Св. мъченик Севастиан и дружината му
Севастиан бил шеф на дворцовата стража при императорите Диоклетиан и Максимиан. Царете го обичали за неговата смелост и мъдрост и постоянно го държали при себе си, оказвайки му цялостно доверие. Но те не знаели, че Севастиан е християнин. Не заради боязън от преследвания Севастиан криел вярата си, само че още не било пристигнало времето намерено да изповядва Христа. А до тогава той не пропущал случай да оказва помощ на своите едноверци и умерено очаквал времето, когато Господ ще го призове на заветен героизъм.
Това време настъпило. Двама братя - Маркелин и Марко - заради християнската им религия били доведени в Рим при шефа на града, който изискал те да се отрекат от Христа. Най-ужасните изтезания не поколебали твърдостта на двамата братя. Осъдили ги на гибел. Те към този момент навели глави под секирата на палача, подготвени радостно да умрат за Името Христово, когато внезапно шефът, омекотен от просбите на роднините им, се съгласил да отсрочи за един месец смъртното наказване. Мъчениците били дадени под надзора на един богохулник, на име Никострат, който бил задължен след месец отново да ги показа на шефа, в случай че в продължение на това време те не се отрекат от вярата си. Наченала се за братята нова битка, по-трудна от първата. Роднините им езичници всячески се стараели да ги отклонят от светия героизъм. Което не могли да създадат нито страхът от гибелта, нито най-ужасните мъчения, това създали молбите на престарелите родители, риданието на дамите и децата, увещанията на сродниците и приятелите. Сърцата на твърдите мъченици се поколебали, духът им изгубил предходната жизненост. Те плачели дружно със фамилиите си и съвсем били подготвени да купят с дезертьорство от Христа правото на живот и на неговите богатства.
Севастиан се намирал в дома на Никострат с многочислените родственици и другари на Маркелин и Марко. Като забелязал, че мъчениците са подготвени да правят отстъпка на молбите и сълзите на своите близки, той станал и, като се обърнал към тях, извикал:
" О, крепки Христови бойци! Нима вие, които по този начин твърдо претърпяхте мъчения, ще свалите от себе си в този момент, поради ласки и сълзи, заслужения венец? Бъдете почтени бойци на Христа! Въоръжете се с религия, издигнете вашето славно знаме и не го предавайте за хлапашки плачове! Тия същите, които в този момент плачат, биха се зарадвали за вас, в случай че знаеха това, което вие знаете. Те мислят, че няма различен живот вън от тоя, от който вие се лишавате поради Христа. Да знаеха, че след тоя живот има безконечен живот, и сами щяха да пожелаят да разделят вашия героизъм и щяха да презират краткотрайния живот. И заслужава ли нашият краткотраен живот да го скъпим така доста? Не учи ли ни той на всичко неприятно?
Това, дето брат убива брата, бандит ограбва пасажера, горделивец наскърбява смирения, отговорен преследва почтения - коя е повода за всичко това, в случай че не любовта към тоя живот и неговите богатства! И тоя точно живот в този момент ви прелъстява! - продължавал Севастиан, обръщайки се към приятелите и сродниците на Маркелин и Марко - поради него вие желаете да отвърнете вашите възлюбени от пътя към безконечния живот!
Временният живот ви учи, родители, посредством безумни ридания да отвличате вашите синове от работа на Небесния Цар! Той ви учи, о дами, посредством ласки и сълзи да разслабите твърдите души на мъчениците. Вие им желаете не живот, а смърт; иго, а не независимост. Дори и да склоняха те на вашите молби, то, откакто поживеят малко време, нали ще бъдат принудени да се разделят с вас? Но ще се разделят тогава, с цел да получат безконечни страдания в огнената геена, където има безкрайни премеждия. Дайте им тогаз да избягнат безконечната тъга, и дано техният образец научи и вас! Нека подготвят те и за вас жилища в райските обители, където сияе безконечен ден, където светлината не залязва и насладата е безкрайна, където няма ни сълзи, ни въздишки, ни скърби, където ангелите постоянно славословят Небесния Цар!
О родители, о другари, о почтени дами на св. мъже! Не искайте да ги лишите от тоя безконечен, щастлив живот! Не ги викайте от наслада към рев, от светлина към мрачевина! А вие, свети мъже, не давайте да ви прелъсти хитрият зложелател, който работи над вас посредством вашите домашни! Помнете думите: " Врагове на индивида са неговите домашни " (Мат. 10:36), тъй като не са ваши другари тия, които желаят да ви отлъчат от Бога.
Не изпускайте от ръцете си вашата премия, тъй като вие стоите към този момент пред вратите на небесния чертог! Вече се плете за вас венецът; към този момент Христос ви чака! Спомнете си думите: " Който обича татко или майка, наследник или щерка повече от Мене, не е заслужен за Мене " (Мат. 10:37). Не бъдете така неразумни, че наченатото духом да го завършите скотски! О, да удостои и мен Господ Бог да дам живота си за Неговото Име! "
Когато Севастиан приключил тая тирада, невероятна светлина го огряла. Почуда и благочестив боязън изпълнили всички сърца. Тук се намирала сред другите дамата на Никострат - Зоя, която 6 години преди този момент онемяла. Тя схванала думите на Севастиан, видяла небесното зарево към него и паднала пред нозете му. Той дигнал очи към небето и извикал:
- Ако в действителност аз съм раб Христов и е същинско всичко това, което ви споделих и на което повярва тая жена, то да заповяда Господ да се раздерат връзките, които свързват нейния език!
Като споделил това, той направил кръст на устата на Зоя, и тя извикала:
- Блажен си ти, благословени са думите на твоите уста, и блажени са повярвалите посредством тебе в Христа Спасителя, живия Бог! Както зората с появяването си прогонва нощната мрачевина, по този начин светлината на твоите думи разсея в душата ми мрака на заблуждението, и устата ми се отвориха за величаене Господу.
Всички очевидци на това знамение повярвали в Христа, а Маркелин и Марко, изпълнени с нова мощ и ревнивост към Бога, се готвели мъжествено да се държат за неговото Име.
- Да презрем тялото, се провикнали те, с цел да спасим душата! Ще се убоим ли от краткотрайната гибел, когато пред нас е безконечният живот? Нека се боят тия, които не знаят за бъдещия живот! "
Подобни усеща въодушевявали и останалите; всички се отричали от предходните заблуждения, каели се за греховете си, енергично обикнали Бога и се готвели да пожертват за Него живота си.
Севастиан, Маркелин и Марко научили на закона Господен неповярвалите. Под покровителството на Никострат те ходели по тъмниците и там занасяли светлината и утешението на християнката религия. В това свято дело им помагал св. Поликарп презвитер.
- Блажени сте вие - казвал той на новите християни, - тъй като сте повярвали на думите на Христа, Който е споделил: " Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето робство върху себе си и се поучете от Мене, тъй като съм мирен и преклонен по сърце " (Мат. 11:28-29).
Господ благославял делата на правилните Негови чиновници и цифрата на вярващите се умножавало ежедневно. Мнозина приемали св. Кръщение и отлично се изцерявали от своите заболявания, което още повече възбуждало в тях възприятията на обич и признателност към Бога. Транквилин, бащата на Маркелин и Марко, бил към този момент остарял и прекомерно болен.
Преди да извърши над него тайнството Кръщение, Поликарп го запитал:
- Вярваш ли безспорно, че Единородният Син Божий, Господ наш Иисус Христос, може да ти възвърне здравето и да ти елементарни греховете?
Транквилин дал отговор:
- Вярвам, че Христос, Син Божий и Бог, всичко може да направи, само че апелирам единствено за едно от Неговата доброта - да ми елементарни прегрешенията! А за заболяването си не мисля.
Всички, които били тук, се просълзили, като чули тоя отговор, и молели Господа да прояви Той Своята благосклонност към Транквилин. Тая молитва била чута. Току-що се наченало тайнството Кръщение и старецът напълно се излекувал от своята болест.
Приближавало се свършването на периода, даден на Маркелин и Марко. Римският шеф Агресий повикал при себе си татко им и заповядал да подложат момците на нови изтезания. Но самичък той повярвал в Христа, уверен от думите на християните за чудесното изцерение на Транквилин, посредством което Господ посочил Своята мощ. Той приел Кръщение дружно със сина си Тивуртий и с всички домашни.
Като се покаял откровено за всички грехове, той счупил идолите си, раздал на небогати по-голямата част от имението си, освободил робите си и почнал нов живот, съгласуван със закона Христов. Той безбоязнено давал вкъщи си леговище на гонените християни, като се подлагал за това на мъчения и най-сетне приел мъченическа гибел.
Бързите триумфи на християнската религия в двореца и даже в самото царско семейство ожесточавали езичниците, и преследванията от ден дневно ставали по-строги. По заповед на императорите по всички борси, при кладенците и изворите били издигнати изображения на езически богове, и никой не могъл да купи самун, или да налее вода, без да се поклони изначало на идолите. Тая наредба била направена с желание по-лесно да се разбират християните. Тях всекидневно ги предавали на мъчения. Зоя била хваната, когато се молела при гроба на св. ап. Петър. Тя умряла от мъченическа гибел. След нея същата орис постигнала съвсем всички другари на Севастиана: кой от огън умрял, кой от меч, кой от зверове бил раздран. Маркелин и Марко били приковани на дърво.
Най-после при император Диоклетиан пристигнал слух и за Севастиан.
- Как! - споделил му Диоклетиан - и ти, който си от първите в моя замък, замисляш срещу мене зло и си станал зложелател на моите богове!
- Аз постоянно апелирам Бога за твоето здраве - дал отговор Севастиан - също както за благоденствието и мира на Римската страна, само че няма да се поклоня на твоите богове, тъй като имам вяра в Царя Небесни.
Диоклетиан заповядал да го изведат вън от града и, като го привържат към дърво, да стрелят в него с лъкове, до момента в който го убият. Повелята била изпълнена. Нощем една християнка, на име Ирина, пристигнала да вземе тялото на мъченика. Но за свое удивление тя видяла, че Севастиан е още жив. Отвързала го, взела го вкъщи си и след няколко дни той се излекувал от раните си. Християните, които идвали при него, го уговаряли да се крие, само че той един път, откакто се помолил, излязъл от вкъщи и застанал навън място, откъдето трябвало да минат императорите. Когато те се доближили до него, той извикал с висок глас:
- Несправедливо ви приказват вашите жреци, че сякаш християните са врагове на Римската страна и желаят нейната крах. Чрез техните молебствия се държи този град, тъй като те непрекъснато молят Бога за благоденствието на царството и за вашето здраве.
Диоклетиан, като го погледнал и като го познал, останал учуден, тъй като го знаел за починал.
- Ти ли си, Севастиане - попитал той, - който ние заповядахме да убият със стрели?
- Господ ме избави от гибел - дал отговор Севастиан, - с цел да потвърждавам пред вас, че вие незаслужено повдигате гонения против християните!
Тогава Диоклетиан заповядал на бойци да заловен Севастиан и да го заведат на хиподрума, където го умъртвили с тояги. Тялото му хвърлили в яма. Но една християнка, на име Лукина, като разбрала на сън от явилия се св. страдалец къде се намира тялото му, взела го и го погребала в една от римските катакомби.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Това време настъпило. Двама братя - Маркелин и Марко - заради християнската им религия били доведени в Рим при шефа на града, който изискал те да се отрекат от Христа. Най-ужасните изтезания не поколебали твърдостта на двамата братя. Осъдили ги на гибел. Те към този момент навели глави под секирата на палача, подготвени радостно да умрат за Името Христово, когато внезапно шефът, омекотен от просбите на роднините им, се съгласил да отсрочи за един месец смъртното наказване. Мъчениците били дадени под надзора на един богохулник, на име Никострат, който бил задължен след месец отново да ги показа на шефа, в случай че в продължение на това време те не се отрекат от вярата си. Наченала се за братята нова битка, по-трудна от първата. Роднините им езичници всячески се стараели да ги отклонят от светия героизъм. Което не могли да създадат нито страхът от гибелта, нито най-ужасните мъчения, това създали молбите на престарелите родители, риданието на дамите и децата, увещанията на сродниците и приятелите. Сърцата на твърдите мъченици се поколебали, духът им изгубил предходната жизненост. Те плачели дружно със фамилиите си и съвсем били подготвени да купят с дезертьорство от Христа правото на живот и на неговите богатства.
Севастиан се намирал в дома на Никострат с многочислените родственици и другари на Маркелин и Марко. Като забелязал, че мъчениците са подготвени да правят отстъпка на молбите и сълзите на своите близки, той станал и, като се обърнал към тях, извикал:
" О, крепки Христови бойци! Нима вие, които по този начин твърдо претърпяхте мъчения, ще свалите от себе си в този момент, поради ласки и сълзи, заслужения венец? Бъдете почтени бойци на Христа! Въоръжете се с религия, издигнете вашето славно знаме и не го предавайте за хлапашки плачове! Тия същите, които в този момент плачат, биха се зарадвали за вас, в случай че знаеха това, което вие знаете. Те мислят, че няма различен живот вън от тоя, от който вие се лишавате поради Христа. Да знаеха, че след тоя живот има безконечен живот, и сами щяха да пожелаят да разделят вашия героизъм и щяха да презират краткотрайния живот. И заслужава ли нашият краткотраен живот да го скъпим така доста? Не учи ли ни той на всичко неприятно?
Това, дето брат убива брата, бандит ограбва пасажера, горделивец наскърбява смирения, отговорен преследва почтения - коя е повода за всичко това, в случай че не любовта към тоя живот и неговите богатства! И тоя точно живот в този момент ви прелъстява! - продължавал Севастиан, обръщайки се към приятелите и сродниците на Маркелин и Марко - поради него вие желаете да отвърнете вашите възлюбени от пътя към безконечния живот!
Временният живот ви учи, родители, посредством безумни ридания да отвличате вашите синове от работа на Небесния Цар! Той ви учи, о дами, посредством ласки и сълзи да разслабите твърдите души на мъчениците. Вие им желаете не живот, а смърт; иго, а не независимост. Дори и да склоняха те на вашите молби, то, откакто поживеят малко време, нали ще бъдат принудени да се разделят с вас? Но ще се разделят тогава, с цел да получат безконечни страдания в огнената геена, където има безкрайни премеждия. Дайте им тогаз да избягнат безконечната тъга, и дано техният образец научи и вас! Нека подготвят те и за вас жилища в райските обители, където сияе безконечен ден, където светлината не залязва и насладата е безкрайна, където няма ни сълзи, ни въздишки, ни скърби, където ангелите постоянно славословят Небесния Цар!
О родители, о другари, о почтени дами на св. мъже! Не искайте да ги лишите от тоя безконечен, щастлив живот! Не ги викайте от наслада към рев, от светлина към мрачевина! А вие, свети мъже, не давайте да ви прелъсти хитрият зложелател, който работи над вас посредством вашите домашни! Помнете думите: " Врагове на индивида са неговите домашни " (Мат. 10:36), тъй като не са ваши другари тия, които желаят да ви отлъчат от Бога.
Не изпускайте от ръцете си вашата премия, тъй като вие стоите към този момент пред вратите на небесния чертог! Вече се плете за вас венецът; към този момент Христос ви чака! Спомнете си думите: " Който обича татко или майка, наследник или щерка повече от Мене, не е заслужен за Мене " (Мат. 10:37). Не бъдете така неразумни, че наченатото духом да го завършите скотски! О, да удостои и мен Господ Бог да дам живота си за Неговото Име! "
Когато Севастиан приключил тая тирада, невероятна светлина го огряла. Почуда и благочестив боязън изпълнили всички сърца. Тук се намирала сред другите дамата на Никострат - Зоя, която 6 години преди този момент онемяла. Тя схванала думите на Севастиан, видяла небесното зарево към него и паднала пред нозете му. Той дигнал очи към небето и извикал:
- Ако в действителност аз съм раб Христов и е същинско всичко това, което ви споделих и на което повярва тая жена, то да заповяда Господ да се раздерат връзките, които свързват нейния език!
Като споделил това, той направил кръст на устата на Зоя, и тя извикала:
- Блажен си ти, благословени са думите на твоите уста, и блажени са повярвалите посредством тебе в Христа Спасителя, живия Бог! Както зората с появяването си прогонва нощната мрачевина, по този начин светлината на твоите думи разсея в душата ми мрака на заблуждението, и устата ми се отвориха за величаене Господу.
Всички очевидци на това знамение повярвали в Христа, а Маркелин и Марко, изпълнени с нова мощ и ревнивост към Бога, се готвели мъжествено да се държат за неговото Име.
- Да презрем тялото, се провикнали те, с цел да спасим душата! Ще се убоим ли от краткотрайната гибел, когато пред нас е безконечният живот? Нека се боят тия, които не знаят за бъдещия живот! "
Подобни усеща въодушевявали и останалите; всички се отричали от предходните заблуждения, каели се за греховете си, енергично обикнали Бога и се готвели да пожертват за Него живота си.
Севастиан, Маркелин и Марко научили на закона Господен неповярвалите. Под покровителството на Никострат те ходели по тъмниците и там занасяли светлината и утешението на християнката религия. В това свято дело им помагал св. Поликарп презвитер.
- Блажени сте вие - казвал той на новите християни, - тъй като сте повярвали на думите на Христа, Който е споделил: " Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето робство върху себе си и се поучете от Мене, тъй като съм мирен и преклонен по сърце " (Мат. 11:28-29).
Господ благославял делата на правилните Негови чиновници и цифрата на вярващите се умножавало ежедневно. Мнозина приемали св. Кръщение и отлично се изцерявали от своите заболявания, което още повече възбуждало в тях възприятията на обич и признателност към Бога. Транквилин, бащата на Маркелин и Марко, бил към този момент остарял и прекомерно болен.
Преди да извърши над него тайнството Кръщение, Поликарп го запитал:
- Вярваш ли безспорно, че Единородният Син Божий, Господ наш Иисус Христос, може да ти възвърне здравето и да ти елементарни греховете?
Транквилин дал отговор:
- Вярвам, че Христос, Син Божий и Бог, всичко може да направи, само че апелирам единствено за едно от Неговата доброта - да ми елементарни прегрешенията! А за заболяването си не мисля.
Всички, които били тук, се просълзили, като чули тоя отговор, и молели Господа да прояви Той Своята благосклонност към Транквилин. Тая молитва била чута. Току-що се наченало тайнството Кръщение и старецът напълно се излекувал от своята болест.
Приближавало се свършването на периода, даден на Маркелин и Марко. Римският шеф Агресий повикал при себе си татко им и заповядал да подложат момците на нови изтезания. Но самичък той повярвал в Христа, уверен от думите на християните за чудесното изцерение на Транквилин, посредством което Господ посочил Своята мощ. Той приел Кръщение дружно със сина си Тивуртий и с всички домашни.
Като се покаял откровено за всички грехове, той счупил идолите си, раздал на небогати по-голямата част от имението си, освободил робите си и почнал нов живот, съгласуван със закона Христов. Той безбоязнено давал вкъщи си леговище на гонените християни, като се подлагал за това на мъчения и най-сетне приел мъченическа гибел.
Бързите триумфи на християнската религия в двореца и даже в самото царско семейство ожесточавали езичниците, и преследванията от ден дневно ставали по-строги. По заповед на императорите по всички борси, при кладенците и изворите били издигнати изображения на езически богове, и никой не могъл да купи самун, или да налее вода, без да се поклони изначало на идолите. Тая наредба била направена с желание по-лесно да се разбират християните. Тях всекидневно ги предавали на мъчения. Зоя била хваната, когато се молела при гроба на св. ап. Петър. Тя умряла от мъченическа гибел. След нея същата орис постигнала съвсем всички другари на Севастиана: кой от огън умрял, кой от меч, кой от зверове бил раздран. Маркелин и Марко били приковани на дърво.
Най-после при император Диоклетиан пристигнал слух и за Севастиан.
- Как! - споделил му Диоклетиан - и ти, който си от първите в моя замък, замисляш срещу мене зло и си станал зложелател на моите богове!
- Аз постоянно апелирам Бога за твоето здраве - дал отговор Севастиан - също както за благоденствието и мира на Римската страна, само че няма да се поклоня на твоите богове, тъй като имам вяра в Царя Небесни.
Диоклетиан заповядал да го изведат вън от града и, като го привържат към дърво, да стрелят в него с лъкове, до момента в който го убият. Повелята била изпълнена. Нощем една християнка, на име Ирина, пристигнала да вземе тялото на мъченика. Но за свое удивление тя видяла, че Севастиан е още жив. Отвързала го, взела го вкъщи си и след няколко дни той се излекувал от раните си. Християните, които идвали при него, го уговаряли да се крие, само че той един път, откакто се помолил, излязъл от вкъщи и застанал навън място, откъдето трябвало да минат императорите. Когато те се доближили до него, той извикал с висок глас:
- Несправедливо ви приказват вашите жреци, че сякаш християните са врагове на Римската страна и желаят нейната крах. Чрез техните молебствия се държи този град, тъй като те непрекъснато молят Бога за благоденствието на царството и за вашето здраве.
Диоклетиан, като го погледнал и като го познал, останал учуден, тъй като го знаел за починал.
- Ти ли си, Севастиане - попитал той, - който ние заповядахме да убият със стрели?
- Господ ме избави от гибел - дал отговор Севастиан, - с цел да потвърждавам пред вас, че вие незаслужено повдигате гонения против християните!
Тогава Диоклетиан заповядал на бойци да заловен Севастиан и да го заведат на хиподрума, където го умъртвили с тояги. Тялото му хвърлили в яма. Но една християнка, на име Лукина, като разбрала на сън от явилия се св. страдалец къде се намира тялото му, взела го и го погребала в една от римските катакомби.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ