От Истанбул започва нова ера в турската политика
Серкан Демирташ,
" Хюриет "
Резултатът от повторните избори в Истанбул беше съвсем сигурен още на 6 май, когато Върховният съд анулира резултатите от изборите на 31 март, а оттова и успеха на опозиционния претендент Екрем Имамоглу.
Тук могат да се посочат няколко аргументи: първо и най-важно, решението на съда за анулирането на успеха на Имамоглу по гледище на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) надалеч не беше безапелационно за турското публично мнение. Това беше огромен удар върху възприятието за правдивост и съвестта и роди още по-голямо състрадание към Имамоглу като измъчен от това спорно правосъдно решение.
Увеличилата се разлика в гласовете сред Имамоглу и Бинали Йълдъръм от ПСР потвърди, че даже тези, които са дали своят вот за последния на мартенските избори, са трансформирали своята позиция. Така Имамоглу усили гласовете си с над половин милион за по-малко от шест седмици.
Вторият въпрос, който си заслужава да се спомене, е задълбочаващата се несръчност на Партията на справедливостта и развиването, когато става въпрос за генериране на нови политики и тактики за смяна на вероятностите на хората. Последният кюрдски ход да вземем за пример бе оценен като доста унищожителен. Писмото, подписано от водача на терористите Абдула Йоджалан дни преди изборите, призоваващо кюрдските гласоподаватели да останат неутрални, просто не проработи. Точно противоположното, това в допълнение докара до лишаване на някои националистически гласове, като накара членовете на (прокюрдската) Демократична национална партия (ДНП) да застанат на страната на Имамоглу. Придружено от влошените стопански условия, въздействието на ПСР съвсем е изгубило успеваемостта си в управлението и оформянето на публичното мнение.
Властта би трябвало да вземе Имамоглу по-насериозно
Президентът и ръководител на ПСР Реджеп Ердоган сигурно ще би трябвало да обмисли главните аргументи за това проваляне в Истанбул, второ за по-малко от три месеца. Истанбул, с повече от 10 млн. гласоподаватели, съставлява една пета от цяла Турция и всяка възходяща политическа наклонност в този град рефлектира в останалата част на страната.
Плюс това Ердоган ще би трябвало да вземе по-насериозно новия истанбулски кмет Екрем Имамоглу. Победата на Имамоглу в Истанбул през 2019 година прилича в доста връзки възхода на Ердоган като млад и динамичен политик през 1994 година, когато бе определен за кмет на Истанбул. През последните шест месеца Имамоглу се прояви като сдържан, само че мощен, умен, динамичен и спокоен социалдемократ, който от самото начало е отворен да доближи до всички разнообразни политически и обществени групи.
Трудности за ПСР
Първото изказване на Имамоглу в неделя вечер беше значимо в това отношение. Той насочи апел към президента Ердоган, че е подготвен да си сътрудничат за разрешаването на незабавните проблеми на Истанбул. Националният алианс (съперник на ПСР) видя резултатите от това партньорство и евентуално ще го продължи през идващите президентски и парламентарни избори през 2023 година, в случай че не и преди този момент.
Друг сериозен проблем за Ердоган ще се появи, в случай че дисиденти като Абдула Гюл, Али Бабаджан и Ахмет Давутоглу решат да образуват политическа партия и да привлекат редица парламентаристи от ПСР. Смята се, че резултатът в Истанбул в допълнение предизвиква Гюл и Бабаджан да ускорят работата си за институционализиране на тяхното придвижване.
Като се има поради, че турската стопанска система ще бъде изправена пред наказания от Съединени американски щати поради разполагането на съветските ракети С-400, всички тези различни политически придвижвания ще намерят доста по-добра опция да бъдат чути от обществеността.
В светлината на всичко това Ердоган би трябвало да бъде много коренен в ограниченията си, с цел да избегне по-нататъшно намаляване. Промяната в държавното управление и активността на ПСР, както и преосмислянето на външната политика и стопанската система наподобяват неизбежни.
Този развой оказа помощ на ръководителя на РНП Кемал Калъчдароглу и Мерал Акшенер от Добрата партия да укрепят позициите си.
Като създател на фразата " Този, който завоюва Истанбул, печели Турция ", Ердоган е обект на едно от най-болезнените провали в дългата си политическа кариера.
Този сигнал е нова, само че доста по-различна епоха за турската политика. Възходът на Имамоглу като политик от ново потомство получи своето доказателство в неделя с вероятности той сигурно да построи известност на кмет на Истанбул.
" Хюриет "
Резултатът от повторните избори в Истанбул беше съвсем сигурен още на 6 май, когато Върховният съд анулира резултатите от изборите на 31 март, а оттова и успеха на опозиционния претендент Екрем Имамоглу.
Тук могат да се посочат няколко аргументи: първо и най-важно, решението на съда за анулирането на успеха на Имамоглу по гледище на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) надалеч не беше безапелационно за турското публично мнение. Това беше огромен удар върху възприятието за правдивост и съвестта и роди още по-голямо състрадание към Имамоглу като измъчен от това спорно правосъдно решение.
Увеличилата се разлика в гласовете сред Имамоглу и Бинали Йълдъръм от ПСР потвърди, че даже тези, които са дали своят вот за последния на мартенските избори, са трансформирали своята позиция. Така Имамоглу усили гласовете си с над половин милион за по-малко от шест седмици.
Вторият въпрос, който си заслужава да се спомене, е задълбочаващата се несръчност на Партията на справедливостта и развиването, когато става въпрос за генериране на нови политики и тактики за смяна на вероятностите на хората. Последният кюрдски ход да вземем за пример бе оценен като доста унищожителен. Писмото, подписано от водача на терористите Абдула Йоджалан дни преди изборите, призоваващо кюрдските гласоподаватели да останат неутрални, просто не проработи. Точно противоположното, това в допълнение докара до лишаване на някои националистически гласове, като накара членовете на (прокюрдската) Демократична национална партия (ДНП) да застанат на страната на Имамоглу. Придружено от влошените стопански условия, въздействието на ПСР съвсем е изгубило успеваемостта си в управлението и оформянето на публичното мнение.
Властта би трябвало да вземе Имамоглу по-насериозно
Президентът и ръководител на ПСР Реджеп Ердоган сигурно ще би трябвало да обмисли главните аргументи за това проваляне в Истанбул, второ за по-малко от три месеца. Истанбул, с повече от 10 млн. гласоподаватели, съставлява една пета от цяла Турция и всяка възходяща политическа наклонност в този град рефлектира в останалата част на страната.
Плюс това Ердоган ще би трябвало да вземе по-насериозно новия истанбулски кмет Екрем Имамоглу. Победата на Имамоглу в Истанбул през 2019 година прилича в доста връзки възхода на Ердоган като млад и динамичен политик през 1994 година, когато бе определен за кмет на Истанбул. През последните шест месеца Имамоглу се прояви като сдържан, само че мощен, умен, динамичен и спокоен социалдемократ, който от самото начало е отворен да доближи до всички разнообразни политически и обществени групи.
Трудности за ПСР
Първото изказване на Имамоглу в неделя вечер беше значимо в това отношение. Той насочи апел към президента Ердоган, че е подготвен да си сътрудничат за разрешаването на незабавните проблеми на Истанбул. Националният алианс (съперник на ПСР) видя резултатите от това партньорство и евентуално ще го продължи през идващите президентски и парламентарни избори през 2023 година, в случай че не и преди този момент.
Друг сериозен проблем за Ердоган ще се появи, в случай че дисиденти като Абдула Гюл, Али Бабаджан и Ахмет Давутоглу решат да образуват политическа партия и да привлекат редица парламентаристи от ПСР. Смята се, че резултатът в Истанбул в допълнение предизвиква Гюл и Бабаджан да ускорят работата си за институционализиране на тяхното придвижване.
Като се има поради, че турската стопанска система ще бъде изправена пред наказания от Съединени американски щати поради разполагането на съветските ракети С-400, всички тези различни политически придвижвания ще намерят доста по-добра опция да бъдат чути от обществеността.
В светлината на всичко това Ердоган би трябвало да бъде много коренен в ограниченията си, с цел да избегне по-нататъшно намаляване. Промяната в държавното управление и активността на ПСР, както и преосмислянето на външната политика и стопанската система наподобяват неизбежни.
Този развой оказа помощ на ръководителя на РНП Кемал Калъчдароглу и Мерал Акшенер от Добрата партия да укрепят позициите си.
Като създател на фразата " Този, който завоюва Истанбул, печели Турция ", Ердоган е обект на едно от най-болезнените провали в дългата си политическа кариера.
Този сигнал е нова, само че доста по-различна епоха за турската политика. Възходът на Имамоглу като политик от ново потомство получи своето доказателство в неделя с вероятности той сигурно да построи известност на кмет на Истанбул.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ