Сензационна книгата: Цялата германска армия - от Хитлер до Хитлерюгенд, се е друсала
Сензационно умозаключение се съдържа в книгата на немския публицист Норман Олер "Тотално замайване. Третият райх на опиати ", преведена на 18 езика.
Пет години създателят работи с архивни документи, доказващи зависимостта на нацистите от метамфетамин и морфин. Западните специалисти към този момент назовават работата на Олер „ неповторимо историческо изследване “.
Татул за нищо
В книгата на Олер се хвърля нов взор към проблем, който изглеждаше изследван в детайли. Историците са писали, да вземем за пример, за пристрастяването на немския райхсмаршал Гьоринг: той се е пристрастил към обезболяващите през 1923 година, когато получава патрон в слабините си по време на несполучливия Бирен пуч в Мюнхен, написа "Поглед инфо ".
И с времето, до момента в който нацистите идват на власт, той се трансформира в същински морфинист. Известно е, че през 1943 година, под въздействието на опиати, Гьоринг не помни да извърши заповедта на фюрера за непрестанно доставяне на армията на военачалник Паулус покрай Сталинград.
Вторият човек в Райха е “надрусан” сега на ареста му на 8 май 1945 година В очакване на Нюрнбергския арбитражен съд той минава курс на лекуване.
Заслугата на 49-годишния немски публицист е, че той вижда системата зад обособените обстоятелства. Проучването на Норман Олер трансформира концепцията за "мощта и доблестта " на нацистите.
Във Федералния списък създателят намира многочислени записи на доктор Теодор Морел, персоналния доктор на Хитлер, който по-рано е споменаван като вторичен персонаж в множеството проучвания върху фюрера.
Междувременно, наоколо до Хитлер, той е наименуван „ властелинът на инжекциите на Третия райх “.
След Първата международна война победената Ваймарска република се трансформира в "глобален търговец " на кокаин и хероин. Вярно, кокаинът е неразрешен в Германия през 1924 година, само че това единствено подтиква търсенето.
Три години по-късно използването му доближава невиждани размери. Освен това фармацевтите напълно законно предписват опиати за лекуване на несериозни болести, а наркодилърите поддържат ниски цени: доза кокаин в долари коства към 10 цента. Точно по това време писателят Клаус Ман горчиво споделя: „ Имахме страховита войска, в този момент имаме страховити извращения “.
И през 1936 година доктор Фриц Хаушилд от компания “Темлер” схваща, че амфетамин-бензендринът способства за триумфа на американците на олимпийските игри в Берлин. Немският химик стартира да създава собствен личен опиат, година по-късно патентова към този момент упоменатия “Первитин” - метамфетамин.
В Германия се продава толкоз свободно, колкото хляба.
Война без сън
Използването на “Первитин” е целесъобразно от обстоятелството, че той сякаш дава на „ доста жители сила и устойчивост, което им разрешава бързо да възстановят страна, която се бори за оцеляване “.
Лекарството се съдържа даже в шоколадовите бонбони. Студентите го вземат преди изпити, домакините го вземат за облекчение на депресията. И с началото на Втората международна война той намира дейна приложимост в армията.
Тогавашният новобранец Хайнрих Бьол, който е почетен с Нобелова премия за литература през 1972 година, написа на родителите си: „ Трябва да разберете, че в бъдеще ще ви пиша единствено на всеки 2-4 дни. Днес пиша да ви помоля да ми изпратите Первитин! "
Германското висше командване приема опиата като неразделна част от военните дейности.
В последна сметка Первитин прави съня непотребен. Д-р Ранке, шеф на Института по обща и отбранителна физиология, който също се пристрастява към опиатите, споделя, че може да работи под въздействието на Первитин по 50 часа, без да се усеща изтощен.
Разбира се, формалната агитация премълчава обстоятелството, че Первитин е доста пристрастяващ и провокира психологични разстройства, халюцинации, нарушавания на съня, повръщане и стомашни язви. За управлението на Третия райх бойците са просто пушечно месо.
Наркотиците ги вършат по-агресивни в борба и най-важното - лишени от боязън - натурален механизъм на самоотбрана. Някои бойци, чувствайки се превъзбудени, се тревожат, че в никакъв случай повече няма да могат да спят.
По време на почивките сред приемането на лекарството обаче стартира мъчително изтрезняване. Дори нацистките медицински чиновници стават все по-наясно с рисковете от Первитина - тестванията демонстрират, че уменията за сериозно мислене на бойците понижават, колкото по-дълго остават будни.
Но даже откакто необятната продажба на опиати е лимитирана през април 1940 година, немското висшо командване издава така наречен „ Указ за стимулантите “, нареждайки производството на 35 милиона таблетки за военна приложимост.
Ефектите от опиатите са изпитвани върху пандизчии в концентрационните лагери. Нацистите тъпчат пандизчиите с хапчета, принуждавайки ги да носят торби с камъни - какъв брой дълго нещастните могат да работят под въздействието на отровата.
„ Властелинът на инжекциите на Т ретия райх “.
Много от архивните записи, с които е работил Олер, принадлежат на доктор Теодор Морел.
Преди да стане персонален доктор на Фюрера през 1936 година, той специализира дерматология и лекуване на полово излъчени заболявания. Но той преуспява в друга област, твърдо “закачайки " пациента си към опиатите. Според него по време на войната той постоянно е инжектирал метамфетамин на Хитлер. Фюрерът също е привързан към инжекции с оксикодон, които получава няколко пъти дневно.
Един от документите, обнародван от Олер, демонстрира, че от юли до октомври 1944 година Хитлер е употребявал кокаин 50 пъти. И е спрял да го приема след предозиране...
Морел е давал на Фюрера и стероиди, които се произвеждаха в немски фармацевтични заводи от труповете на мъртви животни. През деветте години от „ лекуването “ на Хитлер се счита, че Морел е дал на пациента си сред 28 и 90 разнообразни медикаменти.
В същото време малко на брой в Германия подозират, че водачът им злоупотребява с опиати.
В Третия райх той се възприема като „ стандарт на здрав ариец “. Подробните отчети на Морел по отношение на медицинските процедури на Фюрера безапелационно опровергават този мит. Очевидно лекарят се е застраховал, ако се случи нещо с „ пациент А “...
С течение на годините фюрерът разчита от ден на ден на инжекциите на Морел. Една нощ през 1943 година Хитлер се разсънва от мощна болежка в стомаха.
Знаейки, че на идващия ден би трябвало да се срещне с италианския деспот Мусолини, Морел дава на Хитлер първата доза от лекарство, което е два пъти по-силно от морфина...
Това лекарство, създадено от него, се продава в цяла Европа. Стотици милиони хапчета са поръчани от Секретен сътрудник, близо милиард от нацистките съдружници. До 1943 година Морел се трансформира в монополист на опиатите и никой не можеше да го спре.
„ Фюрерът ми разреши да върша всичко “, написа той до здравния отдел на Третия райх. „ Ако взема и изпитам лекарството, а по-късно го употребявам в щаб-квартирата на фюрера и го направя сполучливо, то може да се употребява и другаде в Германия и към този момент не се нуждае от разрешение”.
Докторът умишлено ли е трансформирал Хитлер в наркоман? "Не мисля, че това е било съзнателно. Те се схващат доста добре. Морел харесва да бие инжекции, а Хитлер обича да му бият инжекции. Не харесва хапчета поради слабия си корем и желае бърз резултат от инжекциите”, разяснява Олер.
Съвременниците на Хитлер си напомнят по какъв начин той, постоянно напускайки конферентната зала отпаднал и изстрадал, се връща деятелен и пресен няколко минути по-късно. Сякаш се е родил още веднъж...
„ Дъвка “ за обречените
Две трети от тези, които са приемали бистър метамфетамин в продължение на три години, след това страдат от неуравновесеност. При бойците се появяват психотични странични резултати, нуждата от непрекъснато увеличение на дозата. Дори юношите новобранци получават метамфетамини и са изпращани на фронта.
Фармаколозите на “Луфтвафе” изпитват рискови смеси върху водачи. И в самия завършек на войната немският флот създава подводница, предопределена за един човек.
Фантастичният проект на нацистите е, че такива лодки ще си проправят път до устието на Темза. Те са в положение да бъдат употребявани, само в случай че моряците са в положение да останат будни няколко поредни дни. Затова доктор Герхард Ожеховски, основният фармаколог на висшето военноморско командване в Балтика, стартира създаването на ново лекарство - кокаинова дъвка.
Източникът от нацисткия флот по-късно признава, че в последните месеци на войната членове на Хитлеровата юноша (Хитлерюгенд) са били натоварвани в такива мини-подводници и изпращани в морето с пакети кокаинова дъвка.
„ Това е безумно и извънредно - споделя Олер. “Дори Морел е шокиран от това. Той в никакъв случай не е чувал сходно нещо”.
Младите морски пехотинци, затворени в железни кутии и отрязани от външния свят, без да спят по седем дни, стартират да страдат от психопатия, докарват си неизлечими болести.
Дъвката се трансформира в най-твърдата дрога, която немските бойци в миналото са приемали. Ефектът ѝ беше изпитван в концентрационния лагер Заксенхаузен: пандизчиите би трябвало да вървят и да дъвчат дъвката, до момента в който не паднат...
Краят на "пациент А " и на неговия доктор
Последните дни на Третия райх, написа създателят, са белязани от "комбинация от делириум и безсилие ". През януари 1945 година, когато руските войски навлизат в решаващата фаза на настъплението, Хитлер е трансфериран в под земята бункер под Райхсканцеларията.
В този миг той мъчно може да заспи или да се концентрира, като постоянно получава инжекции за мъчителен запек и конвулсии. На 17 април 1945 година той уволнява правилния си доктор и се самоубива две седмици по-късно.
А какво се случва с Морел? Той беше хванат. И през 1947 година американците, които не могат да получат потребна информация от него, изпращат лекаря в Мюнхен. Там дрипав и необут е спретнат напряко от улицата от здравна сестра от Червения кръст.
Тя го води до болничното заведение в Тегернзе, където най-влиятелният и богат доктор в Германия, „ властелинът на инжекциите на Третия райх “, умира година по-късно.
Превод: В.Сергеев
Пет години създателят работи с архивни документи, доказващи зависимостта на нацистите от метамфетамин и морфин. Западните специалисти към този момент назовават работата на Олер „ неповторимо историческо изследване “.
Татул за нищо
В книгата на Олер се хвърля нов взор към проблем, който изглеждаше изследван в детайли. Историците са писали, да вземем за пример, за пристрастяването на немския райхсмаршал Гьоринг: той се е пристрастил към обезболяващите през 1923 година, когато получава патрон в слабините си по време на несполучливия Бирен пуч в Мюнхен, написа "Поглед инфо ".
И с времето, до момента в който нацистите идват на власт, той се трансформира в същински морфинист. Известно е, че през 1943 година, под въздействието на опиати, Гьоринг не помни да извърши заповедта на фюрера за непрестанно доставяне на армията на военачалник Паулус покрай Сталинград.
Вторият човек в Райха е “надрусан” сега на ареста му на 8 май 1945 година В очакване на Нюрнбергския арбитражен съд той минава курс на лекуване.
Заслугата на 49-годишния немски публицист е, че той вижда системата зад обособените обстоятелства. Проучването на Норман Олер трансформира концепцията за "мощта и доблестта " на нацистите.
Във Федералния списък създателят намира многочислени записи на доктор Теодор Морел, персоналния доктор на Хитлер, който по-рано е споменаван като вторичен персонаж в множеството проучвания върху фюрера.
Междувременно, наоколо до Хитлер, той е наименуван „ властелинът на инжекциите на Третия райх “.
След Първата международна война победената Ваймарска република се трансформира в "глобален търговец " на кокаин и хероин. Вярно, кокаинът е неразрешен в Германия през 1924 година, само че това единствено подтиква търсенето.
Три години по-късно използването му доближава невиждани размери. Освен това фармацевтите напълно законно предписват опиати за лекуване на несериозни болести, а наркодилърите поддържат ниски цени: доза кокаин в долари коства към 10 цента. Точно по това време писателят Клаус Ман горчиво споделя: „ Имахме страховита войска, в този момент имаме страховити извращения “.
И през 1936 година доктор Фриц Хаушилд от компания “Темлер” схваща, че амфетамин-бензендринът способства за триумфа на американците на олимпийските игри в Берлин. Немският химик стартира да създава собствен личен опиат, година по-късно патентова към този момент упоменатия “Первитин” - метамфетамин.
В Германия се продава толкоз свободно, колкото хляба.
Война без сън
Използването на “Первитин” е целесъобразно от обстоятелството, че той сякаш дава на „ доста жители сила и устойчивост, което им разрешава бързо да възстановят страна, която се бори за оцеляване “.
Лекарството се съдържа даже в шоколадовите бонбони. Студентите го вземат преди изпити, домакините го вземат за облекчение на депресията. И с началото на Втората международна война той намира дейна приложимост в армията.
Тогавашният новобранец Хайнрих Бьол, който е почетен с Нобелова премия за литература през 1972 година, написа на родителите си: „ Трябва да разберете, че в бъдеще ще ви пиша единствено на всеки 2-4 дни. Днес пиша да ви помоля да ми изпратите Первитин! "
Германското висше командване приема опиата като неразделна част от военните дейности.
В последна сметка Первитин прави съня непотребен. Д-р Ранке, шеф на Института по обща и отбранителна физиология, който също се пристрастява към опиатите, споделя, че може да работи под въздействието на Первитин по 50 часа, без да се усеща изтощен.
Разбира се, формалната агитация премълчава обстоятелството, че Первитин е доста пристрастяващ и провокира психологични разстройства, халюцинации, нарушавания на съня, повръщане и стомашни язви. За управлението на Третия райх бойците са просто пушечно месо.
Наркотиците ги вършат по-агресивни в борба и най-важното - лишени от боязън - натурален механизъм на самоотбрана. Някои бойци, чувствайки се превъзбудени, се тревожат, че в никакъв случай повече няма да могат да спят.
По време на почивките сред приемането на лекарството обаче стартира мъчително изтрезняване. Дори нацистките медицински чиновници стават все по-наясно с рисковете от Первитина - тестванията демонстрират, че уменията за сериозно мислене на бойците понижават, колкото по-дълго остават будни.
Но даже откакто необятната продажба на опиати е лимитирана през април 1940 година, немското висшо командване издава така наречен „ Указ за стимулантите “, нареждайки производството на 35 милиона таблетки за военна приложимост.
Ефектите от опиатите са изпитвани върху пандизчии в концентрационните лагери. Нацистите тъпчат пандизчиите с хапчета, принуждавайки ги да носят торби с камъни - какъв брой дълго нещастните могат да работят под въздействието на отровата.
„ Властелинът на инжекциите на Т ретия райх “.
Много от архивните записи, с които е работил Олер, принадлежат на доктор Теодор Морел.
Преди да стане персонален доктор на Фюрера през 1936 година, той специализира дерматология и лекуване на полово излъчени заболявания. Но той преуспява в друга област, твърдо “закачайки " пациента си към опиатите. Според него по време на войната той постоянно е инжектирал метамфетамин на Хитлер. Фюрерът също е привързан към инжекции с оксикодон, които получава няколко пъти дневно.
Един от документите, обнародван от Олер, демонстрира, че от юли до октомври 1944 година Хитлер е употребявал кокаин 50 пъти. И е спрял да го приема след предозиране...
Морел е давал на Фюрера и стероиди, които се произвеждаха в немски фармацевтични заводи от труповете на мъртви животни. През деветте години от „ лекуването “ на Хитлер се счита, че Морел е дал на пациента си сред 28 и 90 разнообразни медикаменти.
В същото време малко на брой в Германия подозират, че водачът им злоупотребява с опиати.
В Третия райх той се възприема като „ стандарт на здрав ариец “. Подробните отчети на Морел по отношение на медицинските процедури на Фюрера безапелационно опровергават този мит. Очевидно лекарят се е застраховал, ако се случи нещо с „ пациент А “...
С течение на годините фюрерът разчита от ден на ден на инжекциите на Морел. Една нощ през 1943 година Хитлер се разсънва от мощна болежка в стомаха.
Знаейки, че на идващия ден би трябвало да се срещне с италианския деспот Мусолини, Морел дава на Хитлер първата доза от лекарство, което е два пъти по-силно от морфина...
Това лекарство, създадено от него, се продава в цяла Европа. Стотици милиони хапчета са поръчани от Секретен сътрудник, близо милиард от нацистките съдружници. До 1943 година Морел се трансформира в монополист на опиатите и никой не можеше да го спре.
„ Фюрерът ми разреши да върша всичко “, написа той до здравния отдел на Третия райх. „ Ако взема и изпитам лекарството, а по-късно го употребявам в щаб-квартирата на фюрера и го направя сполучливо, то може да се употребява и другаде в Германия и към този момент не се нуждае от разрешение”.
Докторът умишлено ли е трансформирал Хитлер в наркоман? "Не мисля, че това е било съзнателно. Те се схващат доста добре. Морел харесва да бие инжекции, а Хитлер обича да му бият инжекции. Не харесва хапчета поради слабия си корем и желае бърз резултат от инжекциите”, разяснява Олер.
Съвременниците на Хитлер си напомнят по какъв начин той, постоянно напускайки конферентната зала отпаднал и изстрадал, се връща деятелен и пресен няколко минути по-късно. Сякаш се е родил още веднъж...
„ Дъвка “ за обречените
Две трети от тези, които са приемали бистър метамфетамин в продължение на три години, след това страдат от неуравновесеност. При бойците се появяват психотични странични резултати, нуждата от непрекъснато увеличение на дозата. Дори юношите новобранци получават метамфетамини и са изпращани на фронта.
Фармаколозите на “Луфтвафе” изпитват рискови смеси върху водачи. И в самия завършек на войната немският флот създава подводница, предопределена за един човек.
Фантастичният проект на нацистите е, че такива лодки ще си проправят път до устието на Темза. Те са в положение да бъдат употребявани, само в случай че моряците са в положение да останат будни няколко поредни дни. Затова доктор Герхард Ожеховски, основният фармаколог на висшето военноморско командване в Балтика, стартира създаването на ново лекарство - кокаинова дъвка.
Източникът от нацисткия флот по-късно признава, че в последните месеци на войната членове на Хитлеровата юноша (Хитлерюгенд) са били натоварвани в такива мини-подводници и изпращани в морето с пакети кокаинова дъвка.
„ Това е безумно и извънредно - споделя Олер. “Дори Морел е шокиран от това. Той в никакъв случай не е чувал сходно нещо”.
Младите морски пехотинци, затворени в железни кутии и отрязани от външния свят, без да спят по седем дни, стартират да страдат от психопатия, докарват си неизлечими болести.
Дъвката се трансформира в най-твърдата дрога, която немските бойци в миналото са приемали. Ефектът ѝ беше изпитван в концентрационния лагер Заксенхаузен: пандизчиите би трябвало да вървят и да дъвчат дъвката, до момента в който не паднат...
Краят на "пациент А " и на неговия доктор
Последните дни на Третия райх, написа създателят, са белязани от "комбинация от делириум и безсилие ". През януари 1945 година, когато руските войски навлизат в решаващата фаза на настъплението, Хитлер е трансфериран в под земята бункер под Райхсканцеларията.
В този миг той мъчно може да заспи или да се концентрира, като постоянно получава инжекции за мъчителен запек и конвулсии. На 17 април 1945 година той уволнява правилния си доктор и се самоубива две седмици по-късно.
А какво се случва с Морел? Той беше хванат. И през 1947 година американците, които не могат да получат потребна информация от него, изпращат лекаря в Мюнхен. Там дрипав и необут е спретнат напряко от улицата от здравна сестра от Червения кръст.
Тя го води до болничното заведение в Тегернзе, където най-влиятелният и богат доктор в Германия, „ властелинът на инжекциите на Третия райх “, умира година по-късно.
Превод: В.Сергеев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ