Български абсурд! Седем съдебни инстанции не са достатъчни за приключване на дело с шест убити на пътя
Седем правосъдни инстанции не са задоволителни за привършване на дело с шест убити на пътя.
Става дума за тежката автомобилна злополука от 2015 година, когато край село Гривица, Плевенско, при преден конфликт на два автомобила, бяха погубени шест човешки живота – мъже, всичките сред 51-59 години!
Времето лети – Tempus fugit – или още по-точно казано времето окончателно лети!
Тази латинска поговорка е годна и се отнася за погубените човешки животи, неуместно и прибързано завършили земния си път, за техните наследници, които към този момент осма година чакат правдивост, само че тя важи и за българската правосъдна система, чиято бавност, мудност и неефективност, става рекордна за Европа.
Инцидентът е породен от двама водачи на сблъскали се челно коли, ръководени – от старшина Румен Цеков; а другия автомобил от цивилно лице Мирослав Бъчев. Шофьорите оцеляват след адския конфликт, само че умират всички техни спътници! Всички до един.
Според обвиняването виновността на военния Румен Цеков е, че управляваният от него автомобил се е движил в ограничен сектор с над 106 км.ч., при ограничаване 50 км.ч., подхванал е и изпреварване, макар въведената възбрана за изпреварване, като подхваща маневрата на завой, без да има видимост. В резултат на поредицата от умишлени нарушавания на закона и жестоко несъобразяване с пътната конюнктура, управляваният от Цеков автомобил „ Форд “ се удря челно с идващия отсреща Фолксваген „ Туаран “, зад кормилото на който седи Мирослав Бъчев.
Пак съгласно държавното обвиняване, доказано от досегашните правосъдни инстанции, като се изключи една, отговорен, въпреки и в по-малка степен, е и другият водач Бъчев. Той също се е движил с потвърдено висока и несъобразена скорост от към 88 км/ч, още веднъж доста по-висока от обозначеното ограничаване от 50 км/ч.
В добавка към това, Бъчев не се е съобразил с означението за извършващи се ремонтни работи на пътя, което в допълнение е нараснало тежестта на решението му да не се съобрази с правилника за придвижване. Накрая, виждайки задаващия се против него и движещ се в насрещното платно „ Форд “, директно преди челния конфликт Бъчев подхваща неправилна и убийствена маневра. Вместо да отклони автомобила си вдясно, той е завил внезапно вляво, като по този метод с автомобила си е навлязъл в насрещното пътно платно! В същия миг военният, завършвайки рискованото изпреварване, също се насочва към личното си платно. Следва преден конфликт с шест жертви.
Последното изговаряне на Военно-апелативния съд оневини напълно цивилното лице Бъчев, а за водача на военните смекчи наказването „ отнемане от независимост “, като го понижи от 10 години на 7 години, както и понижи наказването „ отнемане от право да ръководи МПС “ от 12 години на 10 години!
На 17.10.2022 година Върховен касационен съд, пред който делото стига за повторно, ще заседава по митинг на прокурора и по тъжби на всички участници в процеса /без оправдания шофьор/.
Не е изключено след Върховен касационен съд делото да се върне за преразглеждане на различен състав на Военно-апелативния съд, а след него правосъдното произвеждане още веднъж да стигне за трети път до ВКС…
Това е същинска каскада от правосъдни производства и обикаляне на делото по инстанциите. Досъдебната фаза, завърши не безпроблемно за към една година. Съдебната фаза обаче същински забуксува.
През 2016г. бе първоинстанционното дело, което се гледа от Военния съд поради присъединяване в закононарушението на военно лице.
През 2017г. делото стигна до Военно-апелативния съд, който върна делото на различен състав на първата инстанция.
Последва втора по ред първа инстанция от различен боен арбитър и други правосъдни заседатели, а след нея втора по ред втора инстанция /2018/. След това пристигна ред на Върховен касационен съд /2019/, който върна делото назад на втората правосъдна инстанция /2019/, която в края на 2021 година се произнесе много благосклонно към подсъдимите. И по този начин през 2022 година делото за повторно стигна до Върховен касационен съд.
Равносметката е две първи инстанции; три втори инстанции и два пъти делото стига до Върховен касационен съд. Общо седем инстанции като наказванията като че ли с всяка последваща инстанция стават все по-леки. Единият от водачите е оневинен изцяло, а другият е с понижени санкции.
Никой не мисли за почернените фамилии. Още по-малко за общата превантивна и възпираща функционалност на правораздаването, което с ефикасни, законосъобразни и обективни присъди, постановени в рационални периоди, следва да насочва избрани послания към всички членове на обществото, да възпитава хората на ред и правда и да е неизменим фактор за развиване и напредък.
В резултат на неуспехите на правосъдната система всички стартират да се питат дали това у нас е правораздаване изобщо; или е по-скоро реплика на правораздаване.
Сякаш в България наказателния развой върви в противоположна посока на всевъзможни международни трендове. Правосъдието е все по-малко висша държавническа активност и от ден на ден някакъв развой, разказан в едноименната новела на Франц Кафка. Формализирано, тромаво, протяжно, трудно за всички и лишено от всякаква човечност.
Конкретният случай е индикативен и в друго отношение.
Военните съдилища, които са по-скоро належащо и потребно звено в правораздаването, които по начало, са като че ли по-добре проведени, по-бързи и с по-строги санкции за потвърдено отговорните причинители, също се бавят. Явно и в тяхната активност нещо би трябвало да се промени и реформира. Същото важи и за военната прокуратура и разследване.
Твърде доста са насъбраните въпросителни и проблеми.
Критично доста стават и сходни правосъдни каузи, които не се вземат решение или завършват по метод, оставящ голям брой подозрения и съмнения.
Дано всичко това да стартира да се трансформира и усъвършенства в обозримо бъдеще. Иначе като общество сме обречени.
Става дума за тежката автомобилна злополука от 2015 година, когато край село Гривица, Плевенско, при преден конфликт на два автомобила, бяха погубени шест човешки живота – мъже, всичките сред 51-59 години!
Времето лети – Tempus fugit – или още по-точно казано времето окончателно лети!
Тази латинска поговорка е годна и се отнася за погубените човешки животи, неуместно и прибързано завършили земния си път, за техните наследници, които към този момент осма година чакат правдивост, само че тя важи и за българската правосъдна система, чиято бавност, мудност и неефективност, става рекордна за Европа.
Инцидентът е породен от двама водачи на сблъскали се челно коли, ръководени – от старшина Румен Цеков; а другия автомобил от цивилно лице Мирослав Бъчев. Шофьорите оцеляват след адския конфликт, само че умират всички техни спътници! Всички до един.
Според обвиняването виновността на военния Румен Цеков е, че управляваният от него автомобил се е движил в ограничен сектор с над 106 км.ч., при ограничаване 50 км.ч., подхванал е и изпреварване, макар въведената възбрана за изпреварване, като подхваща маневрата на завой, без да има видимост. В резултат на поредицата от умишлени нарушавания на закона и жестоко несъобразяване с пътната конюнктура, управляваният от Цеков автомобил „ Форд “ се удря челно с идващия отсреща Фолксваген „ Туаран “, зад кормилото на който седи Мирослав Бъчев.
Пак съгласно държавното обвиняване, доказано от досегашните правосъдни инстанции, като се изключи една, отговорен, въпреки и в по-малка степен, е и другият водач Бъчев. Той също се е движил с потвърдено висока и несъобразена скорост от към 88 км/ч, още веднъж доста по-висока от обозначеното ограничаване от 50 км/ч.
В добавка към това, Бъчев не се е съобразил с означението за извършващи се ремонтни работи на пътя, което в допълнение е нараснало тежестта на решението му да не се съобрази с правилника за придвижване. Накрая, виждайки задаващия се против него и движещ се в насрещното платно „ Форд “, директно преди челния конфликт Бъчев подхваща неправилна и убийствена маневра. Вместо да отклони автомобила си вдясно, той е завил внезапно вляво, като по този метод с автомобила си е навлязъл в насрещното пътно платно! В същия миг военният, завършвайки рискованото изпреварване, също се насочва към личното си платно. Следва преден конфликт с шест жертви.
Последното изговаряне на Военно-апелативния съд оневини напълно цивилното лице Бъчев, а за водача на военните смекчи наказването „ отнемане от независимост “, като го понижи от 10 години на 7 години, както и понижи наказването „ отнемане от право да ръководи МПС “ от 12 години на 10 години!
На 17.10.2022 година Върховен касационен съд, пред който делото стига за повторно, ще заседава по митинг на прокурора и по тъжби на всички участници в процеса /без оправдания шофьор/.
Не е изключено след Върховен касационен съд делото да се върне за преразглеждане на различен състав на Военно-апелативния съд, а след него правосъдното произвеждане още веднъж да стигне за трети път до ВКС…
Това е същинска каскада от правосъдни производства и обикаляне на делото по инстанциите. Досъдебната фаза, завърши не безпроблемно за към една година. Съдебната фаза обаче същински забуксува.
През 2016г. бе първоинстанционното дело, което се гледа от Военния съд поради присъединяване в закононарушението на военно лице.
През 2017г. делото стигна до Военно-апелативния съд, който върна делото на различен състав на първата инстанция.
Последва втора по ред първа инстанция от различен боен арбитър и други правосъдни заседатели, а след нея втора по ред втора инстанция /2018/. След това пристигна ред на Върховен касационен съд /2019/, който върна делото назад на втората правосъдна инстанция /2019/, която в края на 2021 година се произнесе много благосклонно към подсъдимите. И по този начин през 2022 година делото за повторно стигна до Върховен касационен съд.
Равносметката е две първи инстанции; три втори инстанции и два пъти делото стига до Върховен касационен съд. Общо седем инстанции като наказванията като че ли с всяка последваща инстанция стават все по-леки. Единият от водачите е оневинен изцяло, а другият е с понижени санкции.
Никой не мисли за почернените фамилии. Още по-малко за общата превантивна и възпираща функционалност на правораздаването, което с ефикасни, законосъобразни и обективни присъди, постановени в рационални периоди, следва да насочва избрани послания към всички членове на обществото, да възпитава хората на ред и правда и да е неизменим фактор за развиване и напредък.
В резултат на неуспехите на правосъдната система всички стартират да се питат дали това у нас е правораздаване изобщо; или е по-скоро реплика на правораздаване.
Сякаш в България наказателния развой върви в противоположна посока на всевъзможни международни трендове. Правосъдието е все по-малко висша държавническа активност и от ден на ден някакъв развой, разказан в едноименната новела на Франц Кафка. Формализирано, тромаво, протяжно, трудно за всички и лишено от всякаква човечност.
Конкретният случай е индикативен и в друго отношение.
Военните съдилища, които са по-скоро належащо и потребно звено в правораздаването, които по начало, са като че ли по-добре проведени, по-бързи и с по-строги санкции за потвърдено отговорните причинители, също се бавят. Явно и в тяхната активност нещо би трябвало да се промени и реформира. Същото важи и за военната прокуратура и разследване.
Твърде доста са насъбраните въпросителни и проблеми.
Критично доста стават и сходни правосъдни каузи, които не се вземат решение или завършват по метод, оставящ голям брой подозрения и съмнения.
Дано всичко това да стартира да се трансформира и усъвършенства в обозримо бъдеще. Иначе като общество сме обречени.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ