Съществува ли действително сексуална зависимост?
Сексуална взаимозависимост е всекидневен термин, само че от време на време психиатрите го употребяват. В Международната подредба на заболяванията (МКБ-10) това разстройство се назовава „ нараснало полово увлечение “. В новата редакция, която ще излезе през 2018 година терминът може да бъде сменен с „ разстройство на компулсивното полово държание. “
Какви са признаците?
Психиатърът може да заподозре съществуването на този тип разстройство в случай че половото държание на човек мощно му пречи на всекидневието - за удовлетворението отива прекомерно доста време и поради това пораждат проблеми с работата, ученето, персоналните връзки. Друг аршин е това, че човек желае да се управлява, само че непрестанно се срутва.
Болест ли е в действителност или човек просто не е привикнал да си отхвърля?
Понякога на лекаря му стига единствено да отговори на този въпрос. Например, когато несъразмерната полова интензивност поражда в интервал на фикс идея при биполярно разстройство. Освен това е известно, че до такива последствия може да докара лечението, която се употребява при лекуването на заболяването на Паркинсон.
Понякога нещата обаче не са толкоз явни – поради това има толкоз доста разногласия в тази област на психиатрията. Някои експерти упорстват, че „ хиперсексуалното разстройство “ би трябвало да се включи в авторитетното американско Диагностично и статистическо управление по психологичните разстройства (DSM-5), което през 2013 година издаде Американската психиатрична асоциация. Но в професионалното общество има доста съперници на тази концепция.
Понякога е доста мъчно да се разбере в какво е повода за сходно държание на човек – в особеностите на неговия темперамент или в разстройството. Освен това е мъчно да се откри границата сред естественото държание и патологичното. Нещата се усложняват и от това, че в случай че „ нарасналото полово увлечение “ се признае за разстройство, то това може да стане мотив за спекулации. Например, съгласно някои експерти здрави хора употребяват термина, с цел да оправдаят постъпките си.
В същото време казусът не е пресилен: психиатрите от време на време се сблъскват с пациенти, чието качество на живот съществено страда поради натрапчиви мисли за секс. Но в този момент лекарите избират да дефинират тази демонстрация, като едно от описанието разстройства на личността – да вземем за пример, обсесивно-компулсивно разстройство.
Как лекуват хората, които страдат от прекалено полово увлечение?
Ако има такова главно заболяване, което води до сходни признаци, лекарите се занимават точно с тях. За по-малко ясните случаи ясно управление за лекуването няма. Обикновено се ползват психотерапия и някои препарати (антидепресанти, да вземем за пример.) В краен случай в някои страни на пациента може да се предложи химическа кастрация. С помощта на специфични препарати се потиска отделянето в организма на тестерон при мъжете и естроген при дамите.
Източник: Meduza.io, превод: Aсtualno.com
Какви са признаците?
Психиатърът може да заподозре съществуването на този тип разстройство в случай че половото държание на човек мощно му пречи на всекидневието - за удовлетворението отива прекомерно доста време и поради това пораждат проблеми с работата, ученето, персоналните връзки. Друг аршин е това, че човек желае да се управлява, само че непрестанно се срутва.
Болест ли е в действителност или човек просто не е привикнал да си отхвърля?
Понякога на лекаря му стига единствено да отговори на този въпрос. Например, когато несъразмерната полова интензивност поражда в интервал на фикс идея при биполярно разстройство. Освен това е известно, че до такива последствия може да докара лечението, която се употребява при лекуването на заболяването на Паркинсон.
Понякога нещата обаче не са толкоз явни – поради това има толкоз доста разногласия в тази област на психиатрията. Някои експерти упорстват, че „ хиперсексуалното разстройство “ би трябвало да се включи в авторитетното американско Диагностично и статистическо управление по психологичните разстройства (DSM-5), което през 2013 година издаде Американската психиатрична асоциация. Но в професионалното общество има доста съперници на тази концепция.
Понякога е доста мъчно да се разбере в какво е повода за сходно държание на човек – в особеностите на неговия темперамент или в разстройството. Освен това е мъчно да се откри границата сред естественото държание и патологичното. Нещата се усложняват и от това, че в случай че „ нарасналото полово увлечение “ се признае за разстройство, то това може да стане мотив за спекулации. Например, съгласно някои експерти здрави хора употребяват термина, с цел да оправдаят постъпките си.
В същото време казусът не е пресилен: психиатрите от време на време се сблъскват с пациенти, чието качество на живот съществено страда поради натрапчиви мисли за секс. Но в този момент лекарите избират да дефинират тази демонстрация, като едно от описанието разстройства на личността – да вземем за пример, обсесивно-компулсивно разстройство.
Как лекуват хората, които страдат от прекалено полово увлечение?
Ако има такова главно заболяване, което води до сходни признаци, лекарите се занимават точно с тях. За по-малко ясните случаи ясно управление за лекуването няма. Обикновено се ползват психотерапия и някои препарати (антидепресанти, да вземем за пример.) В краен случай в някои страни на пациента може да се предложи химическа кастрация. С помощта на специфични препарати се потиска отделянето в организма на тестерон при мъжете и естроген при дамите.
Източник: Meduza.io, превод: Aсtualno.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ