Семейните събирания в драматургията са един от най-подходящите поводи за

Семейните събирания в драматургията са един от най-подходящите мотиви за разнищване на дълго защитавани секрети. Но в малко случаи това, че най-близкият ти човек може би е изрод, се сервира без на ниска цена възторг, по тази причина още по-смразяващо, както в новия театър на Явор Гърдев „ Празникът “ в Малък градски спектакъл „ Зад канала “.

В основата на постановката е филмът Festen на датчанина Томас Винтерберг (основател на придвижването „ Догма 95 “ в киното), по който при започване на новото хилядолетие британецът Дейвид Елдридж прави театрална акомодация.

Майстор на съспенса, който се ражда в крайни прочувствени положения и обстановки, Явор Гърдев изследва тежък честен проблем, в който са намесени педофилия, инцест, депресии отчуждение сред поколенията на родители и деца, капсулиране в личния разточителен свят...

Заможният ресторантьор Хелге (Иван Бърнев), основател на бизнес-империя, чества 50-годишен празник със фамилията си. По-големият наследник Кристиан (Бойко Кръстанов), чиято сестра близначка наскоро е поставила завършек на живота си, в един миг подвига тост, в който овладяно, като че ли апропо, изважда на показ страшни детайлности от предишното на рожденика.

Но реакциите в това малко, северно общество са странни или даже липсват, като че ли ужасяващите разкрития стигат до тях като през стъкло и никой освен че не е покъртен само че и не трансформира настроението си... Случило ли се е всичко това, или е фикция на душевен неустойчив юноша? Дали детските мемоари не са трансформирали действителността?

Натрупват се условия, които обрисуват картината на истината парче по парче. Кристиан и приятелят му Ким (Владимир Зомбори) ще създадат по този начин, че никой да не може да си тръгне преди да я е чул цялата. Но ще допре ли тя присъстващите, част от които от години са били наясно с нея, само че са си затваряли очите? Ще има ли отговарящ честен съд над отговорния? Потрес у някого от рисковите самопризнания?

За една нощ героят на Иван Бърнев като че ли „ проглежда “, схваща какъв брой неприятен татко е бил за децата си, само че по собствен метод продължава да ги обича, изповядва се той пред компанията. А останалите? С изключение на моментния изблик на невротичния по-малък брат Микаел (Мак Маринов), те ще продължат ведро живота си с изискана закуска, обръщайки тил на патриарха на семейството

Не ги разбираме ние скандинавците... Нима това е задоволително? Има ли отминалост за похищенията? Нека живее, ще каже някой от гостите – ето го неговото наказване. Финалът е отворен: дали пушката, импортирана в къщата, ще гръмне, остава да разсъждаваме след края на представлението. Явор Гърдев не е този вид режисьор, който ще гъделичка сантименталността на фена – той слага сложните екзистенциални въпроси без заобикалки и провокира нуждата му да се тревожи...

Бойко Кръстанов е превъзходен като наранения Кристиан, който зад привидната въздържаност кипи във вътрешна гняв и тя ще избухне против фасадното доволство на майка му. Отличен е тандемът на съпрузите Хелге и Елзе – Иван Бърнев и Анастасия Лютова, впечатляващо сработен е целият актьорски отбор – сприхавият Микаел на Мак Маринов, бременната му половинка Мете на Весела Бабинова, персонажите на Иван Петрушинов, Каталин Старейшинска, Луиза Григорова-Макариев, Пенко Господинов и останалите...

Сценографията на Свила Величкова и Елица Рангелова – черно-бяла, хладна, метализирана, разрешава да следим по едно и също време какво става в салона и в спалните на гостите, а музиката на композитора Калин Николов от време на време крещи по-силно от думите...

Снимка: Стефан Н. Щерев