На въртележката сме всички
Сега ще ви опиша приказка. От която няма да помъдреете, нито ще заспите. Това е приказка, от която ще се възмутите, костите ви може би ще изтръпнат и във вас ще заситни нервността на неприемането. Ако това не се случи, значи едно от най-големите режисьорски имена на съвремието ни – това на Уди Алън – е слаб повествовател. Което – да считаме по този начин – да си го кажем почтено, би било демонстрация на неприятен усет, поради огромните тиражи и броя прожекции в международен мащаб. Така се оказва.
Това се случва в Кони айлънд през петдесетте години на предишния век. А Кони айлънд е развлекателен център с плаж и увеселителни паркове в Бруклин, Ню Йорк. Нещо като нашия пустославен Слънчев бряг. И още през 50-те плажовете му били цялостни с господа и госпожи с красиви, не толкоз изрязани колкото през днешния ден, бански костюми, шапки и очила срещу слънце. И там точно заварваме един юноша – сладостен, с изразена мускулатура и бронзов загар, който работи като избавител на плажа. И учи Европейска драматургия, в същото време мечтаейки да стане публицист.
Няма да встъпвам в детайлности, само че остарелият Уди си е приключил работата – обликът му е значително драматичен: млад сексапилен избавител с уклон към драматургичното изкуство и с мъждив, свалячески взор – както са развити и останалите му герои. А те са: влюбена в него четиридесетгодишна фамилна жена, която в действителност е някогашна актриса, само че сега е принудена да работи като сервитьорка в ресторант за миди; нейният брачен партньор, който неотдавна е отказал алкохола и който поддържа през множеството време празната въртележка с кончета; синът им от нейния първи брак, който е един дребен пироман, и хубавата Карълайн – дъщерята на брачна половинка от предходния му брак, която бяга от мъжа си – разбойник. Всъщност Карълайн бяга от всичко и всички, тъй като е пропяла на полицията за всички секрети към скриването на трупове след убийствата, които мъжът ѝ и приятелите му направили.
С две думи приказката звучи по този начин. Връзката на фамилната жена и младият избавител пропада, тъй като той се влюбва в доведената ѝ щерка. В това време дребният пироман прави палеж след палеж, против което срещите с психиатър по никакъв начин не оказват помощ. Двама мафиоти откриват и отвличат – или даже и убиват – Карълайн. А брачният партньор на някогашната актриса се напива – за пръв път от доста, доста време – и обезверено я моли, при все нейната мигрена, любовна тъга, отмалялост от работата и непоносимост към него, да му помогне да преодолее страданието си по изгубената си щерка, за чието изгубване е отговорна всъщност… Точно тя – брачната половинка му.
Не знам дали се оправих добре с нахвърлянето на сюжета на кино лентата „ Въртележка “ на Уди Алън. Най-добре е да се гледа. Но аз имам още приказки за описване, освен това не от Кони айлънд през петдесетте, а от България през днешния ден и в последните години. Макар че самият живот на Уди Алън е като абсурдистичен роман за любови и раздели – една безкрайна питателна интелектуална игра със полов привкус, пренесена във впечатляващи кино сюжети.
Приказки, които всички сме прочели и изгледали. Достатъчно е да отворим полицейската хроника, светските злословия или начин на живот рубриките на дейните новинарски медии. А в миналото по будките можеше да се откри и вестник, в който изобилстваха извратените истории на анонимни читатели.
Това е приказката за проститутката Мери, която работила като готвачка, преди да стане продажница, само че парите не ѝ стигали, с цел да изхранва двете си дребни деца. Нейният някогашен другар налетял на майка ѝ, която държала бутик в " Люлин ".
Това е приказката за Васко от вкъщи за деца и юноши, който не се посвенил да признае, че изпитва увлечение към други момчета. Приказка, разказвана от моя преподавател всякога, щом стане въпрос за свободата да изразиш себе си и въобще за смелостта.
Това е и приказката за дипломираната в НАТФИЗ актриса, която работи като сервитьорка в бар, с цел да заплаща за квартира, в която живее с приятеля си. Онзи другар, който ѝ направил бебе и се върнал при някогашната си жена.
Това е приказка и за майката, откраднала гаджето на щерка си, с цел да му предлага тялото си за пари. За да прати детето си в университет в столицата.
Американският президент Тръмп свободно се демонстрира в общественото пространство дружно с Мелания и Иванка вкупом, които при визитата си в Саудитска Арабия не се свенят да покажат прическите и изящните си лица.
А приказките могат да бъдат доста по-зловещи. Дори кървави.
Като тази за майката, която умъртви тригодишното си дете във ваната. Надявам се, не е забравено.
Или като приказката за неизвестно по какъв начин провъзгласилата се за Мис Свят Анита Мейзер, за която се допуска, че е удушила дванадесет години по-младия си брачен партньор със свински опашки.
И като историята на всяко едно търсено – изчезнало, отвлечено или убито момче или момиче, дете или възрастен мъж. С които някой се е отнесъл грубо. Блудствал е с него, изтезавал го е или го е умъртвил по нечовечен метод.
Наистина, тънка е границата. Границата сред фантазно и реалност; сред храброст и поквара; сред вярно и погрешно. И имам възприятието, че тази граница изтънява от ден на ден и повече. И разгулът, водещ до безумство, и порокът, водещ до крайности, се редуват с положителни вести. До идващия час и новата черна хроника.
Ако има такава причинност, то наклонността е смразяващо неприятна. В най-лекия случай фамилията отслабва като институция, крепяща обществото. За да отвори път на свободата – или е по-уместно да я нарека слободия… - свободата да следваш дълга към удоволствието, за който Фройд приказва. И да рушиш обичаи, да беснееш против остарялото, да крещиш гневно по патриархата, нацията и родното гнездо. Въпрос на избор, а?
А в този момент се сещам и за още една приказка – тази на един другар. Той беше ослепителен фотограф. Наистина – фрагментите му бяха толкоз вълнуващи, че за малко да ме откаже от четенето. Тоест, тогава си помислих, че бих могла да виждам фотографии, вместо да чета книги – толкоз мощни фрагменти. Но след това той се възпламени по хазарта. И се завъртя на въртележката: първо огромен заем, след това овакантяване на работа, по-късно още задължения, продажба на фотоапарата, заложни къщи… Един гений, който беше рискуван без идея.
Това е тяхната история, това е твоята история, това са нашите истории. Всички сме на въртележката. Разликата е в няколкото стотин милиона $, с които е изработен филмът на Уди Алън. Както и неговите незабравими поетична трагичност, невротична романтика и жлъч, поради които си коства гледането.
Очаквам неговият правоприемник – оня пишещ и снимащ гений, който ще наследи сатирата му – да основава сюжети за третополови връзки, зачеващи роботи и всевъзможни еволюционни промени от бъдещето.
А аз, която се удивлявам на морала и традициите, и на хората, които ги следват, ще продължа да виждам филмите на Уди Алън. Може би това не ни доближава – полет на границата – сред мечтаното и признатото за непозволено. Но въпреки всичко на границата.
Впрочем моят другар – фотографът – се върна при родителите си, които го измъкнаха от блатото. Стискам палци всяка злокобна история да свършва щастливо, само че за това са нужни религия, поддръжката на околните и от време на време настоящо правораздаване.
Това се случва в Кони айлънд през петдесетте години на предишния век. А Кони айлънд е развлекателен център с плаж и увеселителни паркове в Бруклин, Ню Йорк. Нещо като нашия пустославен Слънчев бряг. И още през 50-те плажовете му били цялостни с господа и госпожи с красиви, не толкоз изрязани колкото през днешния ден, бански костюми, шапки и очила срещу слънце. И там точно заварваме един юноша – сладостен, с изразена мускулатура и бронзов загар, който работи като избавител на плажа. И учи Европейска драматургия, в същото време мечтаейки да стане публицист.
Няма да встъпвам в детайлности, само че остарелият Уди си е приключил работата – обликът му е значително драматичен: млад сексапилен избавител с уклон към драматургичното изкуство и с мъждив, свалячески взор – както са развити и останалите му герои. А те са: влюбена в него четиридесетгодишна фамилна жена, която в действителност е някогашна актриса, само че сега е принудена да работи като сервитьорка в ресторант за миди; нейният брачен партньор, който неотдавна е отказал алкохола и който поддържа през множеството време празната въртележка с кончета; синът им от нейния първи брак, който е един дребен пироман, и хубавата Карълайн – дъщерята на брачна половинка от предходния му брак, която бяга от мъжа си – разбойник. Всъщност Карълайн бяга от всичко и всички, тъй като е пропяла на полицията за всички секрети към скриването на трупове след убийствата, които мъжът ѝ и приятелите му направили.
С две думи приказката звучи по този начин. Връзката на фамилната жена и младият избавител пропада, тъй като той се влюбва в доведената ѝ щерка. В това време дребният пироман прави палеж след палеж, против което срещите с психиатър по никакъв начин не оказват помощ. Двама мафиоти откриват и отвличат – или даже и убиват – Карълайн. А брачният партньор на някогашната актриса се напива – за пръв път от доста, доста време – и обезверено я моли, при все нейната мигрена, любовна тъга, отмалялост от работата и непоносимост към него, да му помогне да преодолее страданието си по изгубената си щерка, за чието изгубване е отговорна всъщност… Точно тя – брачната половинка му.
Не знам дали се оправих добре с нахвърлянето на сюжета на кино лентата „ Въртележка “ на Уди Алън. Най-добре е да се гледа. Но аз имам още приказки за описване, освен това не от Кони айлънд през петдесетте, а от България през днешния ден и в последните години. Макар че самият живот на Уди Алън е като абсурдистичен роман за любови и раздели – една безкрайна питателна интелектуална игра със полов привкус, пренесена във впечатляващи кино сюжети.
Приказки, които всички сме прочели и изгледали. Достатъчно е да отворим полицейската хроника, светските злословия или начин на живот рубриките на дейните новинарски медии. А в миналото по будките можеше да се откри и вестник, в който изобилстваха извратените истории на анонимни читатели.
Това е приказката за проститутката Мери, която работила като готвачка, преди да стане продажница, само че парите не ѝ стигали, с цел да изхранва двете си дребни деца. Нейният някогашен другар налетял на майка ѝ, която държала бутик в " Люлин ".
Това е приказката за Васко от вкъщи за деца и юноши, който не се посвенил да признае, че изпитва увлечение към други момчета. Приказка, разказвана от моя преподавател всякога, щом стане въпрос за свободата да изразиш себе си и въобще за смелостта.
Това е и приказката за дипломираната в НАТФИЗ актриса, която работи като сервитьорка в бар, с цел да заплаща за квартира, в която живее с приятеля си. Онзи другар, който ѝ направил бебе и се върнал при някогашната си жена.
Това е приказка и за майката, откраднала гаджето на щерка си, с цел да му предлага тялото си за пари. За да прати детето си в университет в столицата.
Американският президент Тръмп свободно се демонстрира в общественото пространство дружно с Мелания и Иванка вкупом, които при визитата си в Саудитска Арабия не се свенят да покажат прическите и изящните си лица.
А приказките могат да бъдат доста по-зловещи. Дори кървави.
Като тази за майката, която умъртви тригодишното си дете във ваната. Надявам се, не е забравено.
Или като приказката за неизвестно по какъв начин провъзгласилата се за Мис Свят Анита Мейзер, за която се допуска, че е удушила дванадесет години по-младия си брачен партньор със свински опашки.
И като историята на всяко едно търсено – изчезнало, отвлечено или убито момче или момиче, дете или възрастен мъж. С които някой се е отнесъл грубо. Блудствал е с него, изтезавал го е или го е умъртвил по нечовечен метод.
Наистина, тънка е границата. Границата сред фантазно и реалност; сред храброст и поквара; сред вярно и погрешно. И имам възприятието, че тази граница изтънява от ден на ден и повече. И разгулът, водещ до безумство, и порокът, водещ до крайности, се редуват с положителни вести. До идващия час и новата черна хроника.
Ако има такава причинност, то наклонността е смразяващо неприятна. В най-лекия случай фамилията отслабва като институция, крепяща обществото. За да отвори път на свободата – или е по-уместно да я нарека слободия… - свободата да следваш дълга към удоволствието, за който Фройд приказва. И да рушиш обичаи, да беснееш против остарялото, да крещиш гневно по патриархата, нацията и родното гнездо. Въпрос на избор, а?
А в този момент се сещам и за още една приказка – тази на един другар. Той беше ослепителен фотограф. Наистина – фрагментите му бяха толкоз вълнуващи, че за малко да ме откаже от четенето. Тоест, тогава си помислих, че бих могла да виждам фотографии, вместо да чета книги – толкоз мощни фрагменти. Но след това той се възпламени по хазарта. И се завъртя на въртележката: първо огромен заем, след това овакантяване на работа, по-късно още задължения, продажба на фотоапарата, заложни къщи… Един гений, който беше рискуван без идея.
Това е тяхната история, това е твоята история, това са нашите истории. Всички сме на въртележката. Разликата е в няколкото стотин милиона $, с които е изработен филмът на Уди Алън. Както и неговите незабравими поетична трагичност, невротична романтика и жлъч, поради които си коства гледането.
Очаквам неговият правоприемник – оня пишещ и снимащ гений, който ще наследи сатирата му – да основава сюжети за третополови връзки, зачеващи роботи и всевъзможни еволюционни промени от бъдещето.
А аз, която се удивлявам на морала и традициите, и на хората, които ги следват, ще продължа да виждам филмите на Уди Алън. Може би това не ни доближава – полет на границата – сред мечтаното и признатото за непозволено. Но въпреки всичко на границата.
Впрочем моят другар – фотографът – се върна при родителите си, които го измъкнаха от блатото. Стискам палци всяка злокобна история да свършва щастливо, само че за това са нужни религия, поддръжката на околните и от време на време настоящо правораздаване.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ