Седем седмици преди Великден е Сирни заговезни, наричан още Прошка,

Седем седмици преди Великден е Сирни заговезни, именуван още Прошка, Поклади или Прошкина неделя. Празникътвинаги се празнува една седмица след Месни заговезни. В деня след Сирни заговезни стартират великденските пости.

По традиция на този празник младите желаят амнистия на по-възрастните с думата " Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо... ", а те им дават отговор – " Простено да ти е и от мен, и от Бога " или " Просто да ти е, Господ да прости ". На Сирни заговезни желаеме амнистия от всички наши близки и другари, на които се извиняваме за провиненията през годината, в случай че сме ги обидили или пренебрегнали в даден миг. По традиция амнистия не си желаят единствено женените, тъй като се знае, че на другия ден може отново да се скарат.

На вечерната софра се поставят риба, баница със сирене, яйца, мляко и без никакво месо.

Един от най-обичаните ритуали – обичаят " амкане " или " хамкане " се прави след вечеря. За да се извърши ритуалът, е належащо да се свари яйце или да се подготви парче халва или сирене, завързани на конец. Той се залюлява над трапезата и всеки протяга ръка с отворена уста и ръце зад тила, когато яйцето или халвата се насочи към него. Който захапе яйцето или халвата с уста, той ще е най-здрав.

В неделя се палят огньове (клади) и откакто прегорят, се прескачат за здраве. После към тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се назовава и Поклади. В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) – това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва злото от къщата.

Следвайте ни във,и