Семейството на Стефан Данаилов се събра в столичния храм Свети

Семейството на Стефан Данаилов се събра в столичния храм „ Свети Седмочисленици “ 9 дни, откакто душата му напусна изтерзаното от диагнози, медикаменти и процедури тяло. На 9 декември, когато Ламбо можеше да навърши 77, семейството и учениците ще пийнат и ще хапнат – по този начин, както обичаше той. Очаква се в кино „ Одеон “ да се завъртят някои от филмите на Мастера. Между тях евентуално ще бъде „ Правила “ – 20-минутната късометражна лента на Ясен Генадиев, снимана през 2017-а. В нея Ламбо безусловно изнася урок по актьорско майсторство, който ще остане за безконечни времена. Неговият воин е пенсионираният домоуправител Михаил Дражев, който съвсем не приказва, само че прекомерно блестящо участва – с тъгата по умрялата си брачна половинка, с тъгата по сина си, който е надалеч от България, с тъгата по внучето, за което даже не знае дали е момче или момиче. „ Вуйчо ми занесе фотография на Мария – цялата история беше доста персонална за него “, споделя племенницата му Росица Обрешкова. Всичко звучи много непосредствено, защото в „ Правила “ на Ламбо партнират двама от обичаните му възпитаници – Дарин Ангелов и Евелин Костова. „ По сюжет трябваше да съм усмихната, а на мен от самото начало ми се плачеше “, признава в този момент Евелин. Както се знае, последната роля на Мастера в огромното кино е в „ Завръщане “ на Ники Илиев. В комедийната драма за четирима другари от Пловдив професорът изрича пророческата имитация, която е сбогуването му със феновете: „ Светът върви и след края на нашите дребни животи. Затова е хубаво да оставим нещо в него. Нещо повече от една фотография “. Самият той през последните няколко месеца остави доста – изумителната си харизма и безконечният си сексапил в представленията на „ Актрисата “ – постановката, с която съумя да обиколи няколко града. В нея той командери Аня Пенчева, Кирил Ефремов, Иван Панев, Ненчо Илчев и Павел Иванов – всеки от тях обичан човек и възпитаник в огромното учебно заведение на живота и актьорлъка, наречено „ Стефан Данаилов “. Ето  какво още показа Росица Обрешкова за своя популярен и непрежалим вуйчо.           

- Госпожо Обрешкова, сънувате ли вуйчо си?

- Да. Идва, стартира да ми приказва, задява ме с типичните за него изречения от сорта: „ Айде, ма, стига с тези нелепости “ и си потегля. Събуждам се, съзнавам, че онлайн го няма и се апелирам отново да заспя и той отново да се върне. Майка ми е родена на 26 ноември. Той си отиде през първите минути на 27 ноември. Може би тя си го прибра, с цел да не мъчи. Те бяха безпределно свързани. Майка ми беше подготвена на всичко за него. Ако някой й беше изискал да си отреже ръката, с цел да я даде на вуйчо ми, щеше да грабне ножа, даже без да се замисли. До последно се майтапиха с болежките си. Тя му се кипреше: „ Виж по какъв начин съм се гримирала, виж какъв брой съм готина “. Той й отвръщаше: „ Стига, ма, гадина такава – нали знаеш, че не виждам “.       

- Ще споделите ли някои от последните думи на Мастера?

- Най-важното, което сподели, беше: „ Искам хората да ме запомнят като артист – на сцената! “. Не желаеше и да чуе за отсрочване на зрелище поради това, че не може да върви или поради някакви болки. „ Глейте си работата, ще играя “, не се колебаеше той. Истината е, че след гибелта на Мария вуйчо ми изпадна в дълбока меланхолия. И таман ролята в „ Актрисата “ го върна към живота и към специалността. Това беше последната му воля – да остане жив в сърцето на публиката. Никой от нас не предполагаше, че ракът е стигнал до белите  му дробове. Но даже и да знаехме, едва ли щяхме да го убедим да остане на легло. Нима  трябваше да се затвори в жилището като в гробницата на Тутанкамон? Нямаше да е почтено към него. Точно тази напреднала възраст никак не му се харесваше. Обичаше да е радостно. Правеше си с смешки с съвсем всяка драма. Но можеше и да плаче.

- Какво най-много  харесвате в нрава му? 

- Никога не е споделил неприятна дума за никого. Никога не го е раздавал нравоучител. Никога не е съдил хората. Не се маскираше на цензор. Когато нещо не му харесваше, го изстрелваше в очите на другия, който пък си признаваше: Мамка му, Мастера има право. Абе, не преправяше хората.     

- Как са внуците на Ламбо през тези толкоз печални дни?

- Много доста са тъжни. За тях беше обичаният дядо. Владо се държи. Жена му Виктория е компактно до него. Тя е извънредно смислено, сладко и богатство момиче. Ламбо доста я харесваше. Обръщаше се към нея със „ снахичката “. Тя не знае български, може да каже единствено „ Благодаря “ и „ Довиждане “. Братовчед ми и Вики от дълго време са дружно, тя постоянно е била наясно кой е Стефан Данаилов, само че все пак се посмути от  хилядите на поклонението.  

- Какво планирате за „ Актрисата “?

- Много ни е тежко да вземем решение. Терзанията са огромни. Как да продължим без него? И дали изобщо да продължим. Но това е последната режисьорска работа на вуйчо ми и не трябва да се затрива. Вероятно за край ще пуснем фрагменти с Ламбо от спектакъла и думите, с които се обръщаше към публиката след аплаузите. От друга страна, като нищо ще тръгнат приказки, че си вършим реклама на негов тил. Не знам, в действителност не знам какво ще стане с „ Актрисата “. Вуйчо обичаше персонално да управлява всичко, да менажира, да управлява.