Сестрите Мария и Слава Славови с концерт в Добрич
Сестрите Мария и Слава Славови ще се завърнат в родния град с концерт на 11 април 2024 година от 18.30 ч. в Огледална зала „ Нели Божкова “ при вход свободен. В четвъртък те ще ни поднесат подарък - стратегия особено подбрана за обичаната им аудитория.
Кратки биографични данни.
Слава Славова стартира на 5 година своето образование по цигулка при Иван Станев - дълготраен концертмайстор на камерния оркестър в град Добрич. На 11 се включва в младежкия струнен оркестър на Детската музикална школа към НЧ „ Йордан Йовков ”, където прави първите си стъпки като солист и концертмайстор. Последователно учи в СМУ „ Добри Христов ”, Варна, АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев ”, Пловдив и Real Conservatorio Superior de Musica de Madrid, Испания. Усъвършенства професионалните си умения при проф. Йосиф Радионов, Хосе Луис Асенсио, Руджиеро Ричи и други Като солист се изявява с оркестрите „ Варненски солисти ”, Варненска филхармония, Barvinsky camerata, Orquesta ciudad de Novelda, Orquesta sinfonica de Albacete, Europian Chamber Orchestra, Orquesta filarmonica de Valencia и други Работи с диригентите Висенте Семпере Гомис, Джузепе Манчини, Гоги Чичинадзе, Джузепе Ленардини, Хосе Мигел Родия и други Дълги години е концертмайстор на оркестрите в гр. Албасете и Елче, Испания. В момента свири в разнообразни камерни сформира, в това число в квартета Bel Arte като примариус и в същото време преподава в Conservatori Municipal Professional d’Altea. Многократно води майсторски курсове.
Мария Славова стартира първите си уроци по пиано също в ранна детска възраст при Надежда Анкова. Завършила е СМУ „ Добри Христов ” в гр. Варна и АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “ в гр. Пловдив със компетентност пиано. Изучава орган под управлението на проф. Нева Кръстева. Паралелно с преподавателската си активност развива дейна концертна процедура като пианист и органист. Участва в многочислени концерти като солист, камерен реализатор и акомпанятор у нас и в чужбина. Сътрудничи с разнообразни хорови и инструментални сформира. В цялата страна изнася независими органови концерти и си сътрудничи с известни музиканти като: Ивона Недева – флейта, Светлана Анчева – обой, Георгиос Филаделфевс – тенор, Росица Бояджиева – флейта и други Създател и деен участник в така наречен органов фестивал - Дни на органовата музика „ Fiori Muzicali / Музикални цветя “ – Добрич. В момента е пианист - органист в Камерен оркестър „ Дианополис “, Ямбол.
Ето какво споделя тя за избора им на стратегия:
„ За нашия концерт със Слава сме подбрали музика, писана през 20-те и 30-те години на ХХ в. Избрали сме петима от най-ярките създатели на тази ера, представящи част от многопосочните търсения в музикалното изкуство на предишния век. Своите Пет мелодии оп. 35 Сергей Прокофиев основава през 1920 година в Калифорния по време на свое концертно турне в Съединени американски щати. Първоначално са написани като песни без думи за украинското сопрано Нина Кошец, която ги изпява в Ню Йорк през 1921 година По-късно, през 1925 година, Прокофиев преработва тези изящни, характеристични миниатюри за цигулка и ги извършва взаимно с огромния полски цигулар Павел Кохански. През целия си креативен път унгарският композитор Бела Барток обилно черпи ентусиазъм от истинския фолклор на своята татковина. Композираната през 1928 година Рапсодия №1 за цигулка и оркестър е отдадена на своя пръв реализатор – унгарския цигулар Йозеф Сигети и съставлява вихрен чардаш, който стартира с муден, поетичен танц – лашу, а по-късно минава в избухлив, невъздържан и стремглав „ фриш ”. „ Моята музика е израз на един същински гражданин на Севиля ” споделя испанският композитор Хоакин Турина. Творчеството му е пропито от националния дух, в него са употребявани детайлите на андалузкия фолклор, които имитират маниера на националните реализатори. „ Испанската соната ”, основана през 1934 година,завладява със своята ярка колористичност и картинност. В цигулковата сонатина, основана в Прага през 1937 година, чешкият композитор Бохуслав Мартину се обръща към светлите облици на детството. В началото на септември 1939 година, в първите дни на Втората международна война, Паул Хиндемит написа тричастната Соната в До. По това време той е скъсал с нацистка Германия и живее в Швейцария. Кратката, жестока и енергична първа част е последвана от нежна и съзерцателна втора, а третата е грандиозна тройна фуга, която поразява със майсторското изграждане. Въпреки високото си качество, творбата чака пет години своето първо осъществяване, което се реализира през 1944 година в Лисабон от цигуларя Силва Перейра и пианиста Сантяга Кастнер. “
Вход свободен
Програма:
Бохуслав Мартину (1890-1959) - Сонатина Сол мажор Н.262
Паул Хиндемит (1895-1963) - Соната в До мажор
Сергей Прокофиев (1891-1953) - Пет мелодии оп. 35-bis
Бела Барток (1881-1945) - Рапсодия N 1
Хоакин Турина (1882-1949) - Соната N 2 „ Española “ оп. 82
Кратки биографични данни.
Слава Славова стартира на 5 година своето образование по цигулка при Иван Станев - дълготраен концертмайстор на камерния оркестър в град Добрич. На 11 се включва в младежкия струнен оркестър на Детската музикална школа към НЧ „ Йордан Йовков ”, където прави първите си стъпки като солист и концертмайстор. Последователно учи в СМУ „ Добри Христов ”, Варна, АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев ”, Пловдив и Real Conservatorio Superior de Musica de Madrid, Испания. Усъвършенства професионалните си умения при проф. Йосиф Радионов, Хосе Луис Асенсио, Руджиеро Ричи и други Като солист се изявява с оркестрите „ Варненски солисти ”, Варненска филхармония, Barvinsky camerata, Orquesta ciudad de Novelda, Orquesta sinfonica de Albacete, Europian Chamber Orchestra, Orquesta filarmonica de Valencia и други Работи с диригентите Висенте Семпере Гомис, Джузепе Манчини, Гоги Чичинадзе, Джузепе Ленардини, Хосе Мигел Родия и други Дълги години е концертмайстор на оркестрите в гр. Албасете и Елче, Испания. В момента свири в разнообразни камерни сформира, в това число в квартета Bel Arte като примариус и в същото време преподава в Conservatori Municipal Professional d’Altea. Многократно води майсторски курсове.
Мария Славова стартира първите си уроци по пиано също в ранна детска възраст при Надежда Анкова. Завършила е СМУ „ Добри Христов ” в гр. Варна и АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “ в гр. Пловдив със компетентност пиано. Изучава орган под управлението на проф. Нева Кръстева. Паралелно с преподавателската си активност развива дейна концертна процедура като пианист и органист. Участва в многочислени концерти като солист, камерен реализатор и акомпанятор у нас и в чужбина. Сътрудничи с разнообразни хорови и инструментални сформира. В цялата страна изнася независими органови концерти и си сътрудничи с известни музиканти като: Ивона Недева – флейта, Светлана Анчева – обой, Георгиос Филаделфевс – тенор, Росица Бояджиева – флейта и други Създател и деен участник в така наречен органов фестивал - Дни на органовата музика „ Fiori Muzicali / Музикални цветя “ – Добрич. В момента е пианист - органист в Камерен оркестър „ Дианополис “, Ямбол.
Ето какво споделя тя за избора им на стратегия:
„ За нашия концерт със Слава сме подбрали музика, писана през 20-те и 30-те години на ХХ в. Избрали сме петима от най-ярките създатели на тази ера, представящи част от многопосочните търсения в музикалното изкуство на предишния век. Своите Пет мелодии оп. 35 Сергей Прокофиев основава през 1920 година в Калифорния по време на свое концертно турне в Съединени американски щати. Първоначално са написани като песни без думи за украинското сопрано Нина Кошец, която ги изпява в Ню Йорк през 1921 година По-късно, през 1925 година, Прокофиев преработва тези изящни, характеристични миниатюри за цигулка и ги извършва взаимно с огромния полски цигулар Павел Кохански. През целия си креативен път унгарският композитор Бела Барток обилно черпи ентусиазъм от истинския фолклор на своята татковина. Композираната през 1928 година Рапсодия №1 за цигулка и оркестър е отдадена на своя пръв реализатор – унгарския цигулар Йозеф Сигети и съставлява вихрен чардаш, който стартира с муден, поетичен танц – лашу, а по-късно минава в избухлив, невъздържан и стремглав „ фриш ”. „ Моята музика е израз на един същински гражданин на Севиля ” споделя испанският композитор Хоакин Турина. Творчеството му е пропито от националния дух, в него са употребявани детайлите на андалузкия фолклор, които имитират маниера на националните реализатори. „ Испанската соната ”, основана през 1934 година,завладява със своята ярка колористичност и картинност. В цигулковата сонатина, основана в Прага през 1937 година, чешкият композитор Бохуслав Мартину се обръща към светлите облици на детството. В началото на септември 1939 година, в първите дни на Втората международна война, Паул Хиндемит написа тричастната Соната в До. По това време той е скъсал с нацистка Германия и живее в Швейцария. Кратката, жестока и енергична първа част е последвана от нежна и съзерцателна втора, а третата е грандиозна тройна фуга, която поразява със майсторското изграждане. Въпреки високото си качество, творбата чака пет години своето първо осъществяване, което се реализира през 1944 година в Лисабон от цигуларя Силва Перейра и пианиста Сантяга Кастнер. “
Вход свободен
Програма:
Бохуслав Мартину (1890-1959) - Сонатина Сол мажор Н.262
Паул Хиндемит (1895-1963) - Соната в До мажор
Сергей Прокофиев (1891-1953) - Пет мелодии оп. 35-bis
Бела Барток (1881-1945) - Рапсодия N 1
Хоакин Турина (1882-1949) - Соната N 2 „ Española “ оп. 82
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ