Седмицата беше драматична за ръководителя на толкова огромна компания. Държавата

Седмицата беше трагична за ръководителя на толкоз голяма компания. Държавата беше наредила цените на горивата да бъдат краткотрайно замразени, вследствие на което компанията губеше десетки милиони евро всеки месец.

На всичкото от горната страна държавното управление заплаши, че в случай че фирмите като тази на ръководителя не съблюдават контрола върху цените, ще бъдат наложени защитни мита върху износа на петролни артикули за чужбина.

Вагит Алекперов нямаше избор, с изключение на да се подчини без възражения. " Лукойл " в никакъв случай не си е разрешавал да не съблюдава формалната линия на Кремъл. Сметката още веднъж ще заплаща подвластната Европа.

Като цяло новините не бяха положителни. Петролът стартира да спада трагично, макар упованията, че новите-стари наказания против Иран, ще покачат цените. Получи се обаче противоположен резултат. Появи се по-голямо предложение, което тъкмо преди зимата да се развихри, срина цените до някакви си 65 $ за барел. Всичко трябваше да тръгне надолу.

Седмицата беше трагична за българския министър-председател. Неясно по какъв начин цените на горивата в България пораснаха до равнища, които го сложиха в обстановка, сходна на тази през 2013-та.

Тогава сметките за ток пристигнаха със закъснение и бяха толкоз огромни, че хиляди недоволни жители извършиха улиците. Тогава за премиера беше елементарно да хвърли оставка с мисълта, за скорошно завръщане. А скандалните решения на идващото държавно управление на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, целунали се на Орлов мост, единствено забързаха този развой.

Сега обаче министър председателят имаше голям проблем. Той по този начин и не се разграничи до дъно от болния имидж на хората, които изпратиха в небитието кабинета на Орешарски. Така и не формулира една обща българска цел, която обществото да следва. В съзнанието на огромна част от обществото остана тежкото подозрение, че задкулисието все по този начин дефинира дневния ред на страната.

Дали ще пълним дупка във Варна, или ще одобряваме закони на партия, която желае да събори държавното управление ти, нямаше значение, подозренията останаха.

Премиерът беше в неволя. И този път беше стъпил върху сламена основа, която личните му сътрудници се опитваха да възпламенят по всевъзможен метод. Дали ще обидят майки на деца с увреждания, или ще се карат шумно по линия на по-по-най-патриотизма, на всички беше ясно, че тези хора повече подхранват неустойчивостта, в сравнение с да подсигуряват непоклатимост.

С тези сътрудници, свърши времето на златните пръсти. Дойде времето на междинните пръстове.

Седмицата беше трагична за българското общество.
За следващ път в последните години се доближи до точката на крайното неодобрение.

Но съгласно изборните описи гласоподавателите са почти равни на броя на популацията, което е меко казано отлично за партийните стратези, които към този момент се приготвят за ново завъртане на рулетката с обети, че ще трансформират България. Забравете за машинното гласоподаване. То пречи.

Сламената основа става все по-лесно запалима. И от изток, и от запад. Там също дневният ред се мени непрестанно.

Защото освен в България седмицата беше трагична...