Съдбата на еврейския ексклав в Близкия изток е решена
Сергей Борисович, какво можете да кажете за динамичността на палестинско-израелския спор?
Сергей Переслегин: Вярвам, че се дефинира от Палестина и може би от силите, които стоят зад нея. Изглежда, че Израел ще направи всички неточности в тази война, които биха могли да бъдат планувани на стадия на авансово обмисляне, и да добави тези, които биха могли да бъдат планувани мъчно. Нека разгледаме този въпрос от две позиции: исторически и ситуационни.
Според мен това е един от най-предсказуемите спорове. Той е оценен неведнъж от всички, които се занимават с прогнозиране. И ме изненадва, когато приказват за цялостната си изненада. Изводът за евентуална рецесия в Израел беше изработен от специалисти както след събитията от 11 септември 2001 година, по този начин и след това, когато анализаторите разгледаха няколко сюжета за този район. Във всички случаи вероятностите за близкоизточния спор бяха извънредно неподходящи за Израел.
Каква е главната причина за това?
СП. Нежизнеспособността на страната Израел. Разбира се, не тъй като евреите не са в положение да основат страна или да я защитят добре. Разбира се, това не е правилно. Въпросът е различен: Израел в набожен смисъл е еврейски ексклав на явно мюсюлманска територия. Бидейки ексклав, заобиколен отвред с други религиозни и национални идентичности и най-важното – с други цивилизационни структури, той се оказва извънредно несигурно образувание. С други думи, належащо е да се изразходва доста сила, с цел да се поддържа от самото начало - под формата на военна, политическа и финансова помощ. Разбира се, Западът може да даде една или друга форма на поддръжка, само че неговите запаси не са безкрайни. В един миг такава поддръжка просто не идва в точния момент.
И това никога не е по виновност на Израел. Напомням, че когато кръстоносните страни бяха основани към същото място, те се оказаха в безусловно същата обстановка: християнски ексклав на мюсюлманска територия. Въпреки ненадминатата бойна дарба на европейската рицарска конница, а това в действителност беше супероръжие за това време, не беше допустимо да се задържат тези ексклави за дълго време.
Инициаторите за основаването на страната Израел евентуално трябваше да схванат това? Каква беше тогава задачата на такова несигурно образувание?
СП. През 1948 година това въобще не се схваща. Остават още 12 години до ерата на деколонизацията. По това време доминира изцяло разбираема позиция: има единствено „ велики западни сили “ с европейско равнище на просвета, има Съветски съюз, който завоюва Втората международна война, и това към този момент не можеше да се пренебрегва. Китай, Япония, Корея към момента не са обсъждани като значима действителна мощ. А арабите от Близкия изток въобще не са взети под внимание. В този миг „ конструкторите “ на новата страна гледаха на Израел като на детайл от цивилизацията, културата и напредъка в центъра на една пустота, в която нямаше нищо политически значимо. По-скоро става дума, че той ще се реалокира в „ празно пространство “.
Не забравяйте, че Египет преди този момент е бил част от Британската империя, Сирия, някогашна френска колония, тогава е била по един или различен метод под контрола на Обществото на нациите. И от тази позиция, когато Израел е основан, той не е ексклав. Става подобен през 60-те години на предишния век. И неслучайно моментът на довеждане докрай на индустриалната фаза, първата бариерна неустойчивост, бе белязан от войните в Близкия изток от 1967 и 1973 година с техния радикално друг темперамент. След Войната от Йом Кипур стана ясно, че Израел е ексклав, действителен в непознато цивилизационно поле.
Тоест тогава по образеца на кръстоносните страни ще би трябвало да изчезне?
СП: Тогава ексклавът или би трябвало да бъде погубен, или употребен като трамплин. Ако през 1967 година беше отчасти допустимо да се употребява, то през 1973 година не беше. След това главната тактика за Израел стана търсенето на избран формат на общуване с арабските страни. Но щом заговорим за формат на взаимно битие, обстановката на допустимо нахлуване незабавно изчезва и всички недостатъци на ексклава мигновено се разкриват.
Допълнително усложнява обстановката извънредно високата раждаемост в Палестина и внезапното изместване на демографския баланс в тези територии. Помислете за думите на Ясер Арафат, че „ утробата на палестинската жена е най-хубавото оръжие на страната “. От 70-те години на предишния век Израел към този момент не е състезател, който интензивно прокарва своите ползи. По-скоро се стреми да поддържа статуквото, да задържи това, което има. Трябва да се означи, че като цяло работи много сполучливо. Днес това е страна с европейско развиване, с високо равнище на мислене, с доста добра подготовка на армията. Но и тук се виждат проблемите на едно бъдещо неизбежно проваляне. Израелската войска е прекомерно огромна и не може да бъде по-малка. За да бъде боеспособна, непрекъснато се нуждаят от американска помощ.
В същото време, по време на своето битие, Израел не е показал нищо неповторимо. Но в подобен ексклав може да има необикновено мощна когнитивна или дейна активност. И тогава ще стане по-ясно за какво би трябвало да се резервира. Но се оказа, че еврейското население, останало в диаспори в Съединени американски щати, Англия, Франция, Русия и други страни, е доста по-активно, в сравнение с в Израел. Те имат повече Нобелови награди, по-значими научни резултати...
Независимо от това, Съединените щати са взаимодействали много тясно с израелската иновационна система през цялото това време. Смятана е за една от най-висококачествените в света.
СП: Думата „ считана “ е основна тук. Не сътвори огромни нововъведения. Революционни пробиви в биотехнологии, нанотехнологии, в космоса - нищо от това не мина през Израел. Да, като всяка друга развита страна, той има достижения, в това число в медицината (особено хирургията), селското стопанство и военното дело. Но това не е нещо извънредно, нещо, за което може да продължи да поддържа съществуването на явен ексклав. Следователно от началото на 21 век последователно стартира да се оформя следната преценка: в случай че в този момент Израел престане да бъде източник на неустойчивост в Близкия изток, това, първо, доста ще опрости обстановката в Източното Средиземноморие за всички, и второ, което е доста по-важно, ще докара до нова вълна разгръщане на диаспорите, т.е. хората, които са привикнали да се занимават с научни, финансови, военни, управнически действия, ще бъдат принудени да изоставен първичната си територия и да заминат в Съединени американски щати, Англия, Франция...
Една нова диаспорна вълна може да даде грамаден прилив на развиване. Това ясно се вижда от главните еврейски фамилии, които в миналото са основали Израел, знаейки доста добре, че този план, както всеки различен, има краен период. Това е, което виждаме през днешния ден. Това е исторически метод към днешните събития. Израел, несъмнено, може да издържи още 10-20 години, само че като цяло там няма позитивна тактика.
Тогава какъв е ситуационният метод?
СП: Нека да отговорим на въпроса какъв тъкмо беше проектът на ХАМАС при отприщването на горещата фаза на палестинско-израелския спор? Ясно е, че ислямското съпротивително придвижване предприе масирана офанзива благодарение на аналитично-терористични групи, които нанесоха много съществени загуби на Израел, в това число измежду цивилното население. Ясно е, че това никога не е провокация на самия Израел. Това е същински триумф за ХАМАС, който, несъмнено, прелестно схваща, че обособени кафези от групировките на AT не могат да устоят на дейностите на кадровата войска. Ето по какъв начин се случи всичко: Израел към този момент разгласи връщането на окупираните територии под надзор и забележителна част от заложниците също бяха освободени.
След това Израел разгласи проекти за пречистване на Ивицата Газа. Но казусът е, че разчистването на голяма територия с огромен брой хора е мъчно даже при най-благоприятните условия. Израел ще има загуби както в бронирана техника, по този начин и в хора и те няма да могат да бъдат лимитирани. Палестина сподели, че си е взела поучения от руско-украинския спор: тя знае по какъв начин да употребява дронове, може да употребява дребни, добре въоръжени групи. Щом е съумяла да организира интервенция на израелска територия, то нищо не им пречи да водят война в Ивицата Газа. Следователно Израел е замесен в дълга война и чака да я завоюва. Но такива войни не могат да бъдат извоювани поради съществуващия баланс на демографски и етнически сили в Близкия изток. И израелското преимущество в оръжията и мощната войска няма да помогне в тази ситуация.
Израел имаше ли избор?
СП. В тази обстановка Израел трябваше да освободи окупираните региони и да унищожи тези групировки, които Палестина намерено сътвори. След това умерено да отиде на договаряния, по време на които ще схванат най-важния въпрос, за отговора на който на палестинците може да бъде простено доста: кой от Израел им оказа помощ да извършат интервенцията. И към този момент никой не отхвърля, че там е работила пета колона, в това число в израелското управление.
Но вместо това Израел стартира офанзива против Ивицата Газа. Имайте поради, че не се е справил с предателите. В същото време „ Цахал “ започнаха въздушни удари по обитаеми места. Никой не хареса това - нито Организация на обединените нации, нито Китай, нито Русия, нито даже страните от НАТО. Всъщност се оказа, че в отговор на терористична офанзива Израел отговори със същата терористична офанзива. И в този момент или би трябвало да осъдим и двете страни в спора, или нито едната.
В тази обстановка консолидацията на арабските страни против Израел е изцяло неизбежна. Да, те към момента се опасяват да се включат намерено в спора, само че не всички схващат изцяло, че тази война бележи неуспеха на израелското разузнаване и контраразузнаване, както и в действителност несъответстващите дейности на „ Цахал “. Но до момента в който израелските сили навлизат в линията Газа, страхът от тях ще отстъпи.
Тоест може би доста скоро в Близкия изток ще стартира огромна, сериозна война?
СП: Да Но даже и да няма война, ще се създадат заключения от случилото се. Да, в този момент за доста страни не е най-благоприятният миг за започване на война. Иран има свои лични проблеми, Турция ще реши казуса със сирийските кюрди и едвам на второ място ще се заинтересува от делата на Израел. Египет също не е подготвен да стартира съществени военни интервенции. Но колкото по-дълго продължава тази война, толкоз по-голяма е вероятността съюзническите страни да бъдат включени в нея. Това е, което виждаме в този момент от позиция на ситуационен разбор.
Друг забавен факт е, че палестинците явно са употребявали нападателни техники, които по един или различен метод са били обсъждани за битката на Киев против ЛНР/ДНР още преди началото на СВО, т.е. те са били наясно с нови способи за водене на война които са били изпитвани на територията на Украйна. А точно: масиран обстрел, диверсионни групи, спиране на контрола на съперника и едвам по-късно настъплението на обилни въоръжени сили. Палестинците действаха тъкмо по същия метод, единствено че вместо да употребяват огромна военна мощ, те примамиха врага в най-неблагоприятната зона на бойни дейности за него, т.е. в самата Ивица Газа.
Израел не е знаел за сходна тактичност и в този момент в придвижване открива взаимоотношението на своята пехота, танкове, артилерия, авиация и безпилотни самолети. Това демонстрира внезапна загуба на съпротивителните качества на страната. Тоест разузнаването е престанало да се оправя с работата си. А контраразузнаването, наподобява, е пренебрегнало масата от „ къртици “ в личните си редици.
Много от израелците, които преди този момент са работили на границата, бяха изумени от подобен неуспех на всички служби. Това в никакъв случай не се е случвало до момента...
СП: Да, граничарите са проверявали и са реагирали незабавно и при най-малкия получен сигнал. Някой сподели, че, извинете, те ревизират интензивността на хлебарки: дали са инсекти или врагът се пробва да се маскира като тях. С подобен надзор е невероятно да се приближите неусетно до позициите на „ Цахал “. Това можеше да стане единствено в един случай - в наличието на изменник, който просто изключи съответните датчици.
От всичко това можем да заключим, че единствените съдружници на Израел - Мосад и „ Цахал “ - внезапно са отслабнали. Подобни „ разноски “ вършат позицията на страната застрашена, без значение от това по какъв начин непосредствено се развиват боевете в Ивицата Газа. Съответно всички недостатъци на ексклава към този момент ще бъдат разкрити по изцяло явен метод.
Да, ексклавът към момента има късмет по някакъв метод да отговори на врага - не забравяйте, че Израел има нуклеарни оръжия. Но ние също би трябвало да разберем, че опитът да се употребяват в Светите земи ще значи края на страната Израел.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Сергей Переслегин: Вярвам, че се дефинира от Палестина и може би от силите, които стоят зад нея. Изглежда, че Израел ще направи всички неточности в тази война, които биха могли да бъдат планувани на стадия на авансово обмисляне, и да добави тези, които биха могли да бъдат планувани мъчно. Нека разгледаме този въпрос от две позиции: исторически и ситуационни.
Според мен това е един от най-предсказуемите спорове. Той е оценен неведнъж от всички, които се занимават с прогнозиране. И ме изненадва, когато приказват за цялостната си изненада. Изводът за евентуална рецесия в Израел беше изработен от специалисти както след събитията от 11 септември 2001 година, по този начин и след това, когато анализаторите разгледаха няколко сюжета за този район. Във всички случаи вероятностите за близкоизточния спор бяха извънредно неподходящи за Израел.
Каква е главната причина за това?
СП. Нежизнеспособността на страната Израел. Разбира се, не тъй като евреите не са в положение да основат страна или да я защитят добре. Разбира се, това не е правилно. Въпросът е различен: Израел в набожен смисъл е еврейски ексклав на явно мюсюлманска територия. Бидейки ексклав, заобиколен отвред с други религиозни и национални идентичности и най-важното – с други цивилизационни структури, той се оказва извънредно несигурно образувание. С други думи, належащо е да се изразходва доста сила, с цел да се поддържа от самото начало - под формата на военна, политическа и финансова помощ. Разбира се, Западът може да даде една или друга форма на поддръжка, само че неговите запаси не са безкрайни. В един миг такава поддръжка просто не идва в точния момент.
И това никога не е по виновност на Израел. Напомням, че когато кръстоносните страни бяха основани към същото място, те се оказаха в безусловно същата обстановка: християнски ексклав на мюсюлманска територия. Въпреки ненадминатата бойна дарба на европейската рицарска конница, а това в действителност беше супероръжие за това време, не беше допустимо да се задържат тези ексклави за дълго време.
Инициаторите за основаването на страната Израел евентуално трябваше да схванат това? Каква беше тогава задачата на такова несигурно образувание?
СП. През 1948 година това въобще не се схваща. Остават още 12 години до ерата на деколонизацията. По това време доминира изцяло разбираема позиция: има единствено „ велики западни сили “ с европейско равнище на просвета, има Съветски съюз, който завоюва Втората международна война, и това към този момент не можеше да се пренебрегва. Китай, Япония, Корея към момента не са обсъждани като значима действителна мощ. А арабите от Близкия изток въобще не са взети под внимание. В този миг „ конструкторите “ на новата страна гледаха на Израел като на детайл от цивилизацията, културата и напредъка в центъра на една пустота, в която нямаше нищо политически значимо. По-скоро става дума, че той ще се реалокира в „ празно пространство “.
Не забравяйте, че Египет преди този момент е бил част от Британската империя, Сирия, някогашна френска колония, тогава е била по един или различен метод под контрола на Обществото на нациите. И от тази позиция, когато Израел е основан, той не е ексклав. Става подобен през 60-те години на предишния век. И неслучайно моментът на довеждане докрай на индустриалната фаза, първата бариерна неустойчивост, бе белязан от войните в Близкия изток от 1967 и 1973 година с техния радикално друг темперамент. След Войната от Йом Кипур стана ясно, че Израел е ексклав, действителен в непознато цивилизационно поле.
Тоест тогава по образеца на кръстоносните страни ще би трябвало да изчезне?
СП: Тогава ексклавът или би трябвало да бъде погубен, или употребен като трамплин. Ако през 1967 година беше отчасти допустимо да се употребява, то през 1973 година не беше. След това главната тактика за Израел стана търсенето на избран формат на общуване с арабските страни. Но щом заговорим за формат на взаимно битие, обстановката на допустимо нахлуване незабавно изчезва и всички недостатъци на ексклава мигновено се разкриват.
Допълнително усложнява обстановката извънредно високата раждаемост в Палестина и внезапното изместване на демографския баланс в тези територии. Помислете за думите на Ясер Арафат, че „ утробата на палестинската жена е най-хубавото оръжие на страната “. От 70-те години на предишния век Израел към този момент не е състезател, който интензивно прокарва своите ползи. По-скоро се стреми да поддържа статуквото, да задържи това, което има. Трябва да се означи, че като цяло работи много сполучливо. Днес това е страна с европейско развиване, с високо равнище на мислене, с доста добра подготовка на армията. Но и тук се виждат проблемите на едно бъдещо неизбежно проваляне. Израелската войска е прекомерно огромна и не може да бъде по-малка. За да бъде боеспособна, непрекъснато се нуждаят от американска помощ.
В същото време, по време на своето битие, Израел не е показал нищо неповторимо. Но в подобен ексклав може да има необикновено мощна когнитивна или дейна активност. И тогава ще стане по-ясно за какво би трябвало да се резервира. Но се оказа, че еврейското население, останало в диаспори в Съединени американски щати, Англия, Франция, Русия и други страни, е доста по-активно, в сравнение с в Израел. Те имат повече Нобелови награди, по-значими научни резултати...
Независимо от това, Съединените щати са взаимодействали много тясно с израелската иновационна система през цялото това време. Смятана е за една от най-висококачествените в света.
СП: Думата „ считана “ е основна тук. Не сътвори огромни нововъведения. Революционни пробиви в биотехнологии, нанотехнологии, в космоса - нищо от това не мина през Израел. Да, като всяка друга развита страна, той има достижения, в това число в медицината (особено хирургията), селското стопанство и военното дело. Но това не е нещо извънредно, нещо, за което може да продължи да поддържа съществуването на явен ексклав. Следователно от началото на 21 век последователно стартира да се оформя следната преценка: в случай че в този момент Израел престане да бъде източник на неустойчивост в Близкия изток, това, първо, доста ще опрости обстановката в Източното Средиземноморие за всички, и второ, което е доста по-важно, ще докара до нова вълна разгръщане на диаспорите, т.е. хората, които са привикнали да се занимават с научни, финансови, военни, управнически действия, ще бъдат принудени да изоставен първичната си територия и да заминат в Съединени американски щати, Англия, Франция...
Една нова диаспорна вълна може да даде грамаден прилив на развиване. Това ясно се вижда от главните еврейски фамилии, които в миналото са основали Израел, знаейки доста добре, че този план, както всеки различен, има краен период. Това е, което виждаме през днешния ден. Това е исторически метод към днешните събития. Израел, несъмнено, може да издържи още 10-20 години, само че като цяло там няма позитивна тактика.
Тогава какъв е ситуационният метод?
СП: Нека да отговорим на въпроса какъв тъкмо беше проектът на ХАМАС при отприщването на горещата фаза на палестинско-израелския спор? Ясно е, че ислямското съпротивително придвижване предприе масирана офанзива благодарение на аналитично-терористични групи, които нанесоха много съществени загуби на Израел, в това число измежду цивилното население. Ясно е, че това никога не е провокация на самия Израел. Това е същински триумф за ХАМАС, който, несъмнено, прелестно схваща, че обособени кафези от групировките на AT не могат да устоят на дейностите на кадровата войска. Ето по какъв начин се случи всичко: Израел към този момент разгласи връщането на окупираните територии под надзор и забележителна част от заложниците също бяха освободени.
След това Израел разгласи проекти за пречистване на Ивицата Газа. Но казусът е, че разчистването на голяма територия с огромен брой хора е мъчно даже при най-благоприятните условия. Израел ще има загуби както в бронирана техника, по този начин и в хора и те няма да могат да бъдат лимитирани. Палестина сподели, че си е взела поучения от руско-украинския спор: тя знае по какъв начин да употребява дронове, може да употребява дребни, добре въоръжени групи. Щом е съумяла да организира интервенция на израелска територия, то нищо не им пречи да водят война в Ивицата Газа. Следователно Израел е замесен в дълга война и чака да я завоюва. Но такива войни не могат да бъдат извоювани поради съществуващия баланс на демографски и етнически сили в Близкия изток. И израелското преимущество в оръжията и мощната войска няма да помогне в тази ситуация.
Израел имаше ли избор?
СП. В тази обстановка Израел трябваше да освободи окупираните региони и да унищожи тези групировки, които Палестина намерено сътвори. След това умерено да отиде на договаряния, по време на които ще схванат най-важния въпрос, за отговора на който на палестинците може да бъде простено доста: кой от Израел им оказа помощ да извършат интервенцията. И към този момент никой не отхвърля, че там е работила пета колона, в това число в израелското управление.
Но вместо това Израел стартира офанзива против Ивицата Газа. Имайте поради, че не се е справил с предателите. В същото време „ Цахал “ започнаха въздушни удари по обитаеми места. Никой не хареса това - нито Организация на обединените нации, нито Китай, нито Русия, нито даже страните от НАТО. Всъщност се оказа, че в отговор на терористична офанзива Израел отговори със същата терористична офанзива. И в този момент или би трябвало да осъдим и двете страни в спора, или нито едната.
В тази обстановка консолидацията на арабските страни против Израел е изцяло неизбежна. Да, те към момента се опасяват да се включат намерено в спора, само че не всички схващат изцяло, че тази война бележи неуспеха на израелското разузнаване и контраразузнаване, както и в действителност несъответстващите дейности на „ Цахал “. Но до момента в който израелските сили навлизат в линията Газа, страхът от тях ще отстъпи.
Тоест може би доста скоро в Близкия изток ще стартира огромна, сериозна война?
СП: Да Но даже и да няма война, ще се създадат заключения от случилото се. Да, в този момент за доста страни не е най-благоприятният миг за започване на война. Иран има свои лични проблеми, Турция ще реши казуса със сирийските кюрди и едвам на второ място ще се заинтересува от делата на Израел. Египет също не е подготвен да стартира съществени военни интервенции. Но колкото по-дълго продължава тази война, толкоз по-голяма е вероятността съюзническите страни да бъдат включени в нея. Това е, което виждаме в този момент от позиция на ситуационен разбор.
Друг забавен факт е, че палестинците явно са употребявали нападателни техники, които по един или различен метод са били обсъждани за битката на Киев против ЛНР/ДНР още преди началото на СВО, т.е. те са били наясно с нови способи за водене на война които са били изпитвани на територията на Украйна. А точно: масиран обстрел, диверсионни групи, спиране на контрола на съперника и едвам по-късно настъплението на обилни въоръжени сили. Палестинците действаха тъкмо по същия метод, единствено че вместо да употребяват огромна военна мощ, те примамиха врага в най-неблагоприятната зона на бойни дейности за него, т.е. в самата Ивица Газа.
Израел не е знаел за сходна тактичност и в този момент в придвижване открива взаимоотношението на своята пехота, танкове, артилерия, авиация и безпилотни самолети. Това демонстрира внезапна загуба на съпротивителните качества на страната. Тоест разузнаването е престанало да се оправя с работата си. А контраразузнаването, наподобява, е пренебрегнало масата от „ къртици “ в личните си редици.
Много от израелците, които преди този момент са работили на границата, бяха изумени от подобен неуспех на всички служби. Това в никакъв случай не се е случвало до момента...
СП: Да, граничарите са проверявали и са реагирали незабавно и при най-малкия получен сигнал. Някой сподели, че, извинете, те ревизират интензивността на хлебарки: дали са инсекти или врагът се пробва да се маскира като тях. С подобен надзор е невероятно да се приближите неусетно до позициите на „ Цахал “. Това можеше да стане единствено в един случай - в наличието на изменник, който просто изключи съответните датчици.
От всичко това можем да заключим, че единствените съдружници на Израел - Мосад и „ Цахал “ - внезапно са отслабнали. Подобни „ разноски “ вършат позицията на страната застрашена, без значение от това по какъв начин непосредствено се развиват боевете в Ивицата Газа. Съответно всички недостатъци на ексклава към този момент ще бъдат разкрити по изцяло явен метод.
Да, ексклавът към момента има късмет по някакъв метод да отговори на врага - не забравяйте, че Израел има нуклеарни оръжия. Но ние също би трябвало да разберем, че опитът да се употребяват в Светите земи ще значи края на страната Израел.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ