през декември 2016 година и блокираше СДСМ и съдружните му сътрудници - няколко партии на етническите албанци, да изберат ново държавно управление.
След като в последна сметка беше отстранена от властта, ВМРО-ДПМНЕ изпадна в безпорядък, като някогашният й водач и дълготраен министър председател Никола Груевски избяга от страната и получи леговище в Унгария, с цел да избегне затвор за корупция.
Няколко други високопоставени представители на ВМРО-ДПМНЕ също бяха наказани, а други към момента са подсъдими по обвинявания в корупция и корист с власт.
Според скорошно социологическо изследване обаче претендентът на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска-Давкова изостава от Пендаровски с изненадващо дребна разлика.
Силяновска-Давкова е критик на съглашението за името с Гърция, като го дефинира като нелегално и унизително и упреква държавното управление на Заев в корупция и непотизъм.
Според изследване на организация " Рейтинг ", извършено сред 8 и 14 април, Пендаровски има поддръжката на 38,3 % от гласоподавателите, до момента в който Силяновска-Давкова - на 33,2 %.
Третият претендент, Блерим Река, който е подсилен от две партии на етническите албанци, би получил 12,6 % от гласовете.
Ако, както се чака, никой от претендентите не завоюва повече от половината от гласовете, двамата с най-голяма поддръжка ще вземат участие във втори тур на 5 май.
На втория тур Пендаровски е по-вероятно да получи поддръжка от етническите албанци, които са сред 25 и 30 % от гласоподавателите. Но с цел да бъде годен вторият тур, в него би трябвало да вземат присъединяване най-малко 40 % от общо 1,8 милиона гласоподаватели. Доколкото доста македонци се двоумят сред гнева от смяната на името на страната си и желанието за участие в НАТО и Европейски Съюз, съществува възможност от висок % безучастие.
Референдумът на Заев за смяната на името не съумя да активизира задоволително поддръжка и да обезпечи нужната изборна интензивност, която доближи едвам до 37 %. Но референдумът не беше обвързващ и в последна сметка Заев съумя да прокара съглашението.
БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ