7 от всеки 10 работници в ЕС на минимална заплата преживяват трудно
Седем от всеки 10 служащи в Европейски Съюз на минимална заплата са затруднени да претърпяват. Мнозина от сериозно нужните по време на пандемията служащи, заети в обществените и здравните грижи, в чистотата и в селското стопанство, получават минимално заплащане, сочат данни и заключения, публикувани от Европейската конфедерация на профсъюзите и представени от българските синдикати.В обстановка, в която феноменът "работещи небогати " към момента не е изкоренен, а даже и се задълбочава, на европейско и национално равнище текат полемики за европейска инструкция за минималните заплати, съобщи Българска телеграфна агенция.
През октомври 2020 година Европейската комисия обнародва предлагането си за инструкция на Европейски Съюз за съответни минимални работни заплати в съюза. Според последните данни директивата получава поддръжка от 10 страни в Европейски Съюз, измежду които и България, със съответните бележки по нея. Шест страни са по-скоро съгласни, като и Финландия, която до неотдавна беше корав съперник, е измежду тях. Директивата не среща поддръжка от Дания, Швеция, Австрия, Унгария и Полша. Без ясна позиция са трите балтийски страни.
Проектът на инструкция ще бъде тематика на кръгла маса през днешния ден, проведена от КНСБ. Експертите ще разискват каква би трябвало да е българската позиция по тематиката.
Страната ни продължава да е отличник по неравенства в Европейски Съюз, като разликата сред приходите на най-бедните и най-богатите е над осем пъти, при приблизително за Европейски Съюз към 5.2 пъти, съгласно последните данни на Евростат.
В България две трети от хората не получават размера на междинната работна заплата, а по-малко от нея. По време на пандемията се задълбочиха неравенствата, а високият дял на разноските за здраве по отношение на общите доходи на семействата у нас докара до нов вид неравенства - здравните, счита икономистът от КНСБ Любослав Костов. При заболяване и следваща хоспитализация на човек, разноските за здраве доближават приблизително 35 % по отношение на месечния приход на този човек. При най-силно уязвимите групи пък, месечните разноски за здраве в интервала преди пандемията са достигали стряскащи стойности - сред 50 на 100 и 110 на 100, което значи, че на хората с най-ниски приходи /на минимална работна заплата/, се постанова да теглят заеми, с цел да посрещнат разноските по своето лекуване, счита икономистът.
Към 1 януари 2021 година от общо 27 страни - членки на Европейски Съюз, 21 имат минимална заплата на национално ниво. Само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат, регистрира през февруари Евростат. През януари 10 източноевропейски страни имат заплата под 700 евро, като България е с най-ниската - 332 евро.
Проектът на инструкция към този момент е обнародван и очакванията на европейските синдикати са с този документ да се понижи бедността, общественото изключване и неравенствата. Според КНСБ основният въпрос за адекватността на минималните заплати не е адресиран ясно и изрично в директивата. Основният проблем е в това, че двойният предел - съответната минимална работна заплата да е 60 % от медианната и 50 % от междинната работна заплата в съответната страна, е оставен в рециталите, а не е включен в главните алинеи на директивата, което слага под подозрение това дали страните ще го ползват, считат от КНСБ. Затова от синдиката желаят този предел да бъде в правните разпореждания.
От синдиката постоянно са отстоявали позицията, че при крещящи неравенства в България, въпросът за съответните минимални работни заплати би трябвало да срещне единомислеща поддръжка от всички партии. Необходим е и народен проект за деяние по директивата, с който страната ни да доближи 70 на 100 покритие с групови трудови контракти.
КНСБ упорства още работодателите, ползващи достъп до публични поръчки или публично финансиране, да са сключили групов контракт с служащите си, а всеки шеф, който не зачита синдикалните права на служащите, да бъде лишен от достъп до публични поръчки и финансиране.
Според Европейската конфедерация на профсъюзите по-високите минимални заплати водят до повишение на заплащането на всички нископлатени служащи. Данните сочат, че въвеждането и повишението на минималните работни заплати не води до загуба на работни места, считат от ЕКП. Профсъюзите упорстват директивата да бъде усъвършенствана, с цел да докара до заслужено възнаграждение и одобряване на груповото трудово договаряне.
Според ЕКП заплатите са мотор на стопанската система в Европейски Съюз, тъй като стопанските системи разчитат най-вече на вътрешното търсене. Синдикатите са безапелационни, че служащите, обхванати от групово трудово договаряне, получават по-високи заплати. Тревожна е обаче наклонността - броят на служащите, обхванати в груповото трудово договаряне, бележи спад в 22 от 27-те страни членки на Европейски Съюз. Няколко страни от Европейски Съюз не зачитат правото на сдружаване и на групово договаряне, според Европейската харта на обществените права. ЕКП и КНСБ приветстват обстоятелството, че определената правна форма е инструкция, т.е. страните членки се задължават да подхващат дейности за одобряване на груповото трудово договаряне. Държавите членки, в които по-малко от 70 на 100 от служащите са обхванати в груповото трудово договаряне, се задължават да разработят народен проект за деяние за увеличението на този условен дял. Понастоящем у нас по разнообразни оценки той е сред 25 и 30 на 100.
По-високите законоустановени минимални работни заплати и по-солидното групово трудово договаряне биха дали подтик на икономическото раздвижване след пандемията и биха способствали за понижаване на общественото неравноправие, което пораства непрестанно от 80-те години на предишния век насам, считат от Европейската конфедерация на профсъюзите.
Не такава е позицията обаче на Българската търговско-промишлена палата. В мнение по тематиката, от БТПП показват, че в изискванията на надигаща се наклонност за протекционистична политика на доста от страните в света, както и сериозните компликации, породени в резултат на пандемията от COVID-19, е належащо да се подхожда внимателно към имплементирането на нови правила и наставления, с цел да не се усилят така и така многочислените тежести, с които е обвързана предприемаческата активност в Европейски Съюз и в частност в България.
От БТПП считат, че предложенията на Европейска комисия за минималните заплати следва да бъдат под формата на рекомендации, а не като инструкция. Мотивите на бизнеса за това са свързани и с отчитане на спецификите на всяка страна и ценене на достиженията на трипартитното и двупартитното съдействие в страните от Европейски Съюз.
За Българската търговско-промишлена палата значим приоритет продължава да бъде поощряване на договарянето на минималната работна заплата в групови трудови контракти на равнище дружество, поради огромното разграничение на икономическите и финансовите благоприятни условия на предприятията, дори от един или сродни отрасли/браншове.
БТПП акцентира, че продуктивността на труда у нас е към момента надалеч от междинното равнище за Европейски Съюз, като през 2019 година в България продуктивността на един ангажиран доближава равнище от 48.8 на 100, при приблизително за Европейски Съюз 100 % /елиминирани са разликите в ценовите нива сред страните, тъй като Брутният вътрешен продукт е измерен в паритет на покупателната способност/
Позицията на БТПП за "здравословно " равнище за стопанската система и за пазара на труда е за съответствие на минимална работна заплата (МРЗ) към междинната работна заплата (СРЗ) от към 41-42 на 100, което е доста близо до междинното за Европейски Съюз равнище (за страните, където има въведена МРЗ понастоящем).
БСК също се разгласи срещу директивата. В писмо от 29 октомври предходната година до премиера и до обществения министър, от работодателската организация показват, че "европейските предприятия са изправени пред невиждано предизвикателство да оцелеят в обстановката на рецесия, породена от Covid-19. Вместо подкрепяне на стопанската система на Европейски Съюз за бързо и огромно възобновяване, сходна инструкция на Европейски Съюз ще отслаби опциите за опазване на заетостта в стопански депресивни региони и на най-уязвимите обществени групи, както и повишението на продуктивността ". Според БСК механизмите за установяване на минималната работна заплата не следва да бъдат политизирани и употребявани като инструмент на общественото подкрепяне.
Асоциацията на индустриалния капитал в България изрично ще упорства в своята работа при образуването на позиция на наднационалната, представителна пред Европейската комисия работодателска организация, в която членува - CEEP, за остро опълчване против каквато и да е интервенция на Европейската комисия в процеса на установяване на работните заплати в страните от Европейския съюз. АИКБ ще застъпва тезата, че свободното групово договаряне на минималната заплата на равнища бранш и икономическа активност е най-хубавият механизъм за нейното заслужено установяване, като напомня непрекъснато многочислените злокачествени недостатъци на нормативно закрепената минимална месечна работна заплата, които всяка година разпознава, разказва и довежда до знанието на държавното управление и Народното събрание.
АИКБ упорства положителните практики в политиката по приходите да бъдат предпазени и непокътнати. Настоява тези практики да бъдат прилагани и доразвивани и в България, а не да бъдат унищожени в целия Европейски съюз.
За главния претекст на Европейска комисия, обвързван с повишаването на относителния дял на нископлатените служащи - от 16.7 на 100 през 2006 година до 17.2 на 100 - през 2014 година, и на работещите небогати - от 8.1 на 100 през 2005 година до 9.6 на 100 - през 2018 година, АИКБ смята, че нито размерът (под 10-18 на сто), нито растежът (под 1 прочие пункт за 12-13 години), на тези относителни дялове, оправдават сходна огромна законодателна самодейност, която изисква съществени административни и експертни запаси от Комисията, страните - членки, и обществените сътрудници.
В България минималната работна заплата от дълго време е закрепена в законодателството и има добре открити практики на обществен разговор, припомнят от Асоциацията и допълват, че документът на Европейска комисия слага България измежду отличниците в региона на справедливото установяване на минималната работна заплата по всички изследвани критерии. От АИКБ считат, че в случай че прокламираната цел на Европейска комисия брутната минимална работна заплата да доближи на всички места в страните - членки, 60 на 100 от брутната медианна заплата придобие наложителен темперамент, в България ще се наложи не да се усили, а да се понижи размерът на минималната работна заплата. Медианната заплата в България е към 70 % от междинната. За 2019 година да вземем за пример, 60 на 100 от медианната брутна заплата е към 525 лв., а МРЗ беше 560 лв., припомнят от АИКБ и допълват, че Асоциацията не цели такова понижение, а договаряне на МРЗ сред обществените сътрудници.
През октомври 2020 година Европейската комисия обнародва предлагането си за инструкция на Европейски Съюз за съответни минимални работни заплати в съюза. Според последните данни директивата получава поддръжка от 10 страни в Европейски Съюз, измежду които и България, със съответните бележки по нея. Шест страни са по-скоро съгласни, като и Финландия, която до неотдавна беше корав съперник, е измежду тях. Директивата не среща поддръжка от Дания, Швеция, Австрия, Унгария и Полша. Без ясна позиция са трите балтийски страни.
Проектът на инструкция ще бъде тематика на кръгла маса през днешния ден, проведена от КНСБ. Експертите ще разискват каква би трябвало да е българската позиция по тематиката.
Страната ни продължава да е отличник по неравенства в Европейски Съюз, като разликата сред приходите на най-бедните и най-богатите е над осем пъти, при приблизително за Европейски Съюз към 5.2 пъти, съгласно последните данни на Евростат.
В България две трети от хората не получават размера на междинната работна заплата, а по-малко от нея. По време на пандемията се задълбочиха неравенствата, а високият дял на разноските за здраве по отношение на общите доходи на семействата у нас докара до нов вид неравенства - здравните, счита икономистът от КНСБ Любослав Костов. При заболяване и следваща хоспитализация на човек, разноските за здраве доближават приблизително 35 % по отношение на месечния приход на този човек. При най-силно уязвимите групи пък, месечните разноски за здраве в интервала преди пандемията са достигали стряскащи стойности - сред 50 на 100 и 110 на 100, което значи, че на хората с най-ниски приходи /на минимална работна заплата/, се постанова да теглят заеми, с цел да посрещнат разноските по своето лекуване, счита икономистът.
Към 1 януари 2021 година от общо 27 страни - членки на Европейски Съюз, 21 имат минимална заплата на национално ниво. Само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат, регистрира през февруари Евростат. През януари 10 източноевропейски страни имат заплата под 700 евро, като България е с най-ниската - 332 евро.
Проектът на инструкция към този момент е обнародван и очакванията на европейските синдикати са с този документ да се понижи бедността, общественото изключване и неравенствата. Според КНСБ основният въпрос за адекватността на минималните заплати не е адресиран ясно и изрично в директивата. Основният проблем е в това, че двойният предел - съответната минимална работна заплата да е 60 % от медианната и 50 % от междинната работна заплата в съответната страна, е оставен в рециталите, а не е включен в главните алинеи на директивата, което слага под подозрение това дали страните ще го ползват, считат от КНСБ. Затова от синдиката желаят този предел да бъде в правните разпореждания.
От синдиката постоянно са отстоявали позицията, че при крещящи неравенства в България, въпросът за съответните минимални работни заплати би трябвало да срещне единомислеща поддръжка от всички партии. Необходим е и народен проект за деяние по директивата, с който страната ни да доближи 70 на 100 покритие с групови трудови контракти.
КНСБ упорства още работодателите, ползващи достъп до публични поръчки или публично финансиране, да са сключили групов контракт с служащите си, а всеки шеф, който не зачита синдикалните права на служащите, да бъде лишен от достъп до публични поръчки и финансиране.
Според Европейската конфедерация на профсъюзите по-високите минимални заплати водят до повишение на заплащането на всички нископлатени служащи. Данните сочат, че въвеждането и повишението на минималните работни заплати не води до загуба на работни места, считат от ЕКП. Профсъюзите упорстват директивата да бъде усъвършенствана, с цел да докара до заслужено възнаграждение и одобряване на груповото трудово договаряне.
Според ЕКП заплатите са мотор на стопанската система в Европейски Съюз, тъй като стопанските системи разчитат най-вече на вътрешното търсене. Синдикатите са безапелационни, че служащите, обхванати от групово трудово договаряне, получават по-високи заплати. Тревожна е обаче наклонността - броят на служащите, обхванати в груповото трудово договаряне, бележи спад в 22 от 27-те страни членки на Европейски Съюз. Няколко страни от Европейски Съюз не зачитат правото на сдружаване и на групово договаряне, според Европейската харта на обществените права. ЕКП и КНСБ приветстват обстоятелството, че определената правна форма е инструкция, т.е. страните членки се задължават да подхващат дейности за одобряване на груповото трудово договаряне. Държавите членки, в които по-малко от 70 на 100 от служащите са обхванати в груповото трудово договаряне, се задължават да разработят народен проект за деяние за увеличението на този условен дял. Понастоящем у нас по разнообразни оценки той е сред 25 и 30 на 100.
По-високите законоустановени минимални работни заплати и по-солидното групово трудово договаряне биха дали подтик на икономическото раздвижване след пандемията и биха способствали за понижаване на общественото неравноправие, което пораства непрестанно от 80-те години на предишния век насам, считат от Европейската конфедерация на профсъюзите.
Не такава е позицията обаче на Българската търговско-промишлена палата. В мнение по тематиката, от БТПП показват, че в изискванията на надигаща се наклонност за протекционистична политика на доста от страните в света, както и сериозните компликации, породени в резултат на пандемията от COVID-19, е належащо да се подхожда внимателно към имплементирането на нови правила и наставления, с цел да не се усилят така и така многочислените тежести, с които е обвързана предприемаческата активност в Европейски Съюз и в частност в България.
От БТПП считат, че предложенията на Европейска комисия за минималните заплати следва да бъдат под формата на рекомендации, а не като инструкция. Мотивите на бизнеса за това са свързани и с отчитане на спецификите на всяка страна и ценене на достиженията на трипартитното и двупартитното съдействие в страните от Европейски Съюз.
За Българската търговско-промишлена палата значим приоритет продължава да бъде поощряване на договарянето на минималната работна заплата в групови трудови контракти на равнище дружество, поради огромното разграничение на икономическите и финансовите благоприятни условия на предприятията, дори от един или сродни отрасли/браншове.
БТПП акцентира, че продуктивността на труда у нас е към момента надалеч от междинното равнище за Европейски Съюз, като през 2019 година в България продуктивността на един ангажиран доближава равнище от 48.8 на 100, при приблизително за Европейски Съюз 100 % /елиминирани са разликите в ценовите нива сред страните, тъй като Брутният вътрешен продукт е измерен в паритет на покупателната способност/
Позицията на БТПП за "здравословно " равнище за стопанската система и за пазара на труда е за съответствие на минимална работна заплата (МРЗ) към междинната работна заплата (СРЗ) от към 41-42 на 100, което е доста близо до междинното за Европейски Съюз равнище (за страните, където има въведена МРЗ понастоящем).
БСК също се разгласи срещу директивата. В писмо от 29 октомври предходната година до премиера и до обществения министър, от работодателската организация показват, че "европейските предприятия са изправени пред невиждано предизвикателство да оцелеят в обстановката на рецесия, породена от Covid-19. Вместо подкрепяне на стопанската система на Европейски Съюз за бързо и огромно възобновяване, сходна инструкция на Европейски Съюз ще отслаби опциите за опазване на заетостта в стопански депресивни региони и на най-уязвимите обществени групи, както и повишението на продуктивността ". Според БСК механизмите за установяване на минималната работна заплата не следва да бъдат политизирани и употребявани като инструмент на общественото подкрепяне.
Асоциацията на индустриалния капитал в България изрично ще упорства в своята работа при образуването на позиция на наднационалната, представителна пред Европейската комисия работодателска организация, в която членува - CEEP, за остро опълчване против каквато и да е интервенция на Европейската комисия в процеса на установяване на работните заплати в страните от Европейския съюз. АИКБ ще застъпва тезата, че свободното групово договаряне на минималната заплата на равнища бранш и икономическа активност е най-хубавият механизъм за нейното заслужено установяване, като напомня непрекъснато многочислените злокачествени недостатъци на нормативно закрепената минимална месечна работна заплата, които всяка година разпознава, разказва и довежда до знанието на държавното управление и Народното събрание.
АИКБ упорства положителните практики в политиката по приходите да бъдат предпазени и непокътнати. Настоява тези практики да бъдат прилагани и доразвивани и в България, а не да бъдат унищожени в целия Европейски съюз.
За главния претекст на Европейска комисия, обвързван с повишаването на относителния дял на нископлатените служащи - от 16.7 на 100 през 2006 година до 17.2 на 100 - през 2014 година, и на работещите небогати - от 8.1 на 100 през 2005 година до 9.6 на 100 - през 2018 година, АИКБ смята, че нито размерът (под 10-18 на сто), нито растежът (под 1 прочие пункт за 12-13 години), на тези относителни дялове, оправдават сходна огромна законодателна самодейност, която изисква съществени административни и експертни запаси от Комисията, страните - членки, и обществените сътрудници.
В България минималната работна заплата от дълго време е закрепена в законодателството и има добре открити практики на обществен разговор, припомнят от Асоциацията и допълват, че документът на Европейска комисия слага България измежду отличниците в региона на справедливото установяване на минималната работна заплата по всички изследвани критерии. От АИКБ считат, че в случай че прокламираната цел на Европейска комисия брутната минимална работна заплата да доближи на всички места в страните - членки, 60 на 100 от брутната медианна заплата придобие наложителен темперамент, в България ще се наложи не да се усили, а да се понижи размерът на минималната работна заплата. Медианната заплата в България е към 70 % от междинната. За 2019 година да вземем за пример, 60 на 100 от медианната брутна заплата е към 525 лв., а МРЗ беше 560 лв., припомнят от АИКБ и допълват, че Асоциацията не цели такова понижение, а договаряне на МРЗ сред обществените сътрудници.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ