Финансисти: Сега не е моментът за присъединяване към банковия съюз на Европа
Сега не е моментът България да се причисли към банковия съюз на Европа. Около това мнение се сплотиха финансистът Емил Хърсев и някогашният финансов министър Петър Чобанов в предаването „ Още от деня ” по Българска национална телевизия. За влизането ни в Еврозоната има условия и едно от тях е влизането на България в Банковия съюз. Досега сходно изискване не е поставяно пред никоя друга страна.
„ Това е политическо решение да тръгнем по пътя, по който тръгнахме сега. Вицегуверньорът на Чешката Централна банка има известно право, когато споделя, че не може да посъветва другите страни да тръгнат по същия път. Тъй като този път е нерешителен, защото в Еврозоната предстоят промени, защото следващата година следва да бъде определено ново управление на Европейската Централна банка и предстоят избори за нова ЕК. Тоест ние се намираме в една турболентна обстановка и би трябвало да си зададем въпроса – в този момент ли е моментът да вършим тази крачка към банковия съюз, да си дадем суверенитета, да се управляват нашите банки от институция, която не се е потвърдила, че може прекомерно сполучливо във времето да го прави ”, съобщи Петър Чобанов.
Според финансиста Емил Хърсев, в случай че влезем в банковия съюз фактически ще се промени компетенцията при извършване на значими държавни функционалности – за лицензиране на банки, за надзор върху банковата система и така нататък „ Изключително значимият въпрос е по какъв начин точно ще пристъпим към този развой, за който сме взели решение. Според мен това е въпрос на договаряния. Великият френски общественик Жорж Клемансо споделя, че войната е прекомерно съществено нещо, с цел да бъде поверена единствено на генералите. Аз бих го перифразирал и за банкерите. Присъединяването ни към Еврозоната и към нейните институции е прекомерно съществено нещо, с цел да бъде поверено единствено на банкерите ”, сподели Емил Хърсев. Той предложи държавното управление да се замисли да образува един необятен публичен спор по въпроса, който да включва огромен набор от експерти, в това число и интернационалните специалисти.
До влизането ни в банковия съюз обаче остава още една стъпка, подсети Петър Чобанов. И тя е смяна в законодателството. България ще регламентира в законодателството си пълномощия на ЕЦБ да получава информация за положението на родните банки, а Българска народна банка ще е длъжна да ползва надзорните разпоредби на Франкфурт. „ Депутатите ще имат опция и те да вземат участие в тази полемика и да вземат решение дали това в действителност в този момент би трябвало да се случи. Но сега това, което го има като предложение за законодателство, е ЕЦБ да има достъп до цялата информация, в това число професионална и банкова загадка. Това значи институцията да разполага с цялата ни бизнес информация и въпросът е ние би трябвало ли да си дадем този суверенитет ”, заключи Петър Чобанов.
Финансистът Емил Хърсев репликира, че огромният въпрос, който би трябвало да си зададем, е дали в действителност сме тръгнали към Европа или не. „ Влизането в банковия съюз е неизменима част от влизането ни в Еврозоната. Ние този избор сме го създали за консолидиране в системата на Еврозоната и всички институции, които в това време могат да зародят там. Когато сме го подписвали това в контракта за присъединение, несъмнено, Банков съюз нямаше. Но има още доста институции, които ще се основат и през днешния ден ги няма, само че някой ден ще ги има и ние ще би трябвало да участваме в тях. Това сме го приели. Това е част от контракта ни за присъединение. Искам да обърна огромно внимание на това, че стопански за България е преференциално ние да участваме в Еврозоната. Включително с всички опасности, които са изцяло евентуални ”.
В умозаключение Петър Чобанов акцентира, че приемането на еврото и влизането в Еврозоната са хубави неща, само че преди да пристъпим към тях би трябвало да създадем разбор на „ турболенциите ”, които минават или предстоят в Еврозоната, и тогава да решим по кое време е уместно да „ влезем в клуба ”. „ Като одобряваме еврото, би трябвало да знаем, че с изключение на изгоди ще имаме и разноски. Италия е част от Еврозоната сега и страната стопански се клати доста съществено. Там са огромни проблемите, ще бъде издадено предизвестие към тях. Италия има 2,237 трилиона евро дълг. Това е най-големият дълг безусловно изражение в Еврозоната. И в случай че нещо се случи, този дълг би трябвало да бъде заплатен от Еврозоната. Ако сме част от нея, и ние ще спасяваме Италия солидарно. Трябва да го имаме и това поради ”, сподели някогашният финансов министър.
„ Това е политическо решение да тръгнем по пътя, по който тръгнахме сега. Вицегуверньорът на Чешката Централна банка има известно право, когато споделя, че не може да посъветва другите страни да тръгнат по същия път. Тъй като този път е нерешителен, защото в Еврозоната предстоят промени, защото следващата година следва да бъде определено ново управление на Европейската Централна банка и предстоят избори за нова ЕК. Тоест ние се намираме в една турболентна обстановка и би трябвало да си зададем въпроса – в този момент ли е моментът да вършим тази крачка към банковия съюз, да си дадем суверенитета, да се управляват нашите банки от институция, която не се е потвърдила, че може прекомерно сполучливо във времето да го прави ”, съобщи Петър Чобанов.
Според финансиста Емил Хърсев, в случай че влезем в банковия съюз фактически ще се промени компетенцията при извършване на значими държавни функционалности – за лицензиране на банки, за надзор върху банковата система и така нататък „ Изключително значимият въпрос е по какъв начин точно ще пристъпим към този развой, за който сме взели решение. Според мен това е въпрос на договаряния. Великият френски общественик Жорж Клемансо споделя, че войната е прекомерно съществено нещо, с цел да бъде поверена единствено на генералите. Аз бих го перифразирал и за банкерите. Присъединяването ни към Еврозоната и към нейните институции е прекомерно съществено нещо, с цел да бъде поверено единствено на банкерите ”, сподели Емил Хърсев. Той предложи държавното управление да се замисли да образува един необятен публичен спор по въпроса, който да включва огромен набор от експерти, в това число и интернационалните специалисти.
До влизането ни в банковия съюз обаче остава още една стъпка, подсети Петър Чобанов. И тя е смяна в законодателството. България ще регламентира в законодателството си пълномощия на ЕЦБ да получава информация за положението на родните банки, а Българска народна банка ще е длъжна да ползва надзорните разпоредби на Франкфурт. „ Депутатите ще имат опция и те да вземат участие в тази полемика и да вземат решение дали това в действителност в този момент би трябвало да се случи. Но сега това, което го има като предложение за законодателство, е ЕЦБ да има достъп до цялата информация, в това число професионална и банкова загадка. Това значи институцията да разполага с цялата ни бизнес информация и въпросът е ние би трябвало ли да си дадем този суверенитет ”, заключи Петър Чобанов.
Финансистът Емил Хърсев репликира, че огромният въпрос, който би трябвало да си зададем, е дали в действителност сме тръгнали към Европа или не. „ Влизането в банковия съюз е неизменима част от влизането ни в Еврозоната. Ние този избор сме го създали за консолидиране в системата на Еврозоната и всички институции, които в това време могат да зародят там. Когато сме го подписвали това в контракта за присъединение, несъмнено, Банков съюз нямаше. Но има още доста институции, които ще се основат и през днешния ден ги няма, само че някой ден ще ги има и ние ще би трябвало да участваме в тях. Това сме го приели. Това е част от контракта ни за присъединение. Искам да обърна огромно внимание на това, че стопански за България е преференциално ние да участваме в Еврозоната. Включително с всички опасности, които са изцяло евентуални ”.
В умозаключение Петър Чобанов акцентира, че приемането на еврото и влизането в Еврозоната са хубави неща, само че преди да пристъпим към тях би трябвало да създадем разбор на „ турболенциите ”, които минават или предстоят в Еврозоната, и тогава да решим по кое време е уместно да „ влезем в клуба ”. „ Като одобряваме еврото, би трябвало да знаем, че с изключение на изгоди ще имаме и разноски. Италия е част от Еврозоната сега и страната стопански се клати доста съществено. Там са огромни проблемите, ще бъде издадено предизвестие към тях. Италия има 2,237 трилиона евро дълг. Това е най-големият дълг безусловно изражение в Еврозоната. И в случай че нещо се случи, този дълг би трябвало да бъде заплатен от Еврозоната. Ако сме част от нея, и ние ще спасяваме Италия солидарно. Трябва да го имаме и това поради ”, сподели някогашният финансов министър.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ