Истината зад легендата за Седящия бик
Седящият бик е измежду най-легендарните индиански вождове, прочут с борбата при Литъл Бигхорн. Нови доказателства обаче демонстрират, че 40-годишният индианец даже не е взел участие в сражението.
Битката при река Литъл Бигхорн, състояла се на територията на днешния щат Монтана, остава най-известното стълкновение сред северноамериканските индианци и бойците на Съединени американски щати.
Години наред вождът на племето лакота – Седящият бик, бе апетитен като съществена фигура в този конфликт. Разследване на National geographic обаче демонстрира друга версия на историята.
8 години пред бойното стълкновение американското държавно управление и индианците лакота подписват съглашение, с което им се давало територия – неприкосновена индианска земя, в която можели да ловуват и живеят, спазвайки своите традиции и ритуали.
Но няколко години по-късно експедиция, предвождана от военачалник Къстър, навлиза в индианските земи и близо до Блек хилс открива злато. Новината бързо се популяризирала и в територията на лакота идва голям брой от златотърсачи.
Индианците недоволствали против нашествието, само че държавното управление не съумяло да овладее треската за злато, която се разнесла измежду заселниците. Правени са опити да се предоговорят изискванията на съглашението, като Блек хилс се изключи от уговорената територия.
Лакота не се съгласяват и държавното управление взема решение да предизвика война, с цел да превземе Блек хилс. Издава се разпоредба, в която се не разрешава на лакота да водят обичайния си метод на живот, казвайки, че в противоположен случай дейностите им ще се считат за враждебни.
Правителството е било наясно, че това ще е непримливо и ще докара до свирепа опозиция от страна на индианците. Армията изпраща 3 батальона, с цел да издирят така наречен враждебни индианци.
Кавалерията, предвождана от военачалник Къстър, открива лагера на Седящия бик до река Литъл Бигхорн. Къстър е нападал индианци и преди и знаел, че при положение на офанзива те бягат.
За негова изненада обаче тази борба била друга. Индианците се надигат и се бият, а до този миг никой от американската войска не е срещал сходна опозиция от страна на коренните поданици на Америка.
Войниците на Къстър били избити до един, както и самият той. Смята се, че тази победа се дължи на увереността на индианците след предсказване на Седящия бик.
По време на танца на Слънцето той предсказал, че индианците ще сразят белите, само че не би трябвало да крадат облеклата им или да се поругават с труповете им. Последното не било спазено.
Индианците обезобразили труповете на убитите бойци, вярвайки че хората отиват в отвъдното по метода, по който са умряли. Лакота са употребявали сражението, с цел да излеят гнева и омразата си към американските заселници.
В едно стълкновение, провело се в разгара на зимата, американските бойци нападнали лагер на шайените и лакота, вследствие на което стотици бебета починали.
Дълго време се смяло, че Седящият бик е бил един от водачите на бойното поле, само че това не е по този начин. Изследване и един от живите потомци на индианеца демонстрират, че той е останал в лагера, с цел да пази дамите и децата.
Версията, че той предвождал индианците против армията на Къстър е измислена от пресата, с цел да покаже лакота като диваци.
След успеха преследването на племето става още по-агресивно, а най-после те се принудени да се съгласят с изискванията на американското държавно управление и да заживеят в резерват, загърбвайки обичайния си живот.
