Връх Мургаш предизвиква и очарова с гледките, които открива
Сега поради ковид и изключителното състояние би трябвало да пазим стаята. Но, както постоянно, и това ще отмине и необятният свят ни чака да го откриваме и покоряваме. А какво по-интересно от това да изкачиш един планински връх.
Говоря за Мургаш - най-високия връх от каузи Мургаш в Западна Стара планина. Разположен е в източната част от масива и е с височина 1687 метра надморска височина. Изграден е от палеозойски скали и има куполовидна форма със стръмни скатове. От подножието му извират реките Елешница и Батулийска река.
Както постоянно има и легенда за името на върха. Има и красива госпожица, която живеела в близкото село Елешница (някога Якущица), която по този начин и не могла да си избере момък за младоженец. Накрая оповестила, че ще пристане на оня, който на тил я изнесе до най-високия и хубав връх на планината. Много от претендентите се отказали, само че един път в дома на девойката се явил един момък и споделил, че ще я занесе до върха. Той в действителност съумял, само че тъкмо там в подножието на върха, преди последното нанагорнище, момъкът умрял от отмалялост. Той се казвал Мургаш. Бил заровен горе на върха. Затова и името на този хубав старопланински връх е Мургаш. Красивото момиче се казвало Златка и по тази причина поляната под върха била наречена Златина поляна, само че защото за гибелта на Мургаш трогнала хората, последователно тази поляна почнала да се назовава Зла поляна.
На югозапад от върха, на височина 1490 метра и на трийсет минути от него, се намира хижа "Мургаш ", а в южното подножие е Елешнишкият манастир. През 1953 година на връх Мургаш е построена метеорологична станция, която е дейна и през днешния ден.
Сградата на хижата е солидна триетажна сграда с потенциал 60 места. Тя е водоснабдена, електрифицирана от елемент и има отопление. Строежът на хижа Мургаш стартира през 1936 година. След това е имало поправки и преустрояване, които са приключени към 1961-1962 година. Разполага с туристическа кухня и трапезария. До хижата се доближава за 4 часа от град Бухово по път с трошено-каменна настилка /14 км/. Село Желява, ситуирано в полите на Западна Стара планина, е различен първоначален пункт (на три часа и половина) по туристическия маршрут за хижата и връх Мургаш. От село Чурек, което се намира на 26 км от София, в община Елин Пелин, също има път към хижата и върха. То е ситуирано на юг от Мургаш, а пътя до горе е четири часа и половина. Разбира се, тези времеви шпации са ориентировъчни - всичко зависи от това, кой се катери, темпото, а би трябвало да се плануват и почивки.
Другата забележителност в района е Елешнишкият манастир "Успение на Пресвета Богородица " е настоящ манастир без монаси. Намира се на 4 км северно от село Елешница, област София, и на 25 км източно от София. Поради близостта си до река Яковищица постоянно е именуван и Яковски манастир. Той е част от Мала Софийска Света гора и е разгласен за монумент на културата и архитектурата.
Предполага се, че е населяван от монаси отшелници още от IX век. Но основаването му става през XIV или при започване на XV в., при ръководството на цар Иван Александър, когато са основани и доста от манастирите към София. Доказателство за това е поставената в настилката на храма мраморна плоча с надпис от 1499 година. Запазени са и стенописи с присъщата за XV-XVI в. стилизация.
През годините манастирът е разрушаван, опожаряван, възстановяван и изографисван.
По време на османския интервал Елешнишкият манастир е книжовно средище, към което има и килийно учебно заведение. Запазени са едно Четвероевангелие и един Псалтир, които в този момент се съхраняват в Националния църковен историко-архитектурен музей в София.
В манастира се е укривал и Васил левски. След разгрома на Ботевата чета при започване на юни 1876 година някои от оживелите четници намират заслон в светата обител. През първата половина на XIX в. е осъществено изцяло обновяване на Елешнишкия манастир. По време на Втората международна война манастирът не действа. Сменят се на няколко пъти неговите жители. Последователно е мъжки и женски. След 1966 година манастирът запада. От 1989 година стартира реставрирането в остарелия му тип и жанр.
Църквата на манастира е с типични за късното Средновековие размери и жанр. В нея се намира едно от четирите изображения на Вселенския събор по българските земи, както и скъп стенна живопис на Тайната вечеря от 1864 година.
В Елешнишкия манастир не се оферират храна и спане.
Говоря за Мургаш - най-високия връх от каузи Мургаш в Западна Стара планина. Разположен е в източната част от масива и е с височина 1687 метра надморска височина. Изграден е от палеозойски скали и има куполовидна форма със стръмни скатове. От подножието му извират реките Елешница и Батулийска река.
Както постоянно има и легенда за името на върха. Има и красива госпожица, която живеела в близкото село Елешница (някога Якущица), която по този начин и не могла да си избере момък за младоженец. Накрая оповестила, че ще пристане на оня, който на тил я изнесе до най-високия и хубав връх на планината. Много от претендентите се отказали, само че един път в дома на девойката се явил един момък и споделил, че ще я занесе до върха. Той в действителност съумял, само че тъкмо там в подножието на върха, преди последното нанагорнище, момъкът умрял от отмалялост. Той се казвал Мургаш. Бил заровен горе на върха. Затова и името на този хубав старопланински връх е Мургаш. Красивото момиче се казвало Златка и по тази причина поляната под върха била наречена Златина поляна, само че защото за гибелта на Мургаш трогнала хората, последователно тази поляна почнала да се назовава Зла поляна.
На югозапад от върха, на височина 1490 метра и на трийсет минути от него, се намира хижа "Мургаш ", а в южното подножие е Елешнишкият манастир. През 1953 година на връх Мургаш е построена метеорологична станция, която е дейна и през днешния ден.
Сградата на хижата е солидна триетажна сграда с потенциал 60 места. Тя е водоснабдена, електрифицирана от елемент и има отопление. Строежът на хижа Мургаш стартира през 1936 година. След това е имало поправки и преустрояване, които са приключени към 1961-1962 година. Разполага с туристическа кухня и трапезария. До хижата се доближава за 4 часа от град Бухово по път с трошено-каменна настилка /14 км/. Село Желява, ситуирано в полите на Западна Стара планина, е различен първоначален пункт (на три часа и половина) по туристическия маршрут за хижата и връх Мургаш. От село Чурек, което се намира на 26 км от София, в община Елин Пелин, също има път към хижата и върха. То е ситуирано на юг от Мургаш, а пътя до горе е четири часа и половина. Разбира се, тези времеви шпации са ориентировъчни - всичко зависи от това, кой се катери, темпото, а би трябвало да се плануват и почивки.
Другата забележителност в района е Елешнишкият манастир "Успение на Пресвета Богородица " е настоящ манастир без монаси. Намира се на 4 км северно от село Елешница, област София, и на 25 км източно от София. Поради близостта си до река Яковищица постоянно е именуван и Яковски манастир. Той е част от Мала Софийска Света гора и е разгласен за монумент на културата и архитектурата.
Предполага се, че е населяван от монаси отшелници още от IX век. Но основаването му става през XIV или при започване на XV в., при ръководството на цар Иван Александър, когато са основани и доста от манастирите към София. Доказателство за това е поставената в настилката на храма мраморна плоча с надпис от 1499 година. Запазени са и стенописи с присъщата за XV-XVI в. стилизация.
През годините манастирът е разрушаван, опожаряван, възстановяван и изографисван.
По време на османския интервал Елешнишкият манастир е книжовно средище, към което има и килийно учебно заведение. Запазени са едно Четвероевангелие и един Псалтир, които в този момент се съхраняват в Националния църковен историко-архитектурен музей в София.
В манастира се е укривал и Васил левски. След разгрома на Ботевата чета при започване на юни 1876 година някои от оживелите четници намират заслон в светата обител. През първата половина на XIX в. е осъществено изцяло обновяване на Елешнишкия манастир. По време на Втората международна война манастирът не действа. Сменят се на няколко пъти неговите жители. Последователно е мъжки и женски. След 1966 година манастирът запада. От 1989 година стартира реставрирането в остарелия му тип и жанр.
Църквата на манастира е с типични за късното Средновековие размери и жанр. В нея се намира едно от четирите изображения на Вселенския събор по българските земи, както и скъп стенна живопис на Тайната вечеря от 1864 година.
В Елешнишкия манастир не се оферират храна и спане.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ