Последното писмо на един войник
Седмица преди борбата за Бул Рьн (известна още като борбата при Манасас), Сьливан Балу, майор от втора доброволна рота от Роуд Аилънд, написа на жена си в Смитфийлд:
„ 14 юли, 1861 Вашингтон
Скъпа ми Сара,
Усилено се приказва, че след няколко дни ще се местим, може би още на следващия ден. В случай, че не съумея да ти пиша още веднъж, усещам се длъжен да ти драсна няколко реда, които може би ще прочетеш, когато мен към този момент ме няма. Не изпитвам никакви подозрения и съмнения по отношение на идеята, на която съм се посветил, и се усещам все по този начин сигурен и убеден в смелостта си. Съзнавам какъв брой огромно е упованието на американската цивилизация в успеха на нашето държавно управление и какъв брой огромен е дългът ни към тези, които са минали преди нас през кървавите тествания на революцията, И аз съм подготвен - изцяло подготвен - и решен да се простя с всичките наслади на този живот, с цел да оказа помощ на държавното управление и да изплатя своя дълг.
Сара, любовта ми към теб е безсмъртна. Тя като че ли ме обвързва с мощни въжета, които нищо с изключение на всемогъщия не може да раздра. И все пак любовта към отечеството ме обгръща като мощен вятър и ме носи неудържимо, дружно с всичките ми окови, към бойното поле.
Споменът за всички щастливи мигове, които съм претърпял с теб, ме връхлитат и аз благодаря на Бога и на теб, че съм могъл да им се веселя толкоз дълго. Колко ми е мъчно да се откажа от тях и да трансформира в пепел очакванията за бъдни дни, когато - в случай че е рекъл Бог - бихме могли да живеем и да се обичаме и да се радваме на синовете си, почтено възмьжали около нас.
Ако не се върна, скъпа ми Сара, в никакъв случай не забравяй какъв брой те обичам; когато падна на бойното поле, с последния си мирис ще изрека твоето име. Прости множеството ми неточности и болките, които съм ти предизвикал. Колко неблагоразумен и малоумен съм бил от време на време.
Но, Сара! Ако мъртвите могат да се връщат на земята и да витаят към обичаните си същества, аз постоянно ще бъда с теб в най-ветлите дни и в най-тъмните нощи. Винаги. Винаги.
: И когато сетиш лек полъх върху страните си, това ще е моят дъх; когато студен полъх лъхне пулсиращото ти слепоочие, това ще е духът ми, който витае край теб. Сара, не тъжи за гибелта ми: Представи си, че съм за-минал и ме чакай, тъй като ние ще се съберем още веднъж.
Майор Съливан Балу "
Майор Съливан Балу умира седмица по-късно при първата борба край Бул Рън.
Из "Пилешка чорба за женската душа "
„ 14 юли, 1861 Вашингтон
Скъпа ми Сара,
Усилено се приказва, че след няколко дни ще се местим, може би още на следващия ден. В случай, че не съумея да ти пиша още веднъж, усещам се длъжен да ти драсна няколко реда, които може би ще прочетеш, когато мен към този момент ме няма. Не изпитвам никакви подозрения и съмнения по отношение на идеята, на която съм се посветил, и се усещам все по този начин сигурен и убеден в смелостта си. Съзнавам какъв брой огромно е упованието на американската цивилизация в успеха на нашето държавно управление и какъв брой огромен е дългът ни към тези, които са минали преди нас през кървавите тествания на революцията, И аз съм подготвен - изцяло подготвен - и решен да се простя с всичките наслади на този живот, с цел да оказа помощ на държавното управление и да изплатя своя дълг.
Сара, любовта ми към теб е безсмъртна. Тя като че ли ме обвързва с мощни въжета, които нищо с изключение на всемогъщия не може да раздра. И все пак любовта към отечеството ме обгръща като мощен вятър и ме носи неудържимо, дружно с всичките ми окови, към бойното поле.
Споменът за всички щастливи мигове, които съм претърпял с теб, ме връхлитат и аз благодаря на Бога и на теб, че съм могъл да им се веселя толкоз дълго. Колко ми е мъчно да се откажа от тях и да трансформира в пепел очакванията за бъдни дни, когато - в случай че е рекъл Бог - бихме могли да живеем и да се обичаме и да се радваме на синовете си, почтено възмьжали около нас.
Ако не се върна, скъпа ми Сара, в никакъв случай не забравяй какъв брой те обичам; когато падна на бойното поле, с последния си мирис ще изрека твоето име. Прости множеството ми неточности и болките, които съм ти предизвикал. Колко неблагоразумен и малоумен съм бил от време на време.
Но, Сара! Ако мъртвите могат да се връщат на земята и да витаят към обичаните си същества, аз постоянно ще бъда с теб в най-ветлите дни и в най-тъмните нощи. Винаги. Винаги.
: И когато сетиш лек полъх върху страните си, това ще е моят дъх; когато студен полъх лъхне пулсиращото ти слепоочие, това ще е духът ми, който витае край теб. Сара, не тъжи за гибелта ми: Представи си, че съм за-минал и ме чакай, тъй като ние ще се съберем още веднъж.
Майор Съливан Балу "
Майор Съливан Балу умира седмица по-късно при първата борба край Бул Рън.
Из "Пилешка чорба за женската душа "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ