Русия води 18 войни срещу волжките и дунавските българи – за сведение на Митрофанова
Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия: Ние в никакъв случай никого не сме нападали. Винаги са ни нападали нас. И постоянно са си получавали заслуженото
Иво Инджев в неговия
В изявлението на съветската посланичка Митрофанова за Нова телевизия през вчерашния ден историята на връзките сред България и Русия още веднъж беше изтъкната като основен инструмент на съветското въздействие у нас. Тъй като сме си предизвикали сами (?!) драмата да имаме за народен празник събитие от 19 век, което е сътворено от Русия, имаме всички учредения да считаме, че Митрофанова засяга таман този епизод от историята.
Само че историята на въпросните връзки стартира доста, доста по надалеч обратно във вековете. Освен от цялостната индиферентност на съветската империя от ориста на покорените от османците българи при водените близо дузина руско-турски войни преди 1877 година, тази остаряла история е маркирана от общо 17 съветски войни против волжките българи и една против Дунавска България. Една, само че каква! – води до унищожаването на България за повече от век и половина, разорена от съветските орди на Светослав и попаднала под ръководството на Византия.
Мисълта ми е, че щом ще гледаме към 19 век, за какво да не надникнем към историята съветските войни въобще. Още повече, че тази история безусловно стартира със конфликти с българите. Данните са от съветската Уикипедия. Може да не е доста професионално от позиция на чистата историческа просвета позоваването на Уикипедия, само че защото тя сигурно не е писана от “бандеровци” и впрочем “русофоби”, а без подозрение е формирана от руснаци.
По отношение на волжките българи тази съветска статистика не признава нито едно проваляне за московците, допускайки най-вече в няколко от войните нещо като тъждество в резултата до развръзката с цялостното геноцидно заличаване на остатъците от Волжка България от Иван Грозни през 1552 година.
Ето в обобщение, какво написа по тези въпроси в съветската Уикипедия. Намесата ми в преразказа е минимална. Фактите, както се вижда от оригинала, са напълно “сделани” в Русия.
1.Първата документирана война, определяна като съветска, е походът на Дир и Асколд против Константинопол през 860 година. Това, което не написа в съветската Уикипедия, е че двамата братя се пробвали да преминат през българските земи, само че били прогонени със мощ. Първа съветска война и първи конфликт сред българи и руси!
2.Седмата война на русите също е обвързвана с България – този път съдбовно, тъй като води до изгубването на България от картата за повече от 160 години, погълната от Византия с съветска помощ. По съветските стандарти войната се дефинира като “руско-византийска”. Започва като поход на подкупения от ромеите княз Светослав против царството на Петър. След като варваринът разорил ударената в тил България и имал желание да остане за дълго на Балканите, неговите ромейски спонсори го прогонили и пред 971 година си присвоили българските земи чак до въстанието на Петър и Асен ( 1185-1187 г.).
3.Деветата в класацията съветска война е начало на серията от войни против волжките българи. Походът на княз Владимир Святославович през 985 година приключва победно и с сключване на “вечен мир”. Той трае до 1120 година, когато против волжките българи потегля Юрий Долгоруки, създателят на Москва, увековечен в това качество с монумент в днешната съветска столица, както и на герба на Москва. Според съветската Уикипедия не е ясно кой е победил в тази руско-българска война.
4.Веднага следва под номер 10 идната съветска война- също против волжките българи, очевидно най-големия зложелател на тогавашния “руския свят”. Под командването на Андрей Боголюбски са завладяни и изгорени 4 български града. “Победа”, гласи съветската хроника, заради което очевидно няма нов контракт с българите за “вечен мир”.
5. И идната война през 1171 година ( 11-та брой от това съветско военно летоброене), е съветски поход против волжките българи. Командващият Мстислав Андреевич, който предвождал грабителите на български селища ( по този начин пише- нахлули и почнали да грабят българите ), избягал назад, когато българите събрали армия и оказали опозиция. Резултатът в съветските летописи е избран като “неопределен”.
6. Следващата ( 12-та на брой, т.е. половината от всички съветски войни в оня период) е…срещу волжките българи. През 1183 Всеволод Голямото Гнездо година нахлува в земите на волжките българи, само че резултатът още веднъж бил “неопределен”.
7. Следващият популярен княз води идната ( 15-та на брой ) война – още веднъж против волжките Българи. Юрий Всеволодович този път рапортува с победа над българите, съгласно съветските сведения.
8. През 1376 година московците възобновяват нападенията си против волжките българи, които към този момент са подчинени от Златната орда ( същата, която ръководи Москва и московците близо два века). Дмитрий Московски подчинил Булгарския улус. Победа над българите, които към този момент са приели исляма.
9. През интервала 1467-1469 година бушува война сред Великото московско княжество и Казанското ханство. Руската хроника към този момент не загатва българските корени на Казан – град, който превъзхождал с каменната си външност дървената Москва по това време ( и освен в архитектурно отношение). Руските завоеватели постигнали в последна сметка победа, която била най-голямата “от дълго време” и резултатът от нея траел 9 години.
10. През 1478 година волжките българи, които съветската хроника назовава към този момент татари ( та и до ден сегашен ги назовава по този начин ) се подлъгали по подправената вест, че московският княз Иван III е бил победен при опит да превземе Новгород ( доста непослушен на московците град, дръзнал да търгува със Запада и да се самоуправлява дори) и избягал в Москва. Татарите, т.е. потомците на волжките българи, минали в контранастъпление и завладяли град Вятка. Великият княз пратил углавен поход против Казан. Не могъл да го превземе заради неприятното пролетно време. Но победил, тъй като сключил контракт с победените. Така написа.
12. Въпреки успеха си, на съветските войски им се наложило отново атакуват Казан единствено 9 години по-късно – през 1487 година Този път ( за пръв път) го завладяли.
13. От късото споменаване на тази серия от победи не излиза наяве за какво Казан още веднъж би трябвало да бъде побеждаван. След двегодишна военна акция, определяна като следващата “руско-казанска война” ( въоръжете с самообладание, има още няколко такива войни до окончателното смазване на Казан и наследството на волжките българи от Иван Грозни), московците реализират признанието на владетеля Мохамед Амин като техен васал, само че означават това не като победа, а като “неопределен” излаз. Защото подчинението му било официално.Така написа.
14. Не е чудно при тази несигурност, че се стигнало до нова война, този път тригодишна ( 1521- 1524 г.). Причината? Изгонили от Казан московската марионетка на престола Шах Али.
15. Седем години по-късно Москва отново води война против Казан ( 1530-1531 г.) и съумява да наложи на казанския престол новата своя марионетка Джан Али. Временно се възстановя московският протекторат над Казанското ханство. Отново победа над българите.
17. През 1535 година упоритите казанци, т.е. наследниците на волжките българи, смъкват своя московски хан Джан Али и се стартира предпоследната война на московците с тях, траяла с спирания цели 17 години.
18. Развръзката: Иван Грозни атакува за следващ и финален път ханството и унищожава до основи тогавашната му блестяща столица Казан. Провъзгласява се за “цар на българите” ( за сведение на тези, които не имат вяра, че става дума за българи). Някогашната Волжка България и нейната цветуща цивилизация са стъпкани геноцидно.
Забележете: всичките тези 18 войни са резултат от московски нашествия. Нито една от тях не е била водена от българите против Москва. Че и през Втората международна българите не отиват на Източния фронт, а се бият на финала под знамената на Червената войска. Дават десетки хиляди жертви, само че с решаващия глас на Москва България е жигосана на Парижката мирна конференция след войната като “победена”. Досущ в духа на упоменатите нагоре съветски победи над българите.
Именно московците редовно са атакували Волжка България, до момента в който най-после я унищожават. Сестринската Дунавска България поробват директно през 1944 година
И против всичко това Митрофанова и нейните мутрофенове у нас желаят да сложат на везните 3 март? Може, може, само че 3 март натежава равностойно на историческия кантар единствено като за преклонени главици невежи.
Да сте чели нещо сходно в българските учебници по история? Да сте чували българската дипломация да се базира в миналото на тези корени на “дружбата”?
Не сте. Но сте принудени да слушате и четете наглите изказвания на Лавров, че и на днешния Владимир Грозни, съгласно които Русия в никакъв случай не била водила завоевателни войни. Ето за какво взех решение да илюстрирам вековното съветско “миролюбие” ( и то единствено в български контекст) като предистория на руско-турската война от 1877-1878 година.
Иво Инджев в неговия
В изявлението на съветската посланичка Митрофанова за Нова телевизия през вчерашния ден историята на връзките сред България и Русия още веднъж беше изтъкната като основен инструмент на съветското въздействие у нас. Тъй като сме си предизвикали сами (?!) драмата да имаме за народен празник събитие от 19 век, което е сътворено от Русия, имаме всички учредения да считаме, че Митрофанова засяга таман този епизод от историята.
Само че историята на въпросните връзки стартира доста, доста по надалеч обратно във вековете. Освен от цялостната индиферентност на съветската империя от ориста на покорените от османците българи при водените близо дузина руско-турски войни преди 1877 година, тази остаряла история е маркирана от общо 17 съветски войни против волжките българи и една против Дунавска България. Една, само че каква! – води до унищожаването на България за повече от век и половина, разорена от съветските орди на Светослав и попаднала под ръководството на Византия.
Мисълта ми е, че щом ще гледаме към 19 век, за какво да не надникнем към историята съветските войни въобще. Още повече, че тази история безусловно стартира със конфликти с българите. Данните са от съветската Уикипедия. Може да не е доста професионално от позиция на чистата историческа просвета позоваването на Уикипедия, само че защото тя сигурно не е писана от “бандеровци” и впрочем “русофоби”, а без подозрение е формирана от руснаци.
По отношение на волжките българи тази съветска статистика не признава нито едно проваляне за московците, допускайки най-вече в няколко от войните нещо като тъждество в резултата до развръзката с цялостното геноцидно заличаване на остатъците от Волжка България от Иван Грозни през 1552 година.
Ето в обобщение, какво написа по тези въпроси в съветската Уикипедия. Намесата ми в преразказа е минимална. Фактите, както се вижда от оригинала, са напълно “сделани” в Русия.
1.Първата документирана война, определяна като съветска, е походът на Дир и Асколд против Константинопол през 860 година. Това, което не написа в съветската Уикипедия, е че двамата братя се пробвали да преминат през българските земи, само че били прогонени със мощ. Първа съветска война и първи конфликт сред българи и руси!
2.Седмата война на русите също е обвързвана с България – този път съдбовно, тъй като води до изгубването на България от картата за повече от 160 години, погълната от Византия с съветска помощ. По съветските стандарти войната се дефинира като “руско-византийска”. Започва като поход на подкупения от ромеите княз Светослав против царството на Петър. След като варваринът разорил ударената в тил България и имал желание да остане за дълго на Балканите, неговите ромейски спонсори го прогонили и пред 971 година си присвоили българските земи чак до въстанието на Петър и Асен ( 1185-1187 г.).
3.Деветата в класацията съветска война е начало на серията от войни против волжките българи. Походът на княз Владимир Святославович през 985 година приключва победно и с сключване на “вечен мир”. Той трае до 1120 година, когато против волжките българи потегля Юрий Долгоруки, създателят на Москва, увековечен в това качество с монумент в днешната съветска столица, както и на герба на Москва. Според съветската Уикипедия не е ясно кой е победил в тази руско-българска война.
4.Веднага следва под номер 10 идната съветска война- също против волжките българи, очевидно най-големия зложелател на тогавашния “руския свят”. Под командването на Андрей Боголюбски са завладяни и изгорени 4 български града. “Победа”, гласи съветската хроника, заради което очевидно няма нов контракт с българите за “вечен мир”.
5. И идната война през 1171 година ( 11-та брой от това съветско военно летоброене), е съветски поход против волжките българи. Командващият Мстислав Андреевич, който предвождал грабителите на български селища ( по този начин пише- нахлули и почнали да грабят българите ), избягал назад, когато българите събрали армия и оказали опозиция. Резултатът в съветските летописи е избран като “неопределен”.
6. Следващата ( 12-та на брой, т.е. половината от всички съветски войни в оня период) е…срещу волжките българи. През 1183 Всеволод Голямото Гнездо година нахлува в земите на волжките българи, само че резултатът още веднъж бил “неопределен”.
7. Следващият популярен княз води идната ( 15-та на брой ) война – още веднъж против волжките Българи. Юрий Всеволодович този път рапортува с победа над българите, съгласно съветските сведения.
8. През 1376 година московците възобновяват нападенията си против волжките българи, които към този момент са подчинени от Златната орда ( същата, която ръководи Москва и московците близо два века). Дмитрий Московски подчинил Булгарския улус. Победа над българите, които към този момент са приели исляма.
9. През интервала 1467-1469 година бушува война сред Великото московско княжество и Казанското ханство. Руската хроника към този момент не загатва българските корени на Казан – град, който превъзхождал с каменната си външност дървената Москва по това време ( и освен в архитектурно отношение). Руските завоеватели постигнали в последна сметка победа, която била най-голямата “от дълго време” и резултатът от нея траел 9 години.
10. През 1478 година волжките българи, които съветската хроника назовава към този момент татари ( та и до ден сегашен ги назовава по този начин ) се подлъгали по подправената вест, че московският княз Иван III е бил победен при опит да превземе Новгород ( доста непослушен на московците град, дръзнал да търгува със Запада и да се самоуправлява дори) и избягал в Москва. Татарите, т.е. потомците на волжките българи, минали в контранастъпление и завладяли град Вятка. Великият княз пратил углавен поход против Казан. Не могъл да го превземе заради неприятното пролетно време. Но победил, тъй като сключил контракт с победените. Така написа.
12. Въпреки успеха си, на съветските войски им се наложило отново атакуват Казан единствено 9 години по-късно – през 1487 година Този път ( за пръв път) го завладяли.
13. От късото споменаване на тази серия от победи не излиза наяве за какво Казан още веднъж би трябвало да бъде побеждаван. След двегодишна военна акция, определяна като следващата “руско-казанска война” ( въоръжете с самообладание, има още няколко такива войни до окончателното смазване на Казан и наследството на волжките българи от Иван Грозни), московците реализират признанието на владетеля Мохамед Амин като техен васал, само че означават това не като победа, а като “неопределен” излаз. Защото подчинението му било официално.Така написа.
14. Не е чудно при тази несигурност, че се стигнало до нова война, този път тригодишна ( 1521- 1524 г.). Причината? Изгонили от Казан московската марионетка на престола Шах Али.
15. Седем години по-късно Москва отново води война против Казан ( 1530-1531 г.) и съумява да наложи на казанския престол новата своя марионетка Джан Али. Временно се възстановя московският протекторат над Казанското ханство. Отново победа над българите.
17. През 1535 година упоритите казанци, т.е. наследниците на волжките българи, смъкват своя московски хан Джан Али и се стартира предпоследната война на московците с тях, траяла с спирания цели 17 години.
18. Развръзката: Иван Грозни атакува за следващ и финален път ханството и унищожава до основи тогавашната му блестяща столица Казан. Провъзгласява се за “цар на българите” ( за сведение на тези, които не имат вяра, че става дума за българи). Някогашната Волжка България и нейната цветуща цивилизация са стъпкани геноцидно.
Забележете: всичките тези 18 войни са резултат от московски нашествия. Нито една от тях не е била водена от българите против Москва. Че и през Втората международна българите не отиват на Източния фронт, а се бият на финала под знамената на Червената войска. Дават десетки хиляди жертви, само че с решаващия глас на Москва България е жигосана на Парижката мирна конференция след войната като “победена”. Досущ в духа на упоменатите нагоре съветски победи над българите.
Именно московците редовно са атакували Волжка България, до момента в който най-после я унищожават. Сестринската Дунавска България поробват директно през 1944 година
И против всичко това Митрофанова и нейните мутрофенове у нас желаят да сложат на везните 3 март? Може, може, само че 3 март натежава равностойно на историческия кантар единствено като за преклонени главици невежи.
Да сте чели нещо сходно в българските учебници по история? Да сте чували българската дипломация да се базира в миналото на тези корени на “дружбата”?
Не сте. Но сте принудени да слушате и четете наглите изказвания на Лавров, че и на днешния Владимир Грозни, съгласно които Русия в никакъв случай не била водила завоевателни войни. Ето за какво взех решение да илюстрирам вековното съветско “миролюбие” ( и то единствено в български контекст) като предистория на руско-турската война от 1877-1878 година.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ