Септември 1931 г. започва доста хладно в Лондон. Сухият студ

Септември 1931 година стартира много хладно в Лондон. Сухият мраз замества леденият и мнозина недоволстват. Сред тях е малък мъж с добре сресана коса. Мъжът минава около дребни и огромни улици и най-после доближава до Уестминстър Аби, влиза в централната зала и се приготвя да покаже своите научни открития. Въпросният е 37-годишен белгийски професор по физика, който няма потребност от подготовка.

В този ден залата е малко по-различна и празнична. На този ден се чества 100-годишнината на Британската асоциация за напреднали научни открития. Някои от най-големите учени са представяли своя теоретичен труд и са трансформирали науката вечно, само че тъкмо в този миг идва времето на Жорж Льометр.

Известен е като математик, физик и католически духовник, подготвен е да приказва за всяка една тематика в областта на физиката и откакто тази просвета няма необикновен край, Жорж стартира да мисли и работи върху концепцията за еволюцията на вселената. Облечен с обичайното си черно облекло и бяла яка, приготвя своята тирада, която действително ще бъде изповед пред олтара на науката. Неговото изобретение, твърди той, стартира от момента, в който се появява първия атом.

Дори и тези, които по-късно би трябвало да приказват и да се приготвят за своята просвета, вземат решение да седнат и да послушат, въпреки всичко не всеки ден идва католически духовник, който да приказва за вселената. Да, неговата доктрина ще бъде една от най-безумните и ще накара мнозина да се замислят. В същия ден ще открием, че Джеймс Джийнс предлага всички дни във вселената да бъдат номерирани.

Математикът Ърнест Барнс спекулира, че вселената е толкоз огромна, че най-вероятно разполага с доста населявани и заселени светове, той отива още по-далече като споделя, че най-вероятно има и доста по-напреднали цивилизации от нашата. Льометр ще изпревари всички в конкуренцията и на 100-годишнината на въпросната асоциация, той ще приказва за своето проучване.

Едва шепа хора ще одобряват концепцията, че най-вероятно вселената продължава да се уголемява непрекъснато. Нещо повече, той счита, че вселената е почнала своето начало и в този момент продължава да измества своите граници. Учените в залата постоянно считали, че вселената постоянно е съществувала. Веднага стартират обвиняванията, че този човек е вманиачен и не знае какво приказва, само че още по-странното е, че той самият не се счита за палячо.

Това, което светът занапред ще би трябвало да разбере е, че ще сложи основата на едно научно проучване, което ще предефинира законите на физиката.

Преследването на истината за Льометр стартира доста по-рано. Историята му стартира от окопите на Първата Светвона война. В този интервал е бил студент в Католическия университет и считал да стартира кариера в миньорското дело. Една заран на 4 август 1914 година немските бойци минават границата на Белгия и стартират своята велика война. Вместо да стартира своята обиколка и да търси мина, в която да работи, бъдещият духовник се записва с брат си като доброволец. Като боец на фронта, Жорж би трябвало да види доста от грозните страни на човечеството. Атакуван е с токсичен газ, вижда силата на Кайзера.

След този миг ще бъде назначен в артилерията и ще следи изстрелването на снаряди. По думите на неговите сътрудници, Жорж не спирал да разяснява изчисленията на капитана и най-после се размина с орден. Липсвало му уважението към офицерите.

Льометр в никакъв случай не се разделя с науката и носи учебниците си по физика на фронта. При всяко свободно време, той ще стартира да чете, най-малко до момента в който не стартират да падат снарядите. Запознава се с труда на Хенри Пойнкаре и стартира да изследва произхода на природата. Именно там ще осъзнае, че всички учени изпускат основата – какво слага началото на вселената. След войната този мъж ще бъде награден деец, а неговия брат ще се радва на офицерски пост. Жорж се завръща в университета в Белгия и изкарва магистратура по математика и физика.

В университета в Берлин има опция да се запознае с различен забавен професор на име Албърт Айнщайн. Неговите способи са радикални, само че Айнщайн желае да промени разпоредбите на науката и да накара своите студенти в действителност да стартират да мислят. Тази среща ще промени мирогледа на белгиеца и скоро ще стартира да мисли в нов мащаб. Историята демонстрира, че имало два пътя на истината – науката и религията, затова ученият взема решение да поеме и двата, като този път се насочва към Библията и църквата, както и към науката.

С благословията на кардиналите, Жорж ще замине в университета в Кеймбридж. Там ще учи основите на физиката в продължение на 4 години. Наблюдава слънчево затъмнение и провежда експедиции в Западна Африка и Бразилия.

След приключването на образованието в Англия, професорите го поучават да замине в Харвард и да продължи своите астрономически проучвания. Там продължава да упражнява своя дебелоглав и не стопира да търси нови и още по-интересни теории, които да развива. Кара се с сътрудниците си и продължава да търси отговора на своя въпрос: от кое място стартира началото на вселената.

След завръщането си в Белгия, духовникъе стартира да преподава в остарелия си университет. Една доктрина е, че галактиките не се разделят и отдалечават, а просто приказваме за една цяла, която се уголемява непрекъснато. Това е най-странната концепция в науката, която в миналото е предлагана. По негово мнение, дистанцията сред галактиките се усилва, което още веднъж ни връща на същата концепция. Очаквайки, че е намерил истинска концепция, ученият стартира да разгласява своите хрумвания в малко белгийско издание. Това не е най-умният ход в същото време, неговият труд е пренебрегнат изцяло. Изпраща го на старите си учители, в това число и Айнщайн, само че всички го пренебрегват.

През 1927 година Жорж ще отиде на среща с Айнщайн. Докато се бори с хората, които се пробват да вземат подпис в Брюксел по време на научната конференция, Жорж съумява да стигне до Айнщайн и Аугуст Пикард. Айнщайн не е удивен, за него това е някакъв чудноват духовник, който не е получил утвърждението му и не се занимава. След разглеждането на самата доктрина, Айнщайн ще отговори, че я ненавижда и е глупава. Дълбоко в своето схващане, немският академик е вярвал, че вселената е статична. Не може да одобри, че няма ред в тази просвета, затова ще откаже даже да преглежда по-дълбоко концепцията на странния и нагъл човек.

Последното, което Жорж ще чуе онлайн е, че калкулациите са верни, само че самата доктрина е глупава. Айнщайн се пробва да бъде и малко по-разумен, като споделя, че действително е съумял да изясни и на съветския математик Александър Фридман, че също бърка.

Срещането на втора такава концепция ще накара Айнщайн да вкара една още по-нова и странна концепция, в този случай става въпрос за по този начин наречената „ галактическа константа “. Пикард и Айнщайн не престават да бягат от Жорж и се качват в такси, свещеникът се качва в автомобила с тях и им изяснява, че са изпуснали някои съществени черти в цялото проучване, които в случай че се приложат в актуалната просвета, могат да трансформират напълно концепцията. За да се приключи диалога, Айнщайн стартира да приказва с Пикард на немски и приключва всякаква връзка.

Две години по-късно Едуин Хъбъл ще следи далечни галактики и ще откри, че далечните галактики се отдалечават по-бързо от нашата, за разлика от тези, които са по-близко.

Решава да ревизира проучванията на Айнщайн и се оказва, че макар неговото съмнение към тази концепция, вселената в действителност се уголемява.

Едуин даже осъзнава, че доста по-рано е чел проучването на Льометр, само че го е не запомнил. Първият изобретател за този феномен във вселената е точно Жорж Льометр. Сега Айнщайн ще би трябвало да се съобрази с това доказателство и нещо още по-притеснително и неприятно е, че цялата заслуга ще бъде записана на Хъбъл, само че не и на белгийския духовник.