Селекционерът на волейболните национали Пламен Константинов остава без договор след

Селекционерът на волейболните национали Пламен Константинов остава без контракт след края на "домашното " международно, в което тимът му приключи 11-и. “Моят контракт свършва с последния мач. Не сме водили договаряния, нито сме разговаряли по тематиката, всички чакаха да мине международното състезание. Практически аз завършвам работата си в националния тим, а оттова насетне не знам. Имаше неща, които можеха да се получат и по-добре. За страдание и двете огромни шампионати ги изиграхме с прилични неналичия. Като че ли нямахме и шанс. Изиграхме Европейското без Цецо Соколов, в този момент и Световното, и сякаш това малко дотежа. Трябваше да ни "покрие " малко и шансът, само че не ни покри”, съобщи Гибона след загубата от Канада с 2:3 в последния мач на международното в София. "Това домакинско международно беше като партия шах. Като махнеш царицата, два топа и един офицер, възможностите да спечелиш са по-малки. Трябваше да изиграем едно огромно състезание с всички, и с тези, които нямат предпочитание да играят, и с тези, които ги няма по някакви други аргументи. Да бяха всички, само че не успяхме. Не успяхме да ги мотивираме да играят за националния тим, а почтено казано, това демотивира и другите. И в един миг един по един няма по какъв начин да желаят да играят. А съберат ли се всички, при който и да е треньор, би трябвало да схванат, че имат шансове да създадат нещо положително. Имат шансове да създадат нещо, само че единствено в случай че са всички. Дай Боже, да стане, тъй като в последна сметка губи и волейболът, и националният отбор”, съобщи Константинов. “Искаше ни се да спечелим последния мач, с цел да сме по-напред в класирането, само че в последна сметка действителностите може би са такива, че някои неща не ни доближават. Имахме и своите си шансове, само че не успяхме да ги осъществяваме оптимално. Може би би трябвало да съжаляваме най-вече за първия мач с Иран. Това беше дуелът, който трябваше най-концентрирано и най-внимателно да го изиграем, на оптимални обороти, както изиграхме втория тук в София. Тогава можеше да бъде и по-лесно. Разбира се, и чувството за мача с Полша, който отиваше на тайбрек, и тази точка дори можеше да ни остави в играта до дъно. Тогава към този момент знаеш, че играеш в мач за влизане във финали. Когато се получиха тези резултати, както загубата от Съединени американски щати, може да има и някакъв миг и на демотивация, на страдание, на прекарване, че в последна сметка не си съумял да стигнеш до финалите. И може би и това повлия за началото против Канада, само че хубавото е, че се разсъниха по-късно поради публиката. Позитивът е, че се върнахме от 0:2 след 2 ужасни гейма”, добави Гибона.