Как ще платим за пандемията
Сега не е моментът за терзания за държавния дълг. Докато случаите на ковид се усилват и икономическата интензивност понижава, държавните управления са длъжни да употребяват всички налични запаси, с цел да лимитират човешките и икономическите жертви вследствие на пандемията. Независимо от спешността и типа на ограниченията, рецесията евентуално ще издигне равнищата на държавния дълг до нови върхове.
През последните 100 години огромните международни финансови рецесии постоянно водеха както до огромно кредитиране от държавните управления, по този начин и до промени - постоянно радикални - в връзките на страните със своите кредитори. Кризата поради ковид надали ще бъде изключение. Настоящите проекти за избавяне на световната стопанска система се чака да надминат по мярка тласъците от последната финансовата рецесия. Стимулите в Съединени американски щати може да доближат 10% от Брутният вътрешен продукт на страната. Ударът върху износа и приходите от налози също се обрисува бъде по-голям спрямо 2008 година Вероятността няколко страни да се окажат с задължения, надхвърлящи 150% от Брутният вътрешен продукт на стопанските системи, е релативно огромна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Историята на държавното кредитиране
Историята на държавното кредитиране за последните 100 години може да бъде разграничена на три интервала. Първият е от началото на Първата международна война до началото Втората. Конфликтът, възобновяване от него и Голямата меланхолия са упражнили голям напън върху държавните управления за увеличението и разпределянето на държавните бюджети. По време на този волатилен интервал държавните управления постоянно са били подвластни от пазарните настроения. Англия се е стремила да резервира доверието в стопанската система посредством понижаване на държавния си дълг, който нараства до 140% от брутния вътрешен артикул на страната директно след Първата международна война, употребявайки ограничения за строги икономии и ограничение на разноските. Правителството на Острова поддържа остатък от държавния бюджет в размер на 7% от Брутният вътрешен продукт през 20-те години на предишния век.
Резултатите са се оказали пагубни. Икономиите са лимитирали икономическия напредък: износът през 1928 година е бил по невисок от този през 1918 година Вследствие на това дългът е траял да нараства, достигайки 170% от Брутният вътрешен продукт през 1930 година Споменавайки горчивия опит, Джон Мейнард Кейнс отбелязва: " Със сигурност ограниченията не си костваха. "
Други стопански системи, принудени да подхващат по-отчаяни ограничения, са се оказали в още по-лошо състояние. Германия, отслабена от войната и неспособна да изплаща отговорностите по задълженията си, потъва в хиперинфлация. Сривът в цената на локалната валута е понижил дълга като дял от Брутният вътрешен продукт с близо 129%, въпреки и за сметката на голяма обществена и икономическа рецесия. Фалитите през този интервал са постоянно срещано събитие. През 1933 година страните, които съставляват съвсем половината от световния Брутният вътрешен продукт, са били под някаква форма на несъблюдение или преструктуриране на дълга.
По време и след Втората международна война държавните управления на напредналите стопански системи са пробвали друг метод. След контузията от предходните 30 години икономията към този момент не е било политически задоволително средство за справяне с задълженията, насъбрани през предходния интервал. Някои страни не са покривали задълженията си и са изпаднали в хиперинфлация. Други страни са се насочили към финансова принуда, принуждавайки кредиторите да им дават заеми при непривлекателни условия. Много от тези принадлежности са били употребявани по време на войната, с цел да платят разноските за спора. В Съединени американски щати да вземем за пример Федералният запас купува държавни облигации, с цел да предотврати покачването на лихвите над несъмнено равнище. Правителството лимитира лихвените проценти, които банките са начислявали на кредитополучателите и вложителите, както и размерите на банковото кредитиране. Контролът на капитала е попречил на спестителите да търсят по-добра възвръщаемост в чужбина.
В резултат локалните институции и семействата са кредитирали държавното управление при по-ниски лихви. След войната регулацията на лихвите понижава, инфлацията нараства със относително скромни темпове, а лихвеният % по държавния дълг, поправен с инфлацията, е станал негативен и е останал подобен през огромна част от идващите десетилетия.
Според Кармен Райнхарт от Харвардския университет и Белен Сбранчия от Международния валутен фонд действителните лихвени проценти в напредналите стопански системи са били негативни почти половината от времето сред 1945 и 1980 година Британското държавно управление е заплащало междинен действителен лихвен % за интервала от едвам -1.7%, Франция - -6.6%. Ефектът се оказва впечатляващ. От 1946 до 1961 година в Съединени американски щати съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт понижа с 68%. През 70-те години дългът към Брутният вътрешен продукт във всички напреднали стопански системи понижа до 25%.
Третият интервал стартира от 70-те години. Правителствата на развитите стопански системи отслабиха регулациите над финансовите потоци и финансовите системи, като още веднъж в приоритет се трансфораха финансовите пазари. Въпреки че понякога волатилността на пазарите с облигации упражняваше напън върху политиците през 80-те и 90-те години, те постепенно изгубиха въздействието си.
Глобалната финансова интеграция съответства с покачването на интереса към спестяванията и вложенията, и сигурността, обезпечена от облигациите на богатите страни със постоянни валути, се оказа привлекателна за голям брой вложители. Разходите по заемите понижават непрекъснато, даже когато задълженията нарастват. Глобалната финансова рецесия в допълнение ускори тази наклонност. Държавният дълг в развитите страни набъбна от 59% от Брутният вътрешен продукт през 2007 година до 91% през 2013 година И въпреки всичко страните от развития свят успяваха да се финансират със заеми с съвсем нулева или негативна рента през последното десетилетие.
П ечатницата за пари проработи
Пандемията от ковид значи, че следва спомагателна промяна във финансовите пазари. Възможно е да навлезем в нов интервал в историята на държавния дълг. Какво ще произлезе от този интервал към момента не е изцяло ясно. Ситуацията със следпандемичния дълг може да прилича тази на непосредствената следвоенна ера. Изпитанията на тази рецесия могат да вдъхновят нова вълна от вложения в технологии и инфраструктура, която усили конкуренция за наличните спестявания, както и разноските по държавните заеми. Инструментите за ограничение на растежа на лихвите ще разрешат на държавните управления да се оправят с увеличаващите се разноски, изключително в случай че регулациите, свързани с търговията, се усилят след спешната обстановка.
Има възможност обаче и икономическият напредък мъчно да бъда възобновен, защото тази рецесия се разграничава спрямо останалите. Централните банки, пробвайки се да обезпечат ликвидност на проблематичните стопански системи, към този момент изкупуват големи количества държавен дълг. Федералният запас купува неограничени количества облигации, Европейската централна банка неотдавна също разгласи проект за изкупуване на облигации за 750 милиарда евро (809 милиарда долара). Бавно икономическо възобновяване може да накара централните банки да финансират увеличаващи се фискални дефицити с прясно отпечатани пари. Ситуацията в Япония от 90-те години на предишния век, считана в миналото за необичайно икономическо събитие, ще се повтори в голям брой други страни. Финансирането посредством отпечатване на пари в този мащаб без последствия за инфлацията ще преобърне визиите на хората за предел на задълженията. Каквото и да се случи обаче, това няма да е първият път, в който по-време на рецесия се пренаписват разпоредбите.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
През последните 100 години огромните международни финансови рецесии постоянно водеха както до огромно кредитиране от държавните управления, по този начин и до промени - постоянно радикални - в връзките на страните със своите кредитори. Кризата поради ковид надали ще бъде изключение. Настоящите проекти за избавяне на световната стопанска система се чака да надминат по мярка тласъците от последната финансовата рецесия. Стимулите в Съединени американски щати може да доближат 10% от Брутният вътрешен продукт на страната. Ударът върху износа и приходите от налози също се обрисува бъде по-голям спрямо 2008 година Вероятността няколко страни да се окажат с задължения, надхвърлящи 150% от Брутният вътрешен продукт на стопанските системи, е релативно огромна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Историята на държавното кредитиране
Историята на държавното кредитиране за последните 100 години може да бъде разграничена на три интервала. Първият е от началото на Първата международна война до началото Втората. Конфликтът, възобновяване от него и Голямата меланхолия са упражнили голям напън върху държавните управления за увеличението и разпределянето на държавните бюджети. По време на този волатилен интервал държавните управления постоянно са били подвластни от пазарните настроения. Англия се е стремила да резервира доверието в стопанската система посредством понижаване на държавния си дълг, който нараства до 140% от брутния вътрешен артикул на страната директно след Първата международна война, употребявайки ограничения за строги икономии и ограничение на разноските. Правителството на Острова поддържа остатък от държавния бюджет в размер на 7% от Брутният вътрешен продукт през 20-те години на предишния век.
Резултатите са се оказали пагубни. Икономиите са лимитирали икономическия напредък: износът през 1928 година е бил по невисок от този през 1918 година Вследствие на това дългът е траял да нараства, достигайки 170% от Брутният вътрешен продукт през 1930 година Споменавайки горчивия опит, Джон Мейнард Кейнс отбелязва: " Със сигурност ограниченията не си костваха. "
Други стопански системи, принудени да подхващат по-отчаяни ограничения, са се оказали в още по-лошо състояние. Германия, отслабена от войната и неспособна да изплаща отговорностите по задълженията си, потъва в хиперинфлация. Сривът в цената на локалната валута е понижил дълга като дял от Брутният вътрешен продукт с близо 129%, въпреки и за сметката на голяма обществена и икономическа рецесия. Фалитите през този интервал са постоянно срещано събитие. През 1933 година страните, които съставляват съвсем половината от световния Брутният вътрешен продукт, са били под някаква форма на несъблюдение или преструктуриране на дълга.
По време и след Втората международна война държавните управления на напредналите стопански системи са пробвали друг метод. След контузията от предходните 30 години икономията към този момент не е било политически задоволително средство за справяне с задълженията, насъбрани през предходния интервал. Някои страни не са покривали задълженията си и са изпаднали в хиперинфлация. Други страни са се насочили към финансова принуда, принуждавайки кредиторите да им дават заеми при непривлекателни условия. Много от тези принадлежности са били употребявани по време на войната, с цел да платят разноските за спора. В Съединени американски щати да вземем за пример Федералният запас купува държавни облигации, с цел да предотврати покачването на лихвите над несъмнено равнище. Правителството лимитира лихвените проценти, които банките са начислявали на кредитополучателите и вложителите, както и размерите на банковото кредитиране. Контролът на капитала е попречил на спестителите да търсят по-добра възвръщаемост в чужбина.
В резултат локалните институции и семействата са кредитирали държавното управление при по-ниски лихви. След войната регулацията на лихвите понижава, инфлацията нараства със относително скромни темпове, а лихвеният % по държавния дълг, поправен с инфлацията, е станал негативен и е останал подобен през огромна част от идващите десетилетия.
Според Кармен Райнхарт от Харвардския университет и Белен Сбранчия от Международния валутен фонд действителните лихвени проценти в напредналите стопански системи са били негативни почти половината от времето сред 1945 и 1980 година Британското държавно управление е заплащало междинен действителен лихвен % за интервала от едвам -1.7%, Франция - -6.6%. Ефектът се оказва впечатляващ. От 1946 до 1961 година в Съединени американски щати съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт понижа с 68%. През 70-те години дългът към Брутният вътрешен продукт във всички напреднали стопански системи понижа до 25%.
Третият интервал стартира от 70-те години. Правителствата на развитите стопански системи отслабиха регулациите над финансовите потоци и финансовите системи, като още веднъж в приоритет се трансфораха финансовите пазари. Въпреки че понякога волатилността на пазарите с облигации упражняваше напън върху политиците през 80-те и 90-те години, те постепенно изгубиха въздействието си.
Глобалната финансова интеграция съответства с покачването на интереса към спестяванията и вложенията, и сигурността, обезпечена от облигациите на богатите страни със постоянни валути, се оказа привлекателна за голям брой вложители. Разходите по заемите понижават непрекъснато, даже когато задълженията нарастват. Глобалната финансова рецесия в допълнение ускори тази наклонност. Държавният дълг в развитите страни набъбна от 59% от Брутният вътрешен продукт през 2007 година до 91% през 2013 година И въпреки всичко страните от развития свят успяваха да се финансират със заеми с съвсем нулева или негативна рента през последното десетилетие.
П ечатницата за пари проработи
Пандемията от ковид значи, че следва спомагателна промяна във финансовите пазари. Възможно е да навлезем в нов интервал в историята на държавния дълг. Какво ще произлезе от този интервал към момента не е изцяло ясно. Ситуацията със следпандемичния дълг може да прилича тази на непосредствената следвоенна ера. Изпитанията на тази рецесия могат да вдъхновят нова вълна от вложения в технологии и инфраструктура, която усили конкуренция за наличните спестявания, както и разноските по държавните заеми. Инструментите за ограничение на растежа на лихвите ще разрешат на държавните управления да се оправят с увеличаващите се разноски, изключително в случай че регулациите, свързани с търговията, се усилят след спешната обстановка.
Има възможност обаче и икономическият напредък мъчно да бъда възобновен, защото тази рецесия се разграничава спрямо останалите. Централните банки, пробвайки се да обезпечат ликвидност на проблематичните стопански системи, към този момент изкупуват големи количества държавен дълг. Федералният запас купува неограничени количества облигации, Европейската централна банка неотдавна също разгласи проект за изкупуване на облигации за 750 милиарда евро (809 милиарда долара). Бавно икономическо възобновяване може да накара централните банки да финансират увеличаващи се фискални дефицити с прясно отпечатани пари. Ситуацията в Япония от 90-те години на предишния век, считана в миналото за необичайно икономическо събитие, ще се повтори в голям брой други страни. Финансирането посредством отпечатване на пари в този мащаб без последствия за инфлацията ще преобърне визиите на хората за предел на задълженията. Каквото и да се случи обаче, това няма да е първият път, в който по-време на рецесия се пренаписват разпоредбите.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ