Раят на земята е на един хвърлей от България
Села с влага, непрекъснато димящи камини, каменни къщи, изоставени селища, изключителни усети и миризми. Отпускаш се. Мъчиш се да осъзнаеш къде се намираш. Изпитваш наслаждение да гледаш и да слушаш, до момента в който всички столетия на времето минават през зрителното ти поле. На северозападните граници на Гърция се шири внушително хубостта на Малката и Голямата Преспа.
Един воден парадайс се разгръща в северозападните граници на Гърция, покриващ една голяма повърхност от 300 квадратни километра на окръга на гр. Флорина, който граничи на изток с планинския масив Варунда, на запад с планината Врондеро, на юг с обраслите с гъста растителност скатове на планината Трикларио и на север с планините на Албания и Скопие. Голямата Преспа, най-голямото езеро на Балканите, се намира на надморска височина от 853 метра, най-голямата му дълбочина е 50 метра и покрива повърхност от 288 кв. м., до момента в който площта на Малката Преспа е 44 кв. м. - Реклама - Преспанските езера са известни с естествената си хубост. Водите им граничат с три страни, до момента в който цената на природата им е неоценима, защото там може да видите 260 типа птици, 23 типа риби и 1.300 растения. Между другото не е инцидентен фактът, че Езерото Преспа и съответно една обща повърхност от 256,9 квадратни километра е оповестена за „ Национален Природен Обект Преспа” още през 1974 година
Дори, през идната 1975 година бе посочена публично „ Пейзаж с изключителна естествена красота”, а на 21 Декември в същата година, в Гърция влезе в действие включването на Малка Преспа в Договора от Ramsar, като хидробиотоп (влажна зона) с интернационална популярност.
През 1991 година бе основано Дружеството за отбрана на Преспанските езера благодарение на WWF (международната природозащитна организация), която поддържа устрема на локалното население да се разпространява и да отбрани естественото благосъстояние на техния регион. Значителна част от Националния парк и на Планината Варнунда се включва в Европейската екологична мрежа „ NATURA 2000”. През 2009 година купата – Националният естествен обект на Преспа се замесни с едно по-широко разбиране за предпазен регион от тази дадена през 1974, с повърхност от 327 кв. километра, купата „ Преспански Национален Парк”.
В региона заслужава, също по този начин, да посетите селото „ Псарадес” (рибари) , където можете да откриете необикновено забавните монашески обители. Лодкарите, които разхождат посетителите вършат дребни обиколки, като им демонстрират една чудесна панорама, тази на иконите рисувани върху скалите. Панагия Елеуса (Богородица Елеуса / Умиление/) е най-значителната отшелническа обител, където откакто слезете от лодката на саморъчно направения пристан можете да я стигнете изкачвайки се по ската.
Най-голямото село на Преспа, Агиос Германос или Герман се намира под компактния размер на планината Варнунда и съставлява характерен знак на Преспа, което не би трябвало да подминете. Там ще видите две църкви залепени една до друга, като дребната е от 11 век и е с неоценима стойност, до момента в който огромната е компактно залепена до нея. Село АГИОС ГЕРМАНОС Столица на Преспите, издигнато сред две дребни реки, селото носи името на едноименния храм от 10 век, който украсява центъра на площада. Посветен е на Патриарха на Константинопол Германос. Храм с извънредно архитектурно значение, като вътрешната му част очарова, а външната те превзема с четирите обемни четвъртити колони, които крепят цилиндричния купол. Малко по-нататък се намира реката на с. Агиос Германос. Извира от върховете на Варнунда, почти от 2.000 метра и се стича по граничните скатове на планината вливайки се в Голямата Преспа. В селото ще се наситите на направления и разходки . Има доста таверни и кафенета с украса vintage, а има и магазини в които се продават локални артикули – несъмнено ще купите свеж фасул от всички типове. Разхождайки се към 10 минути и откакто минете около голям брой крави, които пасът в страничните полета в края на селото ще видите обичайна воденица на Преспанския Агиос Германос, която завоюва премията на Европейския Съюз, като Културно завещание Europa Nostra 2016. Традиционната воденица на Агиос Германос е единствената от 20 воденици, които са се намирали в региона и е изцяло реставрирана. Става въпрос за една приземна каменна сграда с дървен покрив, издигната през 1930 година и се е употребила като воденица (за мелене на житни продукти), като тепавица (за миене на платове) и корито (за накисване и „ стягане” на тъкани). АГИОС АХИЛИОС Най-туристическото място на региона е това островче в Малката Преспа. Вървейки по именития пешеходен мост дълъг 650 и откакто се удивите и подредиш мислите си стигате до микроскопичното обитаемо островче. Първа спирка, базиликата на Агиос Ахилиос (Свети Ахил). Храмът е издигнат през последните десетилетия на 10 век със средства на царя на Българите Самуил от майстори на гр. Лариса. - Реклама - На съответното място ще се насладите на естественото благосъстояние и покой, които обилно ти подарява пейзажът. По-нататък пътеката те води до манастира Панагия Порфира от 16 век, а на връщане се минава около руините на Агиос Димитриос (Свети Димитър) и Додека Апостолон (Дванадесетте Апостола).
На острова има една страноприемница и ресторант, за тези които желаят да се усамотят надалеч от всички и всичко. ПСАРАДЕС (РИБАРИ) Последна спирка в най-символичното място на Преспа е селото Псарадес. Тук хората ще ви кажат, че са се родили в лодките. Риболовът и езерото са техният живот. Разказват истории от остарели времена за Гражданската война. „ Отшелници от една друга ера са пристигнали тук с цел да живеят надалеч от хората” ще ви кажат. Погледът се губи в хоризонта, като в същото време се наслаждавате на неповторимото биологично многообразие на тази околност. Много рибни таверни посрещат с „ добре дошъл” с цел да вкусите деликатесите на региона. Една от тях е по този начин наречената „ Синдрофя (компания)”, последната в живописното пристанище и сервира големи порции. Там оферират най-хубавя „ великански боб” и пържена риба. И когато в Преспанските езера приказват за риба имат поради шарана. Става въпрос за най-голямата риба, която живее в езерата и има огромна комерсиална стойност за риболовците. Развъдена е в двете езера през римската и византийска ера. Здрачът е най-хубавият час с цел да оцените крайграничния парадайс.
Текст и фотоси: Бойка Атанасова
Един воден парадайс се разгръща в северозападните граници на Гърция, покриващ една голяма повърхност от 300 квадратни километра на окръга на гр. Флорина, който граничи на изток с планинския масив Варунда, на запад с планината Врондеро, на юг с обраслите с гъста растителност скатове на планината Трикларио и на север с планините на Албания и Скопие. Голямата Преспа, най-голямото езеро на Балканите, се намира на надморска височина от 853 метра, най-голямата му дълбочина е 50 метра и покрива повърхност от 288 кв. м., до момента в който площта на Малката Преспа е 44 кв. м. - Реклама - Преспанските езера са известни с естествената си хубост. Водите им граничат с три страни, до момента в който цената на природата им е неоценима, защото там може да видите 260 типа птици, 23 типа риби и 1.300 растения. Между другото не е инцидентен фактът, че Езерото Преспа и съответно една обща повърхност от 256,9 квадратни километра е оповестена за „ Национален Природен Обект Преспа” още през 1974 година
Дори, през идната 1975 година бе посочена публично „ Пейзаж с изключителна естествена красота”, а на 21 Декември в същата година, в Гърция влезе в действие включването на Малка Преспа в Договора от Ramsar, като хидробиотоп (влажна зона) с интернационална популярност.
През 1991 година бе основано Дружеството за отбрана на Преспанските езера благодарение на WWF (международната природозащитна организация), която поддържа устрема на локалното население да се разпространява и да отбрани естественото благосъстояние на техния регион. Значителна част от Националния парк и на Планината Варнунда се включва в Европейската екологична мрежа „ NATURA 2000”. През 2009 година купата – Националният естествен обект на Преспа се замесни с едно по-широко разбиране за предпазен регион от тази дадена през 1974, с повърхност от 327 кв. километра, купата „ Преспански Национален Парк”.
В региона заслужава, също по този начин, да посетите селото „ Псарадес” (рибари) , където можете да откриете необикновено забавните монашески обители. Лодкарите, които разхождат посетителите вършат дребни обиколки, като им демонстрират една чудесна панорама, тази на иконите рисувани върху скалите. Панагия Елеуса (Богородица Елеуса / Умиление/) е най-значителната отшелническа обител, където откакто слезете от лодката на саморъчно направения пристан можете да я стигнете изкачвайки се по ската.
Най-голямото село на Преспа, Агиос Германос или Герман се намира под компактния размер на планината Варнунда и съставлява характерен знак на Преспа, което не би трябвало да подминете. Там ще видите две църкви залепени една до друга, като дребната е от 11 век и е с неоценима стойност, до момента в който огромната е компактно залепена до нея. Село АГИОС ГЕРМАНОС Столица на Преспите, издигнато сред две дребни реки, селото носи името на едноименния храм от 10 век, който украсява центъра на площада. Посветен е на Патриарха на Константинопол Германос. Храм с извънредно архитектурно значение, като вътрешната му част очарова, а външната те превзема с четирите обемни четвъртити колони, които крепят цилиндричния купол. Малко по-нататък се намира реката на с. Агиос Германос. Извира от върховете на Варнунда, почти от 2.000 метра и се стича по граничните скатове на планината вливайки се в Голямата Преспа. В селото ще се наситите на направления и разходки . Има доста таверни и кафенета с украса vintage, а има и магазини в които се продават локални артикули – несъмнено ще купите свеж фасул от всички типове. Разхождайки се към 10 минути и откакто минете около голям брой крави, които пасът в страничните полета в края на селото ще видите обичайна воденица на Преспанския Агиос Германос, която завоюва премията на Европейския Съюз, като Културно завещание Europa Nostra 2016. Традиционната воденица на Агиос Германос е единствената от 20 воденици, които са се намирали в региона и е изцяло реставрирана. Става въпрос за една приземна каменна сграда с дървен покрив, издигната през 1930 година и се е употребила като воденица (за мелене на житни продукти), като тепавица (за миене на платове) и корито (за накисване и „ стягане” на тъкани). АГИОС АХИЛИОС Най-туристическото място на региона е това островче в Малката Преспа. Вървейки по именития пешеходен мост дълъг 650 и откакто се удивите и подредиш мислите си стигате до микроскопичното обитаемо островче. Първа спирка, базиликата на Агиос Ахилиос (Свети Ахил). Храмът е издигнат през последните десетилетия на 10 век със средства на царя на Българите Самуил от майстори на гр. Лариса. - Реклама - На съответното място ще се насладите на естественото благосъстояние и покой, които обилно ти подарява пейзажът. По-нататък пътеката те води до манастира Панагия Порфира от 16 век, а на връщане се минава около руините на Агиос Димитриос (Свети Димитър) и Додека Апостолон (Дванадесетте Апостола).
На острова има една страноприемница и ресторант, за тези които желаят да се усамотят надалеч от всички и всичко. ПСАРАДЕС (РИБАРИ) Последна спирка в най-символичното място на Преспа е селото Псарадес. Тук хората ще ви кажат, че са се родили в лодките. Риболовът и езерото са техният живот. Разказват истории от остарели времена за Гражданската война. „ Отшелници от една друга ера са пристигнали тук с цел да живеят надалеч от хората” ще ви кажат. Погледът се губи в хоризонта, като в същото време се наслаждавате на неповторимото биологично многообразие на тази околност. Много рибни таверни посрещат с „ добре дошъл” с цел да вкусите деликатесите на региона. Една от тях е по този начин наречената „ Синдрофя (компания)”, последната в живописното пристанище и сервира големи порции. Там оферират най-хубавя „ великански боб” и пържена риба. И когато в Преспанските езера приказват за риба имат поради шарана. Става въпрос за най-голямата риба, която живее в езерата и има огромна комерсиална стойност за риболовците. Развъдена е в двете езера през римската и византийска ера. Здрачът е най-хубавият час с цел да оцените крайграничния парадайс.
Текст и фотоси: Бойка Атанасова
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ