Покъртително: Как бедни деца учат онлайн
Семейство не си купува самун, с цел да спести за телефонни ваучери, които да обезпечат онлайн образованието на две деца. Истина е и се случва през днешния ден. В област Враца достъп до онлайн образование имат 91% от учащите се, сочат формалните данни. От над 16 500 възпитаници, малко над хиляда, нямат опция за учене онлайн. Какво коства обаче този вид образование на родителите в пословично бедния Северозапад и значи ли бедността липса на предпочитание за учене? Отговорите - в историята, която споделя Румяна Попова по Нова тв.
Венцислава има три деца. Малкото доста мечтаело да тръгне на детска градина, само че това по този начин и не се случило поради ковид. Двете по-големи момчета в фамилията са положителни възпитаници, само че образованието им онлайн е доста мъчно по независещи от тях и родителите им аргументи.
„ И двамата учат на телефон, който не е в доста положително положение. Счупен е. Обаче го използваме краткотрайно, тъй като той не е и наш, а на моя другарка. Тя ми го е отстъпила, с цел да могат двамата да учат. Днес се постанова Ники да учи на телефона. Утре се постанова Преслав да учи на телефона ”, споделя майка им Венцислава.
Страда повече по-малкият наследник, тъй като по-големият постоянно има повече задания. Сутрин би трябвало да е в часовете, а следобяд – на занималня.
„ Цял ден се постанова той да е пред телефона или таблета. В случая пред нашия телефон, който имаме. А пък Преслав, госпожата ми се обажда и ми споделя: „ Вени, това и това Преслав би трябвало да напише или да научи, и на идващия ден предоставяме домашното. Редуват се, с цел да може да не губят материала. А пък когато нямам опция да взема ваучер, госпожите, класните и другите учители по другите предмети ни се обаждат и ни дават информация защо би трябвало да се учи ”, споделя още Венцислава.
Ваучерите свършват нормално за 1 ден, а най-евтиният от тях коства 10 лв.. Момчетата схващат това и също търсят разновидности.
„ Звънкам на госпожата и тя ми споделя домашното, каквото би трябвало да пиша ”, сподели 11-годишният Ники.
„ Много е тежко! Аз се старая те да имат храна и облекло - най-важното. Да, има хора, които живеят в разкош. Ние не живеем в разкош, само че значимото е, че имат ток, имат вода, имат най-важното – храната ”, добави Венцислава.
Всичко, което тя получава месечно, са 440 лв. детски надбавки за трите си деца. С тях би трябвало да заплати храната, облеклото,сметките. Таткото не съумял да си откри работа и по тази причина си направил малко стадо от 10 овце. Отглеждат още животни и птици, с цел да се прехранват. Хляб не са купували от дълго време. По-евтино им е да го омесят у дома и да го опекат в печката на дърва. Така икономисват за повече ваучери за непознатия телефон, с цел да могат да учат децата. Истинският интернет за тях е единствено далечна фантазия.
„ На този стадий аз не мога да си го разреша. Първото е, тъй като той постоянно върви на София. Той е с епилепсия и се постанова да пие 2 типа медикаменти. Аз там би трябвало да си заплащам. Нямам опция. И се постанова да въвеждам постоянно ваучери поради тях, с цел да могат да учат. Искам децата ми да учат! Не желая да са необразовани. Искам на следващия ден като излязат от този дом, да бъдат образовани, да имат образование и хората да кажат „ Ето, на Вени децата са свършили учебно заведение ”, както аз съм свършила ”, споделя майката.
Тя желае да спести на момчетата си компликациите, които бедността поставяла и пред нея, до момента в който учела във Враца. Минавала пешком близо 10 километра, с цел да върви от квартирата до учебно заведение, тъй като парите не стигали и за тролей.
„ Аз съм приключила 12-ти клас с тъга. Налагало се е от болничното заведение „ Райна княгиня ” да вървя пешком до ученическия комплекс доста пъти. Не един път или 2 пъти. Много пъти в сняг, доста пъти в дъжд се е налагало. Аз не желая моите деца да са по този начин ”, сподели Венцислава.
Обещала си е да им оказва помощ да учат, даже когато това наподобява невероятно, тъй като счита, че заслужават. Всеки от тях има своето желание към предметите. Ники е по-артистичният. Играе в локалния самоинициативен състав и дори има грамота. Иска да се занимава с литература. Преслав пък харесва повече точните науки и мечтае да стане математик.
„ Аз желая децата ми да учат! Искам децата ми да имат телефон или таблет и интернет най-важно, с цел да могат да учат. Аз не желая децата ми да станат необразовани. Не желая да ги сочат с пръст и да споделят „ Ето, виж - това дете е необразовано. То не знае името да си напише ”, споделя Венцислава.
Затова макар рецесията, която сътвори коронавирусът, фамилията няма да се съобщи пред него и пред толкоз типичната за Северозапада беднотия. Цифрите като статистика другояче са ясни - 13% от децата в начална степен, 11% в прогимназиална и единствено 4% в гимназиална във Врачанско нямат опция за образование онлайн и за тях се обезпечават други способи.
Децата на Венцислава ще получат два таблета, с помощта на две зрителки на NOVA – Фелиз Василева и госпожа Милецова. Преди няколко месеца те се свързаха с екипа на малкия екран с молба да предоставим устройствата на нуждаещи се деца.
Но кой ще им помогне за интернет?
Венцислава има три деца. Малкото доста мечтаело да тръгне на детска градина, само че това по този начин и не се случило поради ковид. Двете по-големи момчета в фамилията са положителни възпитаници, само че образованието им онлайн е доста мъчно по независещи от тях и родителите им аргументи.
„ И двамата учат на телефон, който не е в доста положително положение. Счупен е. Обаче го използваме краткотрайно, тъй като той не е и наш, а на моя другарка. Тя ми го е отстъпила, с цел да могат двамата да учат. Днес се постанова Ники да учи на телефона. Утре се постанова Преслав да учи на телефона ”, споделя майка им Венцислава.
Страда повече по-малкият наследник, тъй като по-големият постоянно има повече задания. Сутрин би трябвало да е в часовете, а следобяд – на занималня.
„ Цял ден се постанова той да е пред телефона или таблета. В случая пред нашия телефон, който имаме. А пък Преслав, госпожата ми се обажда и ми споделя: „ Вени, това и това Преслав би трябвало да напише или да научи, и на идващия ден предоставяме домашното. Редуват се, с цел да може да не губят материала. А пък когато нямам опция да взема ваучер, госпожите, класните и другите учители по другите предмети ни се обаждат и ни дават информация защо би трябвало да се учи ”, споделя още Венцислава.
Ваучерите свършват нормално за 1 ден, а най-евтиният от тях коства 10 лв.. Момчетата схващат това и също търсят разновидности.
„ Звънкам на госпожата и тя ми споделя домашното, каквото би трябвало да пиша ”, сподели 11-годишният Ники.
„ Много е тежко! Аз се старая те да имат храна и облекло - най-важното. Да, има хора, които живеят в разкош. Ние не живеем в разкош, само че значимото е, че имат ток, имат вода, имат най-важното – храната ”, добави Венцислава.
Всичко, което тя получава месечно, са 440 лв. детски надбавки за трите си деца. С тях би трябвало да заплати храната, облеклото,сметките. Таткото не съумял да си откри работа и по тази причина си направил малко стадо от 10 овце. Отглеждат още животни и птици, с цел да се прехранват. Хляб не са купували от дълго време. По-евтино им е да го омесят у дома и да го опекат в печката на дърва. Така икономисват за повече ваучери за непознатия телефон, с цел да могат да учат децата. Истинският интернет за тях е единствено далечна фантазия.
„ На този стадий аз не мога да си го разреша. Първото е, тъй като той постоянно върви на София. Той е с епилепсия и се постанова да пие 2 типа медикаменти. Аз там би трябвало да си заплащам. Нямам опция. И се постанова да въвеждам постоянно ваучери поради тях, с цел да могат да учат. Искам децата ми да учат! Не желая да са необразовани. Искам на следващия ден като излязат от този дом, да бъдат образовани, да имат образование и хората да кажат „ Ето, на Вени децата са свършили учебно заведение ”, както аз съм свършила ”, споделя майката.
Тя желае да спести на момчетата си компликациите, които бедността поставяла и пред нея, до момента в който учела във Враца. Минавала пешком близо 10 километра, с цел да върви от квартирата до учебно заведение, тъй като парите не стигали и за тролей.
„ Аз съм приключила 12-ти клас с тъга. Налагало се е от болничното заведение „ Райна княгиня ” да вървя пешком до ученическия комплекс доста пъти. Не един път или 2 пъти. Много пъти в сняг, доста пъти в дъжд се е налагало. Аз не желая моите деца да са по този начин ”, сподели Венцислава.
Обещала си е да им оказва помощ да учат, даже когато това наподобява невероятно, тъй като счита, че заслужават. Всеки от тях има своето желание към предметите. Ники е по-артистичният. Играе в локалния самоинициативен състав и дори има грамота. Иска да се занимава с литература. Преслав пък харесва повече точните науки и мечтае да стане математик.
„ Аз желая децата ми да учат! Искам децата ми да имат телефон или таблет и интернет най-важно, с цел да могат да учат. Аз не желая децата ми да станат необразовани. Не желая да ги сочат с пръст и да споделят „ Ето, виж - това дете е необразовано. То не знае името да си напише ”, споделя Венцислава.
Затова макар рецесията, която сътвори коронавирусът, фамилията няма да се съобщи пред него и пред толкоз типичната за Северозапада беднотия. Цифрите като статистика другояче са ясни - 13% от децата в начална степен, 11% в прогимназиална и единствено 4% в гимназиална във Врачанско нямат опция за образование онлайн и за тях се обезпечават други способи.
Децата на Венцислава ще получат два таблета, с помощта на две зрителки на NOVA – Фелиз Василева и госпожа Милецова. Преди няколко месеца те се свързаха с екипа на малкия екран с молба да предоставим устройствата на нуждаещи се деца.
Но кой ще им помогне за интернет?
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ