Родена е Селма Лагерльоф
Селма Отилиа Лувиса Лагерльоф е шведска писателка, която през 1909 става първата жена, спечелила Нобеловата премия за литература.
Творбите на Селма Лагерльоф са сантиментални и написани с богато въображение. Те показват селския живот и природа на Северна Швеция и се коренят надълбоко в скандинавските митове и история. Селма Лагерльоф е световноизвестна най-много с книгата си „ Чудното пътешестване на Нилс Холгерсон през Швеция “.
От 1991 година банкнотата от 20 шведски крони е с лика на Селма Лагерльоф.
Детство и обучение
Селма Лагерльоф е родена на 20 ноември 1858 година в имението Морбака, край град Суне, епархия Йостра Емтервик, провинция Вермланд, Южна Швеция. Баща ѝ е пенсиониран офицер от армията. На три години заболява от детски паралич, след което една година не може да върви и куца цялостен живот. Селма Лагерльоф получава общото си обучение вкъщи, като частна ученичка. Тя израства надалеч от други деца, в дребното фамилно имение Морбака. От баба си по бащина линия, която се грижи за нея, Селма Лагерльоф чува вълшебни приказки и митове, както и предания за славното минало на огромни имения от Вермланд.
Селма Лагерльоф следва в Стокхолм, Кралската висша академия за подготовка на дами и се дипломира като учителка през 1882 година
Първи творби
Селма Лагерльоф работи като учителка 10 година, от 1885 до 1895 година, в девическо учебно заведение в Ландскруна. През този интервал написва първите глави от „ Сага за Йоста Берлинг “, които изпраща на книжовен конкурс, спонсориран от списанието „ Идун “. Печели премия и подписва контракт за издаване на цялата книга. За да я напише, тя е подкрепена финансово от баронеса Софи Алдеспаре, нейна другарка.
Романът „ Сага за Йоста Берлинг “ е оповестен през 1891 година, само че изначало не се купува. Едва откакто излиза в превод на датски през 1893 година, за романа се появява позитивна критика от Георг Брандес. Оттогава „ Сага за Йоста Берлинг “ се смята за част от възраждането на романтизма в Швеция през 1890-те години.
Действието в романа протича във Вермланд, където, по проекта на злия Синтрам, група авантюристи, наречени кавалерите от Екебю, опустошават едно имение. Сред дванайсетимата неразумно смели и галантни кавалери е и младият Йоста Берлинг, който е „ сръчен и цялостен със мощ “, „ лицето му е въодушевено като на стихотворец, а кръвта му е като на боец “, има магнетично въздействие измежду хората. Той печели и сърцето на графиня Елизабет, за която се оженва, и с чиято помощ намира мир и успокоение в живота. През 1924 година по този разказ е сниман филм с присъединяване на Грета Гарбо.
През 1894 година Селма Лагерльоф разгласява сборника с разкази „ Невидими връзки “, който бързо ѝ донася триумф. През същата година тя се среща с писателката Софи Елкан, с която стават неразделни до гибелта ѝ през 1921 година Селма Лагерльоф написа биография на Софи Елкан, само че не съумява да я приключи.
Професионална писателка
След като получава стипендия от крал Оскар и финансова помощ от Шведската академия на науките, Селма Лагерльоф се посвещава напълно на писането. Установява се във Фалун, където прекарва по-голямата част от живота си.
През 1897 година, откакто пътува със Софи Елкан до Италия и Сицилия, Селма Лагерльоф написва „ Чудесата на Антихрист “, обществен разказ за Сицилия. От пътуването си до Египет и Палестина (1899 – 1900), Селма Лагерльоф се въодушевява за двутомния разказ „ Йерусалим “ – „ Даларна “ (1901) и „ Светите земи “ (1902), който утвърждава славата ѝ на изтъкната шведска романистка.
Действието на романа се развива през 1890-те в провинцията Даларна. В него се споделя за разрушителния резултат на религиозната реституция върху обичайна селска общественост. Заглавието „ Йерусалим “ е обвързвано с поклонение в светите земи, поради което селяндур продава земята си на търг. Друг член на тази селска фамилия се отхвърля от годеницата си и се дами за богата жена, с цел да резервира фермата.
През 1904 година Селма Лагерльоф откупва имението Морбака, в което е родена и израсла, което е продадено през 1880-те, след гибелта на татко ѝ, с цел да бъдат погасени задълженията му.
Селма Лагерльоф става световноизвестна с книгата си за деца „ Чудното пътешестване на Нилс Холгерсон през Швеция “ (1906 – 1907), която тя написва частично под въздействие на Ръдиард Киплинг. В романа се споделя по какъв начин 14-годишното момче Нилс, наследник на небогати селски стопани, е превърнато в джудже поради егоизма си – основното му наслаждение е да яде, да спи и да прави пакости. След като го сполетява тази неволя, Нилс се качва на гърба на гъсок, който взема решение да се причисли към ято диви гъски, отиващи в Лапландия. По време на това пътешестване Нилс опознава Швеция и се научава от гъските на безрезервност и почитание към природата. Разглеждайки Швеция от въздуха, Селма Лагерльоф дава извънредно доста информация за метода на живот, географията, историята и митологията на Швеция.
Селма Лагерльоф употребява фантастични похвати в доста от своите разкази и романи, размивайки границата сред въображението и действителността. „ Кочияши “ (1912) се основава на легенда, съгласно която последният човек, който почине на връх Нова година, ще кара каретата на гибелта през новата година. Под формата на свръхестествена история, Селма Лагерльоф преглежда обществени проблеми.
След като през 1909 година Селма Лагерльоф получава Нобелова премия, през 1914 година става член на Шведската академия на науките. „ Императорът на Португалия “ (1914) е история за истината, лъжите и фантазиите. Някои критици смятат този разказ на Селма Лагерльоф за последното ѝ огромно достижение. По време на Първата международна война тя написа малко. Пацифисткият ѝ разказ „ Прокуден “ (1918) преглежда злините, провокирани от войната.
През 1920-те Селма Лагерльоф посвещава доста време на женската идея. През този интервал написа разкази и трилогията за Льовеншолдови: „ Пръстенът на Льовеншолдови “ (1925), „ Шарлот Льовеншолд “ (1925) и „ Ана Сверд “ (1928), както и биография на финландския публицист Сакрис Топелиус. През 1930 година издава своята автобиография „ Мемоари от детството “, която е доста известна през 1930-те.
В разказите на Селма Лагерльоф се усеща въздействието на вълшебните приказки, като от време на време тя употребява и детайли от викторианските свръхестествени истории. Например, в описа „ Старата Агнета “ споделя за жена, която живее сама в къщурка на края на огромен хладилник в планината. От самотност тя стартира да си приказва сама, усеща се замръзнала от самотност и мраз и желае да почине, тъй като никой няма потребност от нея. Явява ѝ се духовник, който ѝ демонстрира, че не е сама – мъглата в покритата със сняг планина в действителност са голям брой изгубени души. Агнета възпламенява в къщичката си свещи за тях и те биват привлечени от тяхната светлина и топлота. Агнета е щастлива, тъй като знае, че някой има потребност от нея. След като умира, планината се осветява от духовете с дребни жълти пламъчета.
Последни години
При наближаването на Втората международна война Селма Лагерльоф оказва помощ на немски интелектуалци и създатели да се спасят от преследванията на нацистите. Тя съумява да уреди шведска виза за поетесата Нели Закс, бъдеща Нобелова лауреатка, и я избавя от лагера на гибелта.
По време на руската експанзия против Финландия, Селма Лагерльоф подарява своя златен нобелов орден за набиране на средства за оказване на помощ за Финландия. В разгара на напъните си да обезпечи помощ за потърпевшото от войната население на Финландия, Селма Лагерльоф получава удар и на 16 март 1940 година умира в родния си дом в имението Морбака.
Творбите на Селма Лагерльоф са сантиментални и написани с богато въображение. Те показват селския живот и природа на Северна Швеция и се коренят надълбоко в скандинавските митове и история. Селма Лагерльоф е световноизвестна най-много с книгата си „ Чудното пътешестване на Нилс Холгерсон през Швеция “.
От 1991 година банкнотата от 20 шведски крони е с лика на Селма Лагерльоф.
Детство и обучение
Селма Лагерльоф е родена на 20 ноември 1858 година в имението Морбака, край град Суне, епархия Йостра Емтервик, провинция Вермланд, Южна Швеция. Баща ѝ е пенсиониран офицер от армията. На три години заболява от детски паралич, след което една година не може да върви и куца цялостен живот. Селма Лагерльоф получава общото си обучение вкъщи, като частна ученичка. Тя израства надалеч от други деца, в дребното фамилно имение Морбака. От баба си по бащина линия, която се грижи за нея, Селма Лагерльоф чува вълшебни приказки и митове, както и предания за славното минало на огромни имения от Вермланд.
Селма Лагерльоф следва в Стокхолм, Кралската висша академия за подготовка на дами и се дипломира като учителка през 1882 година
Първи творби
Селма Лагерльоф работи като учителка 10 година, от 1885 до 1895 година, в девическо учебно заведение в Ландскруна. През този интервал написва първите глави от „ Сага за Йоста Берлинг “, които изпраща на книжовен конкурс, спонсориран от списанието „ Идун “. Печели премия и подписва контракт за издаване на цялата книга. За да я напише, тя е подкрепена финансово от баронеса Софи Алдеспаре, нейна другарка.
Романът „ Сага за Йоста Берлинг “ е оповестен през 1891 година, само че изначало не се купува. Едва откакто излиза в превод на датски през 1893 година, за романа се появява позитивна критика от Георг Брандес. Оттогава „ Сага за Йоста Берлинг “ се смята за част от възраждането на романтизма в Швеция през 1890-те години.
Действието в романа протича във Вермланд, където, по проекта на злия Синтрам, група авантюристи, наречени кавалерите от Екебю, опустошават едно имение. Сред дванайсетимата неразумно смели и галантни кавалери е и младият Йоста Берлинг, който е „ сръчен и цялостен със мощ “, „ лицето му е въодушевено като на стихотворец, а кръвта му е като на боец “, има магнетично въздействие измежду хората. Той печели и сърцето на графиня Елизабет, за която се оженва, и с чиято помощ намира мир и успокоение в живота. През 1924 година по този разказ е сниман филм с присъединяване на Грета Гарбо.
През 1894 година Селма Лагерльоф разгласява сборника с разкази „ Невидими връзки “, който бързо ѝ донася триумф. През същата година тя се среща с писателката Софи Елкан, с която стават неразделни до гибелта ѝ през 1921 година Селма Лагерльоф написа биография на Софи Елкан, само че не съумява да я приключи.
Професионална писателка
След като получава стипендия от крал Оскар и финансова помощ от Шведската академия на науките, Селма Лагерльоф се посвещава напълно на писането. Установява се във Фалун, където прекарва по-голямата част от живота си.
През 1897 година, откакто пътува със Софи Елкан до Италия и Сицилия, Селма Лагерльоф написва „ Чудесата на Антихрист “, обществен разказ за Сицилия. От пътуването си до Египет и Палестина (1899 – 1900), Селма Лагерльоф се въодушевява за двутомния разказ „ Йерусалим “ – „ Даларна “ (1901) и „ Светите земи “ (1902), който утвърждава славата ѝ на изтъкната шведска романистка.
Действието на романа се развива през 1890-те в провинцията Даларна. В него се споделя за разрушителния резултат на религиозната реституция върху обичайна селска общественост. Заглавието „ Йерусалим “ е обвързвано с поклонение в светите земи, поради което селяндур продава земята си на търг. Друг член на тази селска фамилия се отхвърля от годеницата си и се дами за богата жена, с цел да резервира фермата.
През 1904 година Селма Лагерльоф откупва имението Морбака, в което е родена и израсла, което е продадено през 1880-те, след гибелта на татко ѝ, с цел да бъдат погасени задълженията му.
Селма Лагерльоф става световноизвестна с книгата си за деца „ Чудното пътешестване на Нилс Холгерсон през Швеция “ (1906 – 1907), която тя написва частично под въздействие на Ръдиард Киплинг. В романа се споделя по какъв начин 14-годишното момче Нилс, наследник на небогати селски стопани, е превърнато в джудже поради егоизма си – основното му наслаждение е да яде, да спи и да прави пакости. След като го сполетява тази неволя, Нилс се качва на гърба на гъсок, който взема решение да се причисли към ято диви гъски, отиващи в Лапландия. По време на това пътешестване Нилс опознава Швеция и се научава от гъските на безрезервност и почитание към природата. Разглеждайки Швеция от въздуха, Селма Лагерльоф дава извънредно доста информация за метода на живот, географията, историята и митологията на Швеция.
Селма Лагерльоф употребява фантастични похвати в доста от своите разкази и романи, размивайки границата сред въображението и действителността. „ Кочияши “ (1912) се основава на легенда, съгласно която последният човек, който почине на връх Нова година, ще кара каретата на гибелта през новата година. Под формата на свръхестествена история, Селма Лагерльоф преглежда обществени проблеми.
След като през 1909 година Селма Лагерльоф получава Нобелова премия, през 1914 година става член на Шведската академия на науките. „ Императорът на Португалия “ (1914) е история за истината, лъжите и фантазиите. Някои критици смятат този разказ на Селма Лагерльоф за последното ѝ огромно достижение. По време на Първата международна война тя написа малко. Пацифисткият ѝ разказ „ Прокуден “ (1918) преглежда злините, провокирани от войната.
През 1920-те Селма Лагерльоф посвещава доста време на женската идея. През този интервал написа разкази и трилогията за Льовеншолдови: „ Пръстенът на Льовеншолдови “ (1925), „ Шарлот Льовеншолд “ (1925) и „ Ана Сверд “ (1928), както и биография на финландския публицист Сакрис Топелиус. През 1930 година издава своята автобиография „ Мемоари от детството “, която е доста известна през 1930-те.
В разказите на Селма Лагерльоф се усеща въздействието на вълшебните приказки, като от време на време тя употребява и детайли от викторианските свръхестествени истории. Например, в описа „ Старата Агнета “ споделя за жена, която живее сама в къщурка на края на огромен хладилник в планината. От самотност тя стартира да си приказва сама, усеща се замръзнала от самотност и мраз и желае да почине, тъй като никой няма потребност от нея. Явява ѝ се духовник, който ѝ демонстрира, че не е сама – мъглата в покритата със сняг планина в действителност са голям брой изгубени души. Агнета възпламенява в къщичката си свещи за тях и те биват привлечени от тяхната светлина и топлота. Агнета е щастлива, тъй като знае, че някой има потребност от нея. След като умира, планината се осветява от духовете с дребни жълти пламъчета.
Последни години
При наближаването на Втората международна война Селма Лагерльоф оказва помощ на немски интелектуалци и създатели да се спасят от преследванията на нацистите. Тя съумява да уреди шведска виза за поетесата Нели Закс, бъдеща Нобелова лауреатка, и я избавя от лагера на гибелта.
По време на руската експанзия против Финландия, Селма Лагерльоф подарява своя златен нобелов орден за набиране на средства за оказване на помощ за Финландия. В разгара на напъните си да обезпечи помощ за потърпевшото от войната население на Финландия, Селма Лагерльоф получава удар и на 16 март 1940 година умира в родния си дом в имението Морбака.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ