Сетете се за Сизиф, който търкаля огромната канара. И пак.

Сетете се за Сизиф, който търкаля голямата скала. И отново. И отново. Неговите на пръв взор безплодни старания са в действителност огледалото на безконечните край и начало. И на непрестанния опит към съвършенството. Сизиф е мит, водещ към другия свят, само че и устойчива на времето памет за човешките старания - колкото и налудничави да са те.
Сизиф обаче би се предал, в случай че единствено за момент имаше по какъв начин да попадне измежду действителността ни. Би се оставил страшният камък да го погълне надолу към бездната, само че тук скалите са ниски, а полетата - безкрайни. От недрата им се подвигат изпарения от врявата на мъртви души. Те крещят в главите на застиналите човешки меса за правдивост, морал, пълноправие, чест. Врявата от кавги прелита като Феникс и още веднъж се сгромолясва в прахта, където други, все по-арогантни и високомерни, се преобличат в кожата ѝ. Преуморените от слушане на глухи обещания просто следват естествения ход към приключването на персоналното си време и бродят измежду полетата, където е все по-ветровито и все по-мрачно.
Сред нищото се подават казани с ракия, лъснати тоалетни, бледи силуети с вратовръзки, кльощави мутри в охранени джипове, и Темида в ролята на компаньонка, обслужваща политическите скелети, минаващи от тук за малко по пътя към обещаните им светове.
Докато създават изпарения и замърсяват навсякъде измежду тегобата на застиналите, мъдрословците разграбват личните си боклуци, защото малко остана за взимане. Те смъкват и дрипите на претръпналите, като ги убеждават, че по този начин им е по-добре, че няма да им е студено.
Но вакханалията на самоповярвалите си надига още по-силна олелия, когато се появят нещастните самозванци. Те плюят в лицата на застиналите, раздрусват ги до пристъп, вършат крайни, обезверени опити да разсеят най-малко за малко изпаренията от грозните грачения и единствено за няколко мига имат на места извоювани фронтове. После всичко потъва в мечтаното безвремие на тежки неналичия .
Адът заспива върху парите на непознатите, върху паметта на своите и самопреписаните каузи на героите. На сутринта кресливите скелети палят цигара и по цялостните с кал канали възпламеняват войната в Близкия изток, одобряват корекция - трансформират ориси, замълчават си и убиват, извикват в един хор и взривяват хаоса. А застиналите слушат, гледат и четат подправени стонове. И още веднъж е време за сън...
Но Сизиф към момента пробва, катери се и пада, но остава жив, до момента в който те не помнят по кое време са се трансформирали в разтворени сенки.
Автор : Румен Скрински