Майка от Враца не купуваше хляб, за да спести за телефонни ваучери за децата, но сега... ВИДЕО
Семейство не си купува самун, с цел да спести за телефонни ваучери, които да обезпечат онлайн образованието на две деца. Истина е и се случва през днешния ден. В област Враца достъп до онлайн образование имат 91% от учащите се, сочат формалните данни.
От над 16 500 възпитаници, малко над хиляда нямат опция за учене онлайн. Какво коства обаче този вид образование на родителите в пословично бедния Северозапад и значи ли бедността липса на предпочитание за учене? Историята, споделя Нова телевизия.
Венцислава има три деца. Малкото доста мечтаело да тръгне на детска градина, само че по този начин и не се случило поради ковид. Двете по-големи момчета в фамилията пък са положителни възпитаници, само че образованието им онлайн е доста мъчно по независещи от тях и родителите им аргументи.
„ И двамата учат на телефон, който не е в доста положително положение. Счупен е. Обаче го използваме краткотрайно, тъй като той не е и наш, почтено казано. Той е на моя другарка. Тя ми го е отстъпила, с цел да могат те двамата да учат. Днес се постанова Ники да учи на телефона. Утре се постанова Преслав да учи на телефона”, споделя майка им Венцислава.
Страда повече по-малкият наследник, тъй като по-големият постоянно има повече задания. Сутрин би трябвало да е в часовете, а следобяд – на занималня.
„ Цял ден се постанова той да е пред телефона или таблета. В случая пред нашия телефон, който имаме. А пък Преслав, госпожата ми се обажда и ми споделя:
„ Вени, това и това Преслав би трябвало да напише или да научи, и на идващия ден предоставяме домашното. Редуват се, с цел да може да не губят материала. А пък когато нямам опция да взема ваучер, госпожите, класните и другите учители по другите предмети ни се обаждат и ни дават информация защо би трябвало да се учи”, споделя още Венцислава.
Ваучерите свършват нормално за 1 ден, а най-евтиният от тях коства 10 лв.. Момчетата схващат това и също търсят разновидности.
„ Звънкам на госпожата и тя ми споделя домашното, каквото би трябвало да пиша”, сподели 11-годишният Ники.
„ Много е тежко! Аз се старая те да имат облекло - най-важното. Да, има хора, които живеят в разкош. Ние не живеем в разкош, само че значимото е, че имат ток, имат вода, имат най-важното – храната”, добави Венцислава.
Всичкото, което тя получава месечно, са 440 лв. детски надбавки за трите си деца. С тях би трябвало да заплати храната, облеклото,сметките. Таткото не съумял да си откри работа и по тази причина си направил малко стадо от 10 овце. Отглеждат още животни и птици, с цел да се прехранват. Хляб не са купували от дълго време. По-евтино им е да го омесят у дома и да го опекат в печката на дърва. Така икономисват за повече ваучери за непознатия телефон, с цел да могат да учат децата. Истинският интернет за тях е единствено далечна фантазия.
„ На този стадий аз не мога да си го разреша. Първото е, тъй като той постоянно върви на София. Той е с епилепсия и се постанова да пие 2 типа медикаменти. Аз там би трябвало да си заплащам. Нямам опция.
И се постанова да въвеждам постоянно ваучери поради тях, с цел да могат да учат. Искам децата ми да учат! Не желая да са необразовани. Искам на следващия ден като излязат от този дом, да бъдат образовани, да имат образование и хората да кажат „ Ето, на Вени децата са свършили училище”, както аз съм свършила”, споделя майката.
Тя желае да спести на момчетата си компликациите, които бедността поставяла и пред нея, до момента в който учела във Враца. Минавала пешком близо 10 километра, с цел да върви от квартирата до учебно заведение, тъй като парите не стигали и за тролей.
„ Аз съм приключила 12-ти клас с тъга. Налагало се е от болничното заведение „ Райна княгиня” да вървя пешком до ученическия комплекс доста пъти. Не един път или 2 пъти. И то в сняг, доста пъти в сняг, доста пъти в дъжд се е налагало. Аз не желая моите деца да са така”, сподели Венцислава.
Обещала си е да им оказва помощ да учат, даже когато това наподобява невероятно, тъй като счита, че заслужават. Всеки от тях има своето желание към предметите. Ники е по-артистичният. Играе в локалния самоинициативен състав и дори има грамота. Иска да се занимава с литература. Преслав пък харесва повече точните науки и мечтае да стане математик.
Дни след репортажа на малкия екран, десетки хора изпратиха каквото могат на фамилията.
„ Почувствахме се неповторимо, щастливи. Това, което си помислихме, е, че има положителни хора. Бяхме останали с възприятие, че такива хора не съществуват. Сега знаем, че има положителни хора и им благодарим”, сподели майката Венцислава.
Венцислава получава позвънявания безусловно от цялата страна. На място идват и хора, които персонално са занесли храна и дарове на децата.
Семейството е получило няколко устройства. Тъй като на децата са нужни единствено по един, фамилията е решило да продължи положителното дело.
„ Искам да ги подарим на всички тези деца, които нямат тази опция да учат, както нямаха нашите. Знаем какво е да не можеш да учиш, а да имаш предпочитание. Знам какво е да нямаш, а да искаш да го имаш. Знам, че има и други деца в състояние, като нашето. Знам, че има и по-зле от нас. Трябва да се учат безусловно всички деца”, сподели още Венцислава.
От над 16 500 възпитаници, малко над хиляда нямат опция за учене онлайн. Какво коства обаче този вид образование на родителите в пословично бедния Северозапад и значи ли бедността липса на предпочитание за учене? Историята, споделя Нова телевизия.
Венцислава има три деца. Малкото доста мечтаело да тръгне на детска градина, само че по този начин и не се случило поради ковид. Двете по-големи момчета в фамилията пък са положителни възпитаници, само че образованието им онлайн е доста мъчно по независещи от тях и родителите им аргументи.
„ И двамата учат на телефон, който не е в доста положително положение. Счупен е. Обаче го използваме краткотрайно, тъй като той не е и наш, почтено казано. Той е на моя другарка. Тя ми го е отстъпила, с цел да могат те двамата да учат. Днес се постанова Ники да учи на телефона. Утре се постанова Преслав да учи на телефона”, споделя майка им Венцислава.
Страда повече по-малкият наследник, тъй като по-големият постоянно има повече задания. Сутрин би трябвало да е в часовете, а следобяд – на занималня.
„ Цял ден се постанова той да е пред телефона или таблета. В случая пред нашия телефон, който имаме. А пък Преслав, госпожата ми се обажда и ми споделя:
„ Вени, това и това Преслав би трябвало да напише или да научи, и на идващия ден предоставяме домашното. Редуват се, с цел да може да не губят материала. А пък когато нямам опция да взема ваучер, госпожите, класните и другите учители по другите предмети ни се обаждат и ни дават информация защо би трябвало да се учи”, споделя още Венцислава.
Ваучерите свършват нормално за 1 ден, а най-евтиният от тях коства 10 лв.. Момчетата схващат това и също търсят разновидности.
„ Звънкам на госпожата и тя ми споделя домашното, каквото би трябвало да пиша”, сподели 11-годишният Ники.
„ Много е тежко! Аз се старая те да имат облекло - най-важното. Да, има хора, които живеят в разкош. Ние не живеем в разкош, само че значимото е, че имат ток, имат вода, имат най-важното – храната”, добави Венцислава.
Всичкото, което тя получава месечно, са 440 лв. детски надбавки за трите си деца. С тях би трябвало да заплати храната, облеклото,сметките. Таткото не съумял да си откри работа и по тази причина си направил малко стадо от 10 овце. Отглеждат още животни и птици, с цел да се прехранват. Хляб не са купували от дълго време. По-евтино им е да го омесят у дома и да го опекат в печката на дърва. Така икономисват за повече ваучери за непознатия телефон, с цел да могат да учат децата. Истинският интернет за тях е единствено далечна фантазия.
„ На този стадий аз не мога да си го разреша. Първото е, тъй като той постоянно върви на София. Той е с епилепсия и се постанова да пие 2 типа медикаменти. Аз там би трябвало да си заплащам. Нямам опция.
И се постанова да въвеждам постоянно ваучери поради тях, с цел да могат да учат. Искам децата ми да учат! Не желая да са необразовани. Искам на следващия ден като излязат от този дом, да бъдат образовани, да имат образование и хората да кажат „ Ето, на Вени децата са свършили училище”, както аз съм свършила”, споделя майката.
Тя желае да спести на момчетата си компликациите, които бедността поставяла и пред нея, до момента в който учела във Враца. Минавала пешком близо 10 километра, с цел да върви от квартирата до учебно заведение, тъй като парите не стигали и за тролей.
„ Аз съм приключила 12-ти клас с тъга. Налагало се е от болничното заведение „ Райна княгиня” да вървя пешком до ученическия комплекс доста пъти. Не един път или 2 пъти. И то в сняг, доста пъти в сняг, доста пъти в дъжд се е налагало. Аз не желая моите деца да са така”, сподели Венцислава.
Обещала си е да им оказва помощ да учат, даже когато това наподобява невероятно, тъй като счита, че заслужават. Всеки от тях има своето желание към предметите. Ники е по-артистичният. Играе в локалния самоинициативен състав и дори има грамота. Иска да се занимава с литература. Преслав пък харесва повече точните науки и мечтае да стане математик.
Дни след репортажа на малкия екран, десетки хора изпратиха каквото могат на фамилията.
„ Почувствахме се неповторимо, щастливи. Това, което си помислихме, е, че има положителни хора. Бяхме останали с възприятие, че такива хора не съществуват. Сега знаем, че има положителни хора и им благодарим”, сподели майката Венцислава.
Венцислава получава позвънявания безусловно от цялата страна. На място идват и хора, които персонално са занесли храна и дарове на децата.
Семейството е получило няколко устройства. Тъй като на децата са нужни единствено по един, фамилията е решило да продължи положителното дело.
„ Искам да ги подарим на всички тези деца, които нямат тази опция да учат, както нямаха нашите. Знаем какво е да не можеш да учиш, а да имаш предпочитание. Знам какво е да нямаш, а да искаш да го имаш. Знам, че има и други деца в състояние, като нашето. Знам, че има и по-зле от нас. Трябва да се учат безусловно всички деца”, сподели още Венцислава.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ