Климатичната криза в света налага радикална реформа в земеделието
Селското стопанство предизвиква една четвърт от излъчванията парникови газове в света. В навечерието на 50-ата сесия на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC), на който би трябвало да бъде утвърден Специалният отчет за изменението на климата и земята, от Световния фонд за природата WWF сигнализират, че без радикална промяна в метода, по който използваме земята, няма по какъв начин да предотвратим настъпващата климатична рецесия. Подсекторите в земеделието способстват за към една четвърт от световните излъчвания на парникови газове. Основният им генезис е от потреблението на торове и гориво за обработка на почвите, опакови за пакетиране и изстудяване на готовата продукция, както и от отпадъчни и разлагащи се артикули от отглеждането на животни. Освен това при оран се отделя голямо количество въглероден диоксид (СО2), складиран в земята – нещо, което все още не е включено в оценката за отделяните от бранша нездравословни излъчвания.
На 8 август Междуправителственият панел ще разгласява своя отчет за връзката сред земята и климатичните промени, който е следващият профилиран труд на световната научна общественост, доказващ голямото влияние на човешките действия върху планетата. Документът ще даде рекомендации за промени в земеделските практики, които да спомогнат за ограничение на излъчванията парникови газове.
„ Добрият избор по какъв начин да използваме почвите е от основно значение за справяне с климатичната рецесия. Трябва да забележим бърза и внезапна смяна в земеделския бранш, както и съществени съкращения на излъчванията, отделяни при изгаряне на изкопаеми горива. Само по този начин ще успеем да реализираме задачата на Парижкото съглашение и да задържим покачването на световните температури на ниво до 1.5 °C “, разяснява доктор Стивън Корнелиус, основен консултант на WWF по въпросите за изменението на климата.
Над една четвърт от заложените дейности за климата до 2030-а са свързани със земята – от битка с понижаване на излъчванията, провокирани от обезлесяването и деградацията на горите, до възстановяване на селскостопанските практики. Потенциалът им обаче е доста по-голям. Безорното земеделие, да вземем за пример, може да докара до спад на излъчванията в бранша с над 50 %. В тази връзка WWF приканва страните да одобряват интегриран метод за справяне с въглеродните излъчвания в земеделието и поддържа всички практики, които водят до увеличение на почвеното благородие и запазване на биоразнообразието.
България също би трябвало да поеме своята отговорност в световната битка с климатичните промени. На първо място би трябвало да се откаже м от проектите си за увелич аване потреблението на дърва за огрев за локално отопление с 44 % до 2030-а без критерии за резистентност. Това би изправило пред сериозен риск нашите гори във времена, когато ще имаме голяма потребност от устойчиви на климатичн ата рецесия горски екосистеми. Освен това би трябвало последователно да се откажем от въглищата и да увеличим каузи си на ВЕИ-тата в производството на електрическа енергия.
„ Окрупняването на земеделския бранш у нас, производството на монокултури и потреблението на повече горива и торове през последните 10 години докара до 25-процентно нарастване на излъчванията от този бранш “, разяснява Георги Стефанов, началник процедура „ Климат и Енергия “ във WWF България. „ Най-лошото обаче е, че равнищата на хумус в българските почви още веднъж спадат, а от там и почвеното благородие, което земеделските производители компенсират с повече торове и обработка. Така се получава циничен кръг, който унищожава биоразнообразието, предизвиква опустиняване на почвите и води до обезлюдяване на селските райони. “
Моментните равнища на употреба на земята са доста високи. Обичайният бизнес модел към този момент не е вид и в случай че не го променим, натискът върху екосистемите единствено ще се усилва, предизвестяват специалистите на WWF. Стъпка в посока стабилно ръководство на земята би била от решаващо значение за климата. Освен това тя би съдействала и за постигането на други публични и природозащитни цели като ограничение на изгубването на биоразнообразие и подсигуряване на продоволствена сигурност.
На 8 август Междуправителственият панел ще разгласява своя отчет за връзката сред земята и климатичните промени, който е следващият профилиран труд на световната научна общественост, доказващ голямото влияние на човешките действия върху планетата. Документът ще даде рекомендации за промени в земеделските практики, които да спомогнат за ограничение на излъчванията парникови газове.
„ Добрият избор по какъв начин да използваме почвите е от основно значение за справяне с климатичната рецесия. Трябва да забележим бърза и внезапна смяна в земеделския бранш, както и съществени съкращения на излъчванията, отделяни при изгаряне на изкопаеми горива. Само по този начин ще успеем да реализираме задачата на Парижкото съглашение и да задържим покачването на световните температури на ниво до 1.5 °C “, разяснява доктор Стивън Корнелиус, основен консултант на WWF по въпросите за изменението на климата.
Над една четвърт от заложените дейности за климата до 2030-а са свързани със земята – от битка с понижаване на излъчванията, провокирани от обезлесяването и деградацията на горите, до възстановяване на селскостопанските практики. Потенциалът им обаче е доста по-голям. Безорното земеделие, да вземем за пример, може да докара до спад на излъчванията в бранша с над 50 %. В тази връзка WWF приканва страните да одобряват интегриран метод за справяне с въглеродните излъчвания в земеделието и поддържа всички практики, които водят до увеличение на почвеното благородие и запазване на биоразнообразието.
България също би трябвало да поеме своята отговорност в световната битка с климатичните промени. На първо място би трябвало да се откаже м от проектите си за увелич аване потреблението на дърва за огрев за локално отопление с 44 % до 2030-а без критерии за резистентност. Това би изправило пред сериозен риск нашите гори във времена, когато ще имаме голяма потребност от устойчиви на климатичн ата рецесия горски екосистеми. Освен това би трябвало последователно да се откажем от въглищата и да увеличим каузи си на ВЕИ-тата в производството на електрическа енергия.
„ Окрупняването на земеделския бранш у нас, производството на монокултури и потреблението на повече горива и торове през последните 10 години докара до 25-процентно нарастване на излъчванията от този бранш “, разяснява Георги Стефанов, началник процедура „ Климат и Енергия “ във WWF България. „ Най-лошото обаче е, че равнищата на хумус в българските почви още веднъж спадат, а от там и почвеното благородие, което земеделските производители компенсират с повече торове и обработка. Така се получава циничен кръг, който унищожава биоразнообразието, предизвиква опустиняване на почвите и води до обезлюдяване на селските райони. “
Моментните равнища на употреба на земята са доста високи. Обичайният бизнес модел към този момент не е вид и в случай че не го променим, натискът върху екосистемите единствено ще се усилва, предизвестяват специалистите на WWF. Стъпка в посока стабилно ръководство на земята би била от решаващо значение за климата. Освен това тя би съдействала и за постигането на други публични и природозащитни цели като ограничение на изгубването на биоразнообразие и подсигуряване на продоволствена сигурност.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ