Седемте рилски езера загиват
Седемте рилски езера умират, сигнализира интернационалната природозащитна организация WWF. И единствено бързо и прецизно използване на закона може да им даде късмет за живот, предизвестяват еколозите. Според специалистите на организацията, тук към този момент са нанесени доста увреждания, а броят на нарушаванията пораства. Причината е всеобщият и механизиран достъп до езерата и той би трябвало да бъде преустановен, безапелационни са от WWF.
Замърсяването на Езерата,
води до тяхната еутрофикация или общо казано заблатяването им. Това е тежък екологичен проблем, за който от дълго време сигнализират доста природозащитни организации.
Проблемът би трябвало да е и във фокуса на дирекцията на Национален парк “Рила”, която е виновна за дългогодишното всеобщо наличие на хора в циркуса на Седемте рилски езера, което е и повода довела до тази еутрофикация. В последните години изискванията за локалната екосистема са в допълнение влошени поради непрестанно растящият човешки напън, обезпечен от лифта, прокаран до Езерата, както и от противозаконните джипове-таксита, които качват искащи да посетят мястото, считат природозащитниците.
Добре е, че въпреки всичко управата на националния парк припознава казуса, декларира Добромир Добринов от WWF. За страдание обаче определеният метод за решаването му се оказва доста неправилен. Той е учреден на противозаконни практики и ще докара до в допълнение увреждане на парка. Изграждането на нова туристическа инфраструктура с тежка техника, без да бъдат в профил аргументите за казуса, единствено го утежнява, добавя още Добринов.
Според WWF, нарушаванията на законите при реализация на плана на парковата дирекция за запазване на Езерата са няколко.
Първото от тях е
методът на парковата дирекция да се търси отбрана на екосистемите, опазвани в националния парк, посредством човешка интервенция, нарушаваща тяхната непринуденост. Според еколозите, той е фундаментално неправилен, защото директно опонира на член 18 от Закона за предпазените територии (ЗЗТ) – „ съществена цел на националните паркове е гарантиране протичане на естествените процеси в екосистемите и биологичното многообразие. Съгласно член 21 от същия закон, в националните паркове се не разрешава нарушение на естественото положение на водни площи, водни течения, техните крайбрежия и прилежащи територии, с изключение на в случаи на заплаха от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората или настъпване на материални вреди “.
В несъгласие на това, дирекцията на парка планува създаване на пътеки от дребни камъни и разполагане на дървени парапети в прилежащи територии на езерата и по този метод е в директно нарушаване на посочения режим на парка, считат от WWF.
На второ място те показват, че няма издадена заповед на министъра на околната среда и водите за одобряване на механически план за описаните в плана на парка действия.
На 11 септември, представители на парковата дирекция са провели среща със заинтригуваните страни, на която са ги уверили, че няма да се повреждат естествени местообитания, опазвани в Защитена зона “Рила”, съвпадаща с границите на парка. От WWF обаче показват, че не са били показани къде тъкмо ще са новите каменни пътеки по отношение на местообитанията.
По време на срещата е станало ясно, че изпълнителите възнамеряват да употребяват скали и камъни от региона, с цел да изградят натрошена настилка за въпросните пътеки. Това е голямо количество скален материал, който ще се отнеме от територията на парка и ще трансформира региона в строителна площадка, безапелационни са природозащитниците.
По този метод
предпазената територия и предпазената зона ще бъдат в допълнение повредени,
а представителите на типове, които употребяват за леговище камъните или търсят храна там, ще бъдат унищожени. Това съгласно тях, постанова изводът, че планът на Национален парк “Рила” евентуално ще повреди естественото местообитание, за чието възстановяване сякаш бил направен, както и други естествени местообитания и типове, опазвани в Защитена зона „ Рила “ и в националния парк, разяснява още Добринов.
От WWF припомнят, че действителните законови принадлежности за решаването на казуса с човешкия напън и контрола са преди всичко прекъсване на лифта от хижа Пионерска до хижа Рилски езера. Според организацията, това може да бъде осъществено от министъра на околната среда и водите на съображение член 79, алинея 1, т. 2 от Закона за предпазените територии.
Нарушението не е от в този момент, разясняват от организацията. Според специалистите й, строителство на горната лифтова станция в рамките на парка е осъществено в нарушаване на възбраната за ново строителство в националните паркове по член 21, т. 1 от Закона за предпазените територии.
На второ място, те показват прекъсването на всички увреждащи парка действия. По тяхно мнение, Министърът на околната среда и водите може да спре плана на парковата дирекция, употребата на лифта от хижа „ Пионерска “ до хижа „ Рилски езера “, както и придвижването на всички транспортни средства по пътя от “Пионерска” до границите на парка, като се изключи тези, употребявани от държавни служби. И допълват, че той може да направи това посредством акт за използване на административна насила, на съображение член 121, алинея 2 от Закона за биологичното многообразие - при пораждане на непосредствена заплаха от увреждане или заличаване на предпазени зони или на части от тях. Разпоредбата на член 121 е транспозиция от Директивата за местообитания на Европейския Съюз, която обезпечава невиждано равнище на отбрана, държи сметка единствено за съществуването на заплаха от увреждане на предпазена зона, без значение дали дейностите водещи до такова влияние, се правят във или отвън териториалните граници на предпазената зона, без значение какви актове за реализация на проекти, стратегии, планове и капиталови оферти са издадени, дали те са законосъобразни, и прочие съображения от сходен темперамент.
На трето място
природозащитниците упорстват
за маркиране на пътеките за прилагане в прилежащите територии на езерата единствено с багра, нанесена на камъни на несъмнено разстояние един от различен по периферията на определената пътека.
И изискват за бъде засилен контролът при придвижването на посетителите по новомаркираните пътеки.
От WWF напомнят, че още при започване на юли 2020 година е сезирала с всички тези причини Върховна административна прокуратура и Окръжна прокуратура Кюстендил. Като прибавят и причини за евентуални закононарушения съгласно Наказателния кодекс - незаконно разваляне на предпазена територия и местообитания в предпазена зона. До този миг обаче, природозащитниците не са получили никакъв отговор на сигнала си. Според тях, до този миг нямало и никаква информация прокуратурата да е подхванала някакви стъпки за търсене на наказателна или административна отговорност на който и да било.
Замърсяването на Езерата,
води до тяхната еутрофикация или общо казано заблатяването им. Това е тежък екологичен проблем, за който от дълго време сигнализират доста природозащитни организации.
Проблемът би трябвало да е и във фокуса на дирекцията на Национален парк “Рила”, която е виновна за дългогодишното всеобщо наличие на хора в циркуса на Седемте рилски езера, което е и повода довела до тази еутрофикация. В последните години изискванията за локалната екосистема са в допълнение влошени поради непрестанно растящият човешки напън, обезпечен от лифта, прокаран до Езерата, както и от противозаконните джипове-таксита, които качват искащи да посетят мястото, считат природозащитниците.
Добре е, че въпреки всичко управата на националния парк припознава казуса, декларира Добромир Добринов от WWF. За страдание обаче определеният метод за решаването му се оказва доста неправилен. Той е учреден на противозаконни практики и ще докара до в допълнение увреждане на парка. Изграждането на нова туристическа инфраструктура с тежка техника, без да бъдат в профил аргументите за казуса, единствено го утежнява, добавя още Добринов.
Според WWF, нарушаванията на законите при реализация на плана на парковата дирекция за запазване на Езерата са няколко.
Първото от тях е
методът на парковата дирекция да се търси отбрана на екосистемите, опазвани в националния парк, посредством човешка интервенция, нарушаваща тяхната непринуденост. Според еколозите, той е фундаментално неправилен, защото директно опонира на член 18 от Закона за предпазените територии (ЗЗТ) – „ съществена цел на националните паркове е гарантиране протичане на естествените процеси в екосистемите и биологичното многообразие. Съгласно член 21 от същия закон, в националните паркове се не разрешава нарушение на естественото положение на водни площи, водни течения, техните крайбрежия и прилежащи територии, с изключение на в случаи на заплаха от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората или настъпване на материални вреди “.
В несъгласие на това, дирекцията на парка планува създаване на пътеки от дребни камъни и разполагане на дървени парапети в прилежащи територии на езерата и по този метод е в директно нарушаване на посочения режим на парка, считат от WWF.
На второ място те показват, че няма издадена заповед на министъра на околната среда и водите за одобряване на механически план за описаните в плана на парка действия.
На 11 септември, представители на парковата дирекция са провели среща със заинтригуваните страни, на която са ги уверили, че няма да се повреждат естествени местообитания, опазвани в Защитена зона “Рила”, съвпадаща с границите на парка. От WWF обаче показват, че не са били показани къде тъкмо ще са новите каменни пътеки по отношение на местообитанията.
По време на срещата е станало ясно, че изпълнителите възнамеряват да употребяват скали и камъни от региона, с цел да изградят натрошена настилка за въпросните пътеки. Това е голямо количество скален материал, който ще се отнеме от територията на парка и ще трансформира региона в строителна площадка, безапелационни са природозащитниците.
По този метод
предпазената територия и предпазената зона ще бъдат в допълнение повредени,
а представителите на типове, които употребяват за леговище камъните или търсят храна там, ще бъдат унищожени. Това съгласно тях, постанова изводът, че планът на Национален парк “Рила” евентуално ще повреди естественото местообитание, за чието възстановяване сякаш бил направен, както и други естествени местообитания и типове, опазвани в Защитена зона „ Рила “ и в националния парк, разяснява още Добринов.
От WWF припомнят, че действителните законови принадлежности за решаването на казуса с човешкия напън и контрола са преди всичко прекъсване на лифта от хижа Пионерска до хижа Рилски езера. Според организацията, това може да бъде осъществено от министъра на околната среда и водите на съображение член 79, алинея 1, т. 2 от Закона за предпазените територии.
Нарушението не е от в този момент, разясняват от организацията. Според специалистите й, строителство на горната лифтова станция в рамките на парка е осъществено в нарушаване на възбраната за ново строителство в националните паркове по член 21, т. 1 от Закона за предпазените територии.
На второ място, те показват прекъсването на всички увреждащи парка действия. По тяхно мнение, Министърът на околната среда и водите може да спре плана на парковата дирекция, употребата на лифта от хижа „ Пионерска “ до хижа „ Рилски езера “, както и придвижването на всички транспортни средства по пътя от “Пионерска” до границите на парка, като се изключи тези, употребявани от държавни служби. И допълват, че той може да направи това посредством акт за използване на административна насила, на съображение член 121, алинея 2 от Закона за биологичното многообразие - при пораждане на непосредствена заплаха от увреждане или заличаване на предпазени зони или на части от тях. Разпоредбата на член 121 е транспозиция от Директивата за местообитания на Европейския Съюз, която обезпечава невиждано равнище на отбрана, държи сметка единствено за съществуването на заплаха от увреждане на предпазена зона, без значение дали дейностите водещи до такова влияние, се правят във или отвън териториалните граници на предпазената зона, без значение какви актове за реализация на проекти, стратегии, планове и капиталови оферти са издадени, дали те са законосъобразни, и прочие съображения от сходен темперамент.
На трето място
природозащитниците упорстват
за маркиране на пътеките за прилагане в прилежащите територии на езерата единствено с багра, нанесена на камъни на несъмнено разстояние един от различен по периферията на определената пътека.
И изискват за бъде засилен контролът при придвижването на посетителите по новомаркираните пътеки.
От WWF напомнят, че още при започване на юли 2020 година е сезирала с всички тези причини Върховна административна прокуратура и Окръжна прокуратура Кюстендил. Като прибавят и причини за евентуални закононарушения съгласно Наказателния кодекс - незаконно разваляне на предпазена територия и местообитания в предпазена зона. До този миг обаче, природозащитниците не са получили никакъв отговор на сигнала си. Според тях, до този миг нямало и никаква информация прокуратурата да е подхванала някакви стъпки за търсене на наказателна или административна отговорност на който и да било.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ