Скандален конкурс за „реновиране“ на Свещарската гробница обявиха от МК
Сещате ли се какво би могла да направи и какъв брой би могла да печели страна като България, която е приета като трета в Европа по благосъстояние на културно-историческото завещание по нейните земи? По публични данни ние притежаваме значимия запас от към 40 хиляди недвижими културни полезности и над 6 милиона експоната в музеите и художествените галерии. Не е и инцидентен лафът, че у нас където копнеш, история излиза.
Имаме значителни свидетелства за цивилизационните достижения от праисторията, през античността, тракийския и римския интервал, Средновековието и до Възраждането. Ако в действителност изследваме, опазваме, реставрираме и експонираме по подобаващ метод това благосъстояние, можем да сме не по-малко обект на културен туризъм от Гърция и Италия. Ала не сме.
И се знае за какво. Защото, когато се каже просвета, последното, за което се сещат управляващите през последните три десетилетия, са културно-историческите монументи. Всеки българин знае за Казанлъшката тракийска гробница; за Свещарската гробница с кариатидите - международен обект на ЮНЕСКО; за Долината на одриските царе; за Рилския манастир или за църквите в Несебър. Само че всички тези звезди са проучени и показани пред аудитория в оня „ незаконен “ социалистически интервал. А в случай че неизкушената необятна аудитория се сеща за нещо, направено в последните десетилетия, това са може би единствено гробниците в могилата Голямата косматка под Шипка и отчасти тези в Старосел. Толкоз. А другояче табели за обекти по планове от европейски стратегии – бол. Само че като свършат парите по плана, нещата там си и остават. Факт е, че, макар всички красиви приказки и обещания, и за 2022 година страната ни влага в просвета въобще едвам 0,6 % от Брутният вътрешен продукт. А в прогнозата на сегашното държавно управление до 2024 година се планува този % да… намалее на 0,5%!
В същото време съгласно данните на Евростат от март т.г., в общността междинният % за просвета е 1,3 от Брутният вътрешен продукт. Само Ирландия влага по-малко от нас. А тъй като дейностите по изследването, опазването и експонирането на паметниците на културата съгласно Венецианската харта за консервация и реституция на паметниците на културата и забележителните места (1965 г.), са сложна научна активност, дано да отчетем и обществените пари за просвета – 0,4% от Брутният вътрешен продукт у нас при приблизително 2,3% за Европейски Съюз като цяло. Какво да коментираш за „ целите “ на културата и образованието в България и за мястото им в държавната политика?
Да се спрем на един съответен образец от последните дни, който споделя доста за обстановката с културното ни завещание сега. На 14 април трябваше да бъде показана „ реновираната и актуализирана “ гробница в Свещари, Исперихско – същата, която е международен обект от листата на ЮНЕСКО, откакто бе обект на един план на фондация „ Кредо Бонум “ на Цветелина Бориславова. Е, планът не бе регистриран, само че не в това е казусът. Още през 2018 година екип на известната археоложка, експерт по тракийската ера, проф. Диана Гергова печели план за Свещари посредством „ Кредо Бонум “ с финансиране от американския Посланически фонд за запазване на културното завещание със 184 000 щатски $. Добре знае се, че нашите археолози и реставратори по принцип вършат и невъзможното да завоюват непознато финансиране, тъй като българската страна не ги има за нищо, простете за израза. Помним, че не по този начин от дълго време из медиите прогърмя да вземем за пример реставрацията на неповторими мозайки в Пловдив с пари на благодетеля „ Америка за България “...
Проф. Гергова взе участие в изследването на Свещарската гробница на северните траки – гетите, от откриването й през 1982 година, а и на резервата „ Сборяново “ въобще, от който гробницата е съществена част. Била е на гетския държател Дромихет (ІІІ в. пр.Хр.). Там е и общоизвестната Омуртагова могила, където през 2012 година археоложката откри атрактивно златно богатство. Сега изследванията на Омуртаговата могила буксуват, заради неналичието на пари. Пак там до алианското Демир баба теке бе намерено тракийско светилище, само че поради мераците на депутата от Движение за права и свободи Рамадан Аталай към текето светилището бе незаконно залято с бетон и де факто унищожено! На депутата, несъмнено, нищо не му се случи.
Съдържанието на плана през 2018 година е „ Консервация, реституция и експониране на тракийската гробница при с. Свещари: завръщане към достоверността на обекта “. Според създателите, планът е подготвян години по-рано, задачата е да завършат дейностите по първия стадий на експониране на гробницата от 2000 година, консервация и реставрация на истински архитектурни детайли и слагането им на място с оглед достоверния тип на международния монумент (каменен акротерий върху свода, възглавия върху погребалните ложета, експониране на неповторимия наискос – предходник на християнските олтари). По думите на проф. Гергова, наискосът е подложен в гробницата по-късно, не при самото й изграждане. Освен това – замяна на електрическата апаратура, която е в плачевен тип и основаване на внимателно и скрито художествено осветяване по този начин, че всеки ъгъл и експонат да се възприема оптимално добре от окото. И нещо, което е малко известно – да се види астрономическата ориентировка на гробницата по посоката на зимното слънцестоене, когато безоблачен лъч е прониквал през отвор, с цел да обезсмърти паметната сцена на обезсмъртяването на владетеля.
Екипът е предвиждал и унищожаване на следите от непрофесионална и нерегламентирана интервенция върху паметника с финансиране от програмата ФАР през 2004 година, както и върху наискоса посредством частичното му експониране и основаване на погрешна визия за неговите функционалности.
Всичко това до момента щеше към този момент да е направено. Да, но не. На специфична конференция създателите на плана оповестиха, че той е бил непозволено отритнат, част от него е открадната и вписана към нов план, а екипът е бил сменен с различен. Според изказване на „ Кредо Бонум “, договорът с проф. Гергова е бил преустановен заради това, че не е бил утвърден от Министерството на културата, бил е отритнат от Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности (СЕСОНКС) на 19.06.2020 г. на съображение, че не съдържа задоволително информация и не дава отговор на актуалните способи на реституция. Затова фондацията като адресат на парите е сменила екипа и се е заела с нов план под заглавие „ Свещари в нова светлина “. Незабавно утвърден от МК. Фондацията щяла да подписа контракт с Историческия музей в Исперих, който съгласно нея стопанисва националния резерват „ Сборяново “. Пък в този музей няма даже експозиционна зала, та находките от разкопките на проф. Гергова в „ Сборяново “ от последните години се съхраняват и демонстрират по сделка с Регионалния музей в Разград.
А като приказваме празни приказки за културен туризъм, сеща ли се някой, че това е характерна активност, която е завършък на научната активност, на подготовката на експерти, на реставратори, на екскурзоводи даже. А не гидът на немска група туристи, минаваща с рейс около разкопките във Велики Преслав, да моли някой в близост да опише какви са тия „ камъни “ и що е то векът на Симеон. Или миловидното момиче в Голямата косматка под Шипка да не знае какво общо има Севт ІІІ със Севтополис и къде се намира тази одриска столица! Знае се, че научният началник на плана проф. Диана Гергова е знаменит археолог, откривател е на Свещари от 1982 година, притежател е на почетен знак на Българска академия на науките за приноси в проучването и опазването на културното завещание, на доста други награди и на държавен „ Орден на изгряващото слънце - златни лъчи с розета “ на японския император (2019 г.). В екипа на плана влизат археолози, реставратори, инженери на художествено осветяване, други експерти по експониране на монументи, всичките – с десетилетен опит и потвърдени резултати. Затова стартира да наподобява прекомерно подозрително отхвърлянето на плана от страна на МК. На нарочната конференция проф. Гергова и екипът й бяха безапелационни – подмяната е замислена отдалеко и е осъществена благодарение на служители в МК. След първични възторженостти за плана внезапно са почнали всевъзможни пречки от вида на това, че екипът би трябвало да се съобрази с мониторинг на гробницата от Националния институт за недвижимото културно завещание, който обаче е възложен със забавяне от 10 месеца. Поставени са нелепи условия, като да вземем за пример „ съществуване на противопожарна апаратура “ да се размени с „ доказване на редовност. Което пък наложило отсрочване на първичните периоди. В протокола на СЕСОНКС пък не са били включени всички изявления в интерес на проекта; представени са мнения срещу, без да има такива; подценени са рецензиите и оценката на въздействието, изисквана от ЮНЕСКО. Освен това, от досието на плана са извадени трите задгранични рецензии в поддръжка на плана (от общо 10 позитивни рецензии), липсва и утвърждението от публични организации, сменен е дискът на плана, сменено е наличието на придружителните писма. Заради тези парадокси екипът ще се обърне към прокуратурата. След отхвърли проф. Гергова е внесла в СЕСОНКС основателни въпроси, на които не е отговорено. Едва ли някой в МК в този момент, когато министърът на културата след примитивните си осъществявания е обект само на майтапи и подигравка, ще извърши настояването на екипа планът въпреки всичко да бъде отговорно прегледан и утвърден.
Освен всичко това обаче си коства да кажем и още няколко неща. В новия план е записано, че той е за „ реновиране и възобновяване “ на гробницата. В Закона за културното завещание категорично и изрично са посочени дейностите, възможни при действия по културно-историческите полезности. Всъщност, възможни за изследване, реституция и консервация при оптимално запазване на паметниците, само че никъде не се загатва нищо нито за „ реновиране “, нито за „ възобновяване “. При експонирането на историческото завещание, а и за задачите на културния туризъм, най-ценни са останките от старините, непокътнати и показани в достоверен тип. Тази максима в България от ден на ден се заличава. Дали пък „ реновирането “ на Свещари няма да наподобява като прословутия и абсурден кич на стоманобетонните плочи по крепостта Кракра или като бутафорните „ бойници “ в Созопол?
За да се опази един обект оптимално в истинския си тип, изрично би трябвало да се произнесат археолозите и историците, проучващи източниците за съответния монумент и ера. Само че у нас допитването до решаващата дума на експертите е последна грижа. Едва ли в миналото ще не помни епичната борба, която водихме със популярния археолог Георги Китов за избавяне на откритата от него неповторима тракийска гробница при с. Александрово, Хасковско. След като той безусловно я избави от иманярите през 2000 година, с години никой не си мръдна пръста за консервация и реституция на неповторимите фрески в нея. А тези фрески в края на коридора и по стените на двете камери са с изключителна художествена и научна стойност, съпоставими само с тези в Казанлъшката гробница, само че за разлика от тях - несъмнено достоверни тракийски по жанр, сюжет и осъществяване. Тонове хартия бяха изписани и против прокопаването на сякаш „ предпазен “ тунел към гробницата, само че – всуе!
Японското държавно управление оказа помощ паралелно да се направи макет копие на гробницата, в който да влизат посетителите. Само че поради тунела през днешния ден достоверната гробница е лишена от естествената си отбрана посредством могилния насип, в цялостна съсипия, гъбички и плесен разяждат и довършват стенописите. Всеки привързан към културния туризъм ще ви каже, че влизането в бутафорен макет няма нищо общо с разглеждането на достоверното тракийско гробно оборудване. То е като да слушаш Бетовен на грамофон.
И още нещо – кому е преференциално с отхвърлянето на един несъмнено първокласен план и замяната му с различен с нов екип да се опълчват едни археолози и експерти на други археолози и експерти? Както се споделя, не сме пристигнали в специалността да се обичаме, само че да обичаме страната си и да работим за нейните ползи, сме длъжни. България ли печели от разприте или частни лица? Освен това, проектирането за дейностите по гробницата в Свещари носи авторските права на първичните създатели, които няма по какъв начин да бъдат трансферирани към нови притежатели и реализатори.
Няколко думи и за резерватите. Според Конституцията на България, естествените и археологическите резервати, избрани със закон (какъвто е „ Сборяново “), са изключителна държавна благосъстоятелност.
Ерго, страната е тази, която следва да поставя грижи за опазването и развиването им. Няма по какъв начин музеят в Исперих да взема решение ориста на резервата. Само че с изключение на общият интерес у нас работят доста по-успешно други ползи, които нямат нищо общо с изгодите за страната. Съвсем неотдавна в Народно събрание бе импортиран план на Има Такъв Народ за промени в законите, съгласно които „ старите столици “ на България – също резервати, би трябвало да се дадат на общините, а не да са под опеката на страната и на профилирани структури! Е, нали помните какво се случи във Велики Преслав, където благодарение на общината частни бизнесмени си направиха туристическа вила с конни атракции току пред неповторимата черква от Х век – освен това, в територията по едно и също време на археологическия и естествения резерват! Уж безусловно предпазени от страната. Едно е правилно – локалните музеи са оставени без пари и приходите от туризма в историко-археологическите резервати са добре пристигнали за кърпене на дупки. Но тъй като дупките са доста, за наложителната поддръжка и запазване на резерватите рядко остава нещо. Би трябвало, вместо да се измислят шарлатании, да се дадат естествени дотации най-малко за естествени заплати в музеите, само че видяхме по какъв начин на корифеите в Народното събрание им се досвидиха едни смешни 12 млн. лева за музеите.
България би могла да бъде измежду най-желаните дестинации за културен туризъм в Европа и да печели доста от това. Би могла, в случай че я ръководят национално виновни и способени хора. Ала отново сме измежду последните и отново сме губещи. Уви…
Велиана Христова за „ glasove.com “
Имаме значителни свидетелства за цивилизационните достижения от праисторията, през античността, тракийския и римския интервал, Средновековието и до Възраждането. Ако в действителност изследваме, опазваме, реставрираме и експонираме по подобаващ метод това благосъстояние, можем да сме не по-малко обект на културен туризъм от Гърция и Италия. Ала не сме.
И се знае за какво. Защото, когато се каже просвета, последното, за което се сещат управляващите през последните три десетилетия, са културно-историческите монументи. Всеки българин знае за Казанлъшката тракийска гробница; за Свещарската гробница с кариатидите - международен обект на ЮНЕСКО; за Долината на одриските царе; за Рилския манастир или за църквите в Несебър. Само че всички тези звезди са проучени и показани пред аудитория в оня „ незаконен “ социалистически интервал. А в случай че неизкушената необятна аудитория се сеща за нещо, направено в последните десетилетия, това са може би единствено гробниците в могилата Голямата косматка под Шипка и отчасти тези в Старосел. Толкоз. А другояче табели за обекти по планове от европейски стратегии – бол. Само че като свършат парите по плана, нещата там си и остават. Факт е, че, макар всички красиви приказки и обещания, и за 2022 година страната ни влага в просвета въобще едвам 0,6 % от Брутният вътрешен продукт. А в прогнозата на сегашното държавно управление до 2024 година се планува този % да… намалее на 0,5%!
В същото време съгласно данните на Евростат от март т.г., в общността междинният % за просвета е 1,3 от Брутният вътрешен продукт. Само Ирландия влага по-малко от нас. А тъй като дейностите по изследването, опазването и експонирането на паметниците на културата съгласно Венецианската харта за консервация и реституция на паметниците на културата и забележителните места (1965 г.), са сложна научна активност, дано да отчетем и обществените пари за просвета – 0,4% от Брутният вътрешен продукт у нас при приблизително 2,3% за Европейски Съюз като цяло. Какво да коментираш за „ целите “ на културата и образованието в България и за мястото им в държавната политика?
Да се спрем на един съответен образец от последните дни, който споделя доста за обстановката с културното ни завещание сега. На 14 април трябваше да бъде показана „ реновираната и актуализирана “ гробница в Свещари, Исперихско – същата, която е международен обект от листата на ЮНЕСКО, откакто бе обект на един план на фондация „ Кредо Бонум “ на Цветелина Бориславова. Е, планът не бе регистриран, само че не в това е казусът. Още през 2018 година екип на известната археоложка, експерт по тракийската ера, проф. Диана Гергова печели план за Свещари посредством „ Кредо Бонум “ с финансиране от американския Посланически фонд за запазване на културното завещание със 184 000 щатски $. Добре знае се, че нашите археолози и реставратори по принцип вършат и невъзможното да завоюват непознато финансиране, тъй като българската страна не ги има за нищо, простете за израза. Помним, че не по този начин от дълго време из медиите прогърмя да вземем за пример реставрацията на неповторими мозайки в Пловдив с пари на благодетеля „ Америка за България “...
Проф. Гергова взе участие в изследването на Свещарската гробница на северните траки – гетите, от откриването й през 1982 година, а и на резервата „ Сборяново “ въобще, от който гробницата е съществена част. Била е на гетския държател Дромихет (ІІІ в. пр.Хр.). Там е и общоизвестната Омуртагова могила, където през 2012 година археоложката откри атрактивно златно богатство. Сега изследванията на Омуртаговата могила буксуват, заради неналичието на пари. Пак там до алианското Демир баба теке бе намерено тракийско светилище, само че поради мераците на депутата от Движение за права и свободи Рамадан Аталай към текето светилището бе незаконно залято с бетон и де факто унищожено! На депутата, несъмнено, нищо не му се случи.
Съдържанието на плана през 2018 година е „ Консервация, реституция и експониране на тракийската гробница при с. Свещари: завръщане към достоверността на обекта “. Според създателите, планът е подготвян години по-рано, задачата е да завършат дейностите по първия стадий на експониране на гробницата от 2000 година, консервация и реставрация на истински архитектурни детайли и слагането им на място с оглед достоверния тип на международния монумент (каменен акротерий върху свода, възглавия върху погребалните ложета, експониране на неповторимия наискос – предходник на християнските олтари). По думите на проф. Гергова, наискосът е подложен в гробницата по-късно, не при самото й изграждане. Освен това – замяна на електрическата апаратура, която е в плачевен тип и основаване на внимателно и скрито художествено осветяване по този начин, че всеки ъгъл и експонат да се възприема оптимално добре от окото. И нещо, което е малко известно – да се види астрономическата ориентировка на гробницата по посоката на зимното слънцестоене, когато безоблачен лъч е прониквал през отвор, с цел да обезсмърти паметната сцена на обезсмъртяването на владетеля.
Екипът е предвиждал и унищожаване на следите от непрофесионална и нерегламентирана интервенция върху паметника с финансиране от програмата ФАР през 2004 година, както и върху наискоса посредством частичното му експониране и основаване на погрешна визия за неговите функционалности.
Всичко това до момента щеше към този момент да е направено. Да, но не. На специфична конференция създателите на плана оповестиха, че той е бил непозволено отритнат, част от него е открадната и вписана към нов план, а екипът е бил сменен с различен. Според изказване на „ Кредо Бонум “, договорът с проф. Гергова е бил преустановен заради това, че не е бил утвърден от Министерството на културата, бил е отритнат от Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности (СЕСОНКС) на 19.06.2020 г. на съображение, че не съдържа задоволително информация и не дава отговор на актуалните способи на реституция. Затова фондацията като адресат на парите е сменила екипа и се е заела с нов план под заглавие „ Свещари в нова светлина “. Незабавно утвърден от МК. Фондацията щяла да подписа контракт с Историческия музей в Исперих, който съгласно нея стопанисва националния резерват „ Сборяново “. Пък в този музей няма даже експозиционна зала, та находките от разкопките на проф. Гергова в „ Сборяново “ от последните години се съхраняват и демонстрират по сделка с Регионалния музей в Разград.
А като приказваме празни приказки за културен туризъм, сеща ли се някой, че това е характерна активност, която е завършък на научната активност, на подготовката на експерти, на реставратори, на екскурзоводи даже. А не гидът на немска група туристи, минаваща с рейс около разкопките във Велики Преслав, да моли някой в близост да опише какви са тия „ камъни “ и що е то векът на Симеон. Или миловидното момиче в Голямата косматка под Шипка да не знае какво общо има Севт ІІІ със Севтополис и къде се намира тази одриска столица! Знае се, че научният началник на плана проф. Диана Гергова е знаменит археолог, откривател е на Свещари от 1982 година, притежател е на почетен знак на Българска академия на науките за приноси в проучването и опазването на културното завещание, на доста други награди и на държавен „ Орден на изгряващото слънце - златни лъчи с розета “ на японския император (2019 г.). В екипа на плана влизат археолози, реставратори, инженери на художествено осветяване, други експерти по експониране на монументи, всичките – с десетилетен опит и потвърдени резултати. Затова стартира да наподобява прекомерно подозрително отхвърлянето на плана от страна на МК. На нарочната конференция проф. Гергова и екипът й бяха безапелационни – подмяната е замислена отдалеко и е осъществена благодарение на служители в МК. След първични възторженостти за плана внезапно са почнали всевъзможни пречки от вида на това, че екипът би трябвало да се съобрази с мониторинг на гробницата от Националния институт за недвижимото културно завещание, който обаче е възложен със забавяне от 10 месеца. Поставени са нелепи условия, като да вземем за пример „ съществуване на противопожарна апаратура “ да се размени с „ доказване на редовност. Което пък наложило отсрочване на първичните периоди. В протокола на СЕСОНКС пък не са били включени всички изявления в интерес на проекта; представени са мнения срещу, без да има такива; подценени са рецензиите и оценката на въздействието, изисквана от ЮНЕСКО. Освен това, от досието на плана са извадени трите задгранични рецензии в поддръжка на плана (от общо 10 позитивни рецензии), липсва и утвърждението от публични организации, сменен е дискът на плана, сменено е наличието на придружителните писма. Заради тези парадокси екипът ще се обърне към прокуратурата. След отхвърли проф. Гергова е внесла в СЕСОНКС основателни въпроси, на които не е отговорено. Едва ли някой в МК в този момент, когато министърът на културата след примитивните си осъществявания е обект само на майтапи и подигравка, ще извърши настояването на екипа планът въпреки всичко да бъде отговорно прегледан и утвърден.
Освен всичко това обаче си коства да кажем и още няколко неща. В новия план е записано, че той е за „ реновиране и възобновяване “ на гробницата. В Закона за културното завещание категорично и изрично са посочени дейностите, възможни при действия по културно-историческите полезности. Всъщност, възможни за изследване, реституция и консервация при оптимално запазване на паметниците, само че никъде не се загатва нищо нито за „ реновиране “, нито за „ възобновяване “. При експонирането на историческото завещание, а и за задачите на културния туризъм, най-ценни са останките от старините, непокътнати и показани в достоверен тип. Тази максима в България от ден на ден се заличава. Дали пък „ реновирането “ на Свещари няма да наподобява като прословутия и абсурден кич на стоманобетонните плочи по крепостта Кракра или като бутафорните „ бойници “ в Созопол?
За да се опази един обект оптимално в истинския си тип, изрично би трябвало да се произнесат археолозите и историците, проучващи източниците за съответния монумент и ера. Само че у нас допитването до решаващата дума на експертите е последна грижа. Едва ли в миналото ще не помни епичната борба, която водихме със популярния археолог Георги Китов за избавяне на откритата от него неповторима тракийска гробница при с. Александрово, Хасковско. След като той безусловно я избави от иманярите през 2000 година, с години никой не си мръдна пръста за консервация и реституция на неповторимите фрески в нея. А тези фрески в края на коридора и по стените на двете камери са с изключителна художествена и научна стойност, съпоставими само с тези в Казанлъшката гробница, само че за разлика от тях - несъмнено достоверни тракийски по жанр, сюжет и осъществяване. Тонове хартия бяха изписани и против прокопаването на сякаш „ предпазен “ тунел към гробницата, само че – всуе!
Японското държавно управление оказа помощ паралелно да се направи макет копие на гробницата, в който да влизат посетителите. Само че поради тунела през днешния ден достоверната гробница е лишена от естествената си отбрана посредством могилния насип, в цялостна съсипия, гъбички и плесен разяждат и довършват стенописите. Всеки привързан към културния туризъм ще ви каже, че влизането в бутафорен макет няма нищо общо с разглеждането на достоверното тракийско гробно оборудване. То е като да слушаш Бетовен на грамофон.
И още нещо – кому е преференциално с отхвърлянето на един несъмнено първокласен план и замяната му с различен с нов екип да се опълчват едни археолози и експерти на други археолози и експерти? Както се споделя, не сме пристигнали в специалността да се обичаме, само че да обичаме страната си и да работим за нейните ползи, сме длъжни. България ли печели от разприте или частни лица? Освен това, проектирането за дейностите по гробницата в Свещари носи авторските права на първичните създатели, които няма по какъв начин да бъдат трансферирани към нови притежатели и реализатори.
Няколко думи и за резерватите. Според Конституцията на България, естествените и археологическите резервати, избрани със закон (какъвто е „ Сборяново “), са изключителна държавна благосъстоятелност.
Ерго, страната е тази, която следва да поставя грижи за опазването и развиването им. Няма по какъв начин музеят в Исперих да взема решение ориста на резервата. Само че с изключение на общият интерес у нас работят доста по-успешно други ползи, които нямат нищо общо с изгодите за страната. Съвсем неотдавна в Народно събрание бе импортиран план на Има Такъв Народ за промени в законите, съгласно които „ старите столици “ на България – също резервати, би трябвало да се дадат на общините, а не да са под опеката на страната и на профилирани структури! Е, нали помните какво се случи във Велики Преслав, където благодарение на общината частни бизнесмени си направиха туристическа вила с конни атракции току пред неповторимата черква от Х век – освен това, в територията по едно и също време на археологическия и естествения резерват! Уж безусловно предпазени от страната. Едно е правилно – локалните музеи са оставени без пари и приходите от туризма в историко-археологическите резервати са добре пристигнали за кърпене на дупки. Но тъй като дупките са доста, за наложителната поддръжка и запазване на резерватите рядко остава нещо. Би трябвало, вместо да се измислят шарлатании, да се дадат естествени дотации най-малко за естествени заплати в музеите, само че видяхме по какъв начин на корифеите в Народното събрание им се досвидиха едни смешни 12 млн. лева за музеите.
България би могла да бъде измежду най-желаните дестинации за културен туризъм в Европа и да печели доста от това. Би могла, в случай че я ръководят национално виновни и способени хора. Ала отново сме измежду последните и отново сме губещи. Уви…
Велиана Христова за „ glasove.com “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ