Проф. д-р Андрей Захариев пред „Труд“: Шест нови моста на Дунав ще възродят Севера
Северна България и в частност Северозапада, макар естествените си дадености продължава да бъде най-бедната част в Европейския съюз. Как инфраструктурните вложения и образованието могат да изтеглят този район от блатото, може да каже единствено човек, който живее там и който схваща от стопанска система. Това е ръководителят на катедра „ Финанси и заем “ към Стопанската академия – проф. Андрей Захариев , който е извънредно деен и в стопанските инциативи.
– Професор Захариев, ръководите основаната през 1952 година първа академична катедра по финансови науки, а към този момент учредихте и академична фондация? Как успявате да дадете нужната качествена подготовка на младите икономисти и финансисти?
– Стопанска академия „ Д. А. Ценов ” в Свищов със своите водещи и първи за България, като историческо основаване, университетски катедри по финанси, счетоводство и обезпечаване е положителният образец за промяна и качество. Само обичаи обаче не стигат: трябват нововъведения, трябват пионерни начинания, в това число и посредством основаване на фондация за поддръжка на образователния развой и обезпечаване стипендии на заслужилите и изявени студенти. Обучаваните по „ Финанси ” в Свищов са със компетентност, която е флагман на икономическото обучение в България. Имаме личен уебсайт, катедрен профил в обществената мрежа и ТВ канал в YouTube. Гарантираме пред работодателите „ високата летва “ на изпитния развой. Щателно ревизираме за автентичност и достоверност всеки оценен образователен детайл, без значение дали е изпит, дипломна работа или научна обява. Всеки изпит при нас е под формата на писмен тест. Оценката е кумулативна – регистрира се и семестъра и сесията. Учебните курсове са с интегрирани бизнес проблеми с самостоятелни условия за всеки обучаем. Изпитният тест се съхранява в централизиран списък. Следва и разумна сполучлива реализация – наши ученици заемат управителни позиции във всички браншове. Завършили „ Финанси ” в Свищов са министри, депутати, ръководители на банки, регионални шефове, кметове, ръководители на Общински препоръки, общински съветници, бизнесмени, работодатели, банкери и капиталови консултанти. Създадохме фондация на името проф. доктор Минко Русенов – основател на катедрата преди 65 години. Инвестираме в компютърни аудитории за студенти и докторанти, със профилиран програмен продукт и достъп до финансови бази данни. В партньорство на фондацията с Банка Пиреос разгласяваме 5 стипендии по 3000 лв. за нашите най-хубави студенти по „ Финанси “. Това е образец за грижа за най-хубавите и инвестиция на бизнеса в новата млада генерация професионални финансисти!
– На какъв стадий е планът на свищовската академия и катедра „ Финанси и заем ” за „ двойна тапия “?
– Получихме удостоверение за сполучлив банкет на първите украински студенти за взаимно образование, водещо до издаване на „ двойна ” магистърска тапия от Стопанска академия „ Д. А. Ценов ” и Донецкия народен университет „ Василий Стус ”. Това е на практика експортен български учебен артикул: двойна тапия по магистърска стратегия „ Международен финансов мениджмънт ” към компетентност „ Финанси ”, с преподаване на британски език в постоянна форма в България. Това е посока за агресия и промени – българското висше обучение да стане експортен бранш.
– Как традициите поддържат качеството и репутацията на университетските центрове?
– През април тази година отбелязахме 65-годишнината на първата българска академична катедра по финансови науки. Организирахме обичайна студентска научна конференция „ Финансиада “. В рамките на честванията се организира и изнесена сесия на Общинския съвет в Свищов, на която бе почетен доайенът на финансовата просвета проф. доктор Делчо Порязов със званието „ Почетен жител на град Свищов ”. В рамките на два дни отдадохме респект към традициите, защитихме достиженията на свищовската финансова школа и начертахме векторите за бъдещо развиване. Издадохме и юбилеен летописен сборник „ Свищовска финансова школа “, който за 15 септември към този момент доближи, дружно с приветствен адрес “, до 220 междинни учебни заведения и гимназии в България, изпратили в Свищов най-малко един собствен студент по „ Финанси “ през последните 10 години.
– Като икономист по какъв начин оценявате автомагистрала „ Хемус “ като фактор за напредък в северна България?
– Да превърнем дефекта в резултат, а изоставането в подтик за напредък е висше изкуство и в политиката, и в стопанската система. Категорични възторженостти за рестарта на вложенията в строителство на автомагистрала „ Хемус “, само че дано променим задачата през строителите. Да приказваме за първата „ зелена “ автомагистрала на Балканите. Със зарядни станции за електрически автомобили на всеки 50 км. Със слънчево осветяване в тъмната част от денонощието на пътните възли, а за какво не и по цялото трасе. И най-много със скоростни свързващи трасета до всеки български град на река Дунав.
– Река Дунав обаче е граница, градовете ни по реката всеобщо са последна точка за транспортна съгласуваност?
– Ето вторият подтик за подкрепяния от свищовски финансисти и наши сътрудници от Съюза на икономистите в България и Федерацията на научно-техническите съюзи /ФНТС/ надрегионален план условно наименуван „ Северен напредък “. Изпреварващото развиване на българския юг се дължи в огромна степен и на позитивния трансграничен резултат от мощните стопанска система на Гърция и Турция. Улесненията в транспортните коридори през границата на юг още повече притеглят вложители и вложения от южните ни съседки, само че тези вложения стопират до билото на Балкана. На север Дунав е граница. Двата моста и няколкото ферибота несъмнено не стигат. Само преди 3 години на огромен теоретичен конгрес в Свищов, дружно с починалия ръководител на СИБ проф. Кръстьо Петков обосновахме и защитихме потребността от огромна нова транспортна мрежа през река Дунав сред България и Румъния.
– Колко нови моста на Дунав трябват по тези планове?
– Растежът на българския север включва модел на мрежа за трансгранична транспортна съгласуваност през река Дунав основан върху нови шест автомобилни моста, ситуирани при естествените двойки градове по реката: при Оряхово, Никопол, Свищов, Тутракан и Силистра и Русе. Опитът на прилежаща Сърбия от последните години дава настояща себестойност на сходно оборудване от 50 млн. евро. Нещо повече, по-високият български бряг дава и икономии при плановете „ скъсявайки “ методите за превъзмогване на денивилацията над минималното равнище над водния дирек на реката. Така несъмнено изпреварилата ни стопанска система на Румъния ще „ изтегли “ напред и българския север. Доказано е, че всеки мост основава нов трафик, нов бизнес, нови търговски връзки, притегля нови вложения. Имаме Дунавска тактика, оперативна стратегия за Транс-гранично съдействие България – Румъния. В изискванията на участие в Шенген на България и Румъния тези мостове ще се минават безусловно за минути. А румънският пазар е с три пъти по-голяма всмукване от българския. Столицата Букурещ е единствено на 50 километра от българската граница, само че тази столица, за разлика от София, е водач в Европа по тапи и липса на скоростни трасета за вдишване на директен трафик. Това основава и тежък екологичен проблем. Дори и да създадем нов мост при Русе, ние ще насочим още повече коли в една „ транспортна запушалка “, каквато сега е Букурещ. Доказали сме с планове, че мост при Свищов (най-южната точка на реката по картата на Европа) ще „ спести “ при спедиция на товари десетки километри както за коридора Азия – централна Европа, по този начин и за коридора Егейско море – Балтийско море/Руска федерация.
– Кой ще финансира новите мостове на река Дунав?
– Ако стъпим на образеца на вложенията във фериботни комплекси, частните вложители строят в пъти по-бързо и в пъти по-евтино по отношение на образците с европейски средства. Затова не би трябвало да се затварят вариантите за финансиране в публично-частно партньорство, и грантов запас. Възможно е и напълно частен вложител може да поддържа планове за нови мостове през река Дунав. Трябва обаче на идните взаимни съвещания на органите на изпълнителната власт да се слагат на масата на договаряния всички варианти за финансиране и всички географски местоположения за нови мостове. Европейската комисия обезпечено ще поддържа подобен метод. Той може да бъде и част от целите на България в границите на нашето 6-месечно председателство на Съвета на Европейски Съюз: догонващ напредък и ускорена конвергенция на европейския дунавски юг посредством огромни вложения в трансгранична транспортна съгласуваност.
– Като учител по финанси по какъв начин оценявате равнището на финансова просвета на българина?
– За страдание българския преход ще бъдат запомнен и със знакови финансови измами. Сред тях са банкрута на банките през 90-те, финансовите пирамиди, хиперинфлацията и последният повлечен удар – насочването на големи спестовни запаси при несъмнено надпазарна рента в КТБ и последващия банков трус. Урокът за нас е – няма лесни пари. Зад всяко заричане за възвращаемост се крие риск. Ето за какво единствено финансово грамотния българин може да заобикаля клопките на примамливите обещания за бързо и елементарно замогване. А финансова просветеност се придобива с финансово обучение – още от учебната пейка, в университетите с трите водещи центъра по академично финансово образование в София, Свищов и Варна, а за какво не и с целеви курсове по финанси за хората на междинна възраст.
– Като приказваме за финанси с откриването на образователната година какво липсва до момента в схемата на финансиране на системата на образованието у нас?
– В държавната политика липсваше грижата на „ добър собственик “ – просветителната система е и инфраструктура, сграден фонд, спортни зали, библиотеки, интернет, учебници и най-много преподаватели и учители. Без режийна съставния елемент във финансирането на учебните заведения, университетите и академиите рискуваме обществена държавна благосъстоятелност да бъде превърната в руини. Прословутото обвързване обаче на държавните поръчки, респ. стандарти за прехрана на един обучаем с качеството, изразено в работна заплата при реализация страда от липса на справедлива оценка за големите към този момент междурегионални разлики – реализацията в София към този момент дава приходи два пъти над междинните за страната и три пъти по отношение на българския север! От позиция на системата на висшето обучение несъмнено връщането на академичната специализация в обичайните центрове за висше обучение е положителната платформа за промяна. Но университетите от българския север имат и своя предпочитан статут за финансиране и за държавна поръчка. Един длъжностен министър ни върна десетилетия обратно под претекст, че нямало потребност от икономисти… Какъв стопански напредък питаме може да има без финансово обучение и предприемаческа просветеност? Без държавно подкрепени висши учебни заведения, духът на българския север ще погине!
Нашият посетител
Проф. доктор Андрей Захариев е началник на катедра “Финанси и заем ” при СА “Д. А. Ценов ” в Свищов и ръководител на Фондация “Проф. доктор Минко Русенов ”. Роден е във Видин. Завършва висше обучение и пази докторска степен в региона на вложенията в човешкия капитал в СА “Д. А. Ценов ”. От 2004 до 2008 година е Председател на УС на Националната асоциация на ръководителите на общински препоръки в България. Главен редактор на списание “Народностопански списък ”. “Доктор хонорис идея ” на Донецкия народен университет. С над 150 научни изявления по финанси и стопанска система. Семеен, с три деца.
– Професор Захариев, ръководите основаната през 1952 година първа академична катедра по финансови науки, а към този момент учредихте и академична фондация? Как успявате да дадете нужната качествена подготовка на младите икономисти и финансисти?
– Стопанска академия „ Д. А. Ценов ” в Свищов със своите водещи и първи за България, като историческо основаване, университетски катедри по финанси, счетоводство и обезпечаване е положителният образец за промяна и качество. Само обичаи обаче не стигат: трябват нововъведения, трябват пионерни начинания, в това число и посредством основаване на фондация за поддръжка на образователния развой и обезпечаване стипендии на заслужилите и изявени студенти. Обучаваните по „ Финанси ” в Свищов са със компетентност, която е флагман на икономическото обучение в България. Имаме личен уебсайт, катедрен профил в обществената мрежа и ТВ канал в YouTube. Гарантираме пред работодателите „ високата летва “ на изпитния развой. Щателно ревизираме за автентичност и достоверност всеки оценен образователен детайл, без значение дали е изпит, дипломна работа или научна обява. Всеки изпит при нас е под формата на писмен тест. Оценката е кумулативна – регистрира се и семестъра и сесията. Учебните курсове са с интегрирани бизнес проблеми с самостоятелни условия за всеки обучаем. Изпитният тест се съхранява в централизиран списък. Следва и разумна сполучлива реализация – наши ученици заемат управителни позиции във всички браншове. Завършили „ Финанси ” в Свищов са министри, депутати, ръководители на банки, регионални шефове, кметове, ръководители на Общински препоръки, общински съветници, бизнесмени, работодатели, банкери и капиталови консултанти. Създадохме фондация на името проф. доктор Минко Русенов – основател на катедрата преди 65 години. Инвестираме в компютърни аудитории за студенти и докторанти, със профилиран програмен продукт и достъп до финансови бази данни. В партньорство на фондацията с Банка Пиреос разгласяваме 5 стипендии по 3000 лв. за нашите най-хубави студенти по „ Финанси “. Това е образец за грижа за най-хубавите и инвестиция на бизнеса в новата млада генерация професионални финансисти!
– На какъв стадий е планът на свищовската академия и катедра „ Финанси и заем ” за „ двойна тапия “?
– Получихме удостоверение за сполучлив банкет на първите украински студенти за взаимно образование, водещо до издаване на „ двойна ” магистърска тапия от Стопанска академия „ Д. А. Ценов ” и Донецкия народен университет „ Василий Стус ”. Това е на практика експортен български учебен артикул: двойна тапия по магистърска стратегия „ Международен финансов мениджмънт ” към компетентност „ Финанси ”, с преподаване на британски език в постоянна форма в България. Това е посока за агресия и промени – българското висше обучение да стане експортен бранш.
– Как традициите поддържат качеството и репутацията на университетските центрове?
– През април тази година отбелязахме 65-годишнината на първата българска академична катедра по финансови науки. Организирахме обичайна студентска научна конференция „ Финансиада “. В рамките на честванията се организира и изнесена сесия на Общинския съвет в Свищов, на която бе почетен доайенът на финансовата просвета проф. доктор Делчо Порязов със званието „ Почетен жител на град Свищов ”. В рамките на два дни отдадохме респект към традициите, защитихме достиженията на свищовската финансова школа и начертахме векторите за бъдещо развиване. Издадохме и юбилеен летописен сборник „ Свищовска финансова школа “, който за 15 септември към този момент доближи, дружно с приветствен адрес “, до 220 междинни учебни заведения и гимназии в България, изпратили в Свищов най-малко един собствен студент по „ Финанси “ през последните 10 години.
– Като икономист по какъв начин оценявате автомагистрала „ Хемус “ като фактор за напредък в северна България?
– Да превърнем дефекта в резултат, а изоставането в подтик за напредък е висше изкуство и в политиката, и в стопанската система. Категорични възторженостти за рестарта на вложенията в строителство на автомагистрала „ Хемус “, само че дано променим задачата през строителите. Да приказваме за първата „ зелена “ автомагистрала на Балканите. Със зарядни станции за електрически автомобили на всеки 50 км. Със слънчево осветяване в тъмната част от денонощието на пътните възли, а за какво не и по цялото трасе. И най-много със скоростни свързващи трасета до всеки български град на река Дунав.
– Река Дунав обаче е граница, градовете ни по реката всеобщо са последна точка за транспортна съгласуваност?
– Ето вторият подтик за подкрепяния от свищовски финансисти и наши сътрудници от Съюза на икономистите в България и Федерацията на научно-техническите съюзи /ФНТС/ надрегионален план условно наименуван „ Северен напредък “. Изпреварващото развиване на българския юг се дължи в огромна степен и на позитивния трансграничен резултат от мощните стопанска система на Гърция и Турция. Улесненията в транспортните коридори през границата на юг още повече притеглят вложители и вложения от южните ни съседки, само че тези вложения стопират до билото на Балкана. На север Дунав е граница. Двата моста и няколкото ферибота несъмнено не стигат. Само преди 3 години на огромен теоретичен конгрес в Свищов, дружно с починалия ръководител на СИБ проф. Кръстьо Петков обосновахме и защитихме потребността от огромна нова транспортна мрежа през река Дунав сред България и Румъния.
– Колко нови моста на Дунав трябват по тези планове?
– Растежът на българския север включва модел на мрежа за трансгранична транспортна съгласуваност през река Дунав основан върху нови шест автомобилни моста, ситуирани при естествените двойки градове по реката: при Оряхово, Никопол, Свищов, Тутракан и Силистра и Русе. Опитът на прилежаща Сърбия от последните години дава настояща себестойност на сходно оборудване от 50 млн. евро. Нещо повече, по-високият български бряг дава и икономии при плановете „ скъсявайки “ методите за превъзмогване на денивилацията над минималното равнище над водния дирек на реката. Така несъмнено изпреварилата ни стопанска система на Румъния ще „ изтегли “ напред и българския север. Доказано е, че всеки мост основава нов трафик, нов бизнес, нови търговски връзки, притегля нови вложения. Имаме Дунавска тактика, оперативна стратегия за Транс-гранично съдействие България – Румъния. В изискванията на участие в Шенген на България и Румъния тези мостове ще се минават безусловно за минути. А румънският пазар е с три пъти по-голяма всмукване от българския. Столицата Букурещ е единствено на 50 километра от българската граница, само че тази столица, за разлика от София, е водач в Европа по тапи и липса на скоростни трасета за вдишване на директен трафик. Това основава и тежък екологичен проблем. Дори и да създадем нов мост при Русе, ние ще насочим още повече коли в една „ транспортна запушалка “, каквато сега е Букурещ. Доказали сме с планове, че мост при Свищов (най-южната точка на реката по картата на Европа) ще „ спести “ при спедиция на товари десетки километри както за коридора Азия – централна Европа, по този начин и за коридора Егейско море – Балтийско море/Руска федерация.
– Кой ще финансира новите мостове на река Дунав?
– Ако стъпим на образеца на вложенията във фериботни комплекси, частните вложители строят в пъти по-бързо и в пъти по-евтино по отношение на образците с европейски средства. Затова не би трябвало да се затварят вариантите за финансиране в публично-частно партньорство, и грантов запас. Възможно е и напълно частен вложител може да поддържа планове за нови мостове през река Дунав. Трябва обаче на идните взаимни съвещания на органите на изпълнителната власт да се слагат на масата на договаряния всички варианти за финансиране и всички географски местоположения за нови мостове. Европейската комисия обезпечено ще поддържа подобен метод. Той може да бъде и част от целите на България в границите на нашето 6-месечно председателство на Съвета на Европейски Съюз: догонващ напредък и ускорена конвергенция на европейския дунавски юг посредством огромни вложения в трансгранична транспортна съгласуваност.
– Като учител по финанси по какъв начин оценявате равнището на финансова просвета на българина?
– За страдание българския преход ще бъдат запомнен и със знакови финансови измами. Сред тях са банкрута на банките през 90-те, финансовите пирамиди, хиперинфлацията и последният повлечен удар – насочването на големи спестовни запаси при несъмнено надпазарна рента в КТБ и последващия банков трус. Урокът за нас е – няма лесни пари. Зад всяко заричане за възвращаемост се крие риск. Ето за какво единствено финансово грамотния българин може да заобикаля клопките на примамливите обещания за бързо и елементарно замогване. А финансова просветеност се придобива с финансово обучение – още от учебната пейка, в университетите с трите водещи центъра по академично финансово образование в София, Свищов и Варна, а за какво не и с целеви курсове по финанси за хората на междинна възраст.
– Като приказваме за финанси с откриването на образователната година какво липсва до момента в схемата на финансиране на системата на образованието у нас?
– В държавната политика липсваше грижата на „ добър собственик “ – просветителната система е и инфраструктура, сграден фонд, спортни зали, библиотеки, интернет, учебници и най-много преподаватели и учители. Без режийна съставния елемент във финансирането на учебните заведения, университетите и академиите рискуваме обществена държавна благосъстоятелност да бъде превърната в руини. Прословутото обвързване обаче на държавните поръчки, респ. стандарти за прехрана на един обучаем с качеството, изразено в работна заплата при реализация страда от липса на справедлива оценка за големите към този момент междурегионални разлики – реализацията в София към този момент дава приходи два пъти над междинните за страната и три пъти по отношение на българския север! От позиция на системата на висшето обучение несъмнено връщането на академичната специализация в обичайните центрове за висше обучение е положителната платформа за промяна. Но университетите от българския север имат и своя предпочитан статут за финансиране и за държавна поръчка. Един длъжностен министър ни върна десетилетия обратно под претекст, че нямало потребност от икономисти… Какъв стопански напредък питаме може да има без финансово обучение и предприемаческа просветеност? Без държавно подкрепени висши учебни заведения, духът на българския север ще погине!
Нашият посетител
Проф. доктор Андрей Захариев е началник на катедра “Финанси и заем ” при СА “Д. А. Ценов ” в Свищов и ръководител на Фондация “Проф. доктор Минко Русенов ”. Роден е във Видин. Завършва висше обучение и пази докторска степен в региона на вложенията в човешкия капитал в СА “Д. А. Ценов ”. От 2004 до 2008 година е Председател на УС на Националната асоциация на ръководителите на общински препоръки в България. Главен редактор на списание “Народностопански списък ”. “Доктор хонорис идея ” на Донецкия народен университет. С над 150 научни изявления по финанси и стопанска система. Семеен, с три деца.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ