Седмицата, която разделя Месни от Сирни заговезни, се нарича Сирна

Седмицата, която разделя Месни от Сирни заговезни, се назовава Сирна неделя или Сирница. Обичаите и празниците са свързани с прехода от зимата към пролетта. През цялата седмица, само че изключително във вторник и петък, се съблюдават строго някои забрани - дамите не би трябвало да перат и да чукат с бухалки и да простират бяло пране, с цел да не бие град през лятото. Народна сентенция споделя: " Градът се сири по Сирница, а Тодорица го мята! "

Седмицата приключва със Сирната неделя, наричана още Сирни поклади, Прошка, Големи заговезни, Велики заговезни. На идващия ден зарочва интервалът на Великденския пост, Великите пости, Пустовете или Великите заговелки. Това са най-дългите пости в годината и не престават седем седмици, споделя пред Dir.bg етнологът Валентина Шарланова.

Д-р Валентина Шарланова е доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Научните й ползи са в региона на обичайна българска метрология, националната метеорология, свети места- православни християнски църкви и манастири в Софийско, еднаквост и миграции. Автор е на редица публикации, студии и на монографиите: " Български национални ограничения ", " Народна метеорология ", " Български обичайни празници и традиции " и " Софийската Света гора " - в две издания, едното от които с превод и на британски език.

Какво повелят националните обичаи за Сирната неделя

Денят на Сирната неделя минава в гостувания, младите безусловно посещават по-възрастните си родственици - родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и желаят амнистия, като изричат: " Прощавай! " - " Господ да прости, да си простен ", дават отговор по-възрастните. Така вечерта, когато цялото домочадие седне към празничната софра да заговява, всички би трябвало да са се помирили и да са си дали прошка. Оттук и вечерята назовават Прощални заговезни, Прошки.