Ще досъсипе ли Covid-19 неприкосновеността
Сега е моментът добре осведомените общества да се изправят, да основат правната рамка, която им липсва
Масовото следене стана „ обществено задоволително ” след 11/9 и наподобява се утвърждава с Covid-19
(снимка: CC0 Public Domain)
Пиеш кафе в картонена чашка на гарата, изхвърляш я и ето, че твоето ДНК към този момент е взето. Всеки телефон във всеки град се свързва с разнообразни други телефони и всичко за общенията им се записва. Трансграничните пътувания са вероятни единствено сред страни, които обменят между тях големи бази данни с персонални данни.
Всичко това може да се окаже взор в бъдещето, пътят към което стартира с атентатите на 11 септември 2001 година и бе павиран от пандемията „ ковид ”. Изглежда като да сме на прага на една нова епоха – епоха на всеобщо събиране на персонални данни, в което се знае кой до кого се е доближил и по кое време, кой е здрав и може да пътува, а записи за персоналната ДНК на всеки човек се събират в държавни бази данни. Новата действителност е на ръба и от нас зависи дали ще я сбъднем.
Дали този тъмен нов свят ще ускори желанието ни за цялост или ще угаси и дребното, което е останало от него?
Терористичните атентати на 11 септември 2001 година отмиха отраз напъните на обществото да се подсигурява персонална цялост на всички. Масовото следене внезапно стана „ обществено задоволително ”. В доста страни се вкара видеонаблюдение на публичните места. Съгласихме се на контракт: всеки от нас може да бъде проследен, само че одобряваме това в подмяна на отбрана от тероризъм.
Междувременно от този момент насам младежите израснаха в епоха на непринудено предаване на персонални данни. В обществените медии всеки написа, разгласява фотоси, разяснява. И до момента в който „ общественият живот кипи ”, операторите на обществени медии събират с все мощ всякаква персонална информация.
Знаят когато и да е къде сме, какво вършим, какво мислим, от какво се интересуваме, какво ненавиждаме, от какво се дразним. Могат даже да плануват какво ще ни развълнува. И това също се случва с доброволното единодушие на участниците, които дават персоналните си данни в подмяна на удобството да можеш да обменяш известия, да споделяш фотоси с другари и други сходни прозаични неща.
Днес обаче имаме нова обстановка: Covid-19. Тя „ наложи ” незабавната нужда от следене на контактите и придвижванията на хората. И това е един нов „ мащаб ” в региона на надничането в персоналния живот. От Южна Корея през Обединеното кралство до Съединени американски щати следенето на хората по придвижването на телефоните им се одобри за мярка, целяща публично здраве.
Технологията е обгърната в очарователните одежди на спасителство. Нещо повече: Apple и Гугъл оферират решения, които държавните управления не могат да си разрешат. Промените влизат в телефоните, умните ни телефони – в началото като приложение, а по-късно като вградена функционалност, която ще бъде конфигурирана с следващия ъпдейт.
Не може да се спори, че сходно софтуерно развиване има извънреден капацитет за ограничение на разпространяването на заболяването. Но какво ще стане по-късно, откакто заболяването „ отшуми ”? Някой ще деинсталира ли новата функционалност за следене на контактите?
Дали няма да запомним 2020 година като годината, в която неприкосновеността на персоналния живот дефинитивно се изпари?
Време за поврат
Малцина бранители на неприкосновеността на персоналния живот се съмняват в сеизмичната природа на сегашния миг. Някои специалисти се опасяват от цялостен поврат, до момента в който други виждат късмет най-сетне нашите закони да наваксат забавянето в цифровата епоха. Privacy International назова въздействието на Covid-19 върху персоналния живот „ невиждано ”.
„ 9/11 сложи началото на скрити и открити режими на наблюдаване, доста от които бяха противозаконни ”, споделя Един Оманович, шеф на кампанийното направление в групата, представен от CNN. Индустрията за наблюдаване, по думите му, „ схваща, че това е отлична опция, сравнима с 9/11 във връзка с легитимиране на наблюдението и превръщането му в норма. Видяхме голямата подготвеност на хората да оказват помощ колкото е допустимо повече. Подпомагането на здравните управляващи да се оправят с вируса обаче е нещо друго от подпомагането на органите за сигурност да употребяват момента като опция да сложат ръка на данните ”.
Адаптирането на технологията към настоящия миг е нещо, което би трябвало да се следи. Неотложността на дейностите след „ 11 септември ” наложи ограниченията да бъдат въведени „ единствено за момента ”, само че след това станаха нормални и непрекъснати. Това са скъпи уроци – и за държавните управления, и за жителите.
още по тематиката
Едуард Сноудън и други разобличители демонстрираха какъв брой доста данни се събират и проучват. Това оставя отворен въпросът дали демократичният метод на живот е реалност или е изцяло опустошен зад фасадата на привидна сигурност.
Професор Джон Кроукрофт – който през 2011 година за първи път е основал в Университета в Кеймбридж мобилно приложение за мониторинг на грипа – споделя, че повсеместното въвеждане на приложения за следене на зараза би трябвало да бъдат експлицитни по въпроса за „ залязването ” – заличаването на събраните данни след избран интервал от време.
„ Трябва да сме пределно ясни по кое време ще изтрием тези данни, да речем след 30 дни, когато те явно не са нужни на никого – тъй като контактите ще се възстановят, епидемиолозите ще подобрят моделите си ”, счита професорът.
Кроукрофт се опасява от две области на зпоупотреба със събраните данни. Първото безпокойствие е, че събраните данни ще се употребяват и за наложително уединяване на хората, а второто – че може да се стигне до въвеждане на „ документ за имунитет ” за хората, които имат антитела към вируса.
Към това следва да се добави „ щипка сол ”: публичното разбиране на сходни феномени. Най-вероятно доста хора няма да се замислят за това какъв брой приложения и по какъв начин събират и съхраняват данни и за какъв брой време, само че ще им хареса концепцията да могат да излизат, пътуват и поддържат връзка гладко.
Подобна „ договорка ” е доста сходна с тази в обществените мрежи: наподобява, че животът е станал по-добър, с помощта на платформите за шерване: от потребителите не се изисква изпитание, а на назад във времето работи промишленост за събиране на данни, която е на стойност милиарди долари. И макар осъзнаването, че жертват част от персоналната си цялост, милиони хора не престават да употребяват обществените мрежи всеки ден.
Нищо не е неизбежно
Общественото здраве постоянно е носило в себе си съставен елемент на всеобщо следене, с цел да се следят и управляват болесттите и тяхното разпространяване. Това е било по този начин и преди появяването на смарт телефоните, приложенията, обществените медии, Apple и Гугъл. Тоест – здравната тема значително благоприятства напъните за всеобщо следене и хората са склонни да одобряват това за задоволително.
Но в последна сметка нищо не е неизбежно, споделя книгата на Шошана Зубоф „ Ерата на капитализма на шпионирането ”. Авторката има вяра, че Covid-19 може да се окаже моментът, в който хората – вместо да одобряват безшумно и непринудено повсеместното следене – ще се изправят и ще изискат зачитането на правата си и налагането на ясни граници за следенето.
Според писателката, през 2001 година не сме били готови за сходно развиване. Това е повода да стане допустимо софтуерните колоси да събират тонове информация за всекиго от нас. „ Те получиха свободата да вършат каквото си желаят: скрито да откраднат нашия витален опит и да комбинират тези данни, с цел да предсказват нашето държание, а по-късно да продават тези прогнози и да станат компании с трилиони долари ”, споделя Зубоф.
Днес обаче хората осъзнават какъв брой доста данни се събират за тях на всички места и по всевъзможни мотиви. Затова събитията към Covid-19 могат да се окажат катализатор за всеобщото пробуждане и преосмисляне на границите на персоналната цялост. Сега е моментът добре осведомените общества да се изправят, да основат правната рамка, която им липсва, с цел да овладеят силите на технологиите и да защитят неприкосновеността си.
„ Няма нищо неизбежно ”, споделя Зубоф. „ Ние сме виновни както към обществото, по този начин и към персоналния живот на хората. И можем да създадем и двете. Намирането на този баланс зависи напълно от нас ”.
Масовото следене стана „ обществено задоволително ” след 11/9 и наподобява се утвърждава с Covid-19
(снимка: CC0 Public Domain)
Пиеш кафе в картонена чашка на гарата, изхвърляш я и ето, че твоето ДНК към този момент е взето. Всеки телефон във всеки град се свързва с разнообразни други телефони и всичко за общенията им се записва. Трансграничните пътувания са вероятни единствено сред страни, които обменят между тях големи бази данни с персонални данни.
Всичко това може да се окаже взор в бъдещето, пътят към което стартира с атентатите на 11 септември 2001 година и бе павиран от пандемията „ ковид ”. Изглежда като да сме на прага на една нова епоха – епоха на всеобщо събиране на персонални данни, в което се знае кой до кого се е доближил и по кое време, кой е здрав и може да пътува, а записи за персоналната ДНК на всеки човек се събират в държавни бази данни. Новата действителност е на ръба и от нас зависи дали ще я сбъднем.
Дали този тъмен нов свят ще ускори желанието ни за цялост или ще угаси и дребното, което е останало от него?
Терористичните атентати на 11 септември 2001 година отмиха отраз напъните на обществото да се подсигурява персонална цялост на всички. Масовото следене внезапно стана „ обществено задоволително ”. В доста страни се вкара видеонаблюдение на публичните места. Съгласихме се на контракт: всеки от нас може да бъде проследен, само че одобряваме това в подмяна на отбрана от тероризъм.
Междувременно от този момент насам младежите израснаха в епоха на непринудено предаване на персонални данни. В обществените медии всеки написа, разгласява фотоси, разяснява. И до момента в който „ общественият живот кипи ”, операторите на обществени медии събират с все мощ всякаква персонална информация.
Знаят когато и да е къде сме, какво вършим, какво мислим, от какво се интересуваме, какво ненавиждаме, от какво се дразним. Могат даже да плануват какво ще ни развълнува. И това също се случва с доброволното единодушие на участниците, които дават персоналните си данни в подмяна на удобството да можеш да обменяш известия, да споделяш фотоси с другари и други сходни прозаични неща.
Днес обаче имаме нова обстановка: Covid-19. Тя „ наложи ” незабавната нужда от следене на контактите и придвижванията на хората. И това е един нов „ мащаб ” в региона на надничането в персоналния живот. От Южна Корея през Обединеното кралство до Съединени американски щати следенето на хората по придвижването на телефоните им се одобри за мярка, целяща публично здраве.
Технологията е обгърната в очарователните одежди на спасителство. Нещо повече: Apple и Гугъл оферират решения, които държавните управления не могат да си разрешат. Промените влизат в телефоните, умните ни телефони – в началото като приложение, а по-късно като вградена функционалност, която ще бъде конфигурирана с следващия ъпдейт.
Не може да се спори, че сходно софтуерно развиване има извънреден капацитет за ограничение на разпространяването на заболяването. Но какво ще стане по-късно, откакто заболяването „ отшуми ”? Някой ще деинсталира ли новата функционалност за следене на контактите?
Дали няма да запомним 2020 година като годината, в която неприкосновеността на персоналния живот дефинитивно се изпари?
Време за поврат
Малцина бранители на неприкосновеността на персоналния живот се съмняват в сеизмичната природа на сегашния миг. Някои специалисти се опасяват от цялостен поврат, до момента в който други виждат късмет най-сетне нашите закони да наваксат забавянето в цифровата епоха. Privacy International назова въздействието на Covid-19 върху персоналния живот „ невиждано ”.
„ 9/11 сложи началото на скрити и открити режими на наблюдаване, доста от които бяха противозаконни ”, споделя Един Оманович, шеф на кампанийното направление в групата, представен от CNN. Индустрията за наблюдаване, по думите му, „ схваща, че това е отлична опция, сравнима с 9/11 във връзка с легитимиране на наблюдението и превръщането му в норма. Видяхме голямата подготвеност на хората да оказват помощ колкото е допустимо повече. Подпомагането на здравните управляващи да се оправят с вируса обаче е нещо друго от подпомагането на органите за сигурност да употребяват момента като опция да сложат ръка на данните ”.
Адаптирането на технологията към настоящия миг е нещо, което би трябвало да се следи. Неотложността на дейностите след „ 11 септември ” наложи ограниченията да бъдат въведени „ единствено за момента ”, само че след това станаха нормални и непрекъснати. Това са скъпи уроци – и за държавните управления, и за жителите.
още по тематиката
Едуард Сноудън и други разобличители демонстрираха какъв брой доста данни се събират и проучват. Това оставя отворен въпросът дали демократичният метод на живот е реалност или е изцяло опустошен зад фасадата на привидна сигурност.
Професор Джон Кроукрофт – който през 2011 година за първи път е основал в Университета в Кеймбридж мобилно приложение за мониторинг на грипа – споделя, че повсеместното въвеждане на приложения за следене на зараза би трябвало да бъдат експлицитни по въпроса за „ залязването ” – заличаването на събраните данни след избран интервал от време.
„ Трябва да сме пределно ясни по кое време ще изтрием тези данни, да речем след 30 дни, когато те явно не са нужни на никого – тъй като контактите ще се възстановят, епидемиолозите ще подобрят моделите си ”, счита професорът.
Кроукрофт се опасява от две области на зпоупотреба със събраните данни. Първото безпокойствие е, че събраните данни ще се употребяват и за наложително уединяване на хората, а второто – че може да се стигне до въвеждане на „ документ за имунитет ” за хората, които имат антитела към вируса.
Към това следва да се добави „ щипка сол ”: публичното разбиране на сходни феномени. Най-вероятно доста хора няма да се замислят за това какъв брой приложения и по какъв начин събират и съхраняват данни и за какъв брой време, само че ще им хареса концепцията да могат да излизат, пътуват и поддържат връзка гладко.
Подобна „ договорка ” е доста сходна с тази в обществените мрежи: наподобява, че животът е станал по-добър, с помощта на платформите за шерване: от потребителите не се изисква изпитание, а на назад във времето работи промишленост за събиране на данни, която е на стойност милиарди долари. И макар осъзнаването, че жертват част от персоналната си цялост, милиони хора не престават да употребяват обществените мрежи всеки ден.
Нищо не е неизбежно
Общественото здраве постоянно е носило в себе си съставен елемент на всеобщо следене, с цел да се следят и управляват болесттите и тяхното разпространяване. Това е било по този начин и преди появяването на смарт телефоните, приложенията, обществените медии, Apple и Гугъл. Тоест – здравната тема значително благоприятства напъните за всеобщо следене и хората са склонни да одобряват това за задоволително.
Но в последна сметка нищо не е неизбежно, споделя книгата на Шошана Зубоф „ Ерата на капитализма на шпионирането ”. Авторката има вяра, че Covid-19 може да се окаже моментът, в който хората – вместо да одобряват безшумно и непринудено повсеместното следене – ще се изправят и ще изискат зачитането на правата си и налагането на ясни граници за следенето.
Според писателката, през 2001 година не сме били готови за сходно развиване. Това е повода да стане допустимо софтуерните колоси да събират тонове информация за всекиго от нас. „ Те получиха свободата да вършат каквото си желаят: скрито да откраднат нашия витален опит и да комбинират тези данни, с цел да предсказват нашето държание, а по-късно да продават тези прогнози и да станат компании с трилиони долари ”, споделя Зубоф.
Днес обаче хората осъзнават какъв брой доста данни се събират за тях на всички места и по всевъзможни мотиви. Затова събитията към Covid-19 могат да се окажат катализатор за всеобщото пробуждане и преосмисляне на границите на персоналната цялост. Сега е моментът добре осведомените общества да се изправят, да основат правната рамка, която им липсва, с цел да овладеят силите на технологиите и да защитят неприкосновеността си.
„ Няма нищо неизбежно ”, споделя Зубоф. „ Ние сме виновни както към обществото, по този начин и към персоналния живот на хората. И можем да създадем и двете. Намирането на този баланс зависи напълно от нас ”.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ