Бивша служителка в Министерски съвет разтърси България: Народният съд уби баща ми заради цар Борис, племенникът ми стана летец, удушиха го по време на полет
Семейството на предприемач от София, което има вила в с. Делян, община Дупница, подвигна на крайник екипи на Гражданска отбрана да ги спасят от гнездо стършели. Собственикът на два магазина в София Румен Миронов дошъл със брачната половинка си преди дни в парцела им в с. Делян, само че на покрива на първокласната им вила жужал рой стършели. Съпрузите, които са алергични, незабавно потърсили помощ от Гражданска отбрана в Дупница, написа struma.bg.
Съседката им, 88-годишната Йорданка Гаганска описа: “Румен и брачната половинка му идват през лятото във вилата. Сега, като пристигнаха и откриха, че на покрива виси гнездо на стършели, се изплашиха доста, тъй като били алергични, и потърсиха помощ. Пристигна кола за спешна помощ на Спешен център и някакви мъже, които опушиха гнездото и животинките избягаха. Румен и жена му обаче си потеглиха и отидоха на море”, описа баба Йорданка. Тя е живяла и работила в София, от 10 година се е върнала на село, а историята й се оказа доста забавна.
“Наближавам 90 години, само че към момента сама се грижа за себе си. Внукът доста ме обича и ми оказва помощ във всичко. Засадила съм няколко реда чушки и домати и сама се грижа за тях. Живях по времето на комунизма, в този момент пребивавам и в демокрацията. Баща ми е бил жандарм по времето на цар Борис. След 9 септември 1944 година е погубен от Народния съд. Ние, децата му и внуците му, бяхме низвергнати. Наричаха ни врагове на народа. Татко е бил квартален на три села в община Дупница. Вършел си е работата, само че го са го нарочили за зложелател на народа и са го умъртвили. Племенникът ми, който е роден през 1951 година, приключи учебно заведение за летци, само че не му дадоха да работи като авиатор на изтребител, тъй като дядо му бил фашист. Някой беше написал донос против него, че е внук на зложелател на народа. Принуди се да работи като миньор, след това съумя и го назначиха като авиатор на селскостопански аероплан. Аз работех в стола на Министерски съвет, миех чинии. Със сестра ми ходихме при Добри Джуров, Тодор Живков и при кого ли не от държавниците да ги молим, само че не позволиха на племенника ми да лети на боен аероплан.
Той с цел да се потвърди, че може, отиде с отряда за селскостопанска отбрана в Судан да пръскат масиви с насаждения. Правилото било до всеки българин да лети по един суданец. С племенника са изпратили двама суданци. Излетял и не се върнал, умъртвили са го. След като беше докаран в България, лекарска експертиза потвърди, че е бил удушен по време на полет, само че всичко се потули. Брат ми беше висшист, само че също не можа да се подреди на добра работа. Добре че се ожени за богата жена от Врачанско, та претърпя някак си. Аз 20 година работих в стола на Министерски съвет. Една от шефките беше схванала, че съм дете на зложелател на народа, само че не ме наклевети да ме уволнят, тъй като работехмного. На ден измивах по 800 чинии. В стола се хранеха министри, децата ми и роднините им. Продуктите бяха от най-високо качество. Дневно се готвеха по 8 типа ястия. За готвенето се използваше по един кашон масло. И личният състав ядяхме до насита. Банани и други типове плодове имаше в обилие. Тогава по магазините нямаше карначета, само че в стола на Министерски съвет имаше.
От там се пенсионирах и взех 420 лева пенсия. Тя ми стига и ми остава дори. В селото имаме магазини и можеш да си купиш каквото си поискаш, само че годините си оказват въздействие и към този момент не ми се яде доста. Засищам се с малко, а и храната не е като едно време, безвкусна ми е. Пари имам, само че това, което съм претърпяла, не ме оставя на мира. Имам двама синове и внуци. Те ме крепят”, описа част от трагичния си живот Йорданка Гаганова. Съседката й, 80-г Стоилка Попова, получава миньорска пенсия от 450 лева на месец. Тя се оплака, че в селото нямат доктор и се постанова да пътува до Дупница. Пенсията й стига. Със брачна половинка й, също някогашен миньор, живеят сами и се оправят.
Съседката им, 88-годишната Йорданка Гаганска описа: “Румен и брачната половинка му идват през лятото във вилата. Сега, като пристигнаха и откриха, че на покрива виси гнездо на стършели, се изплашиха доста, тъй като били алергични, и потърсиха помощ. Пристигна кола за спешна помощ на Спешен център и някакви мъже, които опушиха гнездото и животинките избягаха. Румен и жена му обаче си потеглиха и отидоха на море”, описа баба Йорданка. Тя е живяла и работила в София, от 10 година се е върнала на село, а историята й се оказа доста забавна.
“Наближавам 90 години, само че към момента сама се грижа за себе си. Внукът доста ме обича и ми оказва помощ във всичко. Засадила съм няколко реда чушки и домати и сама се грижа за тях. Живях по времето на комунизма, в този момент пребивавам и в демокрацията. Баща ми е бил жандарм по времето на цар Борис. След 9 септември 1944 година е погубен от Народния съд. Ние, децата му и внуците му, бяхме низвергнати. Наричаха ни врагове на народа. Татко е бил квартален на три села в община Дупница. Вършел си е работата, само че го са го нарочили за зложелател на народа и са го умъртвили. Племенникът ми, който е роден през 1951 година, приключи учебно заведение за летци, само че не му дадоха да работи като авиатор на изтребител, тъй като дядо му бил фашист. Някой беше написал донос против него, че е внук на зложелател на народа. Принуди се да работи като миньор, след това съумя и го назначиха като авиатор на селскостопански аероплан. Аз работех в стола на Министерски съвет, миех чинии. Със сестра ми ходихме при Добри Джуров, Тодор Живков и при кого ли не от държавниците да ги молим, само че не позволиха на племенника ми да лети на боен аероплан.
Той с цел да се потвърди, че може, отиде с отряда за селскостопанска отбрана в Судан да пръскат масиви с насаждения. Правилото било до всеки българин да лети по един суданец. С племенника са изпратили двама суданци. Излетял и не се върнал, умъртвили са го. След като беше докаран в България, лекарска експертиза потвърди, че е бил удушен по време на полет, само че всичко се потули. Брат ми беше висшист, само че също не можа да се подреди на добра работа. Добре че се ожени за богата жена от Врачанско, та претърпя някак си. Аз 20 година работих в стола на Министерски съвет. Една от шефките беше схванала, че съм дете на зложелател на народа, само че не ме наклевети да ме уволнят, тъй като работехмного. На ден измивах по 800 чинии. В стола се хранеха министри, децата ми и роднините им. Продуктите бяха от най-високо качество. Дневно се готвеха по 8 типа ястия. За готвенето се използваше по един кашон масло. И личният състав ядяхме до насита. Банани и други типове плодове имаше в обилие. Тогава по магазините нямаше карначета, само че в стола на Министерски съвет имаше.
От там се пенсионирах и взех 420 лева пенсия. Тя ми стига и ми остава дори. В селото имаме магазини и можеш да си купиш каквото си поискаш, само че годините си оказват въздействие и към този момент не ми се яде доста. Засищам се с малко, а и храната не е като едно време, безвкусна ми е. Пари имам, само че това, което съм претърпяла, не ме оставя на мира. Имам двама синове и внуци. Те ме крепят”, описа част от трагичния си живот Йорданка Гаганова. Съседката й, 80-г Стоилка Попова, получава миньорска пенсия от 450 лева на месец. Тя се оплака, че в селото нямат доктор и се постанова да пътува до Дупница. Пенсията й стига. Със брачна половинка й, също някогашен миньор, живеят сами и се оправят.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ