Сензационна находка - камък, върху който през 889 г. оставил

...
Сензационна находка - камък, върху който през 889 г. оставил
Коментари Харесай

Изумителна находка край село Равна: Откриха „автографа“ на Климент Охридски

Сензационна находка - камък, върху който през 889 година оставил подписа си самият Климент Охридски, откри археологът проф. Казимир Попконстантинов в манастира край провадийското село Равна. Откритието е неповторимо освен за българската, само че и за международната история, написа „ Телеграф “.

„ Автографът “ от Свети Климент Охридски е чудесно непокътнат, освен това с посочена с акуратност дата - 24 април 889 година В тази ера сходни надписи нормално съдържат единствено годината. Находката дава съображение да предположим, че тук са били настанени учениците на Кирил и Методий след изгонването им от Великоморавия, които незабавно се заемат с превеждането на църковните книги, изясни проф. Попконстантинов пред „ Телеграф “.



„ Различните типове надписи или „ графити “, както ги назоваваме през днешния ден, са не по-малко значими свидетелства за една книжовност от текстовете върху пергаменти ли хартия “, посочи той.

Другият факт, който прави манастира „ Света Богородица “ край Равна неповторим, са отритите 330 надписа на 5 графични системи - нещо непознато до този миг нито в Средновековна България, нито в някоя от славянските страни, нито във Византия. Това са руническото писмо, гръцкото писмо, латинското, глаголическо и кирилицата. „ Смело може да кажем, че нашите първи преводачи са били експерти по сравнителна филология “, означи проф. Попконстантинов.

В манастира са открити и над 3200 рисунки, изсечени стените. Сред рисунките има доста изображения на конници, езически жреци, знаци „ кон “ и „ кръст “. Изобразени са християнските светци и сцената на Възнесението. Има също облици на разнообразни животни- елен, козел, вълк и заек. Върху варовикови парчета личат заставки, познати от украсата на най-ранните старобългарски ръкописи. Интересното е, че буквите от надписите имат същата величина и форми, каквито имат и върху пергамента. В обителта са разкрити черква, скрипторий (работното помещение, където са преписвали текстовете) жилищни здания, баня. Манастирът е опожарен през втората половина на ХI век при нашествието на печенегите.

Малко са средновековните български писмени монументи, които са достигнали до наши дни, изясни проф. Аксиния Джурова пред „ Телеграф “. Най-стар от тези, които се съхраняват през днешния ден в България, е Енинският деятел, основан през първата половина на XI век. Той е изписан по старинния правилник, с лек надолнище вдясно, по сходство на литургичните гръцки ръкописи от IX-X век. Ръкописът се намира в Националната библиотека „ Кирил и Методий “. В нея се съхраняват също по този начин Добрейшовото, Бранишкото и Врачанското евангелия, като и две избори евангелия - всички те от XIII век. Архивите на Българска академия на науките пазят Битолския триод от XII век.
Древни ръкописи се запазят и в провинцията. В Рилския манастир да вземем за пример се намира алманах „ Адреанти “ от 1473 година, писан от Владислав Граматик. В неговата подвързия са открити глаголически текстове от XI век. В архивите на пловдивската библиотека „ Иван Вазов “ се съхранява Слепчанския деятел от XII век.

За страдание, най-цените писмени монументи от епохата на средновековна България са притежание на непознати музеи и библиотеки, уточни проф. Аксиния Джурова. Най-стар от тях е Асемановото евангелие от X-XI век. То се намира в библиотеката на Ватикана и е най-цялостният непокътнат глаголически ръкопис от 158 листа, като в Мецеслова се съдържат паметите на Кирил, Методий и Климент Охридски. В папската страна се съхранява и така наречен Ватикански палимпест от същата ера.

Там се намира и най-известният дубликат на Манасиевата хроника. Тя е превод на „ Световната летопис” на ромейския публицист Константин Манасий. Обхваща историята на света до началото на ръководството на византийският император Алексий I Комнин (1081 – 1118). Преводът е изработен в интервала 1335-1345 година отново по заповед на цар Иван Александър и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа, само че всички те се намират в чужбина. Най-известен е този във Ватикана, тъй като е единственият илюстриран с истински миниатюри – 69 на брой с над 100 обособени подиуми, от които 18 са отдадени на събития от българската история.

Един от безспорните шедьоври на средновековната ни литература е Лондонското четвероевангелие, намиращо се в Британския музей. То е датирано от 1365 година Представлява превод от гръцки език, изработен по заповед на цар Иван Александър, за което преписвачът Симеон е оставил обширна записка. Книгата съдържа 268 листа. Украсена с 366 многоцветни миниатюри, тя е един от най-разкошните наши писмени монументи от тази ера. Най-ценното за нашата история в него е груповият портрет на царското семейство на цар Иван Александър, кралица Теодора и синовете им Иван Шишман и Иван Асен.

Виенската национална библиотека пък има главната част от Мариинското четвероевангелие от X век. В Руската библиотека в Санкт Петербург също има средновековни български писмени монументи - Зографското четвероевангелие от X век, част от Синайския евхологий от XI век и част от Рилските глаголически текстове. В Държавната библиотека в Берлин се пази „ Изборникът на Симион” (или „ Светославов изборник “) от 1073 година

Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР