Седмици преди първата по рода си ротация в изпълнителната власт,

Седмици преди първата по рода си ротация в изпълнителната власт, активността на кабинета се употребява с утвърждението на 21.1% от българите – колкото е била и стартовата му поддръжка от преди девет месеца. По-значима е динамичността в неодобрението, което нараства от 37% при сформирането му до 52.9% все още.

Това са главните заключения от регулярното изследване на публичните настройки, осъществено от организация Алфа Рисърч измежду 1000 души, в интервала 27 февруари – 3 март 2024 година

Аналогична, въпреки и с по-малка амплитуда е наклонността в оценките за премиера Николай Денков: утвърждение от 23.6% (в съпоставяне с 26% при встъпването в длъжност) и растеж на неодобрението от 30% до 42.4% за същия интервал.

Мария Габриел, която се чака да поеме поста на министър-председател, е измежду дребното политически представители в страната с положителен рейтинг – 34.7% позитивни против 25.2% негативни оценки. Очакванията за активността на кабинета „ Габриел “ са преобладаващо неутрални, само че с помощта на персоналното доверие към нея оптимизмът надвива над скептицизма: 20% считат, че държавното управление ще работи по-добре против 15%  – че ще работи по-лошо.

Нарасналото през последните седмици напрежение сред участниците в ръководството поляризира отношението към кабинета „ Денков “ измежду личните им симпатизанти. В началото на март преобладаващо утвърждение за него имат само последователите на ПП-ДБ. Сред гласоподавателите на ГЕРБ господства недоверието, а оценките на симпатизантите на Движение за права и свободи са в двете крайности. По отношение на кабинета „ Габриел “, противоположното, само последователите на ГЕРБ се открояват с преобладаващо позитивни упования (59% против едвам 2%, че ще работи по-лошо).  Избирателите на ПП-ДБ са умерено сериозни, а тези на Движение за права и свободи заемат неутрална позиция.

Независимо от (не)коалиционното напрежение, най-голяма част от обществото (40%) счита, че вярното решение за страната е ротацията да се състои. Други 27%, главно гласоподаватели на Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, само че и на Движение за права и свободи виждат по-добър излаз в избори 2 в 1 дружно с европейските.

Партийните водачи и електоралните настройки

Лидер в желанията на твърдо решените да гласоподават в национални избори е ГЕРБ с 23.7% и преднина от 4.5 пункта пред актуалните си сътрудници ПП-ДБ (19.2%). Бойко Борисов резервира позицията си на най-одобряван партиен водач с 21.6% доверие, само че и значителен дял съмнение – 51%. Съпредседателите на „ Продължаваме промяната “ обаче търпят имиджови вреди през последните месеци и все още Асен Василев има 13.8% доверие против 61.1% съмнение, а Кирил Петков – 13.1% доверие против 64.3% съмнение. По-положително е отношението към съпредседателя на Демократична България Христо Иванов – 15.2% доверие против 49.7% съмнение.

Третата позиция в евентуален парламентарен избор е за „ Възраждане “ (12.8%), които също търпят известна ерозия в следствие от вътрешно-партийните разтърсвания, само че остават главните, които събират радикалния избор. Персоналното доверие в Костадин Костадинов все още е 15% утвърждение против 57.2% отрицание.

9.7% поддръжка за Движение за права и свободи и предизвикателство за създаване на персонален престиж от новите съпредседатели на Движението, които влизат в управлението на партията с поддръжката на към 50 на 100 от личните ѝ симпатизанти. На национално ниво, Джевдет Чакъров получава 8.7% доверие и 48.1% съмнение, а Делян Пеевски – 5% доверие и 74.4% съмнение.

Българска социалистическа партия резервира поддръжка от 9.6%, а водачът Корнелия Нинова – 12.2% утвърждение против 56.1% отрицание. Готови да дадат гласа си за Има Такъв Народ са 5.1%, а отношението към водача му Слави Трифонов е 12% позитивно против 51.6% негативно.

7.7% са решените да поддържат друга партия, а 12.3% – се двоумят за кого да гласоподават.

Силно сериозна продължава да е и оценката за активността на  главните институции  в страната:

Доверието в Народното събрание е замръзнало на 7% утвърждение и 62% отрицание. Отношението към сегашния му ръководител Росен Желязков е по-позитивно спрямо това към институцията – 21% позитивни, 52% неутрални и 27% негативни оценки. По-сдържани са упованията към евентуалния идващ ръководител на Народно събрание Атанас Атанасов – 13% позитивни, 46% неутрални и 41% негативни.

Президентът Румен Радев резервира нивото си на доверие от края на 2023 г.– 39% утвърждение против 38% отрицание и 23% неутрално отношение. За разлика от първия му мандат, когато ветрилото на социална поддръжка за него беше доста по-широко, все още тя идва главно от позиционирани вляво и споделящи проруски настройки гласоподаватели – на Българска социалистическа партия, Възраждане, Левицата, негласуващи.

Оценките за работата на и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов остават на равнището на неговите прародители – 5% позитивни, 52% негативни и 43% неутрални.

Напрежението в  правосъдната система  през последните дни ескалира с нови разкрития за мрежи от зависимости. Едва 4% считат, че разкритията засягат  криминални дейности и изнудване на ниско равнище. 17% са на мнение, че зависимостите доближават и стопират до висшите етажи на прокуратурата и съда. Мнозинството, 70%, са на мнение, чe в тези мрежи са забъркани и политици. Което е още един източник на ерозия на доверието към политическата класа.

Според обществото рецептата, с цел да бъдат прекратени тези обвързаности и решение на каузи посредством изнудване включва дейности, които да доведат до неоправдателни присъди на отговорни магистрати и политици (66%), откриване на забърканите политици (55%) и обявяване на имената на висшите представители на правосъдната власт, които са ходили в закритите клубове и са предрешавали хода на делата (49%). На по-заден проект остават структурно-кадровите ограничения, включващи цялостна промяна на съдии и прокурори по висшите етажи (38%), както и законодателните промени в правосъдната система (34%). Като минимум ефикасна се припознава персоналната промяна на основния прокурор (20%) без други съпровождащи механизми – мярка, за която дълго се считаше, че е разковничето на казуса, само че откакто беше осъществена през предходната година слабостта й стана забележима в необятен публичен проект.

Русия и Украйна

В българското общество господства мнението, че за гибелта на съветския опозиционен водач Алексей Навални е виновен режимът в Кремъл. Независимо от опитите да се държи в неопределеност съответната причина и по този начин да се размие отговорността, за 58% от пълнолетните българи дейностите на ръководещите в Русия са довели до физическото унищожаване на рецензия на Путин. На противоположното мнение са 20%, а други 22% се затрудняват да преценяват.

Очакванията за честността на идните президентски избори в Русия разумно, са преобладаващо песимистични. Премахването на действителната съпротива, било то физически или административно (чрез отвод на регистрация за участие) води до убедеността на 55% от сънародниците ни, че президентските избори няма да бъдат свободни и почтени. Оптимизъм показват едвам 18%, а за 27% обстановката остава неразбираема.

Сред симпатизантите на всички партии у нас, като се изключи тези от „ Възраждане “ господства разбирането, че ръководството в Кремъл е отговорно за гибелта на опозиционера и че президентските избори няма да са почтени.

Във външнополитически проект войната в Украйна продължава в забележителна степен да вълнува българите и близо 2/3 споделят, че са я обсъждали с околните си през последните няколко седмици. Агресията на Русия е освен тематика за диалог, само че и мотив за съществени терзания измежду преобладаващата част от българите (58%) с опитите си да отслаби Европейски Съюз и НАТО, към които принадлежи и България.

На този декор ръководството на  Владимир Путин  продължава да се преглежда отрицателно. Нагласите към него коренно се трансформираха след нападението над Украйна, а случаи като гибелта на А. Навални ги затвърждават. Към днешна дата неодобрението на българите към него доближава 62% против 20% утвърждение.

Изследването е извършено в интервала 27 февруари – 3 март 2024 година от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.

trud.bg