Бейрут, Ливан – Мандатът на Риад Саламех като управител на централната банка на Ливан изтича след 30 години на фона на обвинения у дома и в чужбина за пране на пари, измами и присвояване на публични средства.
С изтичането на мандата на 73-годишния президент в понеделник финансовите загуби на Ливан възлизат на над 72 милиарда долара, повече от три пъти неговия брутен вътрешен продукт (БВП) през 2021 г., според Световната банка.
Ръководството на Саламе на Banque du Liban (BDL) остави страната със съмнителната репутация на една от най-тежките икономически кризи в света в съвремието.
Очернен край на губернаторството, което започна през 1993 г. по искане на тогавашния министър-председател Рафик Харири.
„Печелившите стратегии“ се провалят
Икономистът беше натоварен със задачата да възстанови банковия сектор на Ливан след гражданската война, да финансира реконструкцията на разрушени градове, да привлече финансиране и най-вече да примами обратно милионите ливанци, избягали от конфликта.
За да направи това, Саламе предложи високи лихвени проценти, привличайки депозити и парични преводи от огромната ливанска диаспора и богати араби – и си спечелвайки признания.
Ливанската лира беше фиксирана на 1507 за щатски долар в продължение на десетилетия и доверието в „печелившата стратегия“ на Саламе продължи.
„Това беше период на бързо разрастване на ливанския банков сектор. Успяхме да осигурим финансиране за реконструкция... за да създадем условия за привличане на хората обратно“, казва Насър Сайди, който стана първият вицегубернатор на Саламе в BDL през 1993 г., а по-късно беше министър на икономиката и търговията и министър на индустрията.
Стратегията на Саламе започна да показва пукнатини през 2011 г., когато паричните преводи и чуждестранните инвестиции се забавиха. Протестите срещу сектантската система в страната доведоха до ожесточени сблъсъци между фракции и нестабилността се влоши от избухването на гражданска война в съседна Сирия. Страната започна да харчи повече, отколкото получава.
Така че Саламе стартира програма за финансов инженеринг през 2016 г., която включваше банки, предлагащи единствена по рода си висока възвръщаемост на депозити в щатски долари, за да поддържат резервите в чуждестранна валута, по същество спасявайки затруднените банки.
„Това не беше одобрено от правителството, не беше одобрено от парламента и дори не беше одобрено от централния съвет на BDL. Ето Риад Саламе, който правеше подаръци на банките, на акционерите на банките“, казва Саиди.
Програмата беше поддържана жива чрез изчерпване на собствените резерви на банката, като Световната банка я описа като „схема на Понци“ в доклад от август 2022 г.
В крайна сметка финансовата система на Ливан избухна през 2019 г.
През октомври 2019 г. народно въстание свали правителството на Саад Харири, което изплаши чуждестранните инвеститори. Банките останаха без долари, за да платят на вложителите и затвориха врати – много от тях остават затворени.
Пандемията и експлозията на пристанището в Бейрут бяха удари по вече потъващ кораб. Лирата падна заедно с това, плъзгайки се до около 90 000 за долар на черния пазар.
Кой се възползва?
„Каква е функцията на всеки управител на централната банка?“ пита Туфик Гаспар, ливански икономист и бивш съветник в Международния валутен фонд (МВФ).
„За да запазим стабилността на валутата и по-важното, да запазим стабилността на банковия сектор. Двамата се сринаха, какво повече можете да кажете?“
МВФ каза, че BDL „натрупа големи загуби, особено с навлизането на операциите по финансов инженеринг“ чрез квазифискални операции – като субсидии за строителство, туризъм, образование, горива и медицина.
„Всичко това е правителствена работа, която не трябва да се извършва от централната банка, но … правителствата и политиците бяха много доволни от наличието на централна банка, която финансира неща, за които те трябваше да намерят ресурси“, казва Саиди.
„Заедно с политиците и други, банките бяха бенефициенти. Така че имате тази комбинация от подкрепа на основните бенефициенти и затова той остана на власт толкова дълго“, добавя той.
Но наскоро Саламе беше обвинен в пране на пари, измама и присвояване на стойност 330 милиона долара в Ливан и в чужбина.
В Ливан Саламе и съпругата му Стефани Салиба са обвинени в незаконно обогатяване. Според главния прокурор на Ливан той е заподозрян в прехвърляне на незаконни средства от BDL към Салиба, който притежава скъпи недвижими имоти. Той също така е обвинен в фалшификация, пране на пари и укриване на данъци.
Той е разследван за присвояване от прокурори в Белгия, Франция, Германия, Лихтенщайн, Люксембург и Швейцария. Разследването разглежда дали Саламе е използвал брокерската фирма на брат си, Forry Associates Ltd, за начисляване на скрити комисионни върху сделките на BDL, които след това са били инвестирани в недвижими имоти в цяла Европа.
През май Интерпол издаде две отделни червени бюлетини срещу Саламе по искане на Франция и Германия.
Френските прокурори го обвиниха в „престъпно сдружаване с цел извършване на престъпления“, организирано пране на пари и „утежнена данъчна измама“, докато Германия го обвинява в „съвместно извършено пране на пари, пране на пари на многократна и печеливша основа ”, според уебсайта на Интерпол.
Но Саламе остана на власт въпреки призивите за отстраняването му.
Премиерът Наджиб Микати беше заподозрян, че защитава Саламех заради собствените си политически интереси, което още повече разгневи ливанския народ.
Саламе беше впрегнал достатъчно сила и подкрепа, за да стане почти недосегаем. Той отговаряше за най-висшия орган за наблюдение на прането на пари и контролираше одитите, направени на сметки на BDL, повечето от които никога не бяха публикувани.
В интервю за местния телевизионен оператор LBC, Саламе отрече да е извършил нещо нередно.
„Вярвам, че … паричните политики на централната банка допринесоха за установяването на стабилност и икономически растеж“, каза той.
Той отхвърли исканията на Ал Джазира за коментар.
„Освен ако не промените правилата на играта“
Не е ясно какво ще се случи със Саламе след това.
Изправен пред арест в чужбина, той вероятно ще остане в Ливан, където законът не позволява екстрадиция, за да се изправи пред съдебните си битки. Той каза, че ще обжалва известията на Интерпол.
През последните седмици Саламе се яви пред съдилищата, но малко ливанци вярват, че това ще доведе до някакви отговори, предвид силно политизираната съдебна система на Ливан.
Един от съдиите-следователи, Гада Аун, беше обвинен в пристрастност и освободен от делото през май, малко след повдигането на обвинение на Саламе.
„Наказват ме за това, че си върша работата“, каза тя пред репортери тогава. Аун е замесен в няколко други дела за корупция, включващи големи банки и дори премиера Микати.
Гаспар казва, че икономическото възстановяване е възможно, но че проблемът на Ливан е липсата на политическа воля за прилагане на решения. „Властите не са направили нищо... те не искат“, казва той.
Саиди също казва, че „не вижда апетит в политическата класа за реформи“.
Бившият министър, който веднъж се върна в Ливан, за да възстанови, защото „вярва в бъдещето“, не смята, че хората ще се върнат този път.
„Освен ако нямате промяна в правилата на играта, политическа реформа, реформа в банковия сектор, икономически реформи, защо ще се върнат?“
Източник: Ал Джазира
