Светът в годината на Свинята
Сергей Караганов размишлява за това, което се случва със стратегическата непоклатимост на планетата.
В последните години ситуацият със стратегическата непоклатимост - с този термин е признато да се назовава нивото на заплаха от разгаряве на нуклеарна война - се утежнява бързо. Смея да настоявам, че сегашното ниво на опасност е съпоставимо с времената незабавно след Карибската рецесия, която надали не води до световна злополука. Преди това, през 50-те години, ситуацията е може би даже по-лошо, в сравнение с през днешния ден - неограничена конкуренция във въоръженията, яростна омраза.
Ситуацията е доста по-опасна, в сравнение с през 1914 година, когато заради серия неточности стартира Първата международна война, столетието от чийто край ние неотдавна отбелязахме. Освен това все по-ярко се демонстрира желанието на Съединени американски щати да разрушат тези скромни принадлежности, които са основани през предходните години за понижаване на военната опасност. Вашингтон разгласи, че излиза от Договора за ракетите със междинен и дребен обсег. Векторът на развиване води към този момент към 50-те и към 1914-та и изисква съществена промяна на политиката. Нейното главно наличие би трябвало да бъде битката за мир.
Стратегически раздвижвания
35-40 години след Втората международна война отпред на страните се намират хора, незадълбочено помнещи ужасите и в действителност страхуващи се от война, изключително в нуклеарния ѝ вид. Може да се подсмихваме над “борбата за мир ” на това потомство. Но то резервира мира. Сега отпред са внуците и правнуците на воювалите, страхът от войната осезаемо се е изпарил. А войствените заявки стават от ден на ден. Свикването към мира, външно безобидните компютърни игри и телевизионни излъчвания отслабват способността за опозиция на обществата. А тревожната несигурност в мозъците и на елита, и на масите ги тласка към елементарни решения.
Ситуацията се утежнява от внезапното проваляне през последните две-три десетилетия на качеството на ръководещите съсловия, изключително на Запад. Американският проблем е забележим. Но и в Европа.... Достатъчно е въображаемо да съпоставим водачите на Стария свят от преди 30-40 години с днешните.
Мощен фактор на дестабилизацията е невиждано бързото през последните 15-20 години преразпределяне на силите по света. Доскоро изглеждаше, че Западът е удържал дефинитивна победа. А през днешния ден се намира в глуха защита. Изглежда, че лозунгът от предходните десетилетия: “как да управляваме новия напредък ”, би трябвало да се смени с различен - “как да управляваме остарелия крах ”.
Рухнаха двете глобалистки идеологии от ХХ век - комунизмът и либерализмът. Вакуумът бързо се запълва от другите типове шовинизъм. Тенденцията усилва подема на Азия - континентът на националните страни. Там пред очите ни се размразяват остарели или се появяват нови спорове: Япония със съседите ѝ, Китай с Индия, сунитските монархии с Иран. Още по-тревожна е обстановката във военно-техническата сфера. Серията набези против страните, отказали се от нуклеарното оръжие, на първо място Ирак и Либия, могат да засилят позициите на тези, които желаят да придобият това оръжие. Изтеглянето на Съединени американски щати през 2003 година от Договора за противоракетна защита, неотдавна от Иранската нуклеарна договорка, а в този момент от ДРСМО подкопава почвата отдолу под режима за неразпространение. Започна извънредно рискова конкуренция в областта на кибероръжията, което може да има евентуално стратегически темперамент за някои страни - то може да унищожава общества и стопански системи.
Създадено е и се разполага ново потомство неядрено оръжие, имащо в действителност стратегически темперамент, изтриващо разликите сред нуклеарната и нормалната война.
Тревога внушава и почнала вълна на роботизация ва въоръженията с потребление на изкуствен интелект. Това изтрива границата сред войната и мира, отслабва политическия надзор и отговорността на водачите за техните дейности.
Режимът на ограничение на въоръженията, основан през 70-те и 80-те години има пропуски. Много постоянно преговорният развой се съпровожда или даже предизвика повишаване на въоръженията и военните разноски за трупане на т.нар “козове за договарянията ”. Той се строи на значително изкуствени критерии - паритнет или числено тъждество на въоръженията и въоръжените сили на страните. Особено неправилен е в тази ситуация на договарянията по въоръжените сили и въоръженията в Европа, където Наполеон и Суворов непроменяемо разгромяват по-големи армии, а 300 спартанци сдържат стохилядна войска на персите.
Впрочем, предишният развой на ограничение на въоръженията като цяло бе по-скоро потребен. Той спомагаше подобряването на политическия климат, по-голямата предсказуемост.
Но този развой е на процедура мъртъв. Първоначално НАТО се отхвърли от модернизирането на Договора за елементарните въоръжени сили в Европа, въпреки и въоръжените сили и въоръженията на страните от някогашния Варшавски контракт и част от руските републики да се оказаха на тяхна страна. Смъртоносен удар по процеса бе нанесен през 2003 година от Съединени американски щати с излизането им от Договора за ПРО. Този контракт бе опора за цялата идея за ограничаването на стратегическите въоръжения. Предсказуемо не им се отдаде да получат предимство. Русия се сепна и стартира да модернизира своите стратегически и околостратегически сили, създаавайки ново потомство системи, обезпечено преодоляващи всяка система за ПРО. За тези въоръжения заприказва В.В. Путин по време на своето известно обръщение пред Федералното заседание от 1 март 2018 година Те обезценяват плануваните великански капиталовложения на Съединени американски щати. Може да се каже, че Русия към този момент печели конкуренцията във въоръженията без да се впуска в нея.
Сега следва отводът от ДРСМО. Видимо е, че рано или късно идва ред и на последния контракт по ограничението на стратегическите въоръжения - СНВ-3. Целите са няколко - опити за следващ път да се възвърне въоръженото предимство, на което се гради 500-годишното доминиране на Запада в международната политическа и икономическа система, в културата и идеологията. Още по-очевидна цел е да се разчисти пътя за плануваното масирано модернизиране на стратегическите системи. Не се прикрива и стремежът Русия и Китай да се въвлекат в конкуренция във въоръженията. Убеден съм, че има сметки и двете страни да се предизвикат да основат ново потомство системи със междинен обсег, да се засилят взаимните им съмнения. Нали такива системи неизбежно могат да бъдат разтълкувани като ориентирани една против друга.
Вероятно е към този момент да съществува и генетично оръжие, включително способно прикрито да заразява семенния материал, предизвиквайки пагубно рухване на реколката, рухване на добитъка и даже, може би, в вероятност (каква?) да нанася щета на етническите и обществените групи на хората.
И на фона на тези сами по себе си рискови стратегически и политически напредвания се разпростира злобна пропагандистка война, взаимно сатанизиране, изключително на Русия. Пропагандистката вакханалия мощно припомня на психическата подготовка за война. Макар и може би има и други корени, на първо място вътрешнополитически. Сложните гореизброени фактори диктуват еднопосочен извод - обстановката е остро превдоенна.
Какво да се прави?
При тези условия съветската външна политика при всичките ѝ триумфи в Близкия изток и във военно-политическата сфера не е изцяло съответна. Ще пиша в друга публикация съответно за грешките.
Няма да приказвам за отсъствието на тактика за ускопен стопански растеж като главен отговор за разпалената срещу нас “студена война ”. Ще се спра на няколко насоки във външната политика, които ми се костват значими и вероятни за реализиране.
Еко продължаваме с НАТО, със съюза, направил серия експанзии, политически разговор, то той би трябвало да включва наложително в себе си въпроса за репарациите и обезщетенията за жертвите на експанзиите му и освен тези в Крим и Донбас. А разговорът на военните, освен това доста по-активен от преди, също е необходим. Ако оставяме непрекъснат представител на Русия в НАТО, той би трябвало да бъде военачалник, с цивилни съветници.
Трябва да се снижи военната интензивност на западно направление. И по опция да не се подаваме на провокациите, които сипят и ще продължат да сипят кръговете, които имат интерес да се възвърне структурата на връзките в предходната “Студена война ” в атлантическия свят и в връзките с Русия.
И не си коства да си отдъхваме във връзка нашите много скромни, въпреки и релативно ефикасни отбранителни старания, а непрекъснато да посочваме, че страните от НАТО харчат за военни нужни надали не 20 пъти повече и държат мобилизирани доста повече хора.
Полезно би било да се предложи разговор за поддържането на сигурността в Европа на Европейски Съюз, търсещ опция да стане индивид в тази сфера. Имаме доста общи и даже съвпадащи ползи. Диалогът би съдействал и да се предотврати налагането на това търсене в руслото на противодействието с Русия.
Не би трябвало да се реагира бързо по военно-технически път и на излизането на Съединени американски щати от ДРСМО. Това деяние е неизгодно за всички. Но американците би трябвало да си платят за него оптимално, ставайки в очите на международната общественост тези, които са в действителност - главното предизвикателство пред интернационалната сигурност и стратегическата непоклатимост.
Ако се наложи да се отговори с в допълнение въоръжение, то може да се разположи по-късно. Видимо ще би трябвало да се придържаме към сходна линия при положение на евентуалното непродължаване от страна на Вашингтон на СНВ-3.
Но при всеки случай следва смяна на философията на метода във връзка с процеса на ограничението на системата на средствата за обезпечаването на сигурността. Завръщането към него в предходния му тип е невъзможн поради деструктивната позиция на Съединени американски щати. Както и да се има поради, че това и преди е било извънредно комплицирано. А в този момент поради усложняването на оръжейните системи, изтриването на границите сред тях, увеличението на броя страни - стратегически играчи това става просто вевъзможно.
Със сигурност би трябвало да се оттеглим от правилото за поддържането на паритета. Вероятно би трябвало да поддържаме, модернизираме и разширяваме опциите, част от стратегическия капацитет, останал ни от предишното - междуконтиненталните балистични ракети с разделящи се бойни глави с морско и наземно базиране, стратегическата авиация. Те са нужни за поддържането на статута и за опазване у насрещната страна на страха пред неизбежния масиран отговор при нападателни дейности. За това са извънредно потребни и подводниците-торпеда с огромните заряди, които могат да “дремят ” с години край бреговетге на страните, провеждащи враждебна политика и новите ракети, които са способни да контраатакуват от всяко направление.
А натакът би трябвало да се излезе от “сивата зона ”. Откритостта е теоретично потребна за увеличението на предсказуемостта на стратегическата конюнктура. Но тя е преференциална на първо място на по-богатата страна, способна да води в конкуренцията във въоръжението, да му постанова скоростта и насоката. Съветският съюз се опитваше да бъде еднакъв, включително и поддържайки “паритет ” и се насади. Ако другата страна избира политиката на враждата, още веднъж хвърляйки се в конкуренцията за химерата на превъзходството, то не си коства да се играе по старите правила. Най-добре е да се заложи на асиметричните, отчасти скрити и по-евтини разновидности. Ако прекъсването на конкуренцията не е сполучливо, най-добре е тя да се завоюва не с цифри, а с умеене. Ще помогне потреблението на концепцията за “стратегическата двоякост ”, когато другата страна не може да знае защо сме си бръкнали в джоба - за бонбонче, носна кърпичка или за револвер.
В доста връзки такава линия поддържа и Китай, скриващ своя нуклеарен капацитет, благоприятни условия в киберсферата. Разбира се, предлаганата линия на държание не е оптималната. Тя покачва рисковете. Но продължаването на придвижването в остарялото русло на въоръженията и на тяхното ограничение са прекомерно скъпи и безсмислени. И също така е мъчно да се има доверие на сътрудниците по-късно, което са наговорили.
Частична опция на остарелия развой на ограничение на въоръженията може да стане триалогът сред Русия, Китай и Съединени американски щати за ограничения по поддържане на интернационалната стратегическа непоклатимост. В бъдеще към този конгрес, в случай че за това се съгласят Пекин и Вашингтон, могат да се поканят и други значими в стратегическо отношение страни - нуклеарни и околоядрени. Такъв формат би трябвало да бъде подсилен с отслабнала мрежа на “горещите линии ” сред военните на водещите страни. Целта е да се избегне инцидентна ескалация на спора, провокации. Вместо договорно ограничаване и понижаване на въоръженията би трябвало да се опитаме в вероятност да преминем към координиране на едностранните дейности.
Струва си да се опитаме да ограничим насоката на конкуренцията във въоръжението, в частност в космоса, в областта на генетичното оръжие. Докато висчик вероятни старания не дадат резултат. Но би трябвало да се работи за бъдещето. Ние се намираме на границата сред историческите столетия, ъдето “губещите ” пускат в ход от ден на ден принадлежности - военни, политически, стопански, осведомителни, с цел да спрат или да извърнат хода на историята. “Губещите ” не са уверени в своята победа, в това какво значи тя и по какъв начин да се възползват от плодовете ѝ.
Най-важното в този момент е да не се позволява все по-вероятната нова огромна война, кояго може да унищожи и “загубилите ” и “спечелилите ” приключвайки с човечеството.
И по тази причина главно направление на политиката за всички виновни сили и страни, преди всичко Русия, би трябвало да бъде битката за мир - и посредством дейно въздържане, и посредством налагане на многостранни системи за другарство сред военните и политиците и посредством разкритие - простете ми старомодната откровеност - на тези сили и страни, които ускоряват борбата и разпалват нова конкуренция във въоръженията. Нужно е човечестмото да се пробуди от летаргията на стратегическия паразитизъм - свикването с мира, да се включат неговите защитни функционалности. Естествено тази стара-нова битка би трябвало да се води с потреблението на модерни способи и технологии. Но тя е остро нужна. За това по какъв начин тя би трябвало да се води, предлагам на пропагандистите да се и замислят.
Сега към новата битка срещу възраждането на заплахата на войната приканва съвсем извънредно почтени “старчета ”, не позволили в предишното нуклеарната злополука, само че и не съумели да основат устойчива система за сигурност след последната “Студена война ”. Трябва в тази битка да се включат нови възрастови групи, които към този момент “спят ”, въпреки войната да заплашва точно тях повече от всичко.
Борбата за мир не е носталгия за миналите времена. Лъжите и враждата на предходната “Студена война ” провокира у мен надълбоко възприятие на отвращение. Но позор провокира и нашата нелепост, доверчивост залагане върху доброжелателността последвали този интервал. Никой не може да отбрани за нас нашите, а и радикално общосветовните ползи./pogled.info
Превод: В.Сергеев
В последните години ситуацият със стратегическата непоклатимост - с този термин е признато да се назовава нивото на заплаха от разгаряве на нуклеарна война - се утежнява бързо. Смея да настоявам, че сегашното ниво на опасност е съпоставимо с времената незабавно след Карибската рецесия, която надали не води до световна злополука. Преди това, през 50-те години, ситуацията е може би даже по-лошо, в сравнение с през днешния ден - неограничена конкуренция във въоръженията, яростна омраза.
Ситуацията е доста по-опасна, в сравнение с през 1914 година, когато заради серия неточности стартира Първата международна война, столетието от чийто край ние неотдавна отбелязахме. Освен това все по-ярко се демонстрира желанието на Съединени американски щати да разрушат тези скромни принадлежности, които са основани през предходните години за понижаване на военната опасност. Вашингтон разгласи, че излиза от Договора за ракетите със междинен и дребен обсег. Векторът на развиване води към този момент към 50-те и към 1914-та и изисква съществена промяна на политиката. Нейното главно наличие би трябвало да бъде битката за мир.
Стратегически раздвижвания
35-40 години след Втората международна война отпред на страните се намират хора, незадълбочено помнещи ужасите и в действителност страхуващи се от война, изключително в нуклеарния ѝ вид. Може да се подсмихваме над “борбата за мир ” на това потомство. Но то резервира мира. Сега отпред са внуците и правнуците на воювалите, страхът от войната осезаемо се е изпарил. А войствените заявки стават от ден на ден. Свикването към мира, външно безобидните компютърни игри и телевизионни излъчвания отслабват способността за опозиция на обществата. А тревожната несигурност в мозъците и на елита, и на масите ги тласка към елементарни решения.
Ситуацията се утежнява от внезапното проваляне през последните две-три десетилетия на качеството на ръководещите съсловия, изключително на Запад. Американският проблем е забележим. Но и в Европа.... Достатъчно е въображаемо да съпоставим водачите на Стария свят от преди 30-40 години с днешните.
Мощен фактор на дестабилизацията е невиждано бързото през последните 15-20 години преразпределяне на силите по света. Доскоро изглеждаше, че Западът е удържал дефинитивна победа. А през днешния ден се намира в глуха защита. Изглежда, че лозунгът от предходните десетилетия: “как да управляваме новия напредък ”, би трябвало да се смени с различен - “как да управляваме остарелия крах ”.
Рухнаха двете глобалистки идеологии от ХХ век - комунизмът и либерализмът. Вакуумът бързо се запълва от другите типове шовинизъм. Тенденцията усилва подема на Азия - континентът на националните страни. Там пред очите ни се размразяват остарели или се появяват нови спорове: Япония със съседите ѝ, Китай с Индия, сунитските монархии с Иран. Още по-тревожна е обстановката във военно-техническата сфера. Серията набези против страните, отказали се от нуклеарното оръжие, на първо място Ирак и Либия, могат да засилят позициите на тези, които желаят да придобият това оръжие. Изтеглянето на Съединени американски щати през 2003 година от Договора за противоракетна защита, неотдавна от Иранската нуклеарна договорка, а в този момент от ДРСМО подкопава почвата отдолу под режима за неразпространение. Започна извънредно рискова конкуренция в областта на кибероръжията, което може да има евентуално стратегически темперамент за някои страни - то може да унищожава общества и стопански системи.
Създадено е и се разполага ново потомство неядрено оръжие, имащо в действителност стратегически темперамент, изтриващо разликите сред нуклеарната и нормалната война.
Тревога внушава и почнала вълна на роботизация ва въоръженията с потребление на изкуствен интелект. Това изтрива границата сред войната и мира, отслабва политическия надзор и отговорността на водачите за техните дейности.
Режимът на ограничение на въоръженията, основан през 70-те и 80-те години има пропуски. Много постоянно преговорният развой се съпровожда или даже предизвика повишаване на въоръженията и военните разноски за трупане на т.нар “козове за договарянията ”. Той се строи на значително изкуствени критерии - паритнет или числено тъждество на въоръженията и въоръжените сили на страните. Особено неправилен е в тази ситуация на договарянията по въоръжените сили и въоръженията в Европа, където Наполеон и Суворов непроменяемо разгромяват по-големи армии, а 300 спартанци сдържат стохилядна войска на персите.
Впрочем, предишният развой на ограничение на въоръженията като цяло бе по-скоро потребен. Той спомагаше подобряването на политическия климат, по-голямата предсказуемост.
Но този развой е на процедура мъртъв. Първоначално НАТО се отхвърли от модернизирането на Договора за елементарните въоръжени сили в Европа, въпреки и въоръжените сили и въоръженията на страните от някогашния Варшавски контракт и част от руските републики да се оказаха на тяхна страна. Смъртоносен удар по процеса бе нанесен през 2003 година от Съединени американски щати с излизането им от Договора за ПРО. Този контракт бе опора за цялата идея за ограничаването на стратегическите въоръжения. Предсказуемо не им се отдаде да получат предимство. Русия се сепна и стартира да модернизира своите стратегически и околостратегически сили, създаавайки ново потомство системи, обезпечено преодоляващи всяка система за ПРО. За тези въоръжения заприказва В.В. Путин по време на своето известно обръщение пред Федералното заседание от 1 март 2018 година Те обезценяват плануваните великански капиталовложения на Съединени американски щати. Може да се каже, че Русия към този момент печели конкуренцията във въоръженията без да се впуска в нея.
Сега следва отводът от ДРСМО. Видимо е, че рано или късно идва ред и на последния контракт по ограничението на стратегическите въоръжения - СНВ-3. Целите са няколко - опити за следващ път да се възвърне въоръженото предимство, на което се гради 500-годишното доминиране на Запада в международната политическа и икономическа система, в културата и идеологията. Още по-очевидна цел е да се разчисти пътя за плануваното масирано модернизиране на стратегическите системи. Не се прикрива и стремежът Русия и Китай да се въвлекат в конкуренция във въоръженията. Убеден съм, че има сметки и двете страни да се предизвикат да основат ново потомство системи със междинен обсег, да се засилят взаимните им съмнения. Нали такива системи неизбежно могат да бъдат разтълкувани като ориентирани една против друга.
Вероятно е към този момент да съществува и генетично оръжие, включително способно прикрито да заразява семенния материал, предизвиквайки пагубно рухване на реколката, рухване на добитъка и даже, може би, в вероятност (каква?) да нанася щета на етническите и обществените групи на хората.
И на фона на тези сами по себе си рискови стратегически и политически напредвания се разпростира злобна пропагандистка война, взаимно сатанизиране, изключително на Русия. Пропагандистката вакханалия мощно припомня на психическата подготовка за война. Макар и може би има и други корени, на първо място вътрешнополитически. Сложните гореизброени фактори диктуват еднопосочен извод - обстановката е остро превдоенна.
Какво да се прави?
При тези условия съветската външна политика при всичките ѝ триумфи в Близкия изток и във военно-политическата сфера не е изцяло съответна. Ще пиша в друга публикация съответно за грешките.
Няма да приказвам за отсъствието на тактика за ускопен стопански растеж като главен отговор за разпалената срещу нас “студена война ”. Ще се спра на няколко насоки във външната политика, които ми се костват значими и вероятни за реализиране.
Еко продължаваме с НАТО, със съюза, направил серия експанзии, политически разговор, то той би трябвало да включва наложително в себе си въпроса за репарациите и обезщетенията за жертвите на експанзиите му и освен тези в Крим и Донбас. А разговорът на военните, освен това доста по-активен от преди, също е необходим. Ако оставяме непрекъснат представител на Русия в НАТО, той би трябвало да бъде военачалник, с цивилни съветници.
Трябва да се снижи военната интензивност на западно направление. И по опция да не се подаваме на провокациите, които сипят и ще продължат да сипят кръговете, които имат интерес да се възвърне структурата на връзките в предходната “Студена война ” в атлантическия свят и в връзките с Русия.
И не си коства да си отдъхваме във връзка нашите много скромни, въпреки и релативно ефикасни отбранителни старания, а непрекъснато да посочваме, че страните от НАТО харчат за военни нужни надали не 20 пъти повече и държат мобилизирани доста повече хора.
Полезно би било да се предложи разговор за поддържането на сигурността в Европа на Европейски Съюз, търсещ опция да стане индивид в тази сфера. Имаме доста общи и даже съвпадащи ползи. Диалогът би съдействал и да се предотврати налагането на това търсене в руслото на противодействието с Русия.
Не би трябвало да се реагира бързо по военно-технически път и на излизането на Съединени американски щати от ДРСМО. Това деяние е неизгодно за всички. Но американците би трябвало да си платят за него оптимално, ставайки в очите на международната общественост тези, които са в действителност - главното предизвикателство пред интернационалната сигурност и стратегическата непоклатимост.
Ако се наложи да се отговори с в допълнение въоръжение, то може да се разположи по-късно. Видимо ще би трябвало да се придържаме към сходна линия при положение на евентуалното непродължаване от страна на Вашингтон на СНВ-3.
Но при всеки случай следва смяна на философията на метода във връзка с процеса на ограничението на системата на средствата за обезпечаването на сигурността. Завръщането към него в предходния му тип е невъзможн поради деструктивната позиция на Съединени американски щати. Както и да се има поради, че това и преди е било извънредно комплицирано. А в този момент поради усложняването на оръжейните системи, изтриването на границите сред тях, увеличението на броя страни - стратегически играчи това става просто вевъзможно.
Със сигурност би трябвало да се оттеглим от правилото за поддържането на паритета. Вероятно би трябвало да поддържаме, модернизираме и разширяваме опциите, част от стратегическия капацитет, останал ни от предишното - междуконтиненталните балистични ракети с разделящи се бойни глави с морско и наземно базиране, стратегическата авиация. Те са нужни за поддържането на статута и за опазване у насрещната страна на страха пред неизбежния масиран отговор при нападателни дейности. За това са извънредно потребни и подводниците-торпеда с огромните заряди, които могат да “дремят ” с години край бреговетге на страните, провеждащи враждебна политика и новите ракети, които са способни да контраатакуват от всяко направление.
А натакът би трябвало да се излезе от “сивата зона ”. Откритостта е теоретично потребна за увеличението на предсказуемостта на стратегическата конюнктура. Но тя е преференциална на първо място на по-богатата страна, способна да води в конкуренцията във въоръжението, да му постанова скоростта и насоката. Съветският съюз се опитваше да бъде еднакъв, включително и поддържайки “паритет ” и се насади. Ако другата страна избира политиката на враждата, още веднъж хвърляйки се в конкуренцията за химерата на превъзходството, то не си коства да се играе по старите правила. Най-добре е да се заложи на асиметричните, отчасти скрити и по-евтини разновидности. Ако прекъсването на конкуренцията не е сполучливо, най-добре е тя да се завоюва не с цифри, а с умеене. Ще помогне потреблението на концепцията за “стратегическата двоякост ”, когато другата страна не може да знае защо сме си бръкнали в джоба - за бонбонче, носна кърпичка или за револвер.
В доста връзки такава линия поддържа и Китай, скриващ своя нуклеарен капацитет, благоприятни условия в киберсферата. Разбира се, предлаганата линия на държание не е оптималната. Тя покачва рисковете. Но продължаването на придвижването в остарялото русло на въоръженията и на тяхното ограничение са прекомерно скъпи и безсмислени. И също така е мъчно да се има доверие на сътрудниците по-късно, което са наговорили.
Частична опция на остарелия развой на ограничение на въоръженията може да стане триалогът сред Русия, Китай и Съединени американски щати за ограничения по поддържане на интернационалната стратегическа непоклатимост. В бъдеще към този конгрес, в случай че за това се съгласят Пекин и Вашингтон, могат да се поканят и други значими в стратегическо отношение страни - нуклеарни и околоядрени. Такъв формат би трябвало да бъде подсилен с отслабнала мрежа на “горещите линии ” сред военните на водещите страни. Целта е да се избегне инцидентна ескалация на спора, провокации. Вместо договорно ограничаване и понижаване на въоръженията би трябвало да се опитаме в вероятност да преминем към координиране на едностранните дейности.
Струва си да се опитаме да ограничим насоката на конкуренцията във въоръжението, в частност в космоса, в областта на генетичното оръжие. Докато висчик вероятни старания не дадат резултат. Но би трябвало да се работи за бъдещето. Ние се намираме на границата сред историческите столетия, ъдето “губещите ” пускат в ход от ден на ден принадлежности - военни, политически, стопански, осведомителни, с цел да спрат или да извърнат хода на историята. “Губещите ” не са уверени в своята победа, в това какво значи тя и по какъв начин да се възползват от плодовете ѝ.
Най-важното в този момент е да не се позволява все по-вероятната нова огромна война, кояго може да унищожи и “загубилите ” и “спечелилите ” приключвайки с човечеството.
И по тази причина главно направление на политиката за всички виновни сили и страни, преди всичко Русия, би трябвало да бъде битката за мир - и посредством дейно въздържане, и посредством налагане на многостранни системи за другарство сред военните и политиците и посредством разкритие - простете ми старомодната откровеност - на тези сили и страни, които ускоряват борбата и разпалват нова конкуренция във въоръженията. Нужно е човечестмото да се пробуди от летаргията на стратегическия паразитизъм - свикването с мира, да се включат неговите защитни функционалности. Естествено тази стара-нова битка би трябвало да се води с потреблението на модерни способи и технологии. Но тя е остро нужна. За това по какъв начин тя би трябвало да се води, предлагам на пропагандистите да се и замислят.
Сега към новата битка срещу възраждането на заплахата на войната приканва съвсем извънредно почтени “старчета ”, не позволили в предишното нуклеарната злополука, само че и не съумели да основат устойчива система за сигурност след последната “Студена война ”. Трябва в тази битка да се включат нови възрастови групи, които към този момент “спят ”, въпреки войната да заплашва точно тях повече от всичко.
Борбата за мир не е носталгия за миналите времена. Лъжите и враждата на предходната “Студена война ” провокира у мен надълбоко възприятие на отвращение. Но позор провокира и нашата нелепост, доверчивост залагане върху доброжелателността последвали този интервал. Никой не може да отбрани за нас нашите, а и радикално общосветовните ползи./pogled.info
Превод: В.Сергеев
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ